РЕШЕНИЕ
№ 3410
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. А.ов
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. А.ов Гражданско дело №
20215330115523 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявени обективно съединени искове – главен по чл.415 вр. с
чл.422 ГПК вр. с чл. 79 и чл. 183, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 44 ЗЗП и насрещен по чл.50, т.2 вр. с чл.
52, ал.1 вр. с ал.2 вр. с ал.5 ЗЗП вр. с чл. 54, ал.1 ЗЗП.
Ищец „Уоол Премиум“ ЕООД с ЕИК ********* чрез а. А. К. твърди, че на
22.02.2017г. с ответник Г. П. е бил сключен договор за покупко-продажба извън търговски
обект по силата на който ответника закупил от ищеца 1 бр. матрак 165/200см на стойност 1
300 лева, 1 бр. одеало 180/200см. на стойност 600 лева и 2 бр. възглавници 40/60см на
стойност 150 лева/броя като общата продажна цена възлизала на 2 200 лева и следвало да
бъде платена по следния начин: 1000 лева задатък и остатък за плащане 1 200 лева на 10
месечни вноски по 120 лева всяка дължими до 10-то число на съответния месец като падежа
на последната вноска бил 10.12.2017г.
Въпреки договореното ответника не заплатил остатъка от 1 200 лева като ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК за събиране на сумата като било образувано ч.гр.д. №
12848/2021г. по описа на РС – Пловдив, била издадена заповед № 7041/04.08.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1200 лева ведно със
законната лихва за забава върху нея считано от датата на подаването на заявлението –
03.08.2021г. до окончателното й изплащане както и разноски в размер на 25 лева за
държавна такса.
Против така издадената заповед по чл. 410 ГПК постъпило възражение по чл. 414
ГПК от ответника което обусловило и правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 415,
1
ал.1, т.1 ГПК с който да се признае за установено, че ответника дължи сумата от 1 200 лева
по издадената заповед по чл. 410 ГПК, която представлява неплатена част от продажна цена
по договор за покупко-продажба извън търговския обект от 22.02.2017г. ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на подаването на заявлението – 03.08.2021г. до
окончателното й изплащане.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски за настоящата инстанция и за
заповедното производство.
Ответник Г. Д. П. чрез а. Е. Т. в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявения
иск. Не оспорва факта, че е сключен договор за покупко-продажба извън търговския обект
от 22.02.2017г. на 1 бр. матрак 165/200см на стойност 1 300 лева, 1 бр. одеало 180/200см. на
стойност 600 лева и 2 бр. възглавници 40/60см на стойност 150 лева/броя като общата
продажна цена възлизала на 2 200 лева от която били заплатени 1000 лева. При получаване
на потребителските стоки обаче ответникът останал разочарован, тъй като закупената стока
не съответства на договорената, респ. на тази която е бил изпробвал.
В телефонен разговор с ищеца, ответникът заявил, че се отказва от договора и че
иска да върне стоките предмет на същия, дори посетил адреса на фирмата, но още в
телефонния разговор му било отказано, а след известно време с него се свързал
представител на ищеца, който го уведомил, че дължи сумата от още 1 200 лева.
Поддържа, че е упражнил правото си по чл. 50 ЗЗП да се откаже от договора, без да
посочва причина затова като счита, че това право не е изключено от хипотезата на чл. 57
ЗЗП, тъй като не се касае до отказ от договор за доставка на запечатана стока, която е
разпечатана след доставката им и не може да бъде върната поради съображения свързани с
хигиената или защитата на здравето.
Ето и защо се иска отхвърлянето на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
С Определение № 10578/09.12.2021г. е приет за съвместно разглеждане на основание
чл. 211 ГПК насрещен иск инкорпориран в отговора на исковата молба с която се заявява
претенция за осъждането на „Уоол Премиум“ ЕООД /ответник по насрещния иск/ да
заплати сумата от 1000 лева, която представлява заплатена на отпаднало основание цена по
развален договор за покупко-продажба на стоки извън търговския обект от 22.02.2017г.,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на предявяването на
иска – 12.11.2021г. до окончателното й изплащане.
В насрещната искова молба са изложени подробни съображения затова че договор за
покупко-продажба на стоки извън търговския обект от 22.02.2017г. е прекратен поради
упражнен отказ от ищеца по чл. 50 вр. с чл. 54, ал.1 ЗЗП като ответникът по насрещния иск е
длъжен да върне получените суми по този договор. Поддържа, се че правото на отказ от
договора е надлежно упражнено, както и че не е налице изключението на хипотезата на чл.
57 ЗЗП.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
2
В срока за отговор на насрещния иск „Уоол Премиум“ ЕООД чрез а. А. К. оспорва
предявения иск. Оспорва твърдението, че предадената стока не съответства на договорената,
предаването на стоката е оформено в протокол, който е бил подписан от Г. П. без
възражения. Оспорва се твърдението, че П. е упражнил правото си на отказ от договора, че е
звънял по телефона и че е разговарял със служител на дружеството, както и че е посетил
административния адрес на фирмата. Оспорва се твърдението да е било поискано връщане
на сумата от 1000 лева, която претенция е отправена едва с насрещния иск инкорпориран в
отговора на исковата молба.
Предвид на гореизложеното се иска отхвърлянето на насрещния иск като
неоснователен. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявеният главен иск е допустим като заявен в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК след
постъпило възражение по ч. 414 ГПК по ч.гр.д. № 12848/2021г. по описа на РС – Пловдив
против издадената заповед № 7041/04.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК;
По делото не се оспорва факта, че е бил сключен потребителски договор за покупко-
продажба от 22.02.2017г. извън търговски обект по смисъла на чл. 43 и сл. ЗЗП по силата на
който ответника е закупил и получил от ищеца 1 бр. матрак 165/200см на стойност 1 300
лева, 1 бр. одеало 180/200см. на стойност 600 лева и 2 бр. възглавници 40/60см на стойност
150 лева/броя като общата продажна цена възлизала на 2 200 лева и следвало да бъде
платена по следния начин: 1000 лева задатък и остатък за плащане 1 200 лева на 10 месечни
вноски по 120 лева всяка дължими до 10-то число на съответния месец като падежа на
последната вноска бил 10.12.2017г.
Не се оспорва факта, че е заплатена сумата от 1000 лева – задатък по сключения
договор, както и че не е заплатена сумата от 1 200 лева.
Спорни обстоятелства по главния и насрещния иск са: упражнено ли е правото на
отказ от потребителския договор по чл. 50 ЗЗП в 14-дневен срок считано от датата на
приемането на стоките, респ. по какъв начин е упражнено правото на отказ и как
волеизявлението е достигнало до продавача на стоката.
Съгласно чл. 50, т.2 ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора сключен
извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и
без да заплаща каквито и да е разходи в 14-дневен срок считано от датата на приемане на
стоките което се е случило на 22.02.2017г. видно от приетия по делото Приемо-
Предавателен протокол – л. 38. Следователно до 09.03.2017г. ответникът по главния иск е
разполагал с правото си да се откажа от сключения договор като за целта, за да го упражни е
можело да използва стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 по чл. 52, ал.2
ЗЗП или да заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора.
3
Формата на изявлението за отказ от договора не е за действителност, като е достатъчно
изявлението на потребителя да стигне до търговеца, за да породи правния си ефект.
По делото е било обявено за безспорно обстоятелството, че към 22.02.2017г.
седалището и адреса на управление на ищеца е бил втори етаж от сграда с идентификатор №
... с административен адрес...... за който обект ищеца представя сключен договор за наем,
приети са като писмени доказателства и трудовите договори на служители при ищеца.
По делото обаче не е установено изявление на ответника по главния иск за отказ от
процесния договор да е достигнало до ищеца. Не се събраха доказателства за твърденията на
ответника, че е провел телефонен разговор с представител на ищеца - дама, която не се
представила и на която П. съобщил волята си да се откаже от сключения договор. Не се
събраха доказателства затова, че ответника с негов приятел е търсел на място ищеца на
който се водела фирмата, но от съседи разбрал, че фирмата се преместила и никой не знаел
къде е. Не се установи кои точно адреси ответника е посещавал, кога ги е посещавал и с
кого, като следва да се посочи че ответника е бил наясно с адреса на ищеца, тъй като същият
фигурира в договора за продажба, при което остава недоказан въпроса до 09.03.2017г.
ответникът посетил ли е административния адрес на дружеството в .......като видно от
приложените трудови договори на този адрес работа са осъществявали работа И. С., П.Л. Е.
Р., Н. Х., Й.-М. Б., при което ако ответникът действително е посетил адреса, то би следвало
да установи на място някое от така изброените лица, респ. в договора за продажба е посочен
мобилен телефонен номер като е неясно ответника звънял ли е на този номер, уведомявал
ли е някого на него, респ. не е била изискана справка затова фирмен ли е този номер.
Предвид на гореизложеното по делото не е установено ответникът да е упражнил
правото си на отказ от сключения процесен договор за продажба сключен извън търговския
обект, което изявление да е достигнало до ищеца, поради което и настоящата инстанция
няма основание да приеме, че възникналото правоотношение е отпадално.
Ето защо предявения главен иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен,
тъй като ответникът не е заплатил остатъка от продажната цена в размер на 1 200 лева респ.
насрещния иск следва да бъде отхвърлен тъй като процесният договор не е прекратен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на сумата от 365 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното
производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Г. Д. П. с ЕГН ********** с адрес: ... ДЪЛЖИ в
полза на „Уоол Премиум“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ...с
у. М. С. сумата от 1 200 лева по издадената заповед № 7041/04.08.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12848/2021г. по описа на РС – Пловдив,
4
която представлява неплатена част от продажна цена по договор за покупко-продажба извън
търговския обект от 22.02.2017г. ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на подаването на заявлението – 03.08.2021г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА Г. Д. П. с ЕГН ********** с адрес: ... ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Уоол
Премиум“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: .....с у. М. С. сумата
от 365 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство;
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Г. Д. П. с ЕГН ********** с адрес: .....
против „Уоол Премиум“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: .... с
у. М. С. за връщането на сумата от 1000 лева, която представлява заплатена на отпаднало
основание цена по развален договор за покупко-продажба на стоки извън търговския обект
от 22.02.2017г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на
предявяването на иска – 12.11.2021г. до окончателното й изплащане като неоснователен и
недоказан;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5