Решение по дело №11590/2019 на Районен съд - Пловдив

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260325

гр. Пловдив, 11.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 13.08.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11590 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422,  вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********  против А.Р.А., ЕГН **********, с която са предявени положителни установителни искове за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7589.98  лв., представляваща остатъчно неизплатено задължение на длъжника по договор за потребителски кредит № ***, формирана, както следва: 2822.49 лева главница, 4410.27 лв. възнаградителна договорна лихва и 357.22 лева – неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6195/2019 г. на ПРС, XIII гр. с-в.

В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че на 14.12.2013 г. бил сключен между ответника и Профи Кредит България” ЕООД договор за потребитеслкии кредит № ***, по силата на който ищецът предоставил на ответника заем в размер 3000 лв., платим за срок от 48 месеца, с месечна погасителна вноска в размер 202.50 лв. и падежна дата всяко 5-то число на месеца. Договорът бил сключен именно на посочената дата, с оглед реалния характер на договора за заем, на която датата била преведена заемната сума на ответника. В договора бил уговорен годишен процент на разходите 110.70 %, годишен лихвен процент 76.89 % и лихвен процент на ден 0,21 %. Крайният срок на договора е 05.01.2018 г.

Твърди се, че ищецът изпълнил задължението си да предостави уговорения заем на ответника. Ответникът от своя страна останал задължен за претендираната сума.

С Определение от 16.09.2019 г. е върната исковата молба на ищеца и делото е прекратено в частта за претенциите в размер на 4410.27 лева – възнаградителна договорна лихва. Определението е в сила от 04.11.2019 г.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6195/2019 г. по описа на ПРС,   вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите, в разглежданата им част, са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

            Предмет на разглеждане в настоящото решение е иск с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.9 ЗПК.

За да бъдат уважени така предявения иск, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че е възникнало твърдяното правоотношение по договор за потребителски кредит между страните, както и че е изправен кредитор – че е предоставил кредита при предвидените в договора условия, при което за ответника е възникналото задължение за неговото връщане, настъпил падеж, размер на вземането си.

След влизане в сила на Определение на ПРС от 16.09.2019 г. в производството за разглеждане е останал иска за претендирана главница в размер на 2822.49 лева главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.04.2019 г. до окончателното й погасяване и сумата в размер на 357.22 лева – неустойка за прекратяване на договора.

Видно от приложения по делото договор за потребителски *** от 14.12.2013 г. /л.6/ Профи Кредит България” ЕООД е предоставил на И. Р. Г. заем в размер 3000 лв., платим за срок от 48 месеца, с месечна погасителна вноска в размер 202.50 лв. и падежна дата всяко 5-то число на месеца, с краен падеж на договора 05.01.2018 г. Видно от раздел IV от договора същият е подписан от ответника А.Р.А. като солидарен длъжника на кредиполучателя, който с подписване на договора се е задължил да отговаря наравно с последния за задълженията по договора.

Ответникът не е оспорил, че ищецът е предоставил на И. Р. Г. кредит в размер на 3000 лева, поради което съдът приема, че между Профи Кредит България” ЕООД и И. Р. Г. е възникнало заемно правоотношение.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

      Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, лихвен процент на ден, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, подписан от кредитополучателя, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т.7.2/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /т.7.3/, право да се откаже от договора /т.7.1 /. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.

          С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.

          По вземането за главница

          Видно от представено по делото платежно нареждане /л.14/ на 14.12.2018 г., неоспорено от ответника, на И. Р. Г. е преведена сума в размер на 3000 лева от „Профи Кредит България“ ЕООД, като основание е посочен номерът на процесния договор за кредит №***.

Настъпил е и падежа на последната вноска по договора на 05.01.2018 г. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът има вземане срещу ответника, като солидарен длъжник на кредитополлучателя, в размер на 2822.49 лева, представляващо непогасена главница по договор за потребителски кредит ***.

В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Искът за главница се явява основателен до пълния предявен размер.

Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде признато за установено и дължимостта на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2019 г. до окончателното плащане на вземането.

По вземането за неустойка:

По отношение на иска за неустойка, съдът намира, че претенцията произтича от т.12.4 от ОУ, тъй като в заповедното производство същата е заявена като еднократно начислена, представляваща обезщетение за вредите от прекратяване на договора. В настоящия случай, не се установи прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем.

С оглед изложеното съдът счита, че не е възникнало вземането за неустойка в размер на 357.22 лева, поради което искът за неустойка се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            По отговорността за разноските: 

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.

Ищецът доказа следните разноски: 151.80 лева – д.т в заповедното производство и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Общо разноски за заповедното производство в размер на 201.80 лева, от които с оглед уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 75.04 лева.

В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 187.51 лева – държавна такса.

В настоящото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство в размер на 287.51 лева, от които с оглед уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 112.20 лева.

Ответникът не направил искане за присъждане на разноски и не е доказал направата на такива.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Р.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. – У., сумата в размер на 2822.49 лева, представляваща неплатен остатък от главница по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.04.2019 г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6195/2019 г. на Пловдивския районен съд., като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че А.Р.А., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* сумата в размер на 357.22 лева – неустойка, като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. – У., сумата в общ размер на 75.04 лева – разноски по ч. гр. д. № 6195/2019 г. на Пловдивския районен съд и сума в общ размер на 112.20 лева, разноски дължими за исковото производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