Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 176
Гр. Габрово, 01.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 27.05.2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
При секретаря Д.М., като
разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2757 по описа за 2015 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Закона за защита от дискриминация.
Образувано е по предявен иск от Л.В.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** против Целодневна детска
градина /ЦДГ/ Явор, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
Патриарх Евтимий № 1.
І.
Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за
претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Ищецът твърди, че в браншовия Колективен трудов договор на национално ниво, сключен на
28.06.2012 г. било отразено:
„Чл. 34 ал. 1: Страните
по този договор се споразумяват минималните размери на допълнителните трудови
възнаграждения да бъдат, както следва:
6. Право на безплатна
храна в размер на 2 лева дневно имат:
а/ непедагогическият
персонал в детските градини..”
Във всички целодневни
детски градини /ЦДГ/, включително и ответната страна, собственост на Община
Габрово, където ищецът, изпълняващ длъжността „работник поддръжка сгради"
бил единствения, на който не се предоставяли тези 2 лева на ден за безплатна
храна, а на други лица от непедагогическият в ЦДГ персонал се давали.
При постъпването на
ищеца в ЦДГ Явор през 2009 г. до първото му уволнение през 2010 г. се хранел
безплатно в ЦДГ Явор.
След възстановяването му от съда
на 22.02.2012 г. това условие било променено - можел да се храни срещу
заплащане, касиерът идвал при него да му плаща в брой консумираната от него
храна. Искал да бъда уведомен за правното основание да плаща храната, но не му
било отговорено. Не му била връчвана заповед, че може да се храни срещу
заплащане. Спрял да плаща и стойността на консумираната от него храна била
включена в в платежната ведомост. След
това спрял да се храни в ЦДГ Явор.
Лицата от
непедагогическия персонал в ЦДГ Явор, като домакин, кухненски работници,
помощник-възпитатели, получавали въпросните два лева за безплатна храна, а той
като единственото техническо лице /какъвто бил до 10.06.2015г./ не получавал, а
бил също от непедагогическия персонал.
От приложеното
Допълнително споразумение №295/2013г. се установявало, че Националният КТД бил
познат на ответника.
Ищецът счита, че бил
„неравно третиран" по критерий „лично положение", към него било
налице към него дискриминационно отношение, като изпълняващ длъжността
„работник поддръжка сгради", която длъжност се намирала в категорията
непедагогически персонал, както и за нарушени трудови права, като не му се
предоставяли по 2 лева на работен ден за храна от 10.12.2012 г. до уволнението
му на 10.06.2015г. включително, т.е. за период 30 месеца. Нарушението било
започнало отпреди 10.12.2012 г., като продължавало и след тази дата всеки
месец, но с оглед на тригодишният срок, посочвал тази дата за начало.
Искането на ищеца било да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата 1788 лева, обезщетение за
имуществени вреди от дискриминационно
отношение към него, като изпълняващ длъжността „работник поддръжка
сгради", която длъжност се намирала в категорията непедагогически
персонал, като не му се предоставяли по 2 лева на работен ден за храна за
период от 30 месеца, а именно от
10.12.2012 г. до 10.06.2015 г. включително.
2. От страна на ответника:
Ищецът бил работник на
длъжност „Работник поддръжка сгради" в ЦДГ Явор с код по НКПД 71192016 -
непедагогически персонал и бил член на синдикална организация КТ
„Подкрепа". Колективния трудов договор в предприятието на основание чл.
51а от КТ бил сключен между работодателя и СБУ към КНСБ. Уговорените в него клаузи
важали и по отношение на ищеца като член на КТ „Подкрепа".
Не отговаряли на
истината твърденията на ищеца, че преди 2012 г. се бил хранел безплатно. Ако се
бил хранел безплатно то било без знанието на ръководството.
