№ 1318
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20231000500836 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1483 от 26.12.2022 г., постановено по гр. д. № 749/2022 г.,
Софийски градски съд е признал за установено съществуването на вземането
на „Първа инвестиционна банка” АД, София към Б. Н. Ц., за което е издадена
Заповед за изпълнение от 08.11.2021 година, поправена на 14.12.2021 година
на Софийски районен съд, 171 състав, за сумата 562 585,47 лева,
представляваща главница Договор № 2200CLRS-000003-03 от 15.05.2017 г. за
револвираща кредитна линия, изменен и допълнен с Анекс № 1-01 от
15.05.2017 г.; Анекс № 2-02 от 15.05.2017 г.; Анекс № 3-03 от 29.05.2018г.;
Анекс № 4 от 29.05.2018 г., Анекс № 5-03 от 03.07.2019 г., ведно със
законната лихва от 22.10.2021 година и до окончателно изплащане на
вземането; сумата 6428,38 лева– редовна договорна лихва, начислена върху
дължимите вноски по главницата до 04.10.2021 г.; сумата 77 928,63 лева –
дължима неустойка за забава за периода 05.12.2020 година – 04.10.2021
година; сумата 125,85 лева – комисионна за управление за 2021 г.; сумата 246
лева – разноски за връчване на покани; сумата 2656,65 лева – лихва за забава
върху главницата от 562 585,47 лева за периода 05.10.2021 - 21.10.2021 г.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в заповедното и
исковото производство.
Недоволна от решението е останала ответницата, която го обжалва с
въззивна жалба. Въведени са оплаквания за неправилност на извода, че
1
вземането на банката за сумата на третия транш, уговорен с Анекс 3, като
счита, че анексът не е влязъл в сила, тъй като не е установено да са учредени
предвидените с него обезпечения, които представлявали условие за неговото
действие. Поради това оспорва да дължи както главницата по този анекс, така
и лихвите и неустойките по него. Заедно с това оспорва периодите, за които е
приета дължимост на тези аксецорни вземания. Жалбоподателката моли съда
да отмени обжалваното решение в частите, с които е установена дължимост
на сумата 6428,38 лева – договорна лихва; 77 928,63 лева –неустойка за
забава за периода 05.12.2020 година – 04.10.2021 година и сумата 2656,65
лева – лихва за забава върху главницата от 562 585,47 лева за периода
05.10.2021 - 21.10.2021 г. и да се отхвърли предявеният иск в посочените
части.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства съгласно чл. 235 ГПК във връзка с въведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от
фактическа страна:
Софийски градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, предявен от „Първа инвестиционна банка” АД
срещу Б. Н. Ц. и „Житен клас-99“ ООД, гр.Перник, за установяване по
отношение на ответниците, че дължат сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 60724/2021
г. на СРС, срещу която е постъпило възражение от длъжниците.
Фактите, възприети от първоинстанционния съд, не се оспорват във
въззивната жалба и по аргумент от чл.269 от ГПК липсва основание за
тяхната ревизия. Същите се възприемат от настоящата инстанция по реда на
чл.272 от ГПК.
От фактическа страна се установява сключването между ищеца като
кредитодател, Е. Н. П. (в качеството на едноличен търговец) като
кредитополучател, “Дива“ ООД, „Пахира“ ЕООД, „Житен клас-99“ ООД и Д.
Й. Д. като съдлъжници на 15.05.2017 г. на договор за кредит за револвираща
кредитна линия в размер на 720000 лева, по силата на който банката ищец е
предоставила на кредитополучателя кредит на траншове, уговорени в първите
три анекса към него – съответно 520000 лева и 200000 лева по първи и втори
транш, които по силата на Анекс 4 са закрити; с Анекс 3 банката е
предоставило нов транш в размер на 700000 лева, като сумите по него се
усвояват след представяне на разходнооправдателни документи за извършени
от „Дива„ ООД разходи по договор с ДФ „Земеделие“. В таблица 1 на
съдебно-счетоводната експертиза се установяват усвоените през периода май-
ноември 2018 г. суми по Анекс 3 в общ размер 700000 лева. Сумите са
усвоена изцяло въз основа на представени 13 фактури (описани в приложение
№ 1 към заключението) с обща данъчна основа 919771,64 лева. Съдебно-
счетоводната експертиза установява погасените и непогасени задължения за
2
главница (таблица 1), договорна и наказателна лихва (таблици 2 и 3),
комисионна за управление и разноски.
Не се спори, че Б. Н. Ц. е единствен наследник по закон на Е. Н. П. и е
приела наследството на последната. Следователно тя отговаря за
задълженията на прекратения едноличен търговец кредитополучател.
По тези констатации на първоинстанционното решение не се спори.
Пред настоящата инстанция не се оспорва дължимостта на главницата по
Анекс 3, а само дължимостта на начислените върху непогасената главница
неустойка и лихви за забава. Жалбоподателката счита, че Анекс 3, в който са
уговорени размерите на лихвите и неустойките по отпуснатия трети транш, не
бил влязъл в сила, тъй като банката извършила плащанията по транша преди
да са изпълнени всички условия на т.13 ат анекса, по-специално без да е
вписан договорът за особен залог, обезпечаващ изпълнението на
задълженията. Доводът е неоснователен. Анекс 3 е валидно сключен и
обвързва страните по него с всички направени в него уговорки. Анексът е
породил действие между страните с постигане на съгласие по съществените
условия на кредита, а уговорките за предоставяне на обезпечение не са
такива. Неизпълнението им не води до нищожност на договора.
Кредитополучателят не може да се позовава на поставеното условие в чл.12
от договора, доколкото интересът за изпълнение на това условие е единствено
на кредитодателя. Ето защо само той може да се позовава на уговорката,
предвидена в т.13 от Анекса, че същият влиза в сила след учредяване на
посочените в т.12 обезпечения. Ето защо за възникване на задълженията на
кредитополучателя за заплащане на уговорените в анекса лихви и неустойки е
без значение дали са били предоставени обещаните в т.12 обезпечения.
Претендираните от ищеца суми, за които е издадена заповед за
изпълнение, са установени от доказателствата по делото. При
неоснователност на възраженията срещу иска предявеният установителен иск
е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.
Въз основа на изложеното при съвпадане крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да се потвърди.
При този изход от спора жалбоподателката следва да заплати на
въззиваемия разноските, направени пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, срещу които не е
направено възражение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1483 от 26.12.2022 г., постановено по гр.
3
д. № 749/2022 г., Софийски градски съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. Н. Ц. да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД,
София сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева – разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4