Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 04.11.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на шестнадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
2726 по описа за 2019 г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание 432, ал.1 от КЗ, чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.Н.Р., чрез
пълномощника и адвокат Д. твърди, че на 22.09.2016 г. около 9.25 ч. е
предприела пресичане на пешеходна пътека, при зелен сигнал на светофара в град
Пловдив, на бул.“Никола Вапцаров“ при кръстовището с бул.“Македония“. В същия
момент била ударена от л.а „Мерцедес А 140“ с рег.№ РВ 0341 РХ, собственост на В.К.И.,
управляван от В.Н.Й., които е нарушил правила за движение по пътищата. За
ПТП-то са уведомени служители от ОД МВР Пловдив, които са извършили оглед,
съставили констативен протокол, а в следствие на същото е получила множество
телесни увреждания /подробно изброени в молбата/. Ищцата твърди, че е била
настанена за лечение в МБАЛ „Свети Георги Пловдив, месеци наред е лекувана в
дома си, провеждано било раздвижване и рехабилитация, както и санаториално лечение. За месеците на лечението ищцата не могла да се обслужва сама, което е
наложило същата да бъде подпомагана от близките си. За този период животът и се
преобърнал изцяло, не можела: да живее нормално, да работи, да излиза от дома си, да се среща и общува с хора, да се
грижи за себе си и домакинството и да се забавлява. Преживяла силно притеснение
и стрес, които и до настоящият момент не може да преодолее. Твърди, че и до
днес изпитва напрежение и страх когато се движи по улиците, страхува се да
пресича сама. В следствие на ПТП-то е претърпяла и имуществени вреди в размер
на 250 лв. общо. За автомобила, които е предизвикал ПТП-то е имало сключена
задължителна застраховка „ГО“ при ответника. Ищцата е подала заявление пред ЗД „Бул инс“ АД за изплащане на обезщетение, било и е съобщено че ще
получи такова в размер на 5000 лв., но по сметката и е било приведено обезщетение
в размер на 1000 лв. Ето защо моли ответникът ЗД
„Бул инс“ АД да бъде осъден да и заплати сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за търпените телесни увреждания от ПТП на
22.09.2016 г., която сума представлява частичен иск от обезщетение 100 000
лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.09.2016
г. до окончателното й изплащане, като да бъде осъден ответника да и заплати
сумата 250 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди в следствие на
ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.09.2016 г.
до окончателното й изплащане. Ангажира доказателства, претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника ЗД „Бул инс“
АД, които оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП-то и представения констативен
протокол. Оспорва твърденията за виновно противоправно поведение и за причинно
следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените травматични увреждания,
за които ищцата претендира да и бъда заплатено обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Твърди, че управлението и ползването на автомобила,
предизвикал ПТП-то е станало без съгласието на собственика. Прави възражение за
прекомерност на предявената претенция за вреди. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От ангажираните доказателства се
установява, че на 22.09.2016 г.
на бул.“Никола Вапцаров“ в град Пловдив, при кръстовището с
бул.“Македония“, лек автомобил „Мерцедес А 140“ с рег.№ РВ 0341 РХ, собственост
на В.И., управляван от В.Н.Й. е реализирал ПТП, като е ударил на пешеходна
пътека (пресичащата на зелен сигнал) ищца П.Р..
От ищеца по делото са представени:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.09.2016 г., Епикриза,
Амбулаторни листове, Болнични листове, Лична амбулаторна карта на ищцата,
Съдебно-медицинско удостоверение, Трудова книжка, Заявление за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, Отчет по сметка и фактури.
По делото е представено копие от
АУАН, връчено на 14.02.2017 г., с което е реализирана наказателна отговорност
спрямо В.Н.Й., за ПТП настъпило на 22.09.2016 г.
От заключението по
съдебно-автотехническата експертиза на вещото лице инж. С.М., оспорена от
страните се установява, че водачът В.Й.е
управлявал л.а. Мерцедес А 140“ с рег.№ РВ 0341 РХ по платното за
движение на ул.“Македония“ в посока от юг на север, като е предприел маневра –
завой на дясно към бул.“Никола Вапцаров“ в посока на запад. През това време
пешеходката П.Р. е пресичала платното за движение на бул.“Никола Вапцаров“ в
посока от севера на юг, от ляво на дясно пред л.а. Мерцедес А 140“ с рег.№ 0341 РФ. Настъпил е удар в предната част на лекия
автомобил и в дясната страна на тялото на пешеходката П.Р.. След удара
автомобила се е установил на платното за движение, а пешеходката П.Н.Р. е
паднала на платното за движение пред автомобила.
