РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесети и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В.**, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 385 /
2022 по описа на АС -Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по Жалба вх. № 2935/06.11.2022 г. на С.М.С. ***. Св.
Кирил и Методий, бл.8, ет.6, ап.24, срещу Заповед № 8121к-11645/29.09.2022 г.
на министъра на ВР за временно отстраняване на ръководен служител от длъжност
„Началник на група РОППСС при сектор ПП към ОДМВР – Перник.
В жалбата се навеждат оплаквания, че процесната
заповед в частта на Временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя била
издадена при несъобразяване с принципа за съразмерност в административния
процес (чл.6 АПК), според който административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по -
голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава, което
води до неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.
Твърди се, че съобразно утвърдения формуляр на
типовата длъжностната характеристика на заеманата от него ръководна длъжност,
същият нямал правомощия да организира, контролира и разпорежда дейности и
задачи на служителите от ОДМВР П.**, касателно на всички служители от сектор
„Пътна полиция“, поради което обективно служебното му положение нямало как
изначало да може да затрудни разкриването на обективната истина.
Да се твърдяло, че жалбоподателят С. приблизително два месеца след като
била извършена проверката от служители на ГДНП можел да влияе на разследването
и да „оказва въздействие за укриване на служебна информация“ се явявало крайно
несъстоятелно и необосновано твърдение.
Липсата на обективни фактически обстоятелства, представляващи елемент от
фактическия състав на разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР представлявала
липса на мотиви на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК
по отношение втората от кумулативно предвидените предпоставки „ служебното му
положение би затруднило разкриването на обективната истина“, препятствало и възможността да се извърши адекватна преценка
за съответствието му с материалния закон и било самостоятелно основание за
отмяната му.
Счита, че с постановеното временно отстраняване от
длъжност се накърнявали достойнството и доброто му име на дългогодишен служител
в МВР в явно нарушение на специалната норма на чл.. 32, ал. 1, изр. 2 от
Конституцията на Република България.
Смята, че в случая бил налице административен акт,
издаден при несъобразяване с принципа за съразмерност в административния процес
(чл.6 АПК), според който административният акт и неговото изпълнение не можели
да засягат права и законни интереси в по - голяма степен от най - необходимото
за целта, за която актът се издавал, което било и основани за отмяната му по
смисъла на чл.146, т.5 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, чрез
процесуалният си представител, подържа подадената жалба и моли да бъде отменена
обжалваната заповед за временното му отстраняване от длъжност по подробно
изложени съображения.
Претендира за
присъждане на сторените разноски съгласно представения списък по чл. 143 от АПК
в размер на 810.00 лв., от които 10 лв. – заплатена държавна такса и 800 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответника – Министъра на вътрешните работи,
редовно призован, чрез процесуалния си представител, моли да се постанови
решение, с което да се отхвърли, като неоснователно оспорването от
жалбоподателя по подробно изложени съображения изразени в депозираните по
делото писмени становище и бележки.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателят.
Съдът, след като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между жалбоподателят и Министерство на
вътрешните работи е съществувало валидно служебно правоотношение,
Между страните не се спори, а и от представената по делото Заповед
№ 8121 к-11645/29.09.2022 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че на срещу жалбоподателят старши
инспектор С.М.С., началник на група „Регистрация и отчет на пътни превозни
средства и собственици“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР – П. на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 214,
ал. 1, т. 1 е било образувано дисциплинарно производство за деяния, за които се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
Със същата заповед на осн.
чл. 214, ал. 1 от ЗМВР С.М.С. е бил временно отстранен от длъжност, като е
разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и оръжие.
