Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 678                                26.03.2014 г.                                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                 Х граждански състав

На дванадесети февруари                                                            Година 2014

В открито заседание в следния състав:

 

                   Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: С.А.

 

като разгледа докладваното гр.д. № 11093 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от Е.М.Р., Н.М. К., З.Н.М., Н.Т.М., К.Т.М., К.И.М., И.Б.К., К.И.Б. и Д.И.Р. против “Хелио-тур-с” АД- гр. С. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъдено ответното дружество да предаде на ищците собствения им недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 67800.54.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с площ от 1 886 кв.м., земеделска земя; да бъде осъдено ответното дружество да премахне незаконно построената в имота полумасивна едноетажна сграда със застроена площ от 40 кв.м., изградена в североизточната част на имота, с граници: изток- бетонова подпорна стена, север- площадка, юг и запад- свободен терен; да бъде осъден ответника да заплаща на ищците обезщетение за лишаването им от право на ползване на имота в общ размер от 200 лв. месечно, от които по 33,33 лв.- на Е.М.Р., Н.М. К.и К.И.М., по 22,22 лв.- на З.Н.М., Н.Т.М. и К.Т.М. и по 11,11 лв.- на И.Б.К., К.И.Б. и Д.И.Р., считано от предявяването на исковата молба до окончателното предаване на имота, ведно със законната лихва върху сумите, считано от настъпване на изискуемостта на всяко дължимо месечно обезщетение до окончателното му изплащане; да бъдат присъдените на ищците направените съдебно-деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че ищците са законни наследници на У. К. М. и като такива са собственици на процесния недвижим имот, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се също така, че ответното дружество владее имота без правно основание и държи в него незаконна постройка, с което възпрепятства ищците да ползват имота си и неоснователно се обогатява за тяхна сметка. В допълнителна молба от 18.01.2013 г. са посочени квотите на всеки от ищците в съсобствения им имот, а именно по 1/6 ид.ч. за Е.М.Р., Н.М. К. и К.И.М., по 1/9 ид.ч. за З.Н.М., Н.Т.М. и К.Т.М. и по 1/18 ид.ч. за И.Б.К., К.И.Б. и Д.И.Р.. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищците, който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 108 от ЗС, чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в който исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че към момента на предявяването на иска в полза на ответното дружество е изтекла придобивна давност, в резултат на което имотът е станала негова собственост. Оспорено е Решение № 686/19.03.2001 г. на ПК- Созопол, като се твърди, че същото е нищожно, тъй като не е подписано от всички тогавашни членове на комисията, както и че подписалите го лица са различни от записания в решението състав на комисията. Твърди се също така, че не са били налице основанията за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот в полза на ищците, тъй като същият е бил включен в капитала на търговско дружество и не е подлежал на реституция. По отношение на постройката, чието премахване се иска, се твърди, че същата представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ. По отношение на иска за заплащане на обезщетение ответникът счита, че същият е неоснователен и недоказан, като се твърди също така, че вземането на ищците е погасено с изтичане на тригодишна давност. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото удостоверения за наследници, ищците са наследници по закон на У. К.М., б.ж. на гр. С., починал на . г., като Е.М.Р. и Н.М. К. са дъщери на починалия й син М. К. М., З.Н.М., Н.Т.М. и К.Т.М. са наследници на сина й Т. К. М., а К.И.М., И.Б.К., К.И.Б. и Д.И.Р. са наследници на сина й Д. К. М..

Като доказателство по делото е представено и Решение № 686/ 19.03.2001 г. на ПК-Созопол, с което на наследниците на У. К. М. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1,885 дка в м. „М.”, представляваща имот № 010149 по картата на землището на гр. С., към което е приложена и карта на отредения на ищците  имот. Видно е от представената скица на процесния имот, издадена от СГКК- Бургас, че ПИ с идентификатор 67800.54.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. е идентичен с имот № 10149 по предходния план. 

Предвид направеното от ответното дружество оспорване на правото на собственост на ищците, както и на валидността и законосъобразността на решението на ПК- С. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което ищците се домогват да докажат правото си на собственост върху имота, и тъй като ответникът не е участвал в административното производство по което е издадено това решение, както и с оглед на това, че липсват данни оспореното решение на ПК вече да е било предмет на пряк съдебен контрол, съдът намира, че на осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК в настоящото производство следва да се извърши т. нар. косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на този индивидуален административен акт, като валидността на акта следва да бъде проверена служебно от съда. В тази връзка съдът намира следното:

Видно от представеното по делото заверено копие на реституционната преписка, образувана по заявление вх. № 232/27.11.1991 г. на наследниците на У. К. М., горепосоченото Решение № 686/19.03.2001 г. на ПК- Созопол е било постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като с него в полза на ищците е бил отреден процесния имот. Ответното дружество твърди, че това решение на ПК- Созопол е нищожно, тъй като не е подписано от всички тогавашни членове на комисията, както и че подписалите го лица са различни от записания в решението състав на комисията. Съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано, тъй като към момента на постановяване на решението нито в ЗСПЗЗ, нито в подзаконовите актове по прилагането му е имало изискване решенията на ПК да бъдат подписвани от всички нейни членове. Такова изискване не е имало и в тогава действащия АПК, който понастоящем е отменен. Липсват доказателства по делото и в подкрепа на твърдението на ответника, че решението е подписано от различни от посочените като участвали в състава на комисията лица.