Не отговаряло на
истината твърдението, че не бил уведомен защо трябва да си плаща храната. Същия
бил уведомен писмено от директора на детската градина по поставения от него
въпрос. Тъй като ЦДГ Явор била общинска собственост за случая бил уведомен и
Кмета на Община Габрово Таня Христова, която също изпратила отговор на ищеца.
Не отговаряло на
истината твърдението, че към него било проявено дискриминационно отношение, тъй
като само на него от непедагогическия персонал не били предоставяни 2лева за
храна. Непедагогическите длъжности, които получавали добавка за храна били
строго регламентирани и посочени в Колективния трудов договор в предприятието
сключен с КНСБ. Това били персонал в кухня, домакините, помощник възпитателите.
Останалият непедагогически персонал, като счетоводител, работник поддръжка,
касиер, общ работник не получавали такава добавка. Тези длъжности, както и
педагогическият персонал, директорът имали право да се хранят срещу заплащане
от кухнята на детската градина.
Не отговаряло на истина
твърдението на ищеца, че му били удържани пари от заплатата. Практиката в
детската градина била касиер счетоводителят да съставя списък на всички които
били се хранили и да отбелязва дължимите суми. В последствие храната се
заплащала и за получените суми се издавал касов бон. Цената на храненето се определяла
съобразно ястието като се калкулирали и 30 % режийни. Калкулираните суми за
храна се заплащали от всички които се били хранили.
За процесния период били
сключени два Колективни трудови договора между ЦДГ „Явор", като
работодател и Синдикалната организация на синдиката на българските учители към
КНСБ.
В чл. 34 ал. 6 от КТД от 10.07.2014 г. било предвидено
"Безплатна храна само за "персонала в кухнята на детската градина, домакин и
помощник възпитателите в ЦДГ 2 лв."
В чл. 21 ал. 5 КТД
от 05.06.2012 г.
било
предвидено: "безплатна храна за проснала на кухните в детската градина
прислужниците, домакините и помощник възпитателите в ЦДГ - 2 лв.
И в двата договора не била включена длъжността
„работник поддръжка сгради".
Вярно било, че в
Браншовия трудов договор сключен на национално ниво от 28.06.2012 г. било
предвидено право на безплатна храна 2 лв. дневно за „непедагогическия
персонал" в детските градини.
Прилагането на този договор или на отделни негови
клаузи съгласно чл.51б. ал. 4 от КТ можело да е задължително за всички
предприятия от отрасъла или бранша само ако министърът на труда и социалната
политика разпростре със заповед прилагането на договора по искане на всички
синдикални организации. Такова искане не било правено и заповед от министърът
на труда и социалната политика нямало.
Следователно договор уреждащ отношенията между
синдиката и работодателя бил КТД сключен на ниво предприятие.
Вътрешните правила били
съобразени с делегирания бюджет на ЦДГ Явор и в чл. 24 било предвидено
допълнително възнаграждение за храна само за „помощник възпитателите, готвач,
гюм. готвач, работник в кухня, домакин”.
Допълнително заплащане можело да бъде
договорено и в индивидуалния трудов договор между работодателя и работника. Такова
възнаграждение не било предвидено.
Нямало никакво правно основание за плащане на ищеца
допълнително възнаграждение за храна. Същия не бил дискриминиран, а му било
отказано допълнително възнаграждение поради липса на правно основание.
Сумата 1788лв., която се
претендирала била произволно определена и неясно как.
ІІ. Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа
и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация.
От страна на ищеца са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 71 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр.
2. Обстоятелствата,
имащи значение за иска:
- обстоятелствата
обуславящи неравенство в третирането на ищеца;
- размера на
претърпените от него имуществени вреди.
3. От фактическа страна:
Не е предмет на спор, че за посочения в исковата
молба период, а именно от 10.12.2012 г. до 10.06.2015 г. ищецът бил
работник на длъжност „Работник поддръжка сгради" в ЦДГ Явор с код по НКПД
71192016 - непедагогически персонал и бил член на синдикална организация
„Подкрепа". През време на работата си през посочения период ищецът не е
получавал безплатна храна и не му били предоставяни по 2 лева за работен ден за безплатна храна.