Заповедта е била издадена във връзка с извършена проверка и
изготвена докладна записка № 3286р-423 83/19.08.2022 г. В хода на проверката с
писмо № 7855р-6054/08.07.2022 г. от дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР. били
предоставени данни, че в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства
и собственици“ на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.**, действа
предполагаема корупционна схема, при която срещу заплащане се регистрират
автомобили предимно от Република Италия с наложен запор. Според наличните данни
служителите на пункта били наясно, че регистрирането на автомобили с подобен
статут се явява нарушение, защото към представените документи на автомобила,
често липсва оригинален цифров сертификат за собственост (Certificato di
Proprieta Digitale), когато превозното средство не е отчислено и е с италиански
регистрационни табели. В тези случаи, началникът на пункта старши инспектор С.С.,
началник на група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и
собственици“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР
– П.**, чрез поставянето на резолюция с примерен текст „Да се регистрира с така
представените документи“, е разпореждал автомобилите да бъдат регистрирани. Има
данни, че старши инспектор С. лично участвал в регистрацията на подобни
превозни средства, за които „ходатайствали“ негови позна ти, близки и
собственици на фирми, осъществяващи продажба на автомобили втора употреба.
Установени били автомобили с наложен запор от Република Италия, на които
началникът на пункта отказвал регистрация, като прилагал избирателен подход.
Заявленията за регистрация на подобен тип автомобили били подавани за
изпълнение на административна услуга „Първоначална регистрация на превозно
средство“, с подуслуга „Употребявано от ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария“. С
писмо № 5290р- 11492/13.07.2022 г. на дирекция „Комуникационни и информационни
системи“ - МВР е предоставена информация, че в периода 01.01.2021 г. до
11.07.2022 г„ в ОДМВР – П. е била заявена административна услуга за
първоначална регистрация за 250 бр. пътни превозни средства. Проверяващата
комисия направила извод, че старши инспектор С. поставял резолюции на
заявленията за регистрация, представените пътни превозни средства да се
регистрират, в разрез с разпоредбите на чл. 140, ал. 6 от ЗДвП, чл. 12а, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 1-45 от 2000 г. на МВР и параграф 5, т. 2 от Директива
1999/37/ЕО па Съвета и т. 3.5.2, б. ,.б" от 1 Тълкувателно съобщение от
Комисията. Деянията са квалифицирани
като нарушение на неспазване на служебните правомощия“, всяко от които
съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и 3 и т. 8. пр. 1 от ЗМВР
„...използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети
лица“ и „злоупотреба с власт... ", с предвидено дисциплинарно наказание
“уволнение“.
С процесната заповед С. е отстранен от длъжност, тъй като заемната
от служителя ръководна длъжност му предоставяла възможност да използва целия
ресурс на ОДМВР – П.**, за възпрепятстване и затрудняване на разкриването на
обективната истина при воденото срещу него дисциплинарно производство.
Основната част от свидетелите, от които следва да се снемат сведения за
установяване па фактическата обстановка били подчинени на С. и работели в
ръководената от него група. Длъжността началник на група му позволявала да
ползва информационните фондове на МВР (лично или като разпорежда на свои
подчинени служители), да се сдобива с лични данни и адреси на служители и
граждани - имащи отношение към случая. Впоследствие можел да им оказва влияние
при снемането от тях на писмени сведения. Всички документи, свързани с
производството по описаните регистрации на превозни средства се съхранявали в
служебни помещения, до които старши инспектор С. имал пълен достъп.
Ръководените от него служители обработвали преписките по описаните заявления за
регистрация и от тях било необходимо да бъдат снети сведения. Като техен
ръководител, С. имал възможност да им оказва въздействие за укриване на информация,
която е от значение за установяване на обективната истина. Служителят има
възможност да унищожи или прикрие писмени доказателства, които били от значение
за изясняване на факти и обстоятелства по случая. С оглед изложеното било
необходимо служителят да бъде отстранен от длъжност.