Съдът обаче констатира, че горепосоченото решение на ПК е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от АПК (отм.), съгласно която ако административният орган е колективен, то тогава издаденият от него административен акт следва да бъде подписан от председателя и от секретаря на този орган. В настоящия случай е видно, че съдържащото се в реституционната преписка Решение № 686/ 19.03.2001 г. на ПК- Созопол е подписано от председателя и от трима от членовете на комисията, но не и от секретаря на същата, който императивно е следвало да подпише акта. Съдът намира, че този порок на решението на ПК е съществен и води до неговата нищожност, поради липса на предвидената в закона форма на акта.

            За пълнота следва да се посочи, че съгласно действалата към 19.03.2001 г. норма на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм. ДВ бр. 44 от 2001 г.) поземлената комисия е следвало да се състои от председател, секретар и нечетен брой членове, а в настоящото решение е посочено, че комисията е заседавала в състав- председател, секретар и четен брой членове- 4, което е още едно основание да се приеме, че решението на ПК е нищожно като постановено от административен орган, действащ в незаконен състав. 

            С оглед на така констатираната нищожност на Решение № 686/ 19.03.2001 г. на ПК- Созопол, съдът намира, че същото не представлява надлежен титул за правото на собственост на ищците. Това обстоятелство пък е достатъчно основание да се приеме, че предявените по настоящото дело искове са неоснователни и недоказани и същите да бъдат отхвърлени изцяло, тъй като за уважаването и на трите иска следва на първо място да бъде безспорно установено, че ищците са собственици на процесния имот и едва след това да се изследва наличието на останалите предпоставки, които са необходими за уважаването на всеки от трите иска.

Предвид горното съдът намира, че е безпредметно да бъде обсъждан останалия събран по делото доказателствен материал, касаещ ползването на имота, законността на изградената в него постройка и размера на претендираното от ищците обезщетение.

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответното дружество направените по делото съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 610 лв.   

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.М.Р., ЕГН **********,***, Н.М. К., ЕГН **********,***, З.Н.М., ЕГН **********,***, Н.Т.М., ЕГН **********,***, К.Т.М., ЕГН **********,***, К.И.М., ЕГН **********,***, И.Б.К., ЕГН **********,***, К.И.Б., ЕГН **********,***, и Д.И.Р., ЕГН **********,***, против „ХЕЛИО-ТУР-С” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, бул. „Витоша” № 103, искове за осъждане на ответното дружество да предаде на ищците собствения им недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 67800.54.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., находящ се в м. „М.”, с площ- 1 886 кв.м., трайно предназначение на земята- земеделска, начин на трайно ползване- друг вид нива, съседи: 67800.54.4, 67800.54.52, да премахне незаконно построената в имота полумасивна едноетажна сграда със застроена площ от 40 кв.м., изградена в североизточната част на имота, с граници: изток- бетонова подпорна стена, север- площадка, юг и запад- свободен терен, както и да заплаща на ищците обезщетение за лишаването им от право на ползване на имота в общ размер от 200 (двеста) лв. месечно, от които по 33,33 лв.- на Е.М.Р., Н.М. К. и К.И.М., по 22,22 лв.- на З.Н.М., Н.Т.М. и К.Т.М. и по 11,11 лв.- на И.Б.К., К.И.Б. и Д.И.Р., считано от предявяването на исковата молба до окончателното предаване на имота, ведно със законната лихва върху сумите, считано от настъпване на изискуемостта на всяко дължимо месечно обезщетение до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА Е.М.Р., ЕГН **********,***, Н.М. К., ЕГН **********,***, З.Н.М., ЕГН **********,***, Н.Т.М., ЕГН **********,***, К.Т.М., ЕГН **********,***, К.И.М., ЕГН **********,***, И.Б.К., ЕГН **********,***, К.И.Б., ЕГН **********,***, и Д.И.Р., ЕГН **********,***, да заплатят на „ХЕЛИО-ТУР-С” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, бул. „Витоша” № 103, сумата от 610,00 (шестстотин и десет) лв., представляваща направените от ответното дружество разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:

СА