№ 928
гр. София, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110167362 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от Д. Х. Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Е.Г., срещу С о с ЕИК
*****, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за установяване недължимост на
вземането от 100 лева – главница, дължима по влязло в сила Наказателно постановление №
227432/07.02.2014г., издадено срещу ищцата, което публично вземане е възложено за
събиране на ЧСИ, по образувано изпълнително дело №****** по описа на ЧСИ А П, с
район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност. С исковата молба са предявени
и искови претенции по чл.55, ал.1 ЗЗД - за връщане на сумата от 351 лв., включваща
главницата от 100 лв./наложената “глоба” по НП/, както и сумата от 251 лв. - разноски по
изпълнението, от които сумата от 12 лв. - такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ, като събрана и
задържана от ЧСИ, при липса на правно основание, както и искова претенция за
обезщетение на имуществени вреди в размер на 19,70 лв. - за периода от 07.07.2023г. /дата
на наложения запор върху получаваната пенсия от ищцата/ до 07.12.2023г., както и за сумата
от 12 лв. - неправомерно начислени разноски в изпълнителното производство.
Ответникът С о, не е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На основание издадено и влязло в сила на 03.10.2014г., Наказателно постановление №
227432/07.02.2014г., издадено срещу ищцата с което й е била наложена “глоба”, по молба на
ответника от 16.11.2015г., било образувано №****** по описа на ЧСИ А П, с район на
1
действие СГС, по изрично възлагане от страна на ответника - взискател, за събиране на
вземането по см. на чл.163, ал. 4 ДОПК.
С постановление от 23.11.2015г., ЧСИ наложил запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата, като запорното съобщение било получено на 10.12.2015г. До ищцата била
изготвена и връчена покана за доброволно изпълнение, като бил определен седмодневен
срок.
На 27.02.2019г., било получено запорно съобщение за вземания на ищцата по банкови
сметки.
На 31.07.2023г., било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземания на
ищцата от държавното социално осигуряване - получавана лична пенсия до размера от 351
лв., като запор бил наложен до размера на посочената сума. В запорното съобщение е
посочено, че към датата на налагане на запора, ищцата е разполагала с доходи от трудово
правоотношение в размер на 978 лв., с оглед на което сумата по наложения запор се явява
секвестируем доход.
С предприемането на действия по изпълнението - налагането за запори на вземания на
ищцата, давността за вземането по наказателното постановление е прекъсната, съобразно
приетото в т.10 от ТР № 26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като без правно
значение е дали конкретно поисканите от взискателя и предприети от ЧСИ, изпълнителни
действия са произвели действие. Съобразно приетото в т.3 на ТР № 04.07.2024г., по т.д. №
2/2023г. на ОСГТК на ВКС, перемпцията няма правно значение относно прекъсването на
давността на вземането.
Процесното вземане се погасява на основание чл.171, ал.1 ДОПК, с общата петгодишна
давност, която започва да тече, считано от 01.01.2015г., а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, с изтичането на 10 годишен срок, независимо от прекъсването и спирането на
течението на давността - т.нар. “абсолютна давност”. С оглед на гореизложеното, се налага
фактическият и правен извод, че приложените конкретни изпълнителни способи, респ.
предприетите от ЧСИ изпълнителни действия - налагане на запори по изпълнително
производство са прекъснали общата петгодишна давност, с която се погасяват вземанията,
като към датата на подаване на исковата молба по настоящото производство - 08.12.2023г.,
същата не е изтекла. Към датата на подаване на исковата молба не е изтекла и предвидената
в чл.171, ал.2 ДОПК, абсолютна десет годишна давност. Последното действие, което е
прекъснало давността е налагането на запора върху получаваната пенсия от ищцата, до
размера на вземането по изпълнителното производство - 351 лв. и поради това предявения
иск за вземанията по издадения изпълнителен лист, следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен. В исковата молба са изложени подробни съображения за
незаконосъобразността на изпълнителното действие, като се сочи, че удържаната сума се
явява несеквестируем доход. Действително, в защита на длъжниците по изпълнението,
законодателят е предвидил и ограничения относно това, каква част от определени вземания
на длъжниците не подлежат на принудително изпълнение - чл.444 ГПК, както и каква част
от получавания от длъжника доход може да бъде предмет на ПИ - чл.446 ГПК. От събраните
по делото писмени доказателства - запорното съобщение от 31.07.2023г., се установи, че
2
ищцата е получавала и допълнителни доходи по трудово правоотношение, което е
изключило изцяло несеквестируемостта върху получаваната от ДОО, пенсия. На следващо
място, съдът намира, че твърденията относно несеквестируемостта на вземането й, върху
което е било насочено изпълнението, е следвало да бъдат надлежно релевирани в
производството по чл. 435 ГПК, с каквато процесуална възможност е разполагала ищцата,
но липсват доказателства да го е сторила.
По основателността на исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане
на сумата от 351 лв. като събрана и задържана от ЧСИ, при липса на правно основание,
съдът намира, че с оглед на преценката на събраните по делото доказателства, и като
съобразно формулираните по - горе, фактически и правни изводи, то същата се явява изцяло
неоснователна. ЧСИ е събрал процесната сума в изпълнение на задължението си да
осъществява действия по образуваното изпълнително производство, поради което е налице
валидно правно основание за преминаването й от патримониума на ищцата, в масата по
изпълнението, в полза на взискателя.
Разноските за осъществените изпълнителни действия, на основание чл.73а ГПК, са в тежест
на длъжника по изпълнителното производство. С оглед на изложеното, съдът намира, че
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. При фактическия и правен
извод за неоснователност на претенцията по чл.55 ЗЗД, исковата претенция за обезщетение
на имуществени вреди в размер на 19,70 лв. - за периода от 07.07.2023г. /дата на наложения
запор върху получаваната пенсия от ищцата/ до 07.12.2023г., както и за сумата от 12 лв. -
неправомерно начислени разноски в изпълнителното производство, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
ответника се поражда правото на присъждане на разноски, но поради липсата на изрично
отправено искане за тяхното присъждане, съдът не следва да се произнася.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Д. Х. Т. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Е.Г., срещу С о с ЕИК *****, отрицателен установителен иск по чл.439
ГПК, за установяване недължимост на вземане в размер на 100 лева, дължимо по влязло в
сила Наказателно постановление № 227432/07.02.2014г., издадено срещу ищцата, което
публично вземане е възложено за събиране на ЧСИ, по образувано изпълнително дело
№****** по описа на ЧСИ А П, с район на действие СГС, поради изтекла погасителна
давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. Х. Т. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Е.Г., срещу С о с ЕИК *****, искова претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД, за
3
връщане на сумата от 351 лв., включваща главницата от 100 лв. /наложената “глоба” по НП/,
както и сумата от 251 лв. за разноски по изпълнението, от които сумата от 12 лв. - такса по
т.26 от ТТР по ЗЧСИ, като събрани и задържани от ЧСИ А П, с район на действие СГС, по
образувано изпълнително дело №******, при липса на правно основание, както и искова
претенция за обезщетение на имуществени вреди в размер на 19,70 лв. - за периода от
07.07.2023г. /дата на наложения запор върху получаваната пенсия от ищцата/ до 07.12.2023г.,
както и за сумата от 12 лв. - неправомерно начислени разноски в изпълнителното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4