Решение по дело №1000/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. Д. Г. против Заповед № 8121к-14476 от 19.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 3 и т. 4 от ЗМВР и на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 вр.чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 от ЗМВР, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността полицейски инспектор V степен (ТП) в участък „Иваново“ към РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе.

В жалбата и в хода на устните състезания по делото, чрез процесуален представител адв. Д. С. при АК - Русе, се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби. Моли съда да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и присъждането на направените деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 112 от делото.

Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. С. в подадени по делото писмени бележки, изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. л. 14 - 37 от делото).

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона.

Министърът на вътрешните работи е издал заповедта в рамките на предоставената му с чл. 204, т. 1 от ЗМВР компетентност да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР.

Оспореният акт е издаден в предвидената в закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, респ. чл. 62 и чл. 63 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи.

В обжалваната заповед дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) е посочил жалбоподателя като извършител на съответните нарушения, подробно е описал времето и обстоятелствата на тяхното извършване, а именно:

В периода месец януари 2021 г. до 15.04.2024 г., в гр. Русе, в нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, която забранява предоставянето на информация на граждани от служители на МВР, извън посочения от закона ред и чл. 13, ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система „Справки“, утвърдени с МЗ № 1з-1825 от 04.09.2012 г., която разпоредба гласи, че служител, получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, носи отговорност за извършваните от него дейности, за ползването и разпространението на получената чрез ИИС „Справки“ информация, инспектор Д. Г. неправомерно, извън посочения от закона ред, е предоставял на Д. В. информация от информационните фондове на МВР за български граждани - живи или починали като е използвал служебното си положение и е реализирал облага за трети лица.

В обжалваната заповед се съдържа подробно описание на съответните изпълнителни деяния, чрез които служителят осъществява състава на дисциплинарните нарушения, за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание като са посочени конкретно мястото, времето, лицата, по отношение на които е извършил справките, точно какви справки е извършил и съответно каква информация е предал на посоченото по-горе лице Д. В., конкретно са описани обстоятелствата, при които са извършени деянията.

ДНО е посочил и нарушените разпоредби - чл. 22, aл. 2 от ЗМВР и чл. 13, ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система „Справки“, утвърдени с МЗ № 1з-1825 от 04.09.2012 г., съответно и разпоредбите на т. 13, б. “е“, т. 15, т. 19, т. 20, т. 46, т. 71 и т. 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и доказателствата, които обосновават оспорения акт.

Отразено е и правното основание, на което се налага наказанието, неговият вид - чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 3 и т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 от ЗМВР, като са дадени и коректни указания относно възможността за обжалване на акта пред Административен съд – Русе и срокът, в който може да стане това.

Следва да се отбележи, че органът не се е задоволил само с посочването на състава на престъпленията, за които жалбоподателят е бил привлечен към наказателна отговорност (вж. постановление за привличане на обвиняем от 15.04.2024 г. на л. л. 12 - 15 от преписката, папка 2) – по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.ал. 2 от НК; по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 316 вр.чл. 309, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4 вр.чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 316 вр.чл. 308, ал. 3, т. 2 вр.ал. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4 от НК, а в съответствие с Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 3 от ЗМВР „неизпълнение разпоредбите на този закон (чл. 22, aл. 2 от ЗМВР) и ... на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи (чл. 13, ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система „Справки“, утвърдени с МЗ № 1з-1825 от 04.09.2012 г., представени от ответната страна по делото на л. л. 17 – 26 като са представени и писмени доказателства за това, че Г. е бил надлежно запознат с тях – л. 74 от делото и това, изразяващо се в неспазване на конкретно посочени правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 13, б. “е“, т. 15, т. 19, т. 20, т. 46, т. 71 и т. 75, което поведение уронва и престижа на службата, са описани подробно от фактическа страна.

В заповедта са изложени подробни мотиви защо органът счита, че престижът на службата е накърнен – действията на жалбоподателя са станали достояние на широк кръг от лица, в и извън системата на МВР, като им е дадена гласност в редица печатни и електронни издания на местно и национално равнище, част от които публикации от сайтове на DarikNews.bg, И..бг, btvnovinite.bg, dnevnik.bg, nova.bg, bntnews.bg и др. (л. л. 83 – 90 от преписката, папка 1). С протокол peг. № 336р-17055 от 07.06.2024 г. от страна на ДРО са приобщени към дисциплинарното производство именно такива публикации в национални и интернет медии, свързани с медийното отразяване и медийния отзвук относно задържането на Д. Г. и причините за това, като в същите е изразено крайно възмущение от действията на полицейския служител, част от състава на РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе. Същите несъмнено отразяват извършеното от Д. Г.. В тях са направени негативни коментари както относно извършеното деяние, така и относно факта, че в извършването участва служител на МВР, както и към ОД на МВР - Русе и МВР като цяло. Всичко това безспорно доказва уронването на престижа на институцията.

Органът е приел, че по този начин поведението на жалбоподателя е довело до съответния негативен отзвук относно действията на полицейските служители, като то се явява от естество реално да застраши с намаляване или загубване доверието на обществото в полицейската институция и е рефлектирало неблагоприятно върху доброто име на МВР.

