Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 117/05.11.2019 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.
ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 09.10.2019 год. в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. №
385/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе,
съобрази следното :
Срещу решение № 463/12.04.2019 год. по гр. д. № 1145/2018
год. на Окръжен съд Варна са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От Р.Н.М. чрез
пълномощника й адв. Б.Х. – в частта, с която е признато за установено, че Л.С.П.
е собственик на 11,94% , или 54,20 кв.м. ид.ч. (с характер на общи части към
сграда в режим на етажна собственост) от поземлен имот с идентификатор
10135.1506.165. Въззивницата не оспорва факта, че ищцата притежава 11,94% ид.ч.
от дворното място, но твърди, че реалната площ на поземления имот е 395 кв.м.,
а не 451 кв.м., поради което и съдът неправилно е определил 54,20 кв.м.,
изчислени въз основа на тази площ. Това несъответствие се дължи на различното
отразяване на имота в документите за собственост и в кадастралната карта. Моли
за отмяна на решението само в тази част, като с новото решение бъде прието за
установено, че правата на собственост на ищцата са в размер на 11,94% ид.ч. от
процесния имот с площ от 397 кв.м.
Постъпил е отговор от Л.С.П. чрез процесуалния й
представител адв. Д.П., в който е изразено становище за неоснователност на
жалбата.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната
жалба с така формулирания петитум, включително след направеното уточнение в
съдебното заседание, проведено на 09.10.2019 год, е лишена от правен интерес. В
установителната част от решението съдът е приел в отношенията между страните,
че ищцата Л.С.П. е собственик на 11,94% ид.ч. (с характер на общи части към
сграда в режим на етажна собственост) от поземлен имот 10135.1506.165 при
посочени в решението граници. По този въпрос не е съществувал спор между
страните както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. Не
представлява порок на решението, нито произнасяне по непредявен иск
обстоятелството, че съдът е посочил площта в квадратни метри, съответстваща на
притежаваната от ищцата идеална част. Имотите се индивидуализират със своите
граници, които са посочени коректно в решението.
Поради това съставът намира, че въззивната жалба на Р.
Йончева М. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
2) От Л.С.П. чрез адв. Д.П. – само в частта, с която е
отхвърлен иска с правно осн. чл. 109 от ЗС. Съображенията й са, че съдът
неправилно е приел, че изградените в имота медицински център и аптека
представляват преустройство и промяна на предназначението на съществуващ в
имота магазин, а не ново строителство. Не е съобразено от съда, че издаденото
разрешение за строеж е в нарушение на чл. 183 ал. 1 от ЗУТ, тъй като
строителството е извършено без съгласието на съсобствениците. С оглед на това
моли за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго, с което
предявения иск по чл. 109 от ЗС бъде уважен.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните мотиви:
От доказателствата по делото е установено, че
процесният имот е бил одържавен на основание ПМС № 10/04.08.1949 год. по
преписка № 521/1948 год. на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, във връзка с чл. 2
от същия закон. В съставените два акта за държавна собственост №№
01113/12.09.1951 год. и 01114/12.09.1951 год. имотът е описан като масивна
триетажна сграда, застроена на 165 кв.м., състояща се от: 2 големи магазина и 2
малки дюкянчета, обединени в едно голямо помещение и едно малко дюкянче на
партера, два апартамента с отделни входове на първия етаж, два апартамента със
същото разпределение на втория етаж, тавански полуетаж с 4 тавански стаички,
изба с едно голямо отделение под магазините и 4 по-малки отделения за всеки от
апартаментите. В дворното място от 395 кв.м. е описана паянтова постройка със
застроена площ от 88 кв.м.
След одържавяването имотът е бил ползван като столова
на ГНС Варна, впоследствие – ОНС Варна, като за нуждите им са извършени редица
преустройства и пристроявания, а заварената при одържавяването паянтова сграда
със застроена площ 88 кв.м. е премахната. По този начин към основната сграда са
построени: разширение към кухнята, изградено през 1961 год., едноетажна
пристройка към столовата със застроена площ 106 кв.м., изградена през 1971 год,
едноетажна масивна постройка в двора с площ от 50 кв.м., състояща се от тоалет,
стая и антре, построена през 1984 год и постройка – хладилна камера със
застроена площ от 43 кв.м., построена през 1987 год. В резултат от това е била
застроена цялата площ на дворното място.
Безспорно е, че всички тези пристройки с обслужващо
предназначение са законно изградени по време, когато имотът е бил държавен и са
съществували към момента на реституцията.