Съгласно приетата и
неоспорена по делото справка за фактическо отработено време в ЦДГ Явор, за
посочения период ответникът има отработени 453 работни дни.
4. Правни изводи:
Определящ за настоящия спор е отговорът на въпроса дали ответникът е имал
задължението да предоставя на ищеца безплатна храна на стойност 2 лева.
На 28.06.2012 г. от страна на работодателите в
системата на народната просвета и национално представените синдикати в нея, в
това число и синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”, на който ищецът бил член
е сключен Колективен труден договор /КТД/ за системата на народната просвета, представляващ
отраслов КТД. В чл.
5 на същия е записано, че
договореностите имат задължителен характер за работниците и служителите, които
са членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на
организациите на работодателите - страни по договора. В чл. 34 ал. 2 т. 6
б.”а” от него е предвидено, че непедагогическият персонал в детските градини
има право на безплатна храна в размер на 2 лева дневно. В подписания на 26.06.2014
г. отраслов КТД
за системата на народната просвета се съдържа също клауза относно безплатна храна
на непедагогическият персонал, а именно в чл. 34 ал. 1, т. 7, съгласно който
право на безплатна храна в размер не
по-малко от 2 лева дневно има непедагогическият персонал в детските
градини.
И двата колективни
трудови договори са подписани от представителните организации на работниците и
служителите и тези на работодателите от сферата на народното образование.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от КТ, КТД
представлява споразумение, обвързващо страните по него. Договореностите в
отрасловия КТД, в това число относно изплащането на суми за безплатна храна са
били задължителни за изпълнение от страна на ответника по отношение на ищеца,
тъй като, както той, така и ответника са били представлявани при подписване на
отрасловите КТД. Единственото ограничение
относно изпълнението на договореностите в тях се съдържат в чл. 50 ал. 2 от КТ, съгласно
която разпоредба колективният трудов
договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и
служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който
работодателят е обвързан. Поради това е неоснователно възражението на
ответника, че претенцията на ищеца не следва да бъде уважавана, тъй като правната
норма на чл. 8 ал. 1 т. 5 от раздел трети от НАРЕДБА № 1 от 4.01.2010 г. за
работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета
регламентираща получаването на допълнителни трудови възнаграждения не предвижда
за длъжносттта заемана от ищеца осигуряване на безплатна храна. С отрасловите
КТД могат да бъдат договаряни по-благоприятни условия за работниците от
регламентираните с правните норми но не и по-неблагоприятни. И тъй като
клаузата за безплатна храна предвидена и в двата посочени отраслови КТК е
по-благоприятна за работника, то тя е следвало да бъде изпълнена от работодателя.
Същото важи и за сочените от ответника сключени през процесния период два
Колективни трудови договора между ЦДГ „Явор", като работодател и
Синдикалната организация на синдиката на българските учители към КНСБ в
детската градина. Тези договори не съдържат клаузата за предоставяне на
безплатна храна на целия непедагогически персонал на детските градини, но тъй
като отрасловите КТД съдържат такава по-благоприятна клауза, то тя е следвало
да бъде изпълнявана от работодателя. Отделно от това двата Колективни трудови
договора са сключени с ЦДГ „Явор" от синдикалната организация на която
ищецът е член и той не се е присъединил
към тях, поради което не го обвързват.
В дефинитивните по своя
характер норми на ал. 2 - 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на
понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация",
като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява
в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение
от други при сравними сходни белези.