Обосновано е виждането, че в този случай, в широк кръг от лица е създадено впечатление, че с действията си служителят от ПУ – Иваново в РУ – Две могили при Областна дирекция на МВР - Русе вместо безупречно поведение, отговарящо на очакванията на обществото за работа на полицаи в държава-членка на ЕС и то през периода 2021 - 2024 г., многократно си е позволявал извършването на незаконосъобразни действия.

В съответствие с утвърдената съдебна практика следва да бъде съобразено и че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на служителите на МВР пред обществото, като не е задължително да е уронен престижът на службата в Министерството, а е достатъчно той реално да е застрашен с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция.

Действително неспазването на установения правов ред и служебната етика се отразява изключително негативно върху авторитета на Министерството и има за последица намаляване или загуба на обществено доверие в МВР, което може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната му дейност.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили данни по смисъла на чл. 205, ал. 1 и чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, а именно постъпили писма peг. № 7855р-3697 от 16.04.2024 г. на дирекция „Вътрешна сигурност“ -МВР (ДВС-МВР) и peг. №№ 2049/23 от 18.04.2024 г. и 2049/23 от 30.04.2024 г. по описа на ОП - Русе за това, че инспектор Д. Г. е привлечен като обвиняем с постановление от 15.04.2024 г. по описа на ОСлО в ОП - Русе за извършени от него деяния, подробно описани в писмата, представляващи престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.ал. 2 от НК, по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 5, вр.чл. 209, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 316 вр.чл. 309, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4 вр.чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 316 вр.чл. 308, ал. 3, т. 2 вр.ал. 2, вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4 от НК (л. л. 69 – 73 от преписката, папка 1).

Във връзка с това, от директора на ОД на МВР - Русе до министъра на вътрешните работи е изготвено предложение peг. № 336р-12661 от 19.04.2024 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Д. Г. и временното му отстраняване от длъжност (л. л. 74 – 77 от преписката, папка 1).

Със заповед peг. № 8121к-6809 от 10.05.2024 г. е образувано дисциплинарно производство срещу Г. като същевременно министърът на вътрешните работи в заповедта е определил и комисия - дисциплинарно-разследващ орган (ДРО), която да го проведе. Със същата заповед Г. е отстранен от длъжност. (л. л. 1 – 3 от преписката, папка 1). Д. Г. се е запознал със заповедта, видно от направеното отбелязване за това на 07.06.2024 г. като му е било разяснено правото да дава обяснения, да предоставя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР. Запознаването е станало след изпратена до Г. покана peг. № ЗЗбр-16937 от 06.06.2024 г. по описа на ОД на МВР – Русе (л. л. 45 и 46 от преписката, папка 1). Впоследствие със заповед peг. № 8121к-9663 от 14.06.2024 г. на министъра на вътрешните работи е поправена очевидна фактическа грешка в заповед peг. № 8121к-6809 от 10.05.2024 г., а със заповед peг. № 8121к-10922 от 12.07.2024 г. е изменена заповед peг. № 8121к-6809 от 10.05.2024 г. И с двете цитирани заповеди Г. е запознат, видно от поставените върху тях отбелязване, дата и подпис. (л. л. 4 – 7 от преписката, папка 1). Запознаването е станало след изпратени изрични покани до Г. от ДРО (л. л. 52 и 53 от преписката, папка 1).

ДРО е извършил всички необходими действия за обективно установяване на фактическата обстановка относно извършеното от Д. Г..

С оглед образуваното наказателно производство ДП № 2049/2023 г. по описа на ОП - Русе и предвид факта, че по същото спрямо Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, комисията е изискала разрешение от наблюдаващия прокурор да бъдат предоставени заверени копия на относимите към установяване на извършеното дисциплинарно производство материали от досъдебното производство, както и да бъде предоставен достъп до задържания под стража Д. Г.. Предоставени са такива. (л. л. 91 – 126 от преписката, папка 1).

В хода на дисциплинарното производство са събрани кадрова справка за Д. Г., копие на заповед за назначаване на последно заеманата от него длъжност, както и копие от длъжностна характеристика за същата и доказателства за запознаване на Г. с длъжностната характеристика; доказателства за запознаване на Г. със заповедта за утвърждаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (л. л. 60 – 68 от преписката, папка 1).

С писмо до ОП - Русе са изискани и след разрешение на наблюдаващия прокурор са предоставени и приобщени към дисциплинарното производство материали от ДП № 2049/2023 г. по описа на ОСлО при ОП – Русе (преписка, папка 2).

От представените и приобщени към дисциплинарното производство материали от ДП № 2049/2023 г. по описа на ОП - Русе, безспорно се доказва извършеното от Г. дисциплинарно нарушение. В същите са налични експертизи на мобилните телефони на Г. и на лицата, на които е предоставял неследваща се информация, справка от ДКИС-МВР за период от две години за извършвани от Г. справки в Автоматизираните информационни фондове (АИС) на МВР - ИИС „Справки“, АИС „БДС“, АИС „НРБЛД“, информационните масиви на МВР за криминалните прояви, полицейски регистрации и за заявителски материали (ЗМ) с отбелязване кои са успешно извършени. Налице са обяснения на лицата, също привлечени като Г. като част от организираната престъпна група, на които е предоставял неследваща се информация, които изцяло потвърждават действията на неправомерните и незаконосъобразни действия на Г., представляващи освен престъпление, а също и дисциплинарно нарушение. Налице са и няколко сведения и протоколи за разпит на самия Д. Г., като във всички сведения Г. потвърждава извършването на действията, които представляват тежко дисциплинарно нарушение и заради които е привлечен като обвиняем.

