Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260013/31.8.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети
август, двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 243/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на С.С.И.
и Г.Х.Х. срещу решение № 10/12.02.2020 г. по гр.д. № 62/20 год. на Окръжен съд – Разград в частта му, с която съдът е
отхвърлил предявените срещу „Дженерали застраховане“ АД - София искове за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – за разликата над 10000 лева, до 30000 лева – за първата
въззивница и за разликата над 80000 лева, до 280000 лева – за втората
въззивница. Решението е обжалвано и в частта му относно определената начална
дата на дължимата лихва за забава. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявените
искове, с присъждане на разноски за двете инстанции.
Пълномощникът
на представляващия ответното дружество оспорва въззивната жалба и изразява
становище за правилност на решението. След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Предявени са искове от С.С.И. и Г.Х.Х.,*** против „Дженерали
застраховане“ АД - София с правно основание чл.432,
ал.1,вр. с чл.493, ал.1 от КЗ за присъждане на сумите от: 30000 лева – за
първата и 280000 лева – за втората ищца, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от ПТП на 22.02.2018 г., ведно със законната лихва.
Оспорвайки исковете, ответното дружество твърди недопустимост поради
преждвременното им предявяване, евентуално – липса основание, евентуално -
завишен размер на претенциите.
От становището по въззивната жалба пред настоящата инстанция е видно, че ответникът
не поддържа твърдението за недопустимост на претенциите, нито за липса на
основание. Предвид липсата на подадена от него жалба, решението в осъдителните
му части е влязло в сила и спорът е висящ пред въззивния съд само относно
размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди.
От доказателствата по делото се
установява, че със споразумение по НОХД № 652/2018г.
на РС – Разград, подсъдимият Н. А. К. е
признат за виновен в това, че на 22.02.2018 г., при управление на лек автомобил марка “Ситроен Ксара
Пикасо”, рег.№ СА5365МН, нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице - С.С.И. и Г.Х.Х..
Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от извършеното деяние,
противоправността му и виновността на дееца. Одобреното от съда
споразумение има последиците на влязла в сила присъда.
Не се спори по делото, че към датата на събитието е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ - полица № BG/08/117002671043/06.10.2017 г., валидна от 06.10.2017 г., до 05.10.2018 г.
Относно
претърпените от ищците увреждания и свързаните с тях неимуществени вреди съдът е изслушал показанията на свид.С. Х. Х. и В. Х.Х., заключението на СМЕ и
е обсъдил приложените медицински документи.
Показанията на свидетелката С. Х. Х. установява, че около двадесет дни след инцидента посетила в интензивното
отделение ищцата Г., която лежала с
дренажи, не говорела и правела знаци само с
очи, била като умряла. След изписването й не
можела да става и да се движи сама, била с
памперси, а сестра й я обслужвала. Започнала да се изправя на крака едва след около 6-7 месеца. Г.
станала избухлива, ревлива, напрегната. Впечатленията на
свидетелката за другата ищца – С., са след изписването й от болницата, когато продължавала
да се оплаквала от болки, не можела да се обслужва сама и също се нуждаела от чужда помощ в
ежедневието си.
Свидетелката В. Х.Х. – сестра на ищцата Г. и дъщеря
на ищцата С. установява, че сестра й лежала общо около месец и половина в
интензивното и в хирургичното отделение на болницата в гр.Разград, била с памперси, хранела се със сламка; в резултат от залежаването получила рани и се оплаквала
от силни болки. След изписването й била закарана в дома им на носилка и с линейка, със счупен таз и силни болки и свидетелката се
грижела за нея. След около година започнала
да се самообслужва с инвалидна количка. Все още била стресирана и в шок, не можела да спи спокойно. Не можела да помага
на 14 годишното си дете, движела се много бавно, със затруднения. Ищцата С. –
майка на свидетелкакта имала големи
синини и охлузвания на дясната страна, счупен палец на лявата ръка и била в хирургично отделение на болницата в Разград за срок
от 7 дни. След изписването й ставала бавно и към момента продължавала да се движи с бастун. Преди
катастрофата сеела и поливала в градината си, гледала животни и вършела
домакинска работа, а след катастрофата станала трудно подвижна.
Съдът е преценил показанията на свидетелите с оглед заинтересуваността им
от изхода на спора и им е дал вяра, тъй като имат преки
лични впечатления и кореспондират със заключенията на СМЕ и на писмените доказателства по делото.
Назначените СМЕ установяват състоянието на всяка от ищците:
В резултат
от ПТП на 22.02.2018 г., ищцата С. е получила множество описани в заключението
травми. Причиненото й травматично разкъсване на симфизата /плочката на срамния
хрущял/ е обуславило трайно затруднение в движението на долните крайници за
повече от един месец, а очакваното възстановяване на работоспособността е след
3-4 месеца. Всички останали травми в съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. При извършен
последващ преглед на пострадалата е установено, че след счупването на
показалеца на лявата й ръка, пълноценното използване на пръста не може да бъде
възстановено.
Заключението
установява, че към момента на получаване на травматичните увреждания ищцата С.И.
е изпитвала силни и продължителни болки и страдания. С оглед характера на травмите
и възрастта на пострадалата, тя ще продължи да ги изпитва, без да има възможност
за прогноза на проявата, интензитета и продължителността им.
