№ 1180
гр. Варна, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501585 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 50285/20.06.2024г. /вх. No на
ВРС/, подадена от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3,
представлявано заедно от П.В. и Х.М. – управители, срещу Решение №
1959/29.05.2024г., постановено по гр.д.№ 15011/2023 г. по описа на ВРС, с
което е прието за установено, че П. Г. П. ЕГН:**********, ****** НЕ ДЪЛЖИ
на „АПС БЕТА България” ЕООД сума в общ размер на 2333,23 лева /две
хиляди триста тридесет и три лева и 23стотинки/, разпределени както следва:
1210.16 лева - главница; 1122.19 лева - договорна лихва за периода от
01.08.2009г. до 27.09.2013г.; 0,88 лева - неустойка за забава за периода от от
01.08.2009г. до 27.09.2013г., дължими по Договор за потребителски кредит от
17.04.2007г., за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16103/2013г. по описа на ВРС и
изпълнителен лист от 13.12.2013г., въз основа на които е образувано ИД
№189/2014г. по описа на ЧСИ Н. Г. №716 от КЧСИ, поради погасяване по
1
давност на дълга, на осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че изводът на ВРС по отношение на погасителната давност бил
неправилен. Излага, че след 26.06.2015г. е приложимо ново тълкуване от ВКС,
според което съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в
хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ, като посочва чл. 10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Счита, за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че от страна на въззивното
дружество в периода 2015г. до 2021 г., не са предприемани действия, които да
са довели до прекъсване на погасителната давност. Твърди, че са депозирали
многократно молби за извършване на изпълнителни действия и са извършвали
такива, с което са демонстрирали интереса си към събиране на вземането.
Твърди, че изрично в ТР се сочи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. Приема, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия изграждащи
посочения от него изпълнителен способ и като иска повтаряне на неуспешни
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Във
връзка с което и съгласно т. 10 на ТР 2 от 26.06.2015г. въззивникът твърди, че
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
Излага, че последиците при перемцията по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК са от
процесуален характер, изпълнителния лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Поддържа, че перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, като не
заличавало ефекта от предприетите принудителни действия, с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право, този ефект се запазвал и отчитал
при възражение за изтекъл давностен срок. Цитира в тази връзка съдебна
практика на ВКС. Сочи, че единствената правна последица от настъпилата
2
вече перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Твърди, че отказът от образуване на ново изпълнително дело с нищо не вреди
на кредитора, нито полза или вреди на длъжника. Моли за отмяна на
решението и да бъде постановено друго, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по делото. Същият сочи, че решението е правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна и недоказана. Твърди, че
на 26.10.2015 г. по ИД №189/2014 г. по описа на ЧСИ Н. Г. е проведено
валидно действие по изпълнението чрез налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. Следващото изпълнително действие било
поискано с молба вх.№10966/29.09.2022г., т.е. между двете валидно поискани
изпълнителни действия минал период повече от 5 г. Твърди, че с молби вх.
№2313/09.05.2017 г. и вх.№7995/16.10.2019 г., взискателя не е поискал
извършване на действия по изпълнението. От което следвало, че правото на
принудително изпълнение е погасено по давност. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява представител,
като е депозирана молба преди датата на насроченото осз, с която поддържат
въззивната жалба, молят за отмяна на решението и за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата, моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като му бъдат присъдени и разноските.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П.
Г. П., ЕГН:**********, ******, срещу „АПС БЕТА България” ЕООД,
ЕИК:*********, с която е предявен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА България” ЕООД, сума в общ размер на 2333,23 лева
/две хиляди триста тридесет и три лева и 23стотинки/, разпределени както
следва: 1210.16 лева - главница; 1122.19 лева - договорна лихва за периода от
01.08.2009г. до 27.09.2013г.; 0,88 лева - неустойка за забава за периода от от
01.08.2009г. до 27.09.2013г., дължими по Договор за потребителски кредит от
3
17.04.2007г., за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16103/2013г. по описа на ВРС и
изпълнителен лист от 13.12.2013г., въз основа на които е образувано ИД
№189/2014г. по описа на ЧСИ Н. Г. №716 от КЧСИ, поради погасяване по
давност на дълга.
