Определение по дело №417/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 654
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Полина Пенкова
Дело: 20224200500417
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 654
гр. Габрово, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова

Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500417 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „ СИТИ
КЕШ“ООД срещу разпореждане №1757 от 01.09.2022г. на РС-Габрово по
ч.гр.д.№ 1524/2022г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че при сключване
на договор за потребителски кредит чрез онлайн платформата на Сити Кеш
ООД, клиентът по настоящото заповедно производство е направил валидно
волеизявление чрез действията по сключването му, с описване на същите.
Съдът не бил поискал от заявителя да представи допълнителни доказателства
за наличието на волеизявление от страна на клиента. По тази причина
жалбоподателят прилага към жалбата такова допълнително доказателство, а
именно — лог файл по кредита. Електронното изявление, изразяващо
съгласието на длъжника за сключване на договор, било представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация (чл.2, ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното м
ш изявление за установяване на неговото авторство. Съгласно чл.10 от
ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената
от Заемателя информационна система. Видно от представените писмени
доказателства в тях фигурира информация, която логически е свързана само и
единствено с длъжника по настоящото частно гражданско дело, който лично я
е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно
длъжникът с попълване на данните си в заявката за кредит следва да се счита,
че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.
От страна на кредитодателя е направена проверка, като е поискано
потвърждение от длъжника на неговите лични данни. След като е потвърдено,
1
че лицето е кандидатствало за кредит и е налице съответствие с
представените лични данни, сумата е изплатена на каса на Изи Пей АД срещу
предоставяне от страна на клиента на лична карта за установяване на
самоличността му. Заемната сума е изплатена на длъжника по договора за
кредит. С тези действия от страна на длъжника се потвърждавала волята му
да сключи договор за паричен заем с дружеството заемодател и да получи
заемната сума срещу задължение да я върне съгласно договора. Съгласно
чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията. Електронен документ е всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис (чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т.35
от Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014г. относно 1 електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014г.). Писмената форма
се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление (чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ).Съгласно чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ
електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Доколкото
процесният договор за потребителски кредит съдържал в електронна форма
лични данни на ответника (три имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща)
следвало да се приеме, че те нося г неговия електронен подпис по смисъла на
чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Разпоредбата на чл.13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. В чл.20, ал.2 ОУ е посочено, че
страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да имат силата на
саморъчен подпис на страните, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ. В процесния
случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез
тълкуване на посочената разпоредба от общите условия към договорите за
потребителски кредит. По силата на чл.20, ал.2 от общите условия страните
са постигнали съгласие, по смисъла на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ, че ще признават
стойността на електронните съобщения на саморъчен подпис в отношенията
помежду си, с оглед на което следва да се приеме, че процесния договор за
заем е подписан със саморъчен подпис на заемателя. Доколкото електронният
документ е приравнен на хартиения, какво и обстоятелството, че процесния т
договор е създаден на друг траен носител - информационни системи на
кредитора, то следва да се приеме, че процесния договор отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК. Предвид горното, съдът нямал основание да
отхвърли заявлението изцяло, а следвало да уважи заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и
уважаване изцяло на заявлението по чл.410 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима ,като подадена в
законния срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
От данните по делото се установява,че РС-Габрово е бил сезиран
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата
2
от 1000лв.-главница, сумата от 334,88лв. - възнаградителна лихва за периода
24.01.2020г.-20.07,2021г., сумата от 1145,12лв. –договорна неустойка за
периода 20.01.2020г.- 20.07,2021г., сумата от 296,77лв.-законна лихва за
забава дължима и неплатена за периода от 08.09.2020г.- 01.08.2022г. ;
еднократно начислена неустойка за забава в размер на 278лв. за периода
18.08.2020 до изплащане на задължението ; 65лв. – разходи за събиране на
вземането поради забава ,дължими за периода 27.04.2020-01.08.2022г.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло
заявлението по чл.410 ГПК. Приел е,че тъй като се твърди, че процесният
договор е сключен от разстояние, то спрямо него са приложими разпоредбите
на чл.18, ал.1 ЗПФУР, съгласно който доставчикът е длъжен да докаже, че са
изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е
получено съгласието на потребителя за сключване на договора. Договорът за
кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на ЗПФУР,
ЗПУПС, ЗЕДЕП. В настоящият случай към заявлението не били приложени
доказателства, за комуникацията между страните по договора и електронните
им изявления, поради което не било изяснено какво е предложено на
потребителя и по какъв начин е сключен договора и не се установява
наличието на сключен договор.