Съгласно представената по делото типова длъжностна характеристика за
на длъжността Началник на група „Регистрация и отчет на пътните превозни
средства и собствениците им” в сектор „Пътна полиция" на отдел
„Охранителна полиция" при ОДМВР, основа
но задължение за длъжността е „Организира, лично участвува и контролира
изпълнението на задачите на групата, свързани с дейността по документите за
регистрацията и техническото състояние на ППС; Пряко участва в подбора, обучението и развитието в кариерата на
служителите от групата, като използва ефективно системата за стимулиране;
Съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение задачите, свързани с
полицейското производство на престъпленията, съобразно компетентността и
специализацията си; Самостоятелно взема процесуални решения в рамките на своите
правомощия, като носи лична отговорност за тях.; Служителят, заемащ длъжността, се ръководи, контролира и оценява
от началника на сектор „Пътна полиция”; Служителят, заемащ длъжността, ръководи,
контролира и оценява служителите в група „Регистрация и отчет на пътните
превозни средства и собствениците им“
Видно от представената кадрова справка жалбоподателя С. със
заповед № К-4739/29.05.2014 г. е назначен на длъжност - ВНД Началник на група
„Престъпления по пътищата“ при ОДМВР – П.**, считано от 02.06.2014 г.; със
заповед № 8121К-1805/19.08.2014 г. е назначен на длъжност - Началник на група
„Престъпления по пътищата“ при ОДМВР – П.**, считано от 25.08.2014 г.; Със
заповед № 812IK-1216/03.04.2015 г. служителят е назначен на длъжност - Началник
на група „Престъпления по пътищата“ отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – П.
считано от 15.04.2015 г.; със заповед № 8121К-1905/17.05.2016 г. е назначен на
длъжност - Началник на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР – П.** , считано от 20.05.2016 г.; Със заповед № 8121К-12039/09.09.2019
г. служителят е назначен на длъжност - Началник на група „Регистрация и отчет
на ППС и собственици“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР – П.**, считано от 25.09.2019 г., която длъжност изпълнява и в
момента. Награждаван е седем пъти с
„Писмена похвала“ през 2003 г., 2004 г., 2007 г., 2008 г., 2014 г. и 2017 г.,
един път с предметна награда „Огнестрелно оръжие“ през 2009 г. и един път с
„Индивидуална парична награда“ от 600 лева по повод пандемията COVID - 19 през
месец август 2020 г. Няма наложени дисциплинарни наказания.
От свидетелските показания на П. М. А.**, се установява, че работи
под ръководството на жалбоподателя С. – Началник група РОППСС. В края на юни
месец имали проверка от главна дирекция, която изисквала досиета, тъй като в
този момент замествал г-н С. предоставил всичко което било поискано. Всички
служители били извикани в определени дни и им били снети сведения пред
комисията, след като С. бил отстранен от длъжност. Прекият и непосредствен
ръководител на групата бил г-н С.. Пир конкретни казуси отделът се събирал и
взимали решения, понякога при необходимост г- С. поставял резолюции на самото
заявление.
От свидетелските показания
на С. С. Г. – Началник сектор „Пътна Полиция“, се установява че познава отдавана С.С.. Преписките за
регистрация на МПС се съхранявали в пункта за регистрация в „**“, и достъпа до
тях не е контролиран. Ръководителя е прекият началник на групата. От както е
заел длъжността началник сектор „ПП“ през май 2022г., да се регистрира от служител по разпореждане
на г-н С. регистрация на МПС при непълни документи или при съмнения за
неистински документи. От май месец 2022г. имало постановен един отказ за
регистрация на МПС поради непълни документи със издадена заповед от него. Реда
за регистрация на автомобили внос от Италия бил указан в писмо от Дирекция
национална полиция. С. имал оперативна
самостоятелност в йерархичната структура на МВР и свободно взаимодействал със
служители на други структурни звена. Във връзка с изпълняваната и заеманата от
него длъжност имал достъп до всички фондове, които се ползвали в структурата на
МВР, включително до лични данни на собственици на МПС-та и др.
От свидетелските показания на А. К. Р.** – Началник група
АНДОВПТПИАД в ОД на МВР П.**, се установява, че познава г-н С. от 2002 г.,
когато постъпил на работа. Преписките за регистрация на МПС се съхранявали в
пункта за регистрация в „**“. Ръководител на това звено бил г-н С.. Началник на
групата имал свободен достъп до архива на пункта за регистрация. Случвало се е
да замества началника на групата – г- н С.. Предвид това, че не бил титуляр и
заместването било за кратко време, никой
не го е уведомявал да е имало случай за регистрация на автомобили с нередовни документи по
решение на г- н С.. Не бил виждал и такива писмени доклади, нито в качеството
ми когато съм го замествал, нито по друг повод. При определени случай при
регистрация на МПС имало участие на служители от криминална, когато имало
несъответствие в идентификационните номера, когато имало данни за престъпление,
за издирвателен процес на съответното МПС. При регистрация на автомобили при
определени случай участвали служители от криминална полиция, когато имало несъответствия в документите. Пунктът
за регистрация е изнесен в кв. „**“, а работно му място било в сградата на
ОДМВР. Имал преки служебни задължения, относно регистрация на МПС, на които
регистрацията е прекратена, като част от административната дейност на групата.
Нямал преки задължения във връзка с
регистрацията и пререгистрацията на МПС.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от
обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 то ЗМВР
във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК
по постоянният адрес на посочения в акта
адресат.
Оспореният
с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно
чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно
отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило
разкриването на обективната истина и в този случай отстраняването се извършва
от органа, образувал дисциплинарното производство..
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган – по арг. на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР и в
законовите му правомощия е да налага всички наказания по чл.197 от ЗМВР, както
и да образува дисциплинарни производства за тяхното установяване, поради което
и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е компетентен и да издава заповеди
за временно отстраняване от длъжност на тези служители.
При
издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият
адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната
част, както и е указан редът за нейното обжалване.
Видно
от съдържанието на административния акт, той съдържа подробни мотиви и описание
на фактически основания за прилагане на разпоредбата на чл.214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е прието, че държавен служител в МВР може да бъде
временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би
затруднило разкриването на обективната истина. Със заповедта на първо място е
наредено да се образува на дисциплинарното производство и на основание чл. 214,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено отстраняването на жалбоподателя от заеманата
длъжност. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че служебното му положение
ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй като при провеждането му ще
бъдат снемани сведения от подчинени му служители в ръководения от него участък,
в качеството им на свидетели, чийто показания са от съществено значение за
установяване на фактическата обстановка. Отчетено е обстоятелството, че
оставането на С. на длъжността му ще повлияе на служителите, които са в
йерархическа връзка със своя началник и по този начин да се повлияе на
обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения
по дисциплинарното производство, поради което правилно органът е приел, че са
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Предмет
на настоящото производство е законосъобразността на заповедта, в частта за
временното отстраняване на С.С. от длъжност - началник на група „Регистрация и
отчетна пътни превозни средства и собственици, в сектор „пътна Полиция към
отдел „Охранителна полици“ при ОД на МВР – П.**, от правно значение са само
фактите, посочени в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно налице ли е
образувано и висящо дисциплинарно производство и дали служебното положение на
отстранения служител би затруднило разкриването на обективната истина.
От
събрания по делото доказателствен материал, настоящият състав приема за
установено, че служебното положение на С.С. като началник на група „Регистрация
и отчетна пътни превозни средства и собственици, в сектор „пътна Полиция‘ към
отдел „Охранителна полици“ при ОД на МВР – П.** би затруднило разкриването на
обективната истина в дисциплинарното производство, образувано срещу него за
установяване на дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина, тъй като в
качеството му на ръководител на посоченото структурно звено той има пълен
достъп до архива от документи на пункта в кв. „**“, за който няма ограничен
достъп има достъп до масивите на МВР.