ИЩЕЦЪТ твърди, че в полза на „ТИ БИ АЙ Кредит“ЕАД, ЕИК:
*********, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16103/2013г. по описа на ВРС и ИЛ, с който е осъден
П. Г. П., ЕГН:**********, като длъжник да заплати на кредитора следните
суми: -1210.16 лева - главница; 1122.19 лева - договорна лихва за периода от
01.08.2009г. до 27.09.2013г.; 0,88 лева - неустойка за забава за периода от от
01.08.2009г. до 27.09.2013г., Общо в размер на 2333,23 лева, дължими по
договор за потребителски кредит от 17.04.2007г. Твърди, че по молба на „ТИ
БИ АЙ Кредит“ЕАД, от 31.01.2014 г. било образувано ИД №189/2014г. по
описа на ЧСИ Н. Г. №716 от КЧСИ. В молбата било обективирано искане на
взискателя за извършване на действия по изпълнение. Твърди, че по делото е
извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, изискани са
справки. С уведомление Изх.1823/11.02.2014г. ПДИ била връчена на
18.02.2014г., лично на длъжника. С молба вх. 1955/05.06.2015г. „АСП БЕТА
България“ ЕООД, ЕИК:********* била конституиран, като взискател на осн.
чл.429 ГПК, предвид сключен договор за цесия с „ТИ БИ АЙ Кредит”АД,
ЕИК: ********* и прехвърлено процесното вземане по изпълнителното дело.
Приложени били документи за извършената цесия. Твърди, че по
изпълнителното дело били искани и извършвани, следните действия по
изпълнение: С уведомление изх. №6469/13.10.2015г. - запор на трудово
възнаграждение; С молба вх. №2313/09.05.2017г. - запор на банкови сметки,
ако бъдат установени такива; С молба вх.№7995/16.10.2019 - запор на банкови
сметки, ако бъдат установени такива; С искане от 18.04.2020г. - електронна
справка за банкови сметки; С молба вх.№10966/29.09.2022г. - запор на
банкови сметки; С молба вх.№9452/05.06.2023г. - запор на банкови сметки.
Приема се, че от молбата на взискателя с вх.№2313/09.05.2017г. за запор на
банкови сметки до молбата с вх,№7995/16.10.2019г. със същото искане са
минали повече от две години, т.е правото на взискателя за принудително
изпълнение по процесния изпълнителен лист е перемирано на осн. чл.433, ал.
1, т.8 от ГПК и изпълнението погасено по право. Няма постановление на ЧСИ,
4
като към настоящият момент ИД не е прекратено. Приема, че предвид
обстоятелството, че по ИД №189/2014г. по описа на ЧСИ Н. Г. №716 от КЧСИ,
не е искано и извършвано действие по изпълнение от молбата на взискателя с
вх,№2313/09.05.2017г. на 10.05.2019г. е изтекъл период повече от две години,
като след тази дата правото на взискателя за принудително изпълнение на
гореописаните суми по процесният ИЛ е погасено по право. Това е така,
защото на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от 09.05.2017г., когато са искани
действия по изпълнение/ е изтекъл период по-голям от две години в който
взискателят не е искал изпълнение и ЧСИ не е извършил действия по
изпълнение, като е налице настъпила перемпция по ИД. Твърди, че съдебният
изпълнител е бил длъжен да прекрати делото след 10.05.2019 г., но не е сторил
това. Приема, че действията по изпълнение след тази дата не са валидни и не
са довели до прекъсване на давността. Същите се обезсилват по право и губят
с обратна сила своето процесуално и материално значение. Твърди, че
съгласно т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС от последното предприето
изпълнително действие и/или искане на взискателя за такова, в случая
09.05.2017г. и след изтичане на период по-голям от две години - 10.05.2019г.,
когато настъпва перемпцията на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, правото на
изпълнение се погасява по право, а извършените действия и/или искания след
две годишният срок не са валидни и не прекъсват давността. Приема, че
давностният срок на задължението, обективирано в процесният ИЛ е изтекъл
на 10.05.2022г., поради бездействието на взискателя. След изтичане на
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните
вземания, последните се превръщат от притезателни в естествени права и като
такива не се ползват със защита и не могат да се осъществяват принудително,
а взискателя не разполага с правото за принудителното им изпълнение.
Приема, че с оглед обстоятелството, че изтичането на посоченият срок е нов
факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание на осн.чл.439 от ГПК и ЧСИ не е
компетентен и оправомощен да се произнася по въпроса за погасителната
давност, единственият правен ред за защита на законните права и интереси на
П. П. е предявяване на настоящия отрицателно установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ОТВЕТНИКА, с
който оспорва исковата претенция. Твърди, че с издаването на изпълнителен
лист за вземането, давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност.