Съгласно изложените в заявлението по чл.410 ГПК твърдения
процесният договор е сключен от разстояние, каквато възможност е
предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид
договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР,
съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на
услугата от разстояние. В чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР изрично се сочи, че
доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Видно от
приложения към жалбата лог файл процесния договор за паричен заем е
сключен при условията на ЗПФУР, като жалбоподателят доказва наличието
на разменени между страните волеизявления, както и постигнатото от тях
съгласие по договора, поради което извода на заповедния съд, че не се
установява наличието на сключен договор е неправилен. Тъй като е налице
сключен между страните договор, от който заявителят претендира дължими
му се суми, съдът следва да се произнесе относно дължимостта на сумите,
като служебно извърши преценка относно наличието на клаузи, нарушаващи
добрите нрави и закона, както и за наличието на неравноправни клаузи в
договора.
Отпуснатият на длъжника заем по процесния договор е в размер
на 1000лв. , с фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР от 48,17%., с 18 погасителни
вноски,всяка от 190лв. с включена неустойка, отразено в табличен вид.
Кредиторът претендира неустойка поради неизпълнение на задължение за
осигуряване на поне едно от предвидените в договора обезпечения - съгл.
чл.6,2 от договора и чл.37, ал.3 и ал.4 от ОУ. Размерът на това задължение е
определен на 2018,36лв., като в договора заплащането на неустойката е
разсрочено на 18 вноски, които са включени в погасителния план, посочен в
договора. Твърди се, че длъжникът не бил изпълнявал задълженията си за
3
погасяване на дължимата сума, поради което, върху чистия размер на
главницата била начислена и законна лихва за забава в размер на 446,44лв.
,начислена била и неустойка за забава от 278лв. съгласно чл.7 от договора,
чл.37 от ОУ и чл.3 от Тарифата за таксите, в размер на 10% от остатъка на
дълга, изчислена еднократно при 90 дни забава. Тази неустойка била
начислена на 18.08.2020г., като размера на общото задължение към този
момент бил 2780лв. Към задълженията на длъжника били начислени и
разходи за събиране на вземането поради забава съобразно Тарифа за таксите
и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД в размер на 100лв. В заявлението е
посочено, че длъжникът е направил погасявания в размер на 825лв., без да е
посочено кога е извършено плащането и какви вземания са погасени с него.
При извършената от съда проверка относно наличието на клаузи в
договора ,противоречащи на закона и добрите нрави, както и относно
наличието на неравноправни клаузи, се установи, че в договора са въведени
неравноправни клаузи. Такава е уговорката за заплащане на неустойка поради
неизпълнение на изискването за предоставяне на поне едно от
регламентираните обезпечения. Като основание е посочена нормата на чл.6.2
от договора, която в действителност препраща към общите условия и чл.37
ал.3 и ал.3 от ОУ, които уреждат дължимостта на неустойка в случай, че
заемателят не педостави обезпечение на договора. Съдът счита, че с
въвеждане на този вид неустойка (при почти реално неизпълними от
заемателя условия) ,противоречи на принципа за добросъвестност и цели да
се създадат предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, което
води до необосновано оскъпяване на кредита . Още повече, че тази сума
очевидно не е включена при изчисляване размера на ГПР. Определена по този
начин неустойката излиза извън присъщите й функции, тъй като размерътъ й
е определен без да са посочени евентуалните вреди за кредитора, при
неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение.
Неравноправна е и предвидената неустойка поради забава, начислявана
еднократно, в размер на 278лв., тъй като противоречи на нормата на чл.33 от
ЗПК, която дава право на кредитора да търси единствено лихва върху
неплатената в срок сума, като въвежда лимит на обезщетението- до законната
лихва . В случая се търсят едновременно няколко обезщетения - както
неустойка, така и лихва за забава. Нищожна е и клаузата за дължими разходи
и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Това задължение не
кореспондира на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателят.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а съгласно ал.2 на същата разпоредба не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая разноските за събиране на вземането, са
свързани именно с процедурата по управление на кредита, поради което
клаузата в договора, която предвижда дължимостта им е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна.
Клаузата е в противоречие с чл.10 а, ал.4 ЗПК, тъй като вида, размера и
действието на събираните такси не е уговарян в договора. Освен това в
заявлението е посочен общо размера на претендираните разходи, но не е
конкретизирано за какво са начислени и дали такива действия , реално са
4
извършени. При наличието на описаните по-горе неравноправни клаузи и
извършено плащане от страна на длъжника на част от дължимите от него
суми, е невъзможно извършването на преизчисление от съда в настоящото
производството, поради което заявлението по ччл.410 ГПК следва да бъде
отхвърлено за всички претендирани суми.
Поради съвпадане крайниия извод на двете инстанции ,че
заявлението по чл.410 ГПК следва да се отхвърли изцяло ,обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1757 от 01.09.2022г. по ч.гр.д.
№1524/2022г. на РС-Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5