Решение по дело №1503/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на Ю. А. С., подадена чрез адв.В. Ч., против Решение № 1012-26-436-1/12.12.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена Жалба с вх. № 1012-26-436/05.12.2024 г. срещу разпореждане [номер]-2140-26-952/01.11.2024 г. на За ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково, с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е немотивирано, незаконосъобразно и недопустимо. При постановяването му неправилно било приложено материалното право относно незачитането за действителен стаж на посочените в жалбата периоди от общо 04 години, 08 месеца и 27 дни.

Нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето на стажа като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му.

При безспорен действителен стаж от 01 година, 07 месеца и 07 дни и зачитане на трудовия етаж на неработещата майка, безспорно се установявала положителната предпоставка на чл. 71, ал. 1, т. 4 от КСО за наличие на действителен осигурителен стаж повече oт 5 години, тоест налице били законовите изисквания за отпускане на пенсия.

Предвид изложеното, жалбоподателката моли да бъде отменено обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ – Хасково, като неправилни и незаконосъобразни, като й бъдат присъдени разноските по делото.

 

Жалбата се поддържа по изложените в нея съображения от процесуалния представител на жалбоподателката, който представя по делото Писмено становище вх.№ 1924/12.02.2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, в което излага допълнителни доводи по съществото на спора.

 

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, съответно не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От данните, съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателката Ю. А. С., се установява, че същата е подала Заявление с вх. № 2112-26-1037/19.09.2024 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково (л. 6) за отпускане на лична пенсия за инвалидност, ведно с документи, установяващи осигурителен стаж, като е приложила Експертно решение № 92676/19.09.2024 г., издадено от ТЕЛК – Хасково, Първи състав с определена 91 % трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизиране - 17.09.2024 г. и срок на инвалидността - 01.09.2025 г. (л. 9, гръб). В заявлението С. е декларирала, че има осигурителен стаж, придобит в друга държава – Турция и че получава друга пенсия от Турция.

След извършена проверка и на база представените документи с разпореждане [номер]/01.11.2024 г. (л. 21, гръб) ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 72, чл. 74, ал. 1 т. 4, ал. 2 и чл. 90а, ал. 1 от КСО е отказал да отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност на Ю. А. С.. Мотивирал се е с факта, че към датата на инвалидизиране - 17.09.2024 г. С. има навършена възраст от 55 г., 07 м. и 19 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.07.1987 г. до 05.11.1993 г. с прекъсване, както следва: 06 г. 04 м. 04 дни от трета категория труд. Периодът като неработеща майка от 05.06.1988 г. до 01.07.1988 г., от 11.08.1988 г. до 01.07.1989 г., от 01.08.1989 г. до 01.01.1990 г., от 24.06.1990 г. до 05.11.1990 г. и от 05.11.1990 г. до 05.11.1993 г., с обща продължителност 04 г. 08 м. 27 дни е прието, че не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Цитиран е чл. 72 от КСО, съгласно който пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя на лица с 50 и над 50 % трайно намалена работоспособност, и чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 22 от НПОС, съгласно които, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране за лица над [възраст] възраст - 5 години. Цитиран е чл. 74, ал. 2 от КСО, съгласно който една трета от осигурителния стаж по ал. 1, т. 4 - 01 г. 08 м. трябва да е действителен. Ето защо и доколкото е прието, че зачетеният стаж като неработеща майка не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби от КСО, е прието, че на С. следва да се откаже лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като лицето има осигурителен стаж до дата на инвалидизиране 06 г. 04 м. 04 дни, но няма 01 г. 08 м. действителен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, а има 01 г. 07 м. 07 дни.

Посочено е, че съгласно чл. 90а, ал. 1 от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили [възраст] възраст с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. В заявлението за пенсия С. декларирала, че получава пенсия от Турция, поради което не й се следвала социална пенсия за инвалидност.

Така постановеното разпореждане е връчено на жалбоподателката на 12.11.2024 г. (л. 22, гръб). Същото е обжалвано в законоустановения едномесечен срок пред Директора на ТП на НОИ - Хасково с Жалба вх. № 1012-26-436/05.12.2024 г. (л. 23).

С Решение № 1012-26-436-1/12.12.2024 г. (л. 24 и сл.) Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил така депозираната жалба, като е приел, че жалбоподателката няма право на пенсия по условията на чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО, тъй като има навършена възраст от 55 г. 07 м. 19 д., но няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 01 година и 08 месеца, а има 01 г. 07 м. 07 дни действителен осигурителен стаж, като е възприета изцяло позицията на пенсионния орган, че зачетеният стаж за времето като неработеща майка не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Няма данни за връчване на така постановеното решение на адресата му, но същото е обжалвано в законоустановения 14-дневен срок (в случая, считано от датата на постановяването му, при съобразяване с факта, че последният ден от срока - 26.12.2024 г. е почивен ден) с жалба до Административен съд - Хасково, подадена чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково, заведена с вх.№ 1012-26-436-2/27.12.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково (л. 4).

