Р Е Ш Е Н И Е
№ 994 30.04.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 584 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от „СЕВАН“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, Северна промишлена зона, ул. „Одрин“ №50, Зона за бизнес „Аполо“, ет.3, представлявано от управителя А. А. А., срещу В.А.К., с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца на основание т.3 от Анекс към договор за продажба на дружествените дялове от 15.01.2013 година, сумата 2366 лева, представляваща плащане на задължение, извършено след подписване на договор за покупко – продажба на дружествени дялове и придобиване на собствеността на „***“ ООД от ищеца, което задължение е възникнало преди датата на прехвърляне на дружествени дялове, както и сумата 722, 33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 01.03.2015 година до 01.03.2018 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, посочва, че на 15.01.2013 година, между представляваното от него дружество, от една страна и ответника е сключен нотариално заверен договор за покупко – продажба на дружествени дялове, рег. № ***, заверен от В. О. помощник – нотариус по заместване при нотариус Н. Н., рег. № *** на НК, с който В.К. продал на ищцовото дружество 60 дружествени дяла от капитала на „***“ ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***. На същата дата между страните по настоящото дело бил подписан Анекс към посочения договор. Съгласно т.3 от него продавачът -ответник носи лична и безусловна отговорност за всички задълженията на дружеството „***“ ООД, за които не е уведомил писмено купувача. Ищецът твърди, че ответникът се задължил да му изплати всички задължения на дружеството, които станат известни след датата на подписване на договора за продажба на дружествени дялове, в това число публични и частни държавни и общински задължения, задължения към физически и юридически лица. Ищецът, чрез представляващ, посочва още, че с договора са постигнали съгласие, че в случай, че такива задължения бъдат изплатени от „СЕВАН“ ООД или бъдат събрани по принудителен начин ответникът носи регресна отговорност за плащането им спрямо дружеството – ищец в настоящия процес. В исковата молба е посочено още, че след сключване на договора за продажба на дружествени дялове от името на ищцовото дружество било установено, че срещу дружеството има образувани съдебни и изпълнителни дела, по които е осъдено да изплати задължения, възникнали преди продажбата на дружествените дялове.
Ищецът излага още, че по иск на ЗКПУ „***“- село Ч., Община А., ЕИК * срещу „***“ ООД е образувано търговско дело № ***/2010 година по описа на Бургаски окръжен съд за 2010 година, с решението по което е уважен иск с материално правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД за предаване на земеделска техника и имоти, индивидуализирани и в исковата молба по и ответникът е осъден да плати на ищеца разноски в размер на 2 000 лева. Този съдебен акт е потвърден с Решение № ** от 14.07.2011 година постановено по гражданско дело № *** по описа на Бургаски апелативен съд за 2011 година. На 25.06.2012 година е издаден изпълнителен лист в полза на ЗКПУ „***“ срещу „***“ ООД за присъдените разноски в размер на 2000 лева. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано производството по изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ Т. М.. Ищецът, чрез представляващ, излага, че съгласно издадено от частния съдебен изпълнител удостоверение по посоченото изпълнително дело главницата е 2 000 лева, взискателят е платил държавни такси в размер на 84 лева и 282 лева. Посочено е, че по делото са присъединени публични вземания за задължения на дружеството в размер на 64 512, 08 лева. По изпълнителното дело са постъпили следните суми: на 29.09.2012 година сума в размер на 2 366 лева и на 06.03.2013 година сума в размер на 2 366 лева, от които частния съдебен изпълнител е разпределел 2 152, 62 лева на НАП и 213, 28 лева на ЧСИ.
Ищецът конкретизира, че сумата 2 366 лева е платена на 06.03.2013 година, т. е. след подписване на договора за покупко – продажба на дружествени дялове, индивидуализиран по – горе.
При тази фактическа обстановка и въпреки че на ответника бил предоставен срок да изпълни задължението си по т.3 от договора, дългът до датата на подаване на исковата молба не е погасен.
Ищецът претендира присъждане и на лихва за забава върху главницата от 2 366 лева, начислена за периода от 01.03.2015 година до 01.03.2018 година в размер на 722, 33 лева.
Ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК от получаване на препис от исковата молба ответникът В.А.К., чрез назначения на основание чл.47 от ГПК процесуален представител адвокат Т.У. – БАК, дава писмен отговор на предявения иск, в който излага доводи за неоснователност и недоказаност на претенцията. Посочва, че от приложените по делото доказателства не се установява, че ответникът не е уведомил купувача по договора за продажба на дружествени дялове за възникналото задължение, плащане на което претендира. При това положение счита, че не се установява наличие на кумулативните предпоставки за уважаване на претенцията. Посочва, че ищецът не сочи като доказателство предварителния договор за покупко – продажба на дружествени дялове, упоменат в анекса, в който следва да са индивидуализирани вземанията. За изясняване на фактическата страна на спора ответникът е поискал ищецът да бъде задължен да представи посочения документ.