От заключението по
съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Т.Д., неоспорена от страните
- която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че при ПТП-то на 22.09.2016 г.
на П.Н.Р. е било причинено: счупване на шийката на лявата бедрена кост,
разкъсно контузна рана на главата, контузия на гръдния кош и корема, контузия
на слезката и контузия в поясната област. Травматичното увреждане: счупване на
шийката на лявата бедрена кост е лекувано консервативно и е затруднило
основната функция на левия долен крайник, която законодателят защитава,
(хватателна функция) на дясната ръка, включително и движенията й, за срок който
е по-дълъг от 30 дни. Поради това тази травма е в състава на чл.129 от НК.
Механизмът на причиняване на уврежданията е процес на въздействие на травмиращия
предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени
наранявания. Въз основа на данните, получени от приложените в делото материали
и от медицинската документация се приема, че травматичните увреждания по тялото
на П.Р. са причинени от действието на твърд, тъп предмет – удар, и/или върху
такъв. Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата
на произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват както
медицинските данни, така и данните получени от досъдебните и съдебни материали.
Ето защо по време и начин е напълно възможно тези травматични увреждания да са
получени така, както е отразено в представените по делото материали. Такава по
същност травма оздравява за около 8-10 месеца, при обичаен ход на болестта и на
оздравителните процеси. Болките, страданията, неудобствата, дикомфортът,
ограниченията са значителни при такъв вид травми, те са особено силни в началните моменти, в
острия период на травмата и постепенно намаляват с напредването на
оздравителните процеси. Засилват се отново при всяка манипулация – операция,
започване на ЛФК и други. По литературни данни болки и страдания след описаните
по-горе травми оздравяват за около 6-8 месеца, при обичаен ход на болестта и на
оздравителните процеси. Прогнозата на това травматично заболяване е добра,
оптимистична. При своевременно и правилно провеждане на лечение, ЛФК,
физиотерапия, балнеолечение и т.н. пациентът практически възвръща засегнатата
(загубена за определен период) основна функция на левия долен крайник, която
Правилника защитава. При такъв вид травми винаги на края на оздравителните
процеси и след това съществуват определени ограничения в движението на
засегнатата анатомична област. Именно поради тази причина се прилага
своевременно ЛФК и физиотерапия под контрола на специалисти, както и
балнеолечение с такива възможности, за да се преодолее евентуално затрудняване на
движението. На първо място това зависи от самия пациент, от биологична гледна
точна са строго индивидуални. Не е възможно да се измерят количествено, както и
основния им признак – болката, която остава да манифестира във времето, е също
строго индивидуална – поносимостта, прагът на чувствителност и т.н. са различни
за всеки индивид. В този процес пряко влияние оказва и нервно-психическото
здраве на пациента, който въпрос обаче не е от компетентността на вещото лице.
Извършването на физиопроцедури и ЛФК е един от водещите фактори за правилното
протичане на болестния и оздравителния процеси. В медицинските документи, приложени
по делото не са открити данни за провеждани такива процедури. В делото няма
данни за протрихирано, удължено протичане на болестните и оздравителни процеси
при П.Р.. Тъй като изминалото време от инцидента до изготвянето на експертизата
е значително, от вещото лице е преценено, че специализиран преглед не е
необходим.
От заключението по
съдебно-автотехническата експертиза на вещото лице инж. П.П., неоспорена от
страните - която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че ПТП-то е нестъпило поради
неправилна техническа оценка от страна на водача на условията в зоната на
местопроизшествието и/или на вероятно закъсняла реакция от негова страна на
опасността, породени от пресичащата пешеходка. На 22.09.2016 г. в град Пловдив,
л.а „Мерцедес А 140“ с рег.№ РВ 0341РХ, управляван от В.Й.се е движил с посока
от юг на север по бул.“Македония“. В района на кръстовището а ул.“Македония“ с
бул. „Никола Вапцаров“ водачът предприема завой на дясно в посока изток по южното
платно на бул.“Н.Вапцаров“. В този момент по пешеходната пътека, в югоизточния
край на кръстовището пешеходката П.Р. е
пресичала северното платна на бул.“Н.Вапцаров“. Вероятната скорост на
пешеходката е била в интервал от скорости, съответстващи на описанието от
„бавен ход“ до описанието „бърз ход“. Водачът на автомобила е имал техническа
възможност да види пострадалата, да я възприеме като потенциална или
непосредствена опасност и да предприеме действия за предотвратяване на ПТП.