Видно от дадените в хода на дисциплинарното производство обяснения и сведения от Г., самият той отново потвърждава извършването на действията, представляващи тежко дисциплинарно нарушение, за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.

Пред ДРО са представени и определения на ОС - Русе и АС - Велико Търново във връзка с разглеждане на мярката за неотклонение на Г. по воденото срещу него наказателно производство, от които е видно, че както от страна на прокуратурата, така и от страна на съда е преценено, че от събраните доказателства би могло да бъде изведено обосновано предположение, че Д. Г. е извършил деянията, които осъществяват състави както на престъпления по НК, поради което спрямо Г. е взета и най-тежката мярка за неотклонение, така и дисциплинарни нарушения. Това твърдение за доказаност е относимо и към воденото срещу Г. дисциплинарно производство, тъй като тези извършени от него действия представляват също така и тежко дисциплинарно нарушение по ЗМВР.

От изисканата и получена от ДРО справка от началник сектор БНТЛ, касаеща извършените проверки в информационните масиви на МВР от инспектор Д. Д. Г., е видно, че е установено извършване на проверки от Г., извършвани от три работни станции (конкретно посочени) на справки за лица в следните фондове - в НРБЛД за 4 лица, в АИС ИД - НШИС за едно лице, в ЗПР за едно лице и в КАТ-Централен регистър за едно лице. В справката са посочени конкретни дати и часове, работни станции, от които са извършени проверките и начина, по който са достъпвани данните за съответните лица от Д. Г..

Във връзка с провеждане на дисциплинарното производство от ДРО са събрани многобройни доказателства, с които по категоричен начин се доказва извършеното от Г. тежко дисциплинарно нарушение.

В хода на дисциплинарното производство след отправена покана peг. № 336р-23718 от 14.08.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе до Д. Г., същият е дал обяснение peг. № 336р-24213 от 20.08.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе, с които е запознат министърът на вътрешните работи. В тези обяснения Г. не отрича извършеното от него, като обяснява същото с приятелски отношения с лицата, на които е предоставял неследваща им се информация и най-общо липса на критично отношение за това. (л. л. 54 – 56 от преписката, папка 1). Обяснения от Г. са предоставени и с молба УРИ 336000-4730 от 12.06.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе, депозирана от упълномощен от него адвокат, още веднага след запознаването му със заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него. С тези обяснения също е запознат министърът на вътрешните работи, и в същите Г. отново потвърждава извършването на действията, представляващи и квалифицирани като тежки дисциплинарни нарушения. (л. л. 49 – 52 от преписката, папка 1).

За резултатите от проведеното дисциплинарно производство разследващият орган е изготвил обобщена справка peг. № 336р-25588 от 04.09.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе, като с оглед направената констатация за извършено тежко дисциплинарно нарушение е предложено налагане на съответното за това наказание - „Уволнение“. Г. се е запознал с обобщената справка на същата дата - 04.09.2024 г. като е удостоверил това с подписа си и е заявил, че към този момент не желае да бъде защитаван от адвокат или друг служител. Г. е бил запознат с правото му съгласно чл. 207 ал. 10 от ЗМВР в 24-часов срок след запознаване с обобщената справка да даде допълнително обяснения и възражения, което е удостоверил с подписа си. (л. л. 28 – 44 от преписката, папка 1).

В законоустановения 24-часов срок, Д. Г. не се е възползвал от правото си да предостави допълнителни обяснения и възражения и не е предоставил такива, което се удостоверява от писмо peг. № 336р-25998 от 10.09.2024 г. по описа на ОД на МВР – Русе. В същото е посочено, че след извършена справка в ЦАИС „Документооборот“ се установява, че за периода от 12:20 часа на 04.09.2024 г. до 11:20 часа на 05.09.2024 г. в деловодството на ОД на МВР - Русе няма постъпили писмени обяснения и възражения от инспектор Д. Д. Г. (л. 27 от преписката, папка 1).

Впоследствие е изготвено становище peг. № 336р-26049 от 10.09.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе, в което след обсъждане отново на всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, както и на приобщени материали от воденото срещу Г. наказателно производство, на дадените от Д. Г. обяснения и възражения, както и факта, че лисват дадени от него възражения срещу констатациите в обобщената справка, отново е предложено на министъра на вътрешните работи като ДНО, на служителя да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“ (л. л. 8 – 23 от преписката, папка 1).

Всички материали от дисциплинарното производство, в изпълнение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Инструкция за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР № 8121з-877 от 06.07.2021 г. (Обн. ДВ, бр. 59 от 16 юли 2021 г.) са изпратени на министъра на вътрешните работи с писмо peг. № 366р-26051 от 10.09.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе чрез директора на дирекция „Човешки ресурси“ – МВР (преписка, папка 1).

След постъпване на материалите при министъра на вътрешните работи (ДНО), обсъждане и анализ на същите е установено, че са налице данни за извършено от Г. дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 от ЗМВР, с оглед на което е налице необходимост от извършване на допълнителни действия и събиране на допълнителни доказателства, за да бъде проведено дисциплинарното производство пълно, всестранно и обективно и за цялостно изясняване на фактическата обстановка.