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, дерогираща общите разпоредби - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност е предмет на преценка в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, които предпоставки в случая са налице.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – Хасково, в рамките на предоставените му по закон правомощия и съобразно неговата материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че обжалваното пред него разпореждане също има за издател материално и териториално компетентен орган.

Решението е издадено при спазване на изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО.

 

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Хасково, и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ – Хасково, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.

Спорът между страните е правен и се свежда до въпроса дали периодите на майчинство от 05.06.1988 г. до 01.07.1988 г., от 11.08.1988 г. до 01.07.1989 г., от 01.08.1989 г. до 01.01.1990 г., от 24.06.1990 г. до 05.11.1990 г. и от 05.11.1990 г. до 05.11.1993 г., с обща продължителност 04 г. 08 м. 27 дни, съставляват действителен осигурителен стаж и следва ли да се вземат предвид при преценката относно придобиването на право на пенсия по чл. 74, ал. 1, т. 4, вр. ал. 2 от КСО.

По силата на § 9, ал. 1 (Изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че преценката за действителността на спорния в настоящия случай стаж досежно периода, следва да се направи съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г.

Приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен – ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., която норма през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към спорните по делото периоди е бил в сила Указ за насърчаване на раждаемостта - обн. - ДВ, бр. 15 от 1968 г., отм. – ДВ, бр. 32 от 2002 г., като според чл. 3ж, ал. 2, изр. първо от цитирания указ, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на тригодишна възраст на детето се заплаща месечна парична помощ, като времето се зачита за трудов стаж. В същия дух е и разпоредбата на чл. 354, т. 6 от Кодекса на труда (в действащата през процесния период редакция), която е гласяла, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на тригодишна възраст.

Понятието "действителен осигурителен стаж" се съдържа към момента единствено в нормите на чл. 68, ал. 3, чл. 74, ал. 3 от КСО и в § 6б (Нов – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал. 1 (Предишен текст на § 6б – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие "действителен стаж" е дадена в нормата на § 1, ал. 1, т. 12 (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма, "Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на § 2 (Отм., бр. 19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, "Действителен стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка.". Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето, през което неработеща майка е гледала деца до [възраст] възраст, не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 (Изм., ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, във второто й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до [възраст] възраст. С оглед цитираната нормативна уредба се налага безспорен извод, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, противно на приетото от пенсионния орган на ТП на НОИ – Хасково и от горестоящия административен орган. Конституционно закрепена е и държавната закрила на майчинството и равни трудови и осигурителни права на жените майки с тези на полагащите труд жени.

Правото на зачитане за трудов и осигурителен стаж на времето, през което неработеща майка е гледала дете до [възраст] възраст, поради което този период следва да се зачете за действителен трудов стаж, е предмет и на последователната и непротиворечива съдебна практика на административните съдилища в страната, включително и тази на Върховния административен съд.

По изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния орган, с които е прието, че периодите на майчинство на жалбоподателката като неработеща майка не може да бъдат зачетени за действителен осигурителен стаж, са незаконосъобразни, респективно противоречащи на материалния закон. В този смисъл, след като се зачетат за действителен осигурителен стаж периодите, през които Ю. С. е била в майчинство – с обща продължителност от 04 г. 08 м. 27 дни, то прибавен към признатия за установен от административния орган действителен осигурителен стаж от 01 г. 07 м. 07 дни, се получава действителен осигурителен стаж от 06 г. 04 м. и 13 дни, тоест към датата на инвалидизиране жалбоподателката е имала повече от изискуемия 01 г. 08 м. действителен осигурителен стаж и по отношение на нея са налице условията за отпускане на пенсия по реда на 74, ал. 1, т. 4, във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 72 от КСО.

При така установеното съдът намира, че жалбата с наведените в нея оплаквания, се явява основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което по отношение на същия е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид това Решение № 1012-26-436-1/12.12.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-952/01.11.2024 г. на За ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по заявлението за отпускане на лична пенсия, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 10 лева и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 41).

За дължимите на жалбоподателката деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – [населено място] към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-436-1/12.12.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-952/01.11.2024 г. на За ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Ю. А. С..

 

ИЗПРАЩА преписката на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх. № 2112-26-1037/19.09.2024 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково, при спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение – Хасково на Национален осигурителен институт да заплати на Ю. А. С., [ЕГН], адрес: [населено място], [община], област Хасково разноски по адм.дело № 1503/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково в размер на 610 лв. (шестстотин и десет лева).

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд на Република България.

 

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.