Това той е направил, но е допуснал значително закъснение в действията си и
поради това е настъпи удар, при който пострадалата е била ударена с предната
част на автомобила, била е възкачена (най вероятно частично) върху предния
капак на автомобила, след което е паднала пред автомобила. В резултат на произшествието, пешеходката е получила
телесни увреждания, някои от които са получени от непосредственото въздействие
на автомобила, а други – в резултат на нейното падане в/у асфалтовата
настилка.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съгласно
разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК
на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение, решение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, актовете на наказателния
съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд. Следователно в гражданския процес е изключена
свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите,
които съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в
сила присъда, респ. споразумение или решение.
Не е спорно между страните, че пътно-транспортното произшествие е
станало на 22.09.2016 г., в срока на
действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в
полица BG
02116002347789, със срок на действие от 03.09.2016 г. до 02.09.2017 г., сключена за л.а. „Мерцедес 140 А“ с рег.№ РВ 0341 РХ – собственост на В.К.И., със застрахователно дружество ЗК „Бул инс“
АД. По време на произшествието автомобила е бил управляван
от В.Н.Й., на когото на 22.09.2016 г. е съставен АКТ (които към деня на
съставяне на акта е нямал възражения), а на 20.10.2016 г. е издадено
наказателно постановление, с което на В.Й.са наложени глоби в размер на 210
лева, за това че на 22.09.2016 г. на
кръстовището на бул.“Никола Вапцаров“ при кръстовището с бул.“Македония“ в град
Пловдив, управлявайки посочения автомобил: 1. При завой на дясно не пропуска
преминаващия по пешеходна пътека и неразрешаващ светофар, пешеходна П.Н.Р.,
като я блъска, допускайки ПТП, 2. Не представя СУМПС и контролен талон.
Наказателното постановление е влязло в сила, а по делото е представена справка
за нарушителя/водач – В.Н.Й..
За основателността на прекия иск в тежест на
ищeца е да докаже, че е претърпял вреди
в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника,
както и какъв е техният размер.
Установено
е по делото, че мястото на
произшествието е посетено от дежурен автоконтрольор и е съставен необходимия
констативен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 774/22.09.2016 г.
Водачът е установен - В.Й., прието е че
той е виновен за настъпилото ПТП и е бил наказан по административен ред, с
влязло в сила наказателно постановление.
По
делото са разпитани свидетелите: Д.Н.Т., Р.Л.К., Й.Г.Р.и С.П. Б., показанията
на които съдът кредитира, от същите се установява че на посочената дата, след
ПТП-то ищцата П.Р. е прегледана от екип на Спешна помощ и транспортирана до
Спешен кабинет на УМБАЛ “Свети Георги” Пловдив, където са обработени раните по
тялото и, били са направени много рентгенографии и ехографии, след което тя е
приета за лечение в „Хирургично отделение на Първа хирургична клиника“, което е
продължило 6 дни - от 22.09.2016 г. до 27.09.2016 г. включително. По време на
болничния престой е установено, че има „спукване на шийката на тазобедрената
става на ляв крак“, „контузия в областта на кръста“. След изписването й още 30
дни е била на легло, лежаща само на гръб. Всички физиологични, тоалетни нужди и
хранене са извършвани в леглото в тази й позиция. През този период ищцата е
изпитвала много силни болки, което е налагало да приема обезболяващи. Вторият
месец ищцата е била пак на легло като към края му постепенно е започнала да се
изправя до седнало положение с помощта на близките си. На третия месец й е
разрешено придвижване с две патерици, без да стъпва на левия крак. На четвъртия
месец започнала да става и да прави опити да се придвижва с две патерици, като
й е било позволено в началото лек контакт на петата с пода и към края на месеца
- стъпване с целия свод на ходилото. На петия месец й е препоръчано да се движи
с една патерица, а през следващия един месец се е движела първо с канадка, а
след това с бастун. През този период е посещавала многократно лекарски кабинети
на личния лекар и на специалист - ортопед за прегледи, консултации и документи,
и за да се явява на ЛКК. Това е било много трудно и й е създало много
неудобства - както на нея, така и на близките й. Провеждала е раздвижване с
помощта на нейна близка от физиотерапията на МБАЛ Асеновград. През всичкото
това време ищцата е имала силни болки в тазобедрената става, кръста и дясно
рамо. Продължава да чувства такива и сега, и то не само при движение, а и при
промяна на времето. По време на оздравителния процес - докато е била на легло и
след това при раздвижването й за нея се е грижила основно майка й за: къпане,
хранене, физиологични нужди, а освен нея - синът и съпругът й, както и
приятели. Превозвали са я до където е необходимо, близките и са грижили изцяло
за домакинството и за всичко необходимо, свързано с бита й. През всичкото това
време ищцата е живяла много различно, не е работила и не е излизала навън, не
се е срещала и общувала с много хора. Изпитала е силен стрес от удара на
автомобила. Стресът й е останал и досега, тъй като ищцата се притеснява да
пресича улици сама дори сега след няколко години.