Във връзка с гореизложеното на основание чл. 57, т. 5 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика е издадена заповед peг. № 8121к-12829 от 26.09.2024 г. за изменение на заповед peг. № 8121к-6809 от 10.05.2024 г., с която е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу Д. Г. като е разпоредено на ДРО да събере допълнителни доказателства, описани в обстоятелствената част на заповедта и отново да обсъди всички такива поотделно и в тяхната съвкупност, за което е определен срок до 25.10.2024 г. С тази заповед Г. е запознат на 01.10.2024 г. като е направил отбелязване за това (л. л. 1 – 7 от преписката, папка 3).

След събиране на относимите доказателства ДРО е изготвил справка peг. № 336р-30193 от 22.10.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе, в която след подробно обсъждане на всички доказателства, включително и допълнително събраните такива, отново е достигнал до извода, че за извършените от Г. тежки дисциплинарни нарушения, подробно описани от фактическа страна със съответната дадена правна квалификация, на същия следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ (л. л. 39 – 64 от преписката, папка 3). Д. Г. е запознат с така изготвената обобщена справка на дата 22.10.2024 г., за което е направил изрично отбелязване, след отправена до него покана за това с peг. № 336р-30192 от 22.10.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе. При запознаването с обобщената справка Г. е направил отбелязване, че е запознат с възможността да представи допълнителни обяснения и възражения в 24-часов срок. (л. 65 от преписката, папка 3). По преписката е налице доказателство - писмо peг. № 336р- 30392 от 23.10.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе за това, че в определения 24-часов срок след запознаване с обобщена справка peг. № 336р-30193 от 22.10.2024 г., Д. Г. не е представил писмени обяснения или възражения по дисциплинарното производство (л. 38 от преписката, папка 3).

Впоследствие е изготвено становище peг. № 336р-30513 от 24.10.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе, в което след обсъждане отново на всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, както и на приобщени материали от воденото срещу Г. наказателно производство, на дадените от Д. Г. обяснения и възражения, на допълнително събраните такива, като е взет предвид и факта на липса на дадени от Г. възражения срещу констатациите в обобщената справка, отново е предложено на министъра на вътрешните работи като ДНО, на служителя да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“. С това становище както и с обобщената справка е запознат министърът на вътрешните работи като ДНО най-рано на 24.10.2024 г. /датата на входиране на становището в деловодната система/ или най-късно на 28.10.2024 г., видно от поставената за това резолюция (л. л. 8 – 36 от преписката, папка 3).

Отново в изпълнение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Инструкция за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР № 8121з-877 от 06.07.2021 г. (Обн. ДВ, бр. 59 от 16 юли 2021 г.), всички материали от дисциплинарното производство, са изпратени на министъра на вътрешните работи с писмо peг. № 366р-30517 от 24.10.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе чрез директора на дирекция „Човешки ресурси“ – МВР (преписка, папка 3).

С оглед изпълнение в пълен обем на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и гарантиране правото на защита на лицето, срещу което се води дисциплинарното производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение, до Д. Г. е изпратена покана от министъра на вътрешните работи с peг. № 8121р-21035 от 29.10.2024 г., която е получена лично от него на 30.10.2024 г. При запознаване с поканата Д. Г. отново, както във всички случаи на запознаване с покани и други материали от дисциплинарното производство, посочва, че на този етап не желае да бъде подпомаган в защитата си. (преписка, папка 3). Видно от писмо peг. № 336р-31266 от 31.10.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе в определения срок не са депозирани писмени обяснения и възражения от Д. Г. (преписка, папка 3).

След докладване на гореизложеното е издадена обжалваната в настоящото съдебно производство заповед от министъра на вътрешните работи, с която за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 3 и т. 4 от ЗМВР и на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 от ЗМВР, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността полицейски инспектор V степен (ТП) в участък „Иваново“ към РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе. Г. е запознат със заповедта на 20.11.2024 г., което е удостоверил с подписа си (преписка, папка1).

Заповедта е издадена в предвидените в чл. 195 от ЗМВР срокове - две години от извършване на нарушението и два месеца от установяването му от компетентния ДНО - министъра на вътрешните работи. Двумесечният срок следва да се счита от 24.10.2024 г., когато с писмо peг. № 336р-30517 от 24.10.2024 г. по описа на ОД на МВР - Русе окончателните материали с всички относими доказателства, справки и становища по дисциплинарното производство са изпратени на министъра на вътрешните работи, съгласно разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР, с оглед което този срок изтича на 24.12.2024г., а процесната заповед е издадена на 19.11.2024 г. и връчена на Г. на 20.11.2024 г. Не е изтекъл и двегодишният срок, тъй като деянията на Г., представляващи тежко нарушение на служебната дисциплина, видно от безспорните доказателства са извършвани до 15.04.2024 г. /до момента на привличането на Г. като обвиняем по ДП № СлО-2049/2023г. на ОП - Русе, ДП-15/2024 г. по описа на ОСлО в ОП - Русе/.

ДНО е приложил правилно и материалния закон.

