ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
гр. Пазарджик, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20225200100689 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Образувано е по повод предявен иск от Б. В. Л., с ЕГН ********** от село Е.
общ.П. ул.“Обект Е.“ №, със съдебен адрес гр.П. ул.“С. Ф.“ № адв.Р. К., срещу
Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, бул. „Витоша“ № 2,
представлявана от Главния прокурор И. Г., по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с искане
за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лева, представляващо обезщетение
за неимуществени вреди и общо 2760 лева имуществени вреди, представляващи
заплатени адв.хонорари за правна помощ.
Твърди се в исковата молба, се че по жалба от П. С. К. до РП Панагюрище, се
твърдяло, че ищецът го бил набедил в извършване на престъпление, и било образувано
ДП №23/2019г. по описа на РУ Панагюрище. С Постановление от 20.05.2019г. бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.286, ал. 1 от НК и му била
взета мярка за неотклонение „подписка“. Непосредствено след привличането, бил
разпитван в посоченото качество, а по-късно било повдигнато обвинение с
обвинителен акт по прокурорска преписка №1066/2018г. на РП Панагюрище и
образувано НОХД №205/2019г. по описа на РС гр.Панагюрище. В четири поредни
съдебни заседания по горното дело, проведени на 23.10.2019г.; 16.01.2020г.;
02.07.2020г. и 02.09.2020г. били събирани доказателства.
Съдът се произнесъл с присъда №260000/02.09.2020г. и бил признат за виновен
и на основание чл.286, ал. 1 от НК бил осъден на лишаване от свобода за срок от 12
месеца. По делото, бил назначен за служебен защитник, адв.В.Н. В., който се отказал
от защитата на ищеца и тя била поета от адв.Р. К. от АК Пазарджик също като
служебен защитник.
Сочи се, че в законния срок обжалвал присъдата и било образувано ВНОХД
№651/2020г. по описа на ПОС, по което дело защитата била поета от адв.К., за което
вече като договорен адвокат му заплатил поискания от него адвокатски хонорар в
размер на 1860лв. Съдът насрочил съдебно заседание, което се провело на 02.02.2021г.,
а с решение №60726/23.02.2021г. наказателният състав отменил присъда
1
№26/02.09.2020г. по НОХД №205/2019г. по описа на PC Панагюрище и върнал делото
за разглеждане от друг съдебен състав, като в PC Панагюрище било образувано н.о.х.д.
№62/2021г. и било насрочено разпоредително заседание на 19.05.2021г., което
завършило с определение, въз основа на което НОХД №62/2021г. било прекратено и
делото върнато в РП Пазарджик, ТО Панагюрище за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
Ищецът твърди, че на 17.06.2021г. бил призован в окръжен следствен отдел при
ОП Пазарджик и привлечен като обвиняем по досъдебно производство №40/2021г. по
описа на ОСлО Пазарджик от следовател В. в присъствието на упълномощения от него
защитник адв.К. с договор за правна помощ №4568/17.06.2021 г./за което бил заплатил
сумата от 700лв./. Обвинението отново било по чл.286, ал. 1 от НК. Твърди, че бил
разпитван от следователя в присъствието на адвоката му. Районният прокурор отново
внесъл обвинителен акт по прокурорска преписка №1066/2018г. на РП Панагюрище по
описа на РП Пазарджик, ТО Панагюрище по досъдебно производство /сл.д./
№40/2021г. по описа на окръжен следствено отдел при ОП Пазарджик и било
образувано НОХД№ 135/2021година.
Съдът постановил определение, с което прекратил съдебното производство и
върнал делото на РП Пазарджик, ТО Панагюрище за отстраняване на допуснати
пропуски.
Последвал нов обвинителен акт по прокурорска преписка №1066/2018г. на РП
Панагюрище по описа на РП Пазарджик, ТО Панагюрище по досъдебно производство
/сл.д./ №40/2021г. по описа на окръжен следствено отдел при ОП Пазарджик, отново
със същото обвинение по чл.286, ал. 1 от НК.
В съда било образувано НОХД№160/2021 г. с председател на съдебния състав
съдия П.Били проведени съдебни заседания на 28.09.2021г.; 24.11.2021г. и на
09.03.2022г., като в тази връзка бяха изготвени съответните съдебни протоколи. По
делото защитник бил адв.К., упълномощен с договор за правна помощ
№7823/28.09.2021г.
Съдебният процес приключил с Присъда №3/09.03.2022г., с която бил обявен за
невинен по повдигнатото обвинение.
Присъдата била протестирана от РП Панагюрище и било образувано ВНОХД
№241/2022г. по описа на ПОС. Същият насрочи съдебно заседание на 27.06.2022г.
Поради липса на средства, се наложило да се защитавам сам ищецът. С Решение
№84/08.07.2022г. наказателният съдебен състав потвърдил Присъда №3/09.03.2022г.,
постановена по НОХД №160/