Причинно-следствената
връзка между транспортното произшествие, настъпилите телесни увреждания и
търпяните от ищцата болки, неудобства, притеснения, промени в начина й на
живот, се установява освен от писмените доказателства, още и от приетата СМЕ.
Според назначения по делото експерт д-р Д. такива травми оздравяват за около
8-10 месеца, при обичаен ход на болестта. При тях болките, страданията,
неудобствата, дискомфортьт, ограниченията са значителни, особено силни са в
началните моменти, в острия период на травмата и постепенно намаляват с
напредването на оздравителните процеси. И след края на оздравителния процес
съществуват определени ограничения на движенията на засегнатата анатомна
област.
От
САТЕ на инж.П.С.П. с дата 16.09.2021 г., се изясняват механизма и причините за
настъпване на произшествието, а именно, че ищцата е пресичала по пешеходна
пътека на зелен светофар, а водачът на автомобила е извършил десен завой, за да
продължи движението си по южното платно на бул. “Никола Вапцаров”. Тези данни
се установяват и от съставения констативен протокол на ОД МВР, в който е
отразено: “участник № 1 при завой надясно отнема предимството и удря
пресичащата на пешеходна пътека и разрешаващ сигнал на светофар пешеходка П.Р.”.
От заключението на в.л. инж. П. и от данните в административната преписка на ОД
МВР става ясно, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил,
който не е пропуснал пешеходката, отнемайки й предимството на пешеходната
пътека при зелен светофар.
С договора за засграховка „ГО“
застрахователят се е задължил да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, при
управление на посочения
автомобил. Установено е, че за настъпването на застрахователното събитие,
незабавно са били уведомени служители от ОД МВР „Пътна Полиция“ Пловдив,
мястото на произшествието е посетено от дежурен автоконтрольор и е съставен
необходимия констативен протокол, удостоверяващ събитието. Безспорно установено е по делото, че в срока
по КЗ ищцата е уведомила
застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие. Депозирал е заявление/писмена претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение – неимуществени вреди в размер на 20 000
лв. и имуществени в размер на 1450 лв. В „Първа инвестиционна банка“ АД по
сметка на ищцата, от ответника е била приведена сумата 1000 лв. застрахователно
обезщетение – което не се оспорва. От ангажираните от ищцата доказателства е
видно, че виновен за ПТП-то е водачът на застрахования при ответника автомобил
– В.Й.. Ето защо и на основание чл. 432 от КЗ за този ответник е възникнало задължение да
заплати обезщетение за неимуществени и имуществените вреди на ищцата П.Р.,
причинени от водача управлявал застрахованя автомобил на 22.09.2016 год.
Съдът
приема, че от събраните писмени, гласни доказателства и от заключението на СМЕ,
се доказва по безспорен начин, че в резултат на ПТП – то на ищцата са причинени
телесни увреди. Вещото лице по назначената на СМЕ на база писмените
доказателства е констатирало, че при П.Р. възстановителният период е продължил
8-10 месеца, които период се харакретизира със засилена болкова симптоматика,
която е продължила много дълго и след изписването и от болничното заведение.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка между
увредата на ищеца (за които ищцата претендира да и бъда заплатено обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди) и виновното противоправнто поведене за ПТП –
то, което се опровергава от заключението на вещите лица по СМЕ и
СТЕ, според които същата отговаря да е причинена в следствие процесното ПТП.
В този смисъл данни се съдържат и в медицинските документи, приети
като писмени доказателства по делото и в изслушаните свидетелски показания.
Неоснователно
е и възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, както и че управлението и ползването на автовмобила,
предизвикал ПТП-то е станало без съгласието на собственика,
които възражения при оказана доказателствена тежест на ответника не бяха
доказани.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето
основание. По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил задължението
си по чл. 380 КЗ, да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е
изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са: характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, периода на лечение на пострадалия, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и други.