По делото е безспорно установено, че с постановление от 15.04.2024 г. (л. л. 12 – 15 от преписката, папка 2) на двама следователи в Окръжен следствен отдел (ОСлО) в Окръжна прокуратура (ОП) - Русе, инспектор Д. Г. е привлечен като обвиняем за това че:

през периода месец ноември 2020 г. до 15.04.2024 г., в гр. Русе, заедно с А. Т. Д. и Д. С. В., двамата от гр. Русе, е участвал в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 209, чл. 210, чл. 308, чл. 309 и чл. 316 вр.чл. 309 от НК като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице - Д. Д. Г. - полицейски инспектор в ПУ - Иваново при РУ - Две могили, което съставлява престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.ал. 2 от НК;

през периода месец октомври 2019 г. до месец юни 2023 г. в гр. Русе и гр. Силистра, в условията на продължавано престъпление – на три пъти, заедно с Д. С. В. и А. Т. Д. и двамата от гр. Русе, е подпомогнал същите:

чрез посредствено извършителство с Е. Е. И. от гр. Русе, през месец юни 2023 г. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у И. Д. Н. от гр. Силистра, собственик на земеделска земя в местността „Далнията“, в землището на с. Иширково, обл. Силистра и с това е причинил имотна вреда на Н. в размер на около 20 000 лева;

чрез посредствено извършителство с П. П. Д. от гр. Русе, през месец април 2020 г. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у М. В. И. от гр. Русе, че е собственик на апартамент, находящ се в гр. Русе, [улица], с площ 48.50 кв.м. ведно с избено помещение и с това е причинил имотна вреда на И. в размер на 52 920 лева;

чрез посредствено извършителство със С. Н. А. от гр. Русе, през месец октомври 2019 г. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Е. С. Е. от с. Голямо Градище, обл. Търговище, че е собственик на земеделски земи - имот, находящ се в землището на с. Помен, общ. Две могили, обл. Русе с площ 26.952 дка и имот, находящ се в землището на с. Помен, общ. Две могили, обл. Русе с площ 14.548 дка, имот в землището на с. Помен, общ. Две могили, обл. Русе с площ 1 дка и с това е причинил на „Агро Комерс“ ООД, представлявано от Е. С. Е. имотна вреда в размер на 3 500 лева

като измамата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нея и причинената вреда е в големи размери, което съставлява престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 5 вр.чл. 209, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

През периода 02.07.2021 г. - 02.06.2023 г. в гр. Русе, в съучастие с А. Т. Д. и Д. С. В. и двамата от гр. Русе, подпомогнал същите, в условията на продължавано престъпление - на 2 пъти, (при легитимиране пред нотариус Л. П. Ш. при обявяване на тайно саморъчно завещание на 02.07.2021 г.; пред нотариус Г. Л. Г. при обявяване на тайно саморъчно завещание на 02.06.2023 г.) съзнателно да се ползват чрез посредствено извършителство съответно с Д. П. Д. от гр. Русе и Е. Е. И. от гр. Русе от частни документи: тайно саморъчно завещание от 17.04.2018 г., с което П. Р. И. завещава на Д. П. И. всички свои движими и недвижими имоти и тайно саморъчно завещание от 20.02.2017 г., с което Б. Т. Й. завещал на Е. Е. И. всичките си движими и недвижими имоти и да ги употребят, за да докажат, че съществува право и правно отношение, че лицата Д. П. Д. от гр. Русе и Е. Е. И. от гр. Русе са придобили по надлежния ред правото на собственост на съответните имоти като от тях за самото съставяне не може да им се търси наказателна отговорност, което съставлява престъпление по чл. 316 вр.чл. 309, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

На 26.05.2022 г. в гр. Русе, в съучастие с А. Т. Д. и Д. С. В. и двамата от гр. Русе, подпомогнал същите съзнателно да се ползват чрез посредствено извършителство с Д. П. Д. от гр. Русе от неистински официален документ - нотариален акт за продажба на земеделски земи № 003, том I, peг. № 21, дело № 2 от 06.01.2000 г. по описа на нотариус Ц. М. - Русе, като от тях за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага, което съставлява престъпление по чл. 316 вр.чл. 308, ал. 3, т. 2 вр.ал. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 4 от НК.

По делото от трета неучастваща в производството страна – ОП - Русе е представено заверено копие на обвинителен акт по досъдебно производство № 2049/2023 г. по описа на ОП – Русе (л. л. 45 – 72 от делото) жалбоподателят е обвинен в гореизброените престъпни деяния, както и в това по чл. 360 вр.чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се в разгласяване на сведения от друго естество – служебна информация, съдържаща се в информационните системи – ИИС „БДС“ на МВР относно данни от националния регистър на българските документи за самоличност на конкретни лица – техни лични данни, съдържащи имената им с постоянен и настоящ адрес, данни относно майка и баща, номер на лична карта, подпис по лична карта, телефонни номера на роднини, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон – чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, чл. 69, ал. 2 от ЗБЛД и чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗБЛД.

Налице са данни и че след внасяне на 16.12.2024 г. на обвинителния акт от ОП – Русе в ОС – Русе, на същата дата – 16.12.2024 г. е образувано НОХД № 1131/2024 г. На 10.03.2025 г. се е провело разпоредително заседание. С протоколно определение от разпоредителното заседание на 10.03.2025 г. окръжният съд е върнал делото на прокурора за отстраняване на отстраними съществени процесуални нарушения и е прекратил съдебното производство. Към м. юни се изпълняват указанията на окръжния съд, като след изпълнение на указанията на съда предстои произнасяне на прокурора по реда на чл. 242 от НПК. (л. 81 от делото).

