№ 753
гр. Варна, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500331 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Т. М. В. чрез
адвокат Д. Й. срещу решение № 2263 от 08.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 18056 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и първи състав, в частта, с която е
определен режим на лични контакти на бащата Т. М. В. с детето Н. Т. В. ЕГН **********,
като му дава възможност да вижда и взима детето до навършване на тригодишна възраст
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 14 часа в съответния ден в
присъствие по време на срещите на майката на детето без преспиване в дома на бащата, а
след навършване на тригодишна възраст на детето бащата ще може да вижда и взима детето
всяка първа и трета седмица от месеца считано от 18 часа в петъчния ден до 18 часа в неделя
с преспиване в дома на бащата, но без присъствие на майката на детето, със задължение да
взима и връща детето от и в дома на майката; всяка четна година в периода 24-26 декември
от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември; всяка нечетна година за периода 31
декември-02 януари до 16 часа; всяка четна година за нормативно определените официално
неработни дни за Великденските празници, считано от 10 часа на първия ден до 16 часа на
последния ден; на рождения ден на бащата /19.12./ за времето след приключване на учебния
процес на детето, съответно занимания в детско заведение до 19 часа, както и един месец
през лятото разделен на два под периода от по 15 дни, когато майката не се намира в платен
годишен отпуск; както и в частта, с която е осъден Т. М. В. да заплаща месечна издръжка в
полза на детето Н. Т. В. ЕГН ********** в размер на 300 лева, считано от депозиране на
исковата молба в съда /17.12.2021 г./, с падеж пето число на месеца, за който се дължи
съответната издръжка, ведно със законната лихва върху всяка една незаплатена вноска до
окончателно изплащане на задължението, платима чрез майката и законен представител на
1
детето М. С. А., до настъпване на обстоятелства, които водят до нейното изменение или
прекратяване, на основание член 143 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, като се твърди, че съдът е определил твърде дълъг адаптационен период /до
навършването на три годишна възраст/, а това не е необходимо. Във връзка с издръжката се
излага, че детето е на ниска възраст и няма специфични нужди, поради което и издръжката
следва да бъде определена в зависимост от възможностите на страните. Моли се за отмяна
на решението в обжалваните части, като се постанови адаптационен период до навършване
на две годишна възраст на детето, както и да бъде определена издръжка в размер на 200
лева месечно.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като излага, че
към настоящия момент детето е навършило две години, но същото все още не е
самостоятелно, детето не познава баща си, тъй като той не проявява интерес към него и го
вижда веднъж на четири месеца за по 15 минути, поради което се счита, че периодът на
привикване на детето с бащата следва да бъде определен до навършването му на
четиригодишна възраст. Възразява се против въззивната жалба и в частта досежно
определената издръжка, като се сочи, че са се изменили социално-икономическите условия
за последните години, както и детето е пораснало, а и бащата има възможност да дава такъв
размер на издръжката. Иска се решението относно издръжката да бъде потвърдено.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от М. С. А. в частта на решението досежно
определеният режим на лични отношения на бащата с детето. В жалбата се излагат същите
аргументи, както в отговора на въззивната жалба на В., като се прави искане адаптационния
период да бъде определен до четиригодишна възраст на детето Н..
Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор, в който се сочи, че страните
имат добра комуникация помежду си и взаимно разбирателство по отношение на режима на
лични контакти, като са постигнали съгласие бащата да може да реализира самостоятелно
режима след навършване на три годишна възраст на детето.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260, член 261 и член 263 от ГПК. Не са
направени доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
2
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решениеи тъй като са
изминали почти две години от постановяване на първоинстанционното решение,
настоящият състав на съда намира, че следва да бъде изискано изготвянето на нов социален
доклад, както и да бъдат задължени родителите да представят доказателства за установяване
на доходите си за една година назад.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да изготви актуален
социален доклад, в който да отрази средата, в която се отглежда детето Н. Т. В.,
здравословното му състояние, обичайния му режим на активност, хранене, почивка и сън,
заетостта на родителите, както и за характира на отношенията между членовете на детето с
родителите му и разширеното семейство, като да даде конкретни препоръки за подходящо
време и честота на лични контакти.
ЗАДЪЛЖАВА Т. М. В. и М. С. А. в срок до съдебното заседание да представят
доказателства за доходите си за една година назад.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01 април 2024
година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
3
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4