5
С образуването на изп. дело № 189/2014 г. по описа на ЧСИ Н. Г., давността е
прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство,
съгласно ППВС № 3/1980 г. Съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. по описа на ВКС, IV гр. о., извършената с т. 10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което
ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на постановлението
поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение -
26.06.2015 г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т. е. по време
на изпълнителното производство давността не тече. След 26.06.2015 г. е
приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство
давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Изрично в
тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. Приема се, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Поради това съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Твърди се, че дружеството е поисквало извършването на множество
действия по събиране на вземането си и такива действия са предприемани от
ЧСИ, с които многократно е прекъсвана давността, сред които: 2015г — молба
за извършване на изпълнителни действия; 2017г — молба за извършване на
изпълнителни действия; 2019г — молба за извършване на изпълнителни
действия; 2022г — молба за извършване на изпълнителни действия; 2023г —
молби за извършване на изпълнителни действия. Последиците при перемпция
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, изпълнителният лист не
6
губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на
взискателя продължава да съществува. Перемпирането е основание за
прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни
действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за
изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при възражение за
изтекъл давностен срок - Решение№ 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително
действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е
погасено поради давност Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2783/2015 г., III г. о., ГК. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: "когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Приема се, че съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране
на вземането също прекъсва погасителната давност. Поради това, видно от
горната хронология по предприети и искани действия, погасителната давност
е прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна
давност.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
7
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от представения по делото изпълнителен лист в заверено за
вярност копие, който е идентичен с този в кориците на изпълнителното дело,
което е част от доказателствения материал, че същият е издаден въз основа на
влязла в законна сила Заповед №9577/10.11.2013г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16103/2013г. по описа на ВРС. С
изпълнителния лист ищецът П. Г. П., ЕГН:**********, като длъжник е осъден
да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ Кредит“ ЕАД, ЕИК: ********* следните
суми: 1210.16 лева - главница; 1122.19 лева - договорна лихва за периода от
01.08.2009г. до 27.09.2013г.; 0,88 лева - неустойка за забава за периода от от
01.08.2009г. до 27.09.2013г. Общо в размер на 2333,23 лева, дължими по
Договор за кредит № ********** от 17.04.2007г.
Не се спори между страните, че въз основа на изпълнителния лист, по
молба на „ТИ БИ АЙ Кредит“ ЕАД, от 31.01.2014г., е образувано изп.д.
№189/2014г. по описа на ЧСИ Н. Г. №716 от КЧСИ. Изпълнителното дело е
изискано и е част от доказателствения материал по делото.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че поканата за
доброволно изпълнение до длъжника му е редовно връчена лично на
18.02.2014г.
С разпореждане от 09.06.2015г. ЧСИ е конституирал като взискател по
изп. дело „АПС Бета България“ ЕООД, въз основа на молба, депозирана от
последното дружество на 05.06.2015г., в която се сочи, че дружеството е
придобило вземането по договор за цесия с кредитора.
8
На 13.10.2015г. кредиторът „АПС Бета България“ ЕООД депозира молба
до ЧСИ за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Запорното съобщение, изпратено до работодателя „Палитра 13“ ЕООД е
приложено в цялост по делото, като е отбелязано, че писмото е неполучено, а
по телефон не е осъществен контакт.
На длъжника е било връчено съобщение за наложения запор на
трудовото му възнаграждение на 26.10.2015г.
На 09.05.2017г. взискателят подава молба за проверка на открити
банкови сметки на длъжника и евентуално искане за налагане на запор. От
справката не се установяват такива и съответно не е наложен запор.
На 16.10.2019г. взискателят отново подава молба за проверка на открити
банкови сметки на длъжника и моли за налагане на запор върху последните
две. От справката не се установяват такива и съответно не е наложен запор.
На 02.11.2020г. по делото е постъпила молба от адв. Д. Й., в качеството
му на пълномощник на длъжника, с която се иска запознаване с материалите
по делото. Отбелязано е изрично, че адв. Й. се е запознал с делото на
11.11.2020г.
На 26.08.2022г. взискателят подава молба за проверка на трудови
договори на длъжника и за налагане на запор на трудово възнаграждение.
Изготвена е справка, от която се установява, че има регистриран като
действащ трудов договор, като запорно съобщение е изпратено на
27.07.2023г., но не е получено от работодателя.