В конкретния случай с
това, че не е предоставяна безплатна храна в размер на 2 лева дневно на ищеца е
осъществена по отношение на него пряка дискриминация на база на критерия лично
професионално положение, тъй като в качеството му на непедагогически персонал в
детска градина е бил по-неблагоприятно третиран, отколкото друго лице при
сравними сходни обстоятелства, а именно което заемащо същата длъжност би
получавало безплатна храна съгласно нормативните разпоредби и отрасловите КТД, а също така по отношение
на останалите работници от непедагогическия персонал в детската градина, които
са получавали безплатна храна. Това представлява нарушение на чл. 13 ал. 1 от
ЗЗДискр, изискващ работодателят да осигурява еднакви условия на труд, което
следва да бъде констатирано, както и да бъде постановено Директорът на ЦДГ Явор,
представляващ работодателя да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
С оглед изложеното искът
на ищеца за заплащане на обезщетение за вреди е основателен, но не в пълен
размер. Видно от приетата по делото справка за фактическо отработено време в
ЦДГ Явор, за претендирания период ответникът има отработени 453 работни дни за
които безплатната храна, която е следвало да получи е на стойност 906 лева, до който
размер на претендираното му обезщетение следва да бъде уважен искът, като бъде
осъдено юридическото лице и негов работодател ЦДГ Явор да му заплати посочената
сума.
ІІІ. Относно претенциите
за разноски и задълженията за държавни такси.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Ищецът не претендира
разноски, няма данни и да е направил такива - представляван е от процесуален
представител, назначен съгласно ЗПП, възнагражданието на който не е
предемет на определяне с настоящото
решение.
Ответникът е направил разноски
300 лева за адвокатски хонорар, които претендира.
Посочените разноски са
направени по защита на ответника по 3 иска – два неоценяеми и един оценяем -
двата неоценяеми уважени изцяло и оценяемият
частично. Приспадащата се част от адвокатското възнаграждание за
неоценяемия иск е 1/3 от общото или 100 лева, от което в съответствие с
неуважената част от иска на ответника следва да бъдат присъдени 49,33 лева.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати и държавна такса върху двата неоценяеми иска по 30 лева
и 50 лева по оценяемия с оглед уважената част или държавни такси в общ размер
на 110 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
УСТАНОВЯВА на осн. чл. 71 ал. 1 т.
1 от ЗЗДискр, че
Директорът
на Целодневна детска градина /ЦДГ/ Явор, със седалище и адрес на управление:
гр. Габрово, ул. Патриарх Евтимий № 1 е
извършил дискриминация по признак "лично професионално положение" по
отношение на Л.В.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***,
като в качеството му на работник на длъжност „Работник поддръжка сгради" в
ЦДГ Явор, с код по НКПД 71192016 - непедагогически персонал, за
периода 10.12.2012 г. до 10.06.2015 г. не му е осигурил еднакви условия на
труд, като не му е предоставяна безплатна храна в размер на 2 лева, с което е нарушил чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр.
ПОСТАНОВЯВА Директорът на Целодневна детска градина /ЦДГ/
Явор, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Патриарх Евтимий № 1
да се въздържа занапред от подобни дискриминационни
действия,
на осн. чл. 71 ал. 1 т. 2 от ЗЗДискр.
ОСЪЖДА Целодневна детска градина Явор, със седалище и адрес
на управление: гр. Габрово, ул. Патриарх Евтимий № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата 906,00 лева /ДЕВЕТСТОТИН И ШЕСТ ЛЕВА и 00 ст./- обезщетение за вреди от непредоставянето на безплатна храна в размер
на 2 лева на ден за периода 10.12.2012 г. до 10.06.2015 г., ведно със законната лихва от 04.12.2015 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до
окончателното й изплащане, на основание чл. 71 ал. 1 т. 3 от
ЗЗДискр.
ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за вреди за горницата над 906 лв. до претендирания
размер от 1788 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л.В.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Целодневна детска
градина Явор, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
Патриарх Евтимий № 1 сумата 49,33 лева /четиридесет и девет лева и 33 ст./ - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Целодневна
детска градина Явор, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
Патриарх Евтимий № 1 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на
РС-Габрово, държавни такси върху
трите иска в общ размер на 110,00 лева
/сто и десет лева и 00 ст./, на основание чл. 71 ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен
съдия: