№ 468
гр. Варна, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20253110200206 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Ви скай” ЕООД срещу Наказателно
постановление № В-005712/31.10.2024г. на председателя на Комисията за
защита на потребителите, с което на дружеството било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.200, вр. чл.22, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
Санкционираното дружество счита наказателното постановление за
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и
процесуалните правила, както и поради липса на доказателства,
потвърждаващи претендираното нарушение. Привежда пространни доводи, че
обжалваното наказателно постановление не съдържа надлежно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, във връзка с което
намира, че е нарушено правото му на защита. Конкретно изтъква наличието на
следните пороци: неясно посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението; като дата на извършване на проверката е посочена както
17.04.2024г., така и 03.04.2024г.; липсва описание на действия или
бездействия, посредством които е осъществено нарушението. Оспорва
наличието на административно нарушение, като твърди, че пред стоките е
била обявена цена за брой, каквато възможност е предвидена в нормата на
1
чл.19, ал.2 от ЗЗП. Счита, че са налице основания случаят да бъде третиран
като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че наказващият орган
неправилно е отказал да приложи посочената разпоредба. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за
прекомерност на евентуално претендираните такива от другата страна в
производството.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, се
представлява от адв.С., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Подчертава наличието на противоречие в НП относно датата на
проверката, за което липсва процесуална възможност да бъде отстранено.
Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо
към административнонаказателната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Въззивното дружество стопанисвало обект-
магазин „Unsta shop“, находящ се в гр.Варна, на ъгъла на бул.“Княз Борис I“
№82 и ул.“Македония“ №28. В магазина се предлагали хранителни и
нехранителни стоки, безалкохолни и алкохолни напитки, тютюневи изделия и
др. Сред предлаганите стоки имало и месни продукти в индивидуални
опаковки, с посочен грамаж и цена на всяка опаковка, но без обявена
съответната цена за единица мярка килограм.
На 17.04.2024г. от св.В. М. Г.- главен инспектор в КЗП-Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, била извършена проверка за спазване на нормативните изисквания
в посочения обект, в хода на която изложените обстоятелства били
установени. Конкретно било установено, че не е обявена продажна цена за
килограм върху опаковките за следните стоки:
-„Леки“ кренвирш Винер-400 гр., обявена цена за брой-6,55 лв., 2бр.;
-Македонска наденица „Леки“-390 гр., обявена цена за брой-7,55лв.,
2бр.;
2
-Шпек „Орехите“-230+30 гр., обявена цена за брой 7,90 лв., 4 бр.;
-Сух шпек „Перелик“-260 гр., обявена цена за брой-5,24 лв., 4 бр. и др..
Проверяващата счела, че по този начин дружеството не е изпълнило
административното си задължение за стоките, които се предлагат в опаковка,
да постави върху опаковката цената за количеството и цената за единица
мярка, като за същите не е обявена цена за килограм. Поради това на
07.05.2024г. свидетелката съставила акт за установяване на административно
нарушение на санкционираното лице за нарушение на чл.22, ал.1 от Закона за
защита на потребителите.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива
не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение по чл.200 от
Закона за защита на потребителите.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна
между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- основно от разпита на свидетелката В. М. Г., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични. По делото не е установено наличието на данни
за предубеденост или заинтересованост на актосъставителя, поради което
твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за
изясняването на делото са приложените Констативен протокол №К-2753672 , а
също и изготвените при проверката фотоснимки, които кореспондират
напълно на показанията на свидетелката и позволяват изясняването на
фактическата обстановка по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
3
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление и актът са издадени от компетентни органи- компетентността
на председателя на КЗП е нормативно установена, а тази на актосъставителя е
видна от приложеното копие на Заповед № 363 ЛС/22.04.2015г. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не
намира основания да се съгласи с изложените в жалбата доводи за неяснота на
административнонаказателното обвинение. В обстоятелствената част на НП
ясно е посочено, че нарушението се изразява в непосочване на цена за
килограм върху опаковките или в непосредствена близост до определени
стоки, които са подробно и конкретно описани.
Не може да се третира като съществено процесуално нарушение и
единичното погрешно посочване на датата на проверката. За отговорността на
санкционираното лице е от значение датата на извършване на нарушението, а
не тази на проверката, а в конкретния случай в наказателното постановление
изрично и ясно е посочено, че нарушението е извършено на 17.04.2024г.
Следователно допуснатото несъответствие при посочването на датата на
проверката има само формален характер и не накърнява реално
процесуалните права на санкционираното лице. При това положение съдът не
констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила,
които да обуславят отмяната на обжалваното наказателно постановление.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗП задължава всеки търговец предварително
да поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната
продажна цена. По силата на чл.19, ал.2 от ЗЗП цената се обявява за
съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой.
Нормата на чл.20, ал.1 от ЗЗП задължава търговците едновременно да
обозначават продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в
4
търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг
подходящ начин. От своя страна нормата на чл.22, ал.1 от ЗЗП конкретизира
това задължение по отношение стоките, които се предлагат в опаковка, като
предвижда, че цената за количеството и цената за единица мярка следва да се
поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена
близост до стоката.
Понятията „цена за единица мярка“ и „единица мярка“ са дефинирани
в §13, т.9 от ДР на ЗЗП, според която „Цена за единица мярка“ е крайната
цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни
данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за
стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър;
за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на
дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър.
Не се спори по делото, че цената на процесните стоки е била обявена
на опаковките за брой, но не и за килограм.
Като търговец (ЕООД) въззивното дружество е било задължено да
посочи продажната цена за процесните стоки, като посочи цена за единица
мярка килограм. Като не е направило това, същото действително е
осъществило състава на вмененото му нарушение. В практиката си ВАдмС
приема, че в подобни случаи е нарушена нормата на чл.22, ал.1 от ЗЗП, при
което следва да се счете, че наказващият орган правилно е издирил
разпоредбата, която е била нарушена. (В този смисъл е Решение № 343 от
23.03.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 157/2022 г.).
Неоснователни са доводите, че дружеството е изпълнило надлежно
нормативните си задължения, като е обявило цената за брой, каквато
възможност намира, че му е предоставена по силата на чл.19, ал.2 от ЗЗП.
Действително, според цитираната разпоредба цената се обявява за съответната
мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. Както беше
посочено по-горе обаче нормата на чл.20 ал.1 от ЗЗП изисква едновременно
да бъдат обозначени продажната цена и цената за единица мярка на
предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или
по друг подходящ начин. Следователно задължението на търговеца по чл.22,
ал.1 от ЗЗП е да постави цената за количеството и цената за единица мярка и за
стоките, които се предлагат в опаковка, а това задължение в случая не е било
изпълнено.
За установеното нарушение законосъобразно дружеството е
санкционирано по реда на чл.200 от ЗЗП, предвиждащ специална санкция за
нарушения на чл.22 от с.з., какъвто е и разглежданият случай. Наказанието е
наложено в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва
възможност за по-нататъшна индивидуализация.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Напротив, касае се за установена
5
практика на търговеца по отношение множество стоки, което изключва
възможността за приложението на тази разпоредба. (От съставения
констативен протокол и от показанията на св.Г. е видно, че описаните в НП
стоки не са били единствените, без обявена цена за килограм). Не се
установява и наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да
бъде оценена като по-малка от типичната. Следва да се отбележи, че в
практиката си ВАдмС по сходни случаи се приема, че случаят е маловажен,
когато върху стоките все пак е била обявена цена за единица мярка, макар и тя
да се е различавала от нормативно установената. (В този смисъл е Решение №
343 от 23.03.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 157/2022 г.). В случая
посочване на цената за единица мярка изцяло липсва, поради което и не могат
да бъдат споделени аргументите за маловажност на случая.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено, а
жалбата- да бъде оставена без уважение.
Независимо от изхода на делото на въззиваемата страна не следва да се
присъждат разноски, поради липса на съответно искане, а и на данни такива
да са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление
В-005712/31.10.2024г. на председателя на Комисията за защита на
потребителите, с което на „Ви скай“ ЕООД, ЕИК:*********, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.200, вр. чл.22, ал.1 от Закона за защита на потребителите,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500,00 (петстотин) лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6