На следващо място от името на ответната страна е посочено, че не се установява В.А.К. да е знаел за задължения на „***“ ООД към ЗКПУ „***“. Към исковата молба не са представени доказателства , от които да се установи този факти.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, посочва още, че от съдържанието на исковата молба и приложенията не се установява кой е платил сумата 2 366 лева в хода на образуваното изпълнително дело.
По изложените съображения от името на ответната страна е отправено искане до съда за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа предявения иск. Конкретизира, във връзка с дадените указания, че разноските по изпълнителното дело и държавните такси са платени от дружеството на „***“ ООД .Сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни доводи за основателност и доказаност на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител- адвокат У., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
Предявеният иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД съгласно който ако длъжникът не изпълни точно задължението си кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава и да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за неизпълнение. Твърди се неизпълнение на задължение по договор за продажба на дружествени дялове - чл.129, ал.2 от ТЗ.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява фактическата обстановка, изложена в исковата молба и уточнена в съдебно заседание.
На 15.01.2013 година, между „СЕВАН“ ООД, чрез представляващ, от една страна, и ответника – от друга, е сключен нотариално заверен договор за покупко – продажба на дружествени дялове, рег. № ***, заверен от В. О. помощник – нотариус по заместване при нотариус Н. Н., рег. № *** на НК, с който В.К. продал на ищцовото дружество 60 дружествени дяла от капитала на „***“ ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***. На същата дата между страните подписан Анекс № 1 към договора. Съгласно т.3 страните са постигнали съгласие, че продавачът носи лична и безусловна отговорност за всички задължения на дружеството, за които не е уведомил писмено купувача „***“ ООД и които не са изрично упоменати в предварителния договор за покупко – продажба на дружествени дялове №1 от 11.12.22012 година. В тази част от договора е посочево още, че всички задължения на дружеството, които стават известни след датата на подписване на договора за продажба на дялове, в това число публични и частни държавни или общински задължения, задължения към физически и юридически лица ще бъдат изплатени лично от продавача В.К.. В случай, че такива задължения бъдат изплатени от „Севан“ ООД или бъдат събрани по принудителен начин В.К. носи регресна отговорност за изплащането им спрямо „Севан“ ООД.
На 25.06.2012 година е издаден изпълнителен лист по търговско дело № *** по описа на Бургаски окръжен съд за 2010 година в полза на ЗКПУ „***“ срещу „***“ ООД за присъдени разноски в размер на 2000 лева. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано производството по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т.М., рег. № *** КЧС, с район на действие района на Бургаски окръжен съд. По посоченото изпълнително дело главницата е 2 000 лева, взискателят е платил държавни такси в размер на 84 лева и 282 лева. Посочено е, че по делото са присъединени публични вземания за задължения на дружеството в размер на 64 512, 08 лева. По изпълнителното дело са постъпили следните суми: на 29.09.2012 година сума в размер на 2 366 лева и на 06.03.2013 година сума в размер на 2 366 лева, от които частния съдебен изпълнител е разпределил 2 152, 62 лева на НАП и 213, 28 лева на ЧСИ. Изпълнителното дело е свършено на 16.02.2015 година.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
От представените по делото доказателства не се установява твърдението кой е извършил плащането по изпълнителното дело. Предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца и приложените договор за финансова помощ от 07.02.2013 година между ищеца и „***“ ООД и извлечение от сметка следва да се приеме, че плащането е извършено от „***“ ООД с финансова помощ по посочения договор от „СЕВАН“ ООД.
При това положение настоящият състав приема, че не се установява ищеца да е извършил плащането по изпълнителното дело в резултат на което да е претърпял вреда, пряка и непосредствена, в резултат на неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника, която да бъде репарирана чрез предявяване на иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД за неизпълнение на договорно задължение. Извършеното от него плащане е по договора за финансова помощ и може да претендира, съгласно уговореното в нето / т.2Б/. сумата от насрещната страна по този договор.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск за осъждане на ответника да плати главница е неоснователен. При това положение е неоснователна и претенцията за осъждане на ответника да плати на основание чл. 86 от ЗЗД лихва за забава.
При този изход от спора и съобразно чл. 78 от ГПК следва да бъде отхвърлена и претенцията за присъждане на разноски, направени по водене на делото от ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ищеца „СЕВАН“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, Северна промишлена зона, ул. „Одрин“ №50, Зона за бизнес „Аполо“, ет.3, представлявано от управителя А. А. А., срещу В.А.К. ЕГН *********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца на основание т.3 от Анекс към договор за продажба на дружествените дялове от 15.01.2013 година, сумата 2366 лева /две хиляди триста шестдесет и шест лева/, представляваща плащане на задължение, извършено след подписване на договор за покупко – продажба на дружествени дялове и придобиване на собствеността на „***“ ООД от ищеца, което задължение е възникнало преди датата на прехвърляне на дружествени дялове, както и сумата 722, 33 лева /седемстотин двадесет и два лева, тридесет и три стотинки, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 01.03.2015 година до 01.03.2018 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