На 05.06.2023г. взискателят подава молба за проверка на банкови сметки
на длъжника и за налагане на запор на същите, като не се установяват такива.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
По делото не е налице спор, че въз основа на посочената по-горе влязла
в сила заповед за изпълнение е издаден и изпълнителният лист, във основа на
който е образувано и процесното изпълнително дело, по което съдът е
изследвал извършените изпълнителни действия.
Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Тази разпоредба се прилага и за вземането по влязлата в сила заповед
за изпълнение и в този смисъл и за процесното вземане погасителна давност е
9
всякога пет години.
В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно по чл. 116,
б. „в“ ЗЗД – с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ /така мотивите към т.10 и т. 14 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013г. на ВКС, ОСГТК/. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.
Издадената заповед за изпълнение е от 10.11.2013г., а издаденият
изпълнителен лист от 13.12.20213г., като молбата за образуване на
изпълнителното дело е от 31.01.2014г.
До отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г. с постановеното на 26.06.2015г.
ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, давността по отношение на сумите по
процесния изпълнителен лист е спряла да тече с факта на образуваното
изпълнително производство. От момента на постановяването на
тълкувателното решение - 26.06.2015г., с което е дадено ново тълкуване на
правната норма, е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.
Следва да се има предвид и ТР No 2 / 2023г. на ВКС, ОСГТК, според
което погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Първото действие по принудително изпълнение, с което е прекъсната
давността спрямо ищцата/след 26.06.2015г./ е депозираната на 13.10.2015г. от
конституирания като взискател – цесионер „АПС Бета България“ ЕООД
молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. След
тази дата взискателят по делото многократно е прекъсвал давността – на
09.05.2017г., на 16.10.2019г. /молби за проверка на открити банкови сметки на
длъжника и евентуално искане за налагане на запор/, на 26.08.2022г. /молба за
проверка на трудови договори на длъжника и за налагане на запор на трудово
възнаграждение/. Между посочените дати не е изминал петгодишен период, а
макар и да са изтекли периоди по-дълги от две години, то с оглед на
посоченото по-горе разрешение по ТР No 2 / 2023г. на ВКС, ОСГТК, същите
следва да се зачетат като действия, прекъсващи давността.
След последната дата – 26.08.2022г. до датата на завеждане на исковата
молба / 20.11.2023г./, не е изтекла предвидената в закона пет годишна давност,
10
поради което и предявеният иск се явява неоснователен.
Несъстоятелни са възраженията на въззиваемата страна, вкл. и тези,
които за първи път се релевират пред съда в писмената защита, а именно за
противоречие в двете ТР, които дават разрешение на релевантни за спора
въпроси. Следва да се има предвид, че разрешението по т.3 на ТР No 2 / 2023г.
на ВКС, ОСГТК единствено допълва и разяснява постановките по т.10 на ТР
№ 2/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Поради несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се отмени, а
предявеният иск да се отхвърли.
По разноските в производството:
При този изход на спора в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат
възложени сторените от въззивника в първоинстанционното и въззивно
производство разноски. За първа и въззивна инстанция се претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на по 100 лв. за всяка
инстанция. На въззивника следва да се присъди и заплатената държавна такса
за въззивната инстанция в размер на 46,66 лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1959/29.05.2024г., постановено по гр.д.№
15011/2023 г. по описа на ВРС, включително и в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. П. ЕГН:**********, ****** срещу
„АПС Бета България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, иск с правно основание
439 от ГПК, да бъде прието за установено, че ищецът П. П. НЕ ДЪЛЖИ на
„АПС БЕТА България” ЕООД сума в общ размер на 2333,23 лева /две хиляди
триста тридесет и три лева и 23 стотинки/, разпределени както следва: 1210.16
лева - главница; 1122.19 лева - договорна лихва за периода от 01.08.2009г. до
27.09.2013г.; 0,88 лева - неустойка за забава за периода от 01.08.2009г. до
27.09.2013г., дължими по Договор за потребителски кредит от 17.04.2007г., за
11
които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16103/2013г. по описа на ВРС и изпълнителен лист от
13.12.2013г., въз основа на които е образувано ИД №189/2014г. по описа на
ЧСИ Н. Г. №716 от КЧСИ, поради погасяване по давност на дълга, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. Г. П. ЕГН:**********, ******, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС
Бета България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 81В, ап.3, сумата от общо 246,66 лв. /двеста
четиридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляващи
сторените от ответника разноски в първоинстанционното и във въззивното
производство, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12