Първото преустройство на съществуващия в имота магазин
е осъществено от ответницата въз основа на разрешение за строеж №
0-78/10.06.2002 год. (на л.59 от делото на ВРС), с което се разрешава
разделянето му на два самостоятелни магазина, съгласно одобрен архитектурен
проект. При изпълнението на строителното разрешение е изградена разделителна
стена с дебелина 25 см от блокчета „Итонг“ и оформянето на два самостоятелни
магазина. Избеното помещение под търговската зала на магазина също е разделено
на две, с достъп до тях през отвори с метални капаци на пода в търговските зали
на магазините. Двата магазина разполагат със самостоятелни санитарни възли,
съществуващи преди преустройството. При извършването му не са променени
конструкцията и фасадата на сградата. Това преустройство не е предмет на спора
по настоящото дело.
Както се установява от издаденото разрешение за строеж
№ 0-14/02.03.2016 год. (на л.75 от делото), то е за промяна на предназначението на вече
обособените два магазина, както следва: в медицински център (амбулатория за
индивидуална и групова практика) и аптека. При извършването на това
преустройство разделителната стена между двата магазина вече е била изградена,
като са направени само две вътрешни промени – зазидана е една врата и един
прозорец с необходимите за целта довършителни работи – шпакловки, боядисване и
подновяване на санитарните възли. Направен е и ремонт на покрива, където е
имало течове.
Тези обстоятелства са установени от заключенията на
съдебно-техническите експертизи – две на брой, които не се различават помежду
си по отношение фактическите констатации.
Тези доказателства не оставят съмнение, че в имота не е
извършено ново строителство, а само козметичен ремонт без засягане на
конструкцията и обема на сградата, с цел промяна на предназначението на
съществуващите два магазина, съгласно одобрения проект и разрешението за
строеж.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира
следното:
Понятието „промяна на
предназначението”
на обект или част от него законодателят е легализирал в определение, залегнало
в разпоредбата на § 5, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за
устройство на територията (ДР на ЗУТ). Според нея „промяна на предназначение”
представлява промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и
имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане“.
Разпоредбата на
чл.6 ал.1 т. от ЗУЕС дава възможност на собствениците на самостоятелни обекти в
сгради – етажна собственост да извършват ремонтни дейности в своя самостоятелен
обект или част от него, без да влошават проектните показатели и
характеристиките на сградата, без да изменят помещения, пространства или части
от тях, предназначени за общо ползване, да не нарушават архитектурния вид,
носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната
безопасност или безопасното ползване на сградата.
Според изричния
текст на чл. 38 ал. 4 от ЗУТ самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени
в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си
по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната
собственост, при условие че се спазват изискванията на чл.
185, ал. 1, т. 2 – 4 от същия закон.
В случая промяната
в предназначението на съществуващите в сградата магазини е извършена без
отнемане на общи помещения или площи и не представлява ново строителство,
поради което и на осн. чл. 185 ал.1 от ЗУТ не е било необходимо съгласие на
останалите етажни собственици. От друга страна, спазена е била процедурата,
предвидена в ЗУТ – издадено е разрешение за строеж по реда на чл. 148 вр. чл.
38 ал.5, одобрени са технически и работни проекти, виза за проектиране на
промяна в предназначението, комплексен доклад за оценка на съответствието на
инвестиционния проект със съществуващите изисквания към строежите, здравно
заключение за оценка на инвестиционен проект. От всички представени документи и
съгласувания се установява, че не
се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се
намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията
на сградата. Процедурата е приключила с издаване на ново удостоверение за
въвеждане в експлоатация, в което обектът е описан вече с новото си
предназначение.
Помещенията,
предмет на исковата претенция са съществували преди реституцията, поради което
недоказано е твърдението на ищцата, че са в резултат от извършено ново
строителство, създаващо пречки за използването на дворното място.
По изложените
мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение е законосъобразно и
обосновано в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на
спора – недопустимост на въззивната жалба на Р.Н.М. и неоснователност на
въззивната жалба на Л.С.П., разноските следва да се понесат от страните така,
както са направени.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 463/12.04.2019 год. по гр.д. № 1145/2018 год. на
Окръжен съд Варна, г.о. в частта, с която е отхвърлен предявения от Л.С.П. с
ЕГН ********** срещу Р.Н.М. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 109 от
ЗС за преустановяване на неоснователните действия и премахване на изградените в
ПИ 10135.1506.165 обект „Медицински център и амбулатория за индивидуална и
групова практика за първична и специализирана медицинска помощ“ и аптека.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Р.Н.М. с ЕГН ********** срещу
решение № 463/12.04.2019 год по гр.д. №
1145/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о. в частта му относно установените права
на собственост на Л.С.П. с ЕГН ********** върху имота.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)