С оглед установените, въз основа на всички събрани по надлежния ред и относими доказателства по делото, релевантни за правния спор факти и обстоятелства правилен и обоснован се явява изводът на ДНО, че в периода месец януари 2021 г. до 15.04.2024 г., в гр. Русе, в нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, която забранява предоставянето на информация на граждани от служители на МВР, извън посочения от закона ред и чл. 13, ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система „Справки“, утвърдени с МЗ № 1з-1825 от 04.09.2012 г., която разпоредба гласи, че служител, получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, носи отговорност за извършваните от него дейности, за ползването и разпространението на получената чрез ИИС „Справки“ информация, инспектор Д. Г. неправомерно, извън посочения от закона ред, е предоставял на Д. В. информация от информационните фондове на МВР за български граждани - живи или починали като е използвал служебното си положение и е реализирал облага за трети лица.

В обжалваната заповед се съдържа подробно описание на съответните изпълнителни деяния, чрез които се осъществява състава на дисциплинарните нарушения, за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание като са посочени конкретно мястото, времето, лицата, по отношение на които е извършил справките, точно какви справки е извършил и съответно каква информация е предал на посоченото по-горе лице Д. В., конкретно са описани обстоятелствата, при които са извършени деянията.

Така описаните от фактическа страна деяния несъмнено водят на извода, че служителят се е възползвал преднамерено и неправомерно от служебното си положение като извън посочения от закона ред е предоставял на посоченото лице Д. Г. информация от информационните фондове на МВР.

Извършените от инспектор Г. деяния се явяват насочени към извличане на определена материална облага за трето лице, чрез неправомерно използване на служебно положение.

От субективна страна фактическият състав на нарушенията е реализиран при наличието на умисъл, т.е. инспектор Г. съзнателно е предприел действия, изразяващи се в предоставяне на информация, извършвайки служебни справки в информационните фондове на МВР за български граждани - живи или починали, с цел постигане на материална облага за трето лице.

Така описаните от фактическа страна деяния правилно са квалифицирани от ДНО като тежко дисциплинарно нарушение, както следва:

• по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 3 от ЗМВР „неизпълнение разпоредбите на този закон (чл. 22, ал. 2 от ЗМВР) и на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи - чл. 13, ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система „Справки“, утвърдени с МЗ № 1з-1825 от 04.09.2012 г., съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 от ЗМВР „...използване на служебното положение за ... облага на трети лица", за което е предвидено дисциплинарно наказание „Уволнение“, като облагата е реализирана чрез предоставяне на информация от информационните фондове на МВР, послужила за осъществяване на неправомерна дейност и причиняване на имотна вреда на трети лица. Въпросните вътрешни правила са представени от ответната страна по делото на л. л. 17 – 26 като са представени и писмени доказателства за това, че Г. е бил надлежно запознат с тях (л. 74 от делото).

Дори обаче да се приеме, че не е доказан елемент от фактическия състав на тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 от ЗМВР – използване на служебното положение с цел постигане на материална облага на трети лица, то и тогава описаните деяния, изразяващи се неправомерно, извън посочения от закона ред, предоставяне на лицето Д. В. на информация от информационните фондове на МВР за български граждани - живи или починали, съставляват несъмнено тежко нарушение на служебната дисциплина – такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Описаните деяния, с които безспорно Г. е нарушил разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, която забранява предоставянето на информация на граждани от служители на МВР, извън посочения от закона ред и чл. 13, ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система „Справки“, утвърдени с МЗ № 1з-1825 от 04.09.2012 г., която разпоредба гласи, че служител, получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, носи отговорност за извършваните от него дейности, за ползването и разпространението на получената чрез ИИС „Справки“ информация, се явяват и несъвместими с етичните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.), регламентирани в:

т. 13, буква „е“ - дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: почтеност - морално и благоприлично/пристойно поведение, основано на етичните правила за поведение, при вземане на решения или упражняване на правомощия, като не приема материални или нематериални облаги независимо от естеството им, които не му се следват и могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност.

Въпреки качеството му на полицейски служител, което изисква от инспектор Г. лично да спазва нормативно определените правила и да не допуска нарушението им от други, сам многократно ги е нарушил;

т. 15 - държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме.

Г. не е съобразил поведението си с нормата на чл. 22, ал. 2 от ЗМВР и вместо да предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления, сам е участвал в тяхното извършване;

т. 19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.

Неправомерните действия на служителя са станали достояние на други служители на ОД на МВР - Русе, ДВС - МВР и на Окръжна прокуратура - Русе.

Несъответствието между дължимото и фактическото поведение на полицейския служител има за последствие намаляване или загуба на обществено доверие в полицията, водещо до намаляване на подкрепа на цялостната й дейност;

т. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си.

Извършвайки горепосочените противоправни деяния, за които му е повдигнато обвинение по ДП № СлО-2049/2023 г. по описа на ОП - Русе (ДП-15/2024 г. по описа на ОСлО в ОП - Русе), инспектор Г. е нарушил законови разпоредби. Действията му са били възприети от служители на МВР, на които той е дал лош пример и в тях се е създало убеждение, че могат безнаказано да извършват същите дисциплинарни нарушения;

т. 46 - държавният служител не приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба.

По делото са налице данни, че инспектор Г. е приемал макар и дребни облаги (Д. В. му е заплащал карта за фитнес и му давал от своите добавки, независимо че и двамата твърдят, че това било по желание на В., а не за овъзмездяване на услугите, които Г. му е правел като му предавал съответната информация, както твърдят, по повод на тяхното приятелство);

т. 71 - служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от закона ред. Същото се отнася и за всякаква друга информация, която може да урони престижа на МВР.