Относно ищцата Г.Х. СМЕ установява
наличието на тежка съчетана травма: Травма на главата,
Фрактури на гръдния кош и подкожен емфизем, контузия на белия дроб, с нужда от изкуствена
белодробна вентилация и оперативни интервенции за постоянна трахеостома и
евакуация на плевралните колекции; Травма на корема - супкапсуларен хематом в
черния дроб; Травма на таза - двустранно счупване на
седалищни кости с фрагмент в лявата; счупване на двете срамни кости -
парасимфизно /в близост до плочката на срамния
хрущял/ в дясно и субкоксална /в областта на тазобедрена става/ в ляво;
полифрагментна фрактура на кръстцова кост; фрактура на лява хълбочна кост в
областта на лява сакроилиачна /хълбочно-кръстцова/ става; Травма на дясна ръка - дифузно кръвонасядане и мънички охлузвания на гърба
на дланта на дясна ръка.
Претърпените увреждания
са причинили разстройство на здравето с временна опасност за живота от развилия
се подкожен емфизем, от хемопневмоторакса /натрупване на патологична колекция
кръв и въздух в гръдна кухина/, от контузията на белия дроб. В резултат от
всички увреждания, пострадалата е получила трайно затрудняване в движението на тялото
и на долните крайници. Експертизата установява, че след около месец и половина лечение
в болнично заведение, последвано от домашно лечение, обичайно оздравителният
процес приключва за 6-8 месеца, а трудоспособността би следвало да се
възстанови след 1 година.
Към
момента на експертизата физическото здраве на ищцата Г. не е възстановено, а са налични тежки счупвания на лявата тазобедрена и на дясната раменна стави,
които няма да претърпят обратно развитие, като прогнозите
са неблагоприятни. Поради характера на получените травми, пострадалата ще продължи да изпитва соматични и физически болки, но прогноза за бъдещите им проявления, интензитет и продължителност не могат да бъдат дадени.
С Експертно решение № 2144/22.10.2018 г. на ТЕЛК - общи
заболявания при МБАЛ-Разград, на ищцата е определена 50% трайно намалена
работоспособност.
От вида на
уврежданията на двете ищци експертизата не може да основе извод дали пострадалите
са били или не с поставени предпазни колани.
При определяне на размера на обезщетенията за веимуществени вреди, съдът е
приложил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и
допълнителните критерии - възраст на пострадалия, вид, обем и тежест
на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на
претърпените болки и страдания и на
възстановителния процес
Именно предвид характера на получените от ищците увреждания и с оглед
продължителността на възстановителния процес за всяка от тях, настоящата
инстанция приема, че определеният от съда размер на обезщетение е занижен. За
ищцата С. този размер следва да бъде завишен с още 5000 лева, а за ищцата Г. –
с още 70000 лева, тъй като състоянието й продължава да бъде тежко, без
позитивни прогнози за пълно възстановяване.
Правилно съдът е приел за недоказано твърдението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат. За да се приеме
принос на пострадалия за настъпване на резултата,
следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника фактът, че предпазният колен не е бил поставен от
пострадалия и че вредите не
биха настъпили ако по време на произшествието пострадалият
е ползвал предпазен колан. Заключенията на СМЕ
не съдържат категоричност относно този факт и не
изключват възможността пострадалите да са били
с предпазен колан.
Относно началната дата на дължимата лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди – 5.07.2018 г. е приета неприложимост на чл.429, ал.3 от КЗ,
който е относим в отношенията на застрахователя със застрахования деликвент, но
не с увредения по пряк иск. Тъй като ищците не са
представили исканите от ответника документи, е приложим чл.497, ал.1,т.2 КЗ, а
тримесечният срок, започнал да тече на 04.04.2018 г., е изтекъл на 04.07.2018 г.
Следователно, обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителните
му части: за разликата от 10000 лева, до 15000 лева - за ищцата С.С.И. и за разликата от 80000 лева, до 150000 лева - за
ищцата Г.Х.Х. и вместо него да бъде
постановено друго, с което исковете бъдат уважени в посочените по-горе размери.
При този изход на спора, в полза на адвокат П.Д. С.-К. ***, осн. чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете: за представителството на въззивницата Г.Х.Х. – сумата от 3076.52 лева с ДДС, а за представителството на въззивницата С.С.И. – 498.00 лева с ДДС.
По изложенвите съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
10/12.02.2020 г. по гр.д. № 62/20 год. на
Окръжен съд – Разград в ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени исковете, предявени срещу „Дженерали застраховане“ АД - София: от С.С.И., за разликата от
10000 лева, до 15000 лева и от Г.Х.Х. – за разликата от
80000 лева, до 150000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1504, бул.“Княз Александър
Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.И., ЕГН ********** т с.Студенец, обр.Разград сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от ПТП,
настъпило на 22.02.2018 г. по вина на водача на МПС, марка “Ситроен
Ксара Пикасо”, с рег.№ СА5365МН, Назим Ахмед Кьомюджи, ведно със със законната лихва върху сумата, считано от
05.07.2018 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1504, бул.“Княз Александър
Дондуков“№ 68, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 70 000 /седемдесет
хиляди/ лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от ПТП на
22.02.2018 г. по вина на водача на МПС, марка “Ситроен
Ксара Пикасо”, с рег.№ СА5365МН, Н. А. К., ведно със със законната лихва върху сумата,
считано от 05.07.2018 г. до
окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
10/12.02.2020 г. по гр.д. № 62/20 год. на
Окръжен съд – Разград в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА „Дненерали застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София 1504, бул.“Княз Александър Дондуков“68, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П.Д. С.-К. ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3076.52 лева с ДДС - за представителство на въззивницата Г.Х.Х. и сумата от 498.00
лева с ДДС - за представителство на въззивницата С.С.И..
В необжалваните му части, решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.