Като
изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния
вид, характер и времетраене /счупване на шийката на лявата бедрена кост,
разкъсно контузна рана на главата, контузия на гръдния кош и корема, контузия
на слезката и контузия в поясната област/, в следствие на което
възстановителният период е продължил 8-10 месеца, при обичаен ход на болестта и
на оздравителните процеси и се е характеризирал със засилена болкова
симптоматка според заключението на СМЕ, което кореспондира и със свидетелките
показания по делото, и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения
в аналогични случаи, съдът приема, че следва да уважи изцяло предявения
частичен иск за сумата от 20 000 лева от общо 100 000 лева за
обезщетение за причинените му неимуществени вред. Съдът не възприема за
основателно възражението на ответника, че претендираният размер е завишен с
оглед обсъдените по-горе обстоятелства, взети от съда в предвид при преценката
на размера на обезщетението. Определяне на по-нисък размер на обезщетението,
съдът намира за несправедливо, предвид преживените от ищеца болки и страдания
вследствие телесната увреда и установеното по делото продължително лечение, което
е довело до това ищцата да изпитва по-силни по интензитет и времетраене болки в
сравнение с обикновено търпените такива при такава травма, което е препятствало
полагането на труд от ищцата и изпълнение на ежедневните и задължения.
От
претендираната и присъдена от съда сума за неимуществени вреди 20 000
лева, следва да се приспадне сумата 1000 лв., доброволно внесана от ответника
по сметка на ищцата.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 19 000 лева, част от общо сумата 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от
22.09.2016 г., а до пълния размер от 20 000 лева следва искът да се
отхвърли, поради плащане на сумата 1000 лева.
По
делото е предявена претенция за имуществени вреди в размер на 250 лв.,
заплатени от ищцата във връзка с проведеното и лечение. Тази претенция е доказана по основание и размер, поради което същата следва да бъде
уважена изцяло.
При
прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя, лихвите върху обезщетенията за имуществените и неимуществените
вреди се дължат съгласно правилото на чл.497, ал. 1 КЗ, а не
съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, на която се позовава ищецът и която
разпоредба се явява обща по отношение на специалната разпоредба на чл. 497,
ал.1 КЗ. Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ застрахователят дължи законна
лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок (както е в случая, защото съгласно чл. 496, ал. 3 КЗ
застрахователят няма право да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията, след като му е представен протокол за ПТП), считано от по-ранната
дата: изтичане на 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106,
ал.3 КЗ или от изтичането на 3 месечен срок по чл. 496, ал.1 КЗ. С оглед установеното
по делото, че на 26.03.2018 г. ищецът е представил посочените в заявлението медицински
документи – включително и протокол за
ПТП, то съдът намира, че следва на основание чл. 497, ал.1, т.1 КЗ да присъди
законната лихва от 19.04.2018 г. (изтичане на 15 работни дни от дата 26.03.2018
г.), като следва да бъде отхвърлено като неоснователно искането на ищеца
законната лихва в/у главницата за неимуществени вреди да бъде присъдена от
22.09.2016 г. Основатено е искането за присъждане на законна лихва в/у
гавницата за имуществени вреди от датата на подаване на ИМ в съда 09.12.2019 г.
На
осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Бул инс“ АД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 3760 лв. разноски по производството, за които са
представени доказателства и списък по чл.80 ГПК.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София 1407, район „Лозенец“, ул.“Джеимс Баучер“
№ 87, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К. –
Изпълнителни директори, да заплати на П.Н.Р., ЕГН ********** ***,
сумата 250 лева (двеста и
петдесет лева) представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 09.12.20219 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата 19 000 лева (деветнадесет хиляди лева) – частичен иск от сумата 100 000 лева - представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, които имуществени и неимуществени вреди са търпени от причинени телесни
увреждания, причинени на 22.09.2016 г. в следствие на ПТП настъпило в град Пловдив,
причинено от В.Н.Й., управлявайки лек автомобил „Мерцедес А 140“ с рег.№ РВ
0341 РХ, (собственост на В.К.И.), по отношение на които
автомобил е била сключена и действала към датата на произшествието валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2018 г. до окончателното и
изплащане, като отхвърля иска до пълния му
предявен размер от 20 000 лв. или за разликата от 1000 лева – поради плащане,
както и за присъждане на законна лихва в/у главницата за неимуществени вреди от
22.09.2016 г.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София 1407, район „Лозенец“, ул.“Джеимс Баучер“
№ 87, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К. –
Изпълнителни директори, да заплати на П.Н.Р., ЕГН ********** ***, сумата
от 3760 лева (три хиляди седемстотин и шестдесет), представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: