Решение по дело №1499/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила касационна жалба от М.Щ.А., изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие към Затвора Бургас, против решение № 5623/29.05.2023 г., постановено по адм.дело № 2188/2022 г. по описа на Административен съд- Бургас. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неосигуряване на адекватно медицинско лечение в два конкретни случая – първо, когато през 2019г. се е разболял от двустранна пневмония, заради принудата да се къпе със студена вода, тъй като топла вода е имало само през първите пет минути от ползването на банята, като лечението било предоставено твърде късно, а отшумяването на вредното въздействие от болестта продължило няколко месеца. Втората хипотеза касае случай, при който през 2020г. в килията му бил настанен Рашко Симеонов Стоянов, току що излекуван от туберкулоза, като още преди напускането на помещението от лекуваното лице е започнал да кашля упорито до степен да плюе кръв при кашлицата, въпреки това през юни 2021г. бил ваксиниран против Ковид – 19, което довело до още по-сериозна негова отпадналост. Твърди, че през Септември 2021г. бил преместен в килия с плесен а през м. Ноември бил диагностициран с туберкулоза, заради което бил изпратен на лечение в Затворническата болница в Ловеч, където лечението продължило 4 месеца, като претенциите са, че здравословното му състояние не е изцяло възстановено дори към момента на подаване на исковата молба..

В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводството, ограничило възможността на ищеца да докаже претенцията си - аргумент съставляващ касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обяснява се, че от събраните доказателства ясно се установявало това, че заразяването на А. с туберкулоза се е случило на територията на Затвора през 2021г., а не както било възприето от съдебния състав поради семейната обремененост на ищеца. На следващо място оспорва качеството на експертизата, като обяснява, че на поставените въпроси не били дадени точни и ясни отговори. По-натам се навеждат допълнителни доводи в подкрепа на претенцията, за това че преди да бъде имунизиран против Ковид – 19 ищецът не бил подписал декларация за информирано съгласие, а след ваксинирането му здравословното му състояние се влошило значително. Изразява становище, че липсата на топла вода е ноторно известен факт, поради което съдът неправилно кредитирал доказателства представени от затворническата администрация в обратен смисъл.

По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на исковата претенция.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника по иска Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, наричана за кратко ГДИН. Изразено е становище, че касационната жалба е неоснователна, тъй като в хода на производството били ангажирани множество медицински документи, представляващи писмени доказателства, които в комбинация с изводите на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитания свидетел, правилно са били преценени от първоинстанционния съд, който е направил въз основа на тях правилни и законосъобразни правни изводи за неоснователност на исковата претенция.

В съдебното заседание касаторът не се явява лично и не се представлява от назначения процесуален представител. Не сочи нови доказателства.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от ОП- Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М.Щ.А., с която е заявена искова претенция за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас изразило се в неосигуряване на адекватно медицинско лечение в два конкретни случая – първо, когато през 2019г. се е разболял от двустранна пневмония, заради принудата да се къпе със студена вода, тъй като топла вода е имало само през първите пет минути от ползването на банята, като лечението било предоставено твърде късно, а отшумяването на вредното въздействие от болестта продължило няколко месеца. Втората хипотеза касае случай, при който през 2020г. в килията му бил настанен Рашко Симеонов Стоянов, (по твърдение на ищеца) - току що излекуван от туберкулоза. Според претенцията това е довело до заразяването му с туберкулоза и влошаване на състоянието му, поради късна и неадекватна намеса на медицинските лица.

От фактическа страна пред първата инстанция е установено, че А. през сочения период действително е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие Дебелт при Затвора Бургас, като през периода 17.01 – 16.04.2020 година същият е пребивавал с лицето Рашко Симеонов Стоянов в спално помещение №207 на втора група.

От писмените доказателства първоинстанционният съд правилно е установил, че през периода 2019 – 2021 година М.А. е посещавал многократно Медицински център на Бургаски затвор, където е бил диагностициран 26 (двадесет и шест) пъти с амбулаторни листове за различни заболявания. На 23.07.2019 година той е бил консултиран от специалист – пулмолог, който му е поставил диагноза „хронична обструктивна белодробна болест“, като на 14.08.2019 година му е била извършена рентгенография на бял дроб. През август – септември 2021 година А. е бил диагностициран първоначално с „трахеобронхит“, а след това с „хроничен бронхит“ – и в двата случая с предписано лечение, а на 01.10.2021 година му е била направена нова рентгенография на белите дробове (с констатация за калцификати и пневмофиброза в дясно горно и средно белодробно поле, както и за инфилтративно – пнивмотична ТБК с разпад и разсейване). На 03.11.2021 година той е бил хоспитализиран в СБАЛЛС към затвора в град Ловеч в Пулмологично отделение с диагноза „инфилтративно – пнивмотична туберкулоза на белите дробове, а лечението му е продължило до 04.03.2022 година, когато е бил освободен и насочен за продължаване на лечението към СБАЛПФЗ – Бургас. В епикризата на А. е било отразено, че от месец юни 2021 година е започнал да губи апетит, да кашля и отделя храчки, а след изследване на храчките е бил получен положителен резултат за туберкулоза; отбелязана е фамилната обремененост на А. – брат с туберкулоза на белите дробове, лекуван през 2016 година в СБАЛЛС към Ловешки затвор, трудното отзвучаване на субективните оплаквания на пациента, прекарано заболяване от Ковид – 19 през февруари 2022 година и изписването му с подобрен локален статус – повишено лично тегло, със завършена интензивна фаза на лечението – обезбацилен, без кръвохрак и афебрилен.

Състоянието му преди да бъде лекуван в СБАЛЛС към Ловешки затвор, както и редица посещения в медицинския център на Затвора и получаването на медикаменти от там е засвидетелствано в показанията на св.Васил Димитров, които правилно са ценени от първоинстанционния съд комплексно с останалите събрани по делото писмени доказателства и в съответствие с изводите на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, чиито изводи като обосновани и мотивирани правилно са били възприети и ценени безкритично от съдебния състав.

При комплексна преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е достигнал до извод, че не се установяват незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна медицинска помощ на ищеца, поради което е отхвърлил предявения иск.

Според настоящия съдебен състав касационната жалба е неоснователна.

За да се уважи предявената искова претенция за вреди е необходимо да се установи кумулативна наличност на установените в разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС материалноправни предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, в нарушение на чл. 3 от същия закон; вреда (която се презумира на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че тези предпоставки в случая не са налице.

На първо място касационната инстанция изцяло възприема заключението на първоинстанционната такава, че съдържанието на административното задължение на ответника се свързва единствено с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания на настанените в местата за лишаване от свобода и за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания, докато ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ не може да бъде контролирана от затворническата администрация тъй като не се касае за административна, а за медицинска, дейност, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, по аргумент от чл. 6 ал. 6 от Закона за лечебните заведения.

При този извод съдебният състав правилно е отказал да преценява ефикасността и правилността на проведените през спорните периоди лечения, а е концентрирал вниманието си върху броя на посещенията и извършените прегледи, от една страна, а от друга върху положените усилия - наличието на предписано лечение, както и върху обстоятелството бил ли е излекуван в крайна сметка ищеца.

Първоинстанционният съд правилно е установил, че А. е приеман многократно (над двадесет пъти) в медицинския център на затвора – за преглед и му е прилагано съответно лечение за различни заболявания, поради което не може да се касае за твърдяно от страна на ищеца бездействие.

Видно е от медицинската документация, че възпалението на дихателните пътища е лекувано и преболедувано, а конкретно симптоматиката във връзка със заболяването му през лятото – есента на 2021 година (кашлица, изпотяване и т. н.) е наблюдавана и периодично са изписвани медикаменти за симптоматично лечение – първоначално на бронхит, при липса на несъмнени признаци на туберкулоза, а по-късно при окончателно диагностициране ищецът е бил лекуван по всички правила в болничното заведение при затвора Ловеч.

Извън тези обстоятелства, съдебният състав е наясно, че всяко заболяване до периода на излекуването му и дори до този на пълното възстановяване на болния е свързано с неприятни усещания, болки и страдания, които обаче са несъставомерни, тъй като не попадат в пряка причинноследствена връзка с доказаните като положени усилия и грижи от страна на ответника.

При липса на една от материалноправните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.

При извършената служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 562/29.05.2023 г, постановено по адм. дело № 2188 по описа Административен съд – Бургас за 2022 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: