Р Е Ш Е Н И Е
№ 2654
гр.Варна
;26.06.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав в публично
заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година ,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17476 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Производството по делото
е образувано по повод искова молба предявена от Д.Ж.Д., ЕГН:**********, чрез
адв. Ц.Б. ***,офис * срещу О. Д. Н. М. Н. В. Р.
гр. В., с административен адрес ***, представлявана от Д. С. П. в
качеството му на Директор, след допуснато изменение на исковата претенция ,
на основание чл.214 от ГПК, както
следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 917.71лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 109 часа за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, която
сума да бъде платена в адвокатска банкова
сметка ***: ***; BIC: ***.
В исковата молба се
излагат твърдения, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е
полагал труд като „полицейски експерт“ в
С. „П. п.“, което е на структурно подчинение на О. на М. В.. Орган по
назначаването се явява Директорът на О. на М. – В. по силата на чл. 159 ал. 1
от ЗМВР и Заповед ч 8121з-140/24.01.2017г. на Министър на вътрешните работи,
обн. ДВ бр. 13/2017г. Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд
на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.176 от ЗВМР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на М. се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на чл.
178,ал.1,т.3 от ЗМВР към основното
месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден
труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица. Твърди, че от 14.10.2016г. работното
време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен
период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е
положил 1640 часа нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на
1874.52часа. Пояснява, че разликата от
234.52часа труд следва да бъде допълнително заплатен. Сочи, че размерът
е 2 523.43лв., като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на
ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР. Впоследствие е
направено изменение в размера на иска, съобразно заключението на ВЛ , което
дава 109 часа за процесния период подлежащ на заплащане.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен
отговор от
ответника.
Ответникът не оспорва, че
ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е
изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче,
че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на
основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като
държавен служител в М., норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение
на ЗДСл и КТ.
Сочи, че процесните
отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908
от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М.,
които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорва приложимостта на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото счита че
съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само
за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни
служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на
ЗМВР.
Сочи, че съгласно чл. 178
ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на
служителите на М. и съгласно чл. 179 от
ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00
ч.
Оспорва часовете положен
нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска, съобразно направеното в
хода на производството по делото изменение на иска.В хода по същество на делото
процесуалния представител на ищеца моли
за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован, не се явява. В писмена форма, изразява становище
по съществото на спора. Моли за присъждане на разноски.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния
период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в
процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от
заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със
съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в
предприятието му през исковия период, се установява, че отработените нощни
смени 12/24 часови, съобразно действително отработените дни в месеца-93бр.За
периода от 01.10.2016год. до 30.09.2019год. общо отработените часове нощен труд
-744часа, заплатени-186лв. Преизчислен положеният нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се равнява на 853 часа общо.Разликата след преизчислението с
коеф. 1.143-109 часа дневен извънреден труд. На ищеца е изплатен извънреден
труд като разлика между нормочасовете за
месеца и часовете положени при дежурства по график , както и полаган по
заповед в извън работно време. Извънреден труд, получен при преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент-1.143, не е изплащан в периода от
01.10.2016год. до 30.09.2019год. Размерът на сумата за така вписания , изчислен
извънреден труд за 109часа-917.71лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР
„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на М. се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към спора, касаещ нощния труд полаган от
служителите в М. е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в М. на в. р. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба № 8121з-779
/обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в М.
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в М. на в. р. При наличие
на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в М. следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в
чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която
изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в М.
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то
същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията
направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се
кредитира от съда.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100лева за
платено адвокатско възнаграждение намалено до минималния еднократен размер по
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
по направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК , което съдът
намира за основателно, поради липса на
правна и фактическа сложност на спора.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС разноски за държавна такса от
50лева и 200,00 лева депозит за вещо
лице, или общо разноски в размер от 250
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О. Д. НА М. - гр. В., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ж.Д.,
ЕГН:**********, чрез адв. Ц.Б. ***,офис *, както следва: сумата от 917.71лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 109 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението , на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2
от ЗМВР.
ОСЪЖДА О. Д. НА М. - гр. В., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ж.Д.,
ЕГН:**********, чрез адв. Ц.Б. ***,офис *, сумата от 100лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца сума
следва да се платят по следната адвокатска банкова сметка ***: ***; BIC: ***.
ОСЪЖДА О. Д. НА М. - гр. В., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд сумата от 250лева, представляваща дължима
държавна такса за производството по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/