По делото са налице данни, че инспектор Д. Г. многократно, извън посочения от закона ред, е предоставял на Д. В. информация от информационните фондове на МВР за български граждани - живи или починали, като е използвал служебното си положение и е реализирал облага за трети лица. И в този случай, дори и да се приеме за недоказано, че служебната информация е била използвана от него с користна цел, то е напълно достатъчно, че е разгласил служебна информация пред други лица неправомерно, не по предвидения за това ред, за да се приеме, че е нарушил съответната разпоредба от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

т. 75 - държавният служител не придобива и не разгласява служебна информация, съдържаща текст, графични и художествени изображения, аудиозаписи, видеозаписи и други, извън установения от закона ред, както и не вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изисквани за нуждите на МВР.

И. Д. Г. многократно, извън установения от закона ред е предоставял на Д. В. служебна информация за адреси, роднински връзки, телефонни номера, снимки на граждански лица, подписи, номера на лични документи (както и тяхната валидност), данни за собственост на МПС.

Не се спори по делото, че на Г. му е било известно, че е неправомерно да извършва за други лица такъв тип справки и да предоставя на граждани, извън предвидения в закона ред, такъв вид данни.

Разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР предвижда, че дисциплинарно нарушение е и неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Текстът на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР от своя страна гласи, че тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „Уволнение“, са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Както се приема и в мотивите към т. 1 от Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., постановено по приложението на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм. на 01.05.2006 г.), който текст е сходен с този на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, наказанието в тези случаи се налага за поведение, което е несъвместимо с наложените в обществото морални норми и принципи и същото е уронващо престижа на службата. В тези случаи наличието на двете кумулативно свързани условия (нарушението на етичните правила и уронването на престижа на службата) определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието „дисциплинарно уволнение“.

Извършването на деянията, за които жалбоподателят е наказан дисциплинарно, се установява от всички събрани доказателства по делото.

Неоснователно е възражението, че в хода на проведеното дисциплинарно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което впоследствие е довело и до неправилно приложение на материалния закон, като ДРО не бил извършил собствена проверка и анализ на доказателствата, като се е позовал на доказателства, събрани в хода на друго производство – наказателно /ДП № СлО-2049/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе/, което обаче не било приключило към датата на постановяване на оспорения акт.

Действително фактическите изводи на ДРО, възприети и от ДНО са формирани на основата на писмени доказателства, съдържащи се в преписката по водено досъдебно наказателно производство (материали от воденото в ОСлО при ОП – Русе досъдебно производство СлО-2049/2023 г.). В тази връзка следва да се посочи, че според трайно утвърдената практика на ВАС разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР е препращаща и допуска обективната истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст кореспондира с общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват с всички средства, които не са забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че в дисциплинарното производство могат да се използват и редовно събраните по реда на НПК доказателства в хода на водени досъдебни наказателни производства.

Следователно няма пречка с редовно събрани по реда на НПК доказателства да се установяват релевантни за дисциплинарното производство обстоятелства.

Приложение намира и нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК, съгласно която доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Това означава, че съдът може и е длъжен въз основа на събраните и приобщени доказателства да прави изводи за фактите по спора.

В този смисъл са Решение № 14347 от 01.12.2014 г. по адм. д. № 911/2014 г., Решение № 4741 от 07.04.2014 г. по адм. д. № 8064/2013 г., Решение № 3238 от 07.03.2014 г. по адм. д. № 1371/2013 г., Решение № 968 от 24.01.2014 г. по адм. д. № 3969/2013 г., Решение № 526 от 15.01.2014 г. по адм. д. № 1354/2013 г., Решение № 16443 от 10.12.2013 г. по адм. д. № 1336/2013 г., Решение № 15758 от 28.11.2013 г. по адм. д. № 1369/2013 г., Решение № 6114 от 07.05.2013 г. по адм. д. № 8585/2012 г., всички на V о. на ВАС.

Съдът не констатира при събиране на приобщените към дисциплинарното производство писмени доказателства в цитираното наказателно производство да са допуснати процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, чл. 39, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК тези доказателства могат и следва да бъдат използвани и в настоящото съдебно производство.

Нещо повече, в случая въз основа на тези доказателства са изградени и фактическите изводи, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по воденото в ОСлО при ОП – Русе досъдебно производство 2049/2023 г., изготвен и внесен за разглеждане по същество, като в обвинителния акт е включено и още едно престъпно деяние, за което първоначално Г. не е бил привлечен като обвиняем с постановлението от 15.04.2024 г. – това по чл. 360 вр.чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се в разгласяване на сведения от друго естество – служебна информация, съдържаща се в информационните системи – ИИС „БДС“ на МВР относно данни от националния регистър на българските документи за самоличност на конкретни лица – техни лични данни, съдържащи имената им с постоянен и настоящ адрес, данни относно майка и баща, номер на лична карта, подпис по лична карта, телефонни номера на роднини, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон – чл. 22, ал. 2 от ЗМВР, чл. 69, ал. 2 от ЗБЛД и чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗБЛД.

Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „Уволнение“, представляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В оспорената заповед като нарушени са посочени т. 13, б. „е“, т. 15, т. 19, т. 20, т. 46, т. 71 и т. 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В случая в заповедта са посочени ясно извършените нарушения по всяка точка от ЕК. Това поведение е несъвместимо със законността и засилените морални изисквания към служителите на МВР, като с него жалбоподателят не само, че не е изграждал положителен образ на служителите на МВР, а грубо го е разрушавал.

Не намира опора в доктрината и съдебната практика твърдението, че когато с едно и също деяние се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и престъпление, то дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяване на факта на извършено престъпление, т.е. необходимо е наличие на влязла в сила осъдителна присъда, като в този случай сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, започват да текат от влизане в сила на присъдата.

Няма законова пречка за провеждането на дисциплинарно производство и тогава, когато изпълнителното деяние осъществява и състав на престъпление, по аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. На жалбоподателя не е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, съответно същото е такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като не са изцяло обусловени едно от друго, поради което евентуална влязла в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление или обратното на това, не засяга всички основания за реализиране на дисциплинарната отговорност. След като е установено, че с действията си служителят е нарушил цитираните правила на Етичния кодекс, с което е уронил престижа на службата, то фактът дали спрямо него ще бъде реализирана наказателната му отговорност, е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед.

Тълкуването на нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР ясно показва, че е допустимо кумулирането на дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР с тяхната наказателна отговорност. Този извод следва и от приетото в Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. - едно деяние може да засегне различни обществени отношения, ако едно и също човешко поведение се регулира едновременно от правни и от морални норми. Прието е, че е възможно конкретно деяние да представлява закононарушение, но от гледна точка на морала да е оправдано, ако е извършено примерно в името на висши морални ценности, каквито са човешкият живот и здраве. Сочи се, че е неправилно становището, според което ако държавата санкционира определено деяние като престъпление или административно нарушение, то не може вече да се разглежда като морално укоримо. Както е вярно и обратното - едно поведение, несъвместимо с морала, може и да не представлява закононарушение.

Както беше посочено по-горе, дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР може да се реализира независимо от наказателната такава – чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. Аргумент в подкрепа на този извод може да се търси и в разпоредбата на чл. 72, изр. първо от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., която предвижда, че при нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание „Уволнение“ се налага независимо от това, че преди влизане в сила на присъдата на държавния служител е наложено по-леко дисциплинарно наказание за нарушение, съдържащо признаците и на престъплението, за което е осъден.

Следователно, допустимо е да се наложи дисциплинарно наказание „Уволнение“ за нарушение, съдържащо признаците и на престъплението, за което впоследствие държавният служител е осъден, ако същото се субсумира под нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – ако с деянието са накърнени етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронен престижът на службата, като, разбира се, в този случай служителят няма да бъде дисциплинарно уволнен втори път – на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Допустимо е също така дисциплинарно наказание „Уволнение“ да се наложи за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, ако признаците на такова бъдат безспорно установени, дори и същото деяние да не осъществява състав на престъпление и поради това за него държавният служител бъде впоследствие оправдан от наказателния съд.

В случая безспорно поведението на служителя накърнява сериозно етичните правила за държавната служба в МВР и уронва нейния престиж, поради което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което налагането на дисциплинарното наказание „Уволнение“ е задължително. Именно неправомерното му поведение е предизвикало широк обществен отзвук, станало е достояние на негови колеги, на прокурори и следователи, както и на служители на други дирекции в състава на МВР. Това несъмнено компрометира доброто име на институцията, в която жалбоподателят работи.

В основата на целта на създаването на етичните кодекси е принципът за последователност и предвидимост на администрацията или както е познат в правото на ЕС „принцип за защита на правните очаквания“. Кодексът е обнародван в ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм., бр. 47 от 21.06.2016 г., бр. 5 от 17.01.2017 г. Действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служители в МВР, са обстоятелствено описани, включително с посочване на доказателствата, въз основа на които се установяват, в заповедта и инкорпорираните в нея обобщена справка и становище на ДРО.

Нарушаването на посочените разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е достатъчно, за да се приеме, че в случая е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

В конкретния случай, в условията на кумулативност са налице двете материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижът на службата, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“, съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

От съвкупния доказателствен материал дисциплинарнонаказващият орган стига до правилния извод, че служителят нарушава разпоредбите на Етичния кодекс, тъй като извършеното от него е в разрез с изискванията към държавния служител в МВР. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. В съответствие с установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарният орган законосъобразно е наложил на извършителя на такова деяние предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР наказание „Уволнение“, обосновало прекратяване на служебното правоотношение.

При издаване на оспорената заповед не се установява и противоречие с целта на закона. В чл. 194, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. При определяне на наказанието е съобразен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В случая министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед след надлежно установяване на извършено дисциплинарно нарушение, при съобразяване с установената от закона цел за личната и генералната превенция при налагане на дисциплинарни наказания на служителите от системата на МВР.

По изложените съображения оспорената заповед се явява законосъобразна и обоснована, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр.чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 200 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Д. Г. против заповед № 8121к-14476 от 19.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 3 и т. 4 от ЗМВР и на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 вр.чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 от ЗМВР, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността полицейски инспектор V степен (ТП) в участък „Иваново“ към РУ – Две могили при ОД на МВР - Русе.

ОСЪЖДА Д. Д. Г., [ЕГН], от с. Пиргово, област Русе, [улица], да заплати на Министерство на вътрешните работи, сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.