Р
Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр. Разград, 28.09.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА
– СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 57 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Разград против Решение № 90 от 02.06.2023 г. постановено по АНД №
20233330200165/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено издаденото
от него наказателно постановление № 23-1075-000050 от 16.02.2023 г. С
посоченото НП на основание чл. 185 ЗДвП на И. Т. В. от гр. Р. е наложена глоба в размер на 20 лв.
за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се сочи, че оспореното решение е
неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила във
връзка с оценката на доказателствата. Твърди се, че наказаното лице е
осъществило състава на констатираното нарушение и законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Иска се решението да
бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът И. Т. В. счита жалбата за допустима, но
неоснователна. Сочи, че извършеното представлява случайно деяние и моли
въззивното решение да бъде потвърдено.
Разградската окръжна
прокуратура дава заключение, че въззивният акт е валиден, допустим и правилен,
и следва да бъде оставен в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на страните,
констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Установените
от въззивния съд факти са следните: На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA760414/09.01.2023
г. за това, че на 09.01.2023 г. около 06.45 ч. в Община Разград, по път
ІІІ-204, в посока на движение гр. Разград – гр. Попово, до Военен лагер, на лява
крива управлявал лек автомобил Сузуки с рег. № ********, собственост на И. И., като на мокра и на места заледена пътна настилка не е
предприел съответни мерки, загубил е контрол над автомобила, излязъл вдясно
извън пътното платно и се преобърнал. Настъпило е ПТП с материални щети. В АУАН
е посочено, че водачът виновно е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП - не контролира ППС, което управлява и възниква
ПТП. Въз основа на АУАН
е издадено оспореното пред РРС наказателно постановление,
Фактическите
обстоятелства по АУАН са потвърдени от показанията на актосъставителя Х. Х., който сочи, че на
място установили преобърнат автомобил, пътуващ към гр. София по пътя Разград – Благоево.
Водачът обяснил, че изведнъж попаднал в непочистен, заледен участък от пътя.
Свидетелят описва мястото като много усойно, със заледена пътна настилка,
поради което водачът е изгубил контрол над автомобила и е възникнало
произшествието.
Св. И. И. - спътница на
жалбоподателя изяснява, че скоростта на движение е била около 70 км/ч. Било
тъмно, автомобилът леко се унесъл, навлизайки в заледен участък и излязъл от
пътя. Впоследствие пристигнал св. П. И., който твърди, че пътният участък е бил силно заледен, а
по обратния път имало два закъсали камиона. Св. И. заявява, че лично монтирал нови гуми на автомобила, който
бил и със задвижване на четирите колела.
При горните
факти въззивният съд е приел, че не може да се установи категорично наличие на
виновно поведение от ответника по касационната жалба. Счел е, че деянието е
несъставомерно от субективна страна, тъй като водачът не е бил длъжен и не е
могъл да забележи внезапно настъпващия непочистен, усоен участък от пътя и
загубата на контрол над управляваното от
него МПС и възникналото транспортно произшествие не може да се свърже с негово
виновно поведение. По тези съображения е отменил наказателното постановление.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Въззивният съд не е подложил събраните
доказателства на внимателна проверка, с което е нарушил процесуалното си
задължение по чл. 107, ал. 5 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН и това е довело до
неправилно приложение на материалния закон. Не е взел предвид свидетелските
показания, че е било тъмно, пътната настилка е била заскрежена, имало
заледяване, което се усетило още преди мястото на произшествието. При тези
обстоятелства водачът е бил длъжен да следи внимателно, непрекъснато и
всеобхватно пътя, обстановката по него и движението на автомобила по него, като
се концентрира в достатъчна степен върху процеса на управление. Като не е
сторил това, е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която изисква да контролира
непрекъснато управляваното превозно
средство. Съответно, констатираното нарушение е доказано и правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 20 лв.
Неоснователен е доводът на ответника по
касационната жалба за наличие на случайно деяние по чл. 15 НК, възприет и от
въззивния съд. Изяснено
е в съдебната практика, че различието между непредпазливото деяние по чл. 11,
ал. 3, пр. 1 НК и случайното деяние по чл. 15 НК се състои в наличието или
липсата на виновна причинна връзка. И в двата случая деецът не предвижда
настъпването на общественоопасните последици, но при непредпазливото деяние,
според обстоятелствата, той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При
случайното деяние деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, но тази невъзможност не следва да се дължи на
собственото му неправомерно поведение и при конкретните обстоятелства да не е
бил длъжен да ги предвиди и да ги предотврати. В разглеждания случай водачът е
имал обективната възможност да възприеме състоянието на пътя, но не е съобразил
предвидимите опасности с оглед на заледяването, при което сам се е поставил в
положение да загуби контрола върху автомобила и деянието не е случайно. В
подкрепа на горните изводи е съдебната практика, изразена в Решение № 122 от
3.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 1027/2022 г., I н. о., НК, Решение № 118 от
19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 461/2020 г., I н. о., НК, Решение № 81 от
1.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 261/2020 г., I н. о., НК/.
Предвид
изложеното касационната инстанция намира, че са налице сочените в жалбата
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което въззивното
решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 90 от 02.06.2023 г.
постановено по АНД № 20233330200165/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 23-1075-000050 от 16.02.2023 г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/