Посочената йерархична връзка между служителите в групата и началникът им би
могло да окаже влияние при даване на показания от страна на подчинените
служители, в хода на образуваното дисциплинарно производство по него, поради
което правилно органът е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на
чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
На
следващо място, съдът намира за неоснователно опалването на жалбоподателя при
оспорване на разглеждания административен акт, а именно че преди датата на
издаването на процесната заповед – 29.09.2022., са извършени действия по
проверка на преписките по регистрацията и снемане сведения от служители, поради
което отстраняването на лицето от длъжност не би повлияло на вече събраните
такива. Предвид обстоятелството, че
първоначалната проверка е била във
установяване на съмнения за интервенция и идентификация на рама на МПС
собственост на Калоян Димитров Страшимиров, а в последствие събирането на
доказателства и снемането на обясненията
от служителите в групата видно и от свидетелските показания на св. Александров
станало и след отстраняване на С. от длъжност, което безспорно е в правомощията
на определения дисциплинарно разследващ орган (в посочения в заповедта поименен
състав) да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарните
нарушения и да проведе дисциплинарното производство, което налага да бъдат
снемани сведения от служителите в ръководената от него група.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, при
спазване принципа за съразмерност по чл.
6 от АПК. Целта е да се осигури обективно
провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не
засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на
законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. В тази връзка
съдът съобрази и че нормата на чл.214, ал. 3 от ЗМВР срокът за временно
отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства
с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство,
може еднократно да удължи този срок с още един месец, а със заповед № 8121к-14366/22.12.2022 г. жалбоподателя С. е възстановен на заеманата
от него длъжност , считан от 30.12.2022 г., с оглед изтичане на посочения срок.
Ето
защо, съдът намира, че с издаване на оспорената заповед не са нарушени права и
интереси на жалбоподателя, които да са по-големи от най-необходимото за целта,
за която е издаден административния акт. В този смисъл е съдебната практика: Решение № 209 от 8.01.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 13679/2017г.; Решение № 32 от 5.01.2022 г. на ВАС по адм. д. №
8393/2021 г., V о. Решения по адм. дела №№ 4876/2016 г., № 98/2018 г.,
14166/2016 г. на ВАС.
Следва
да се посочи, че тъй като мярката "временно отстраняване от длъжност"
принципно засяга правата и законните интереси на лицето, спрямо което се
прилага, законодателят е установил съответен режим на компенсиране на
накърнените права и интереси, в случаите, когато като краен резултат не се
стигне до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно
на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР, когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и
ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание
"уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му се
изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. Ето защо оспореният акт е
издаден при съобразяване с материалния закон и доказателствата по делото, както
и в съответствие с целта на закона.
С
оглед изложеното подадената от жалба С.М.С. ***. ***, срещу Заповед №
8121к-11645/29.09.2022 г. на министъра на ВР за временно отстраняване на
ръководен служител от длъжност „Началник на група РОППСС при сектор ПП към
ОДМВР – П.**, се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото основание чл. 143, ал. 4
от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК право на разноски има ответника. Същия
претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение основание чл. 78, ал.8
изр. 2-ро от ГПК, вр. с чл.24, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, вр. с чл.37 от ЗПрП, юрисконсултско възнаграждение се определя
на ответника по жалбата в размер на сумата от 120.00 лв., с оглед сложността на
делото и извършените от процесуалния представител на ответника действия, която
следва да бъдат възложена в тежест на жалбоподателя.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба на С.М.С. ***. ***, срещу Заповед № 8121к-11645/29.09.2022
г. на Министъра на вътрешните работи за временно отстраняване на ръководен
служител от длъжност Началник на група „РОППСС“ при сектор „ПП“ към ОДМВР – П.**.
ОСЪЖДА С.М.С. ***.
*** ДА ЗАПЛАТИ на Министерството на вътрешните работи направените по
делото разноски в размер на 120.00 лв. / сто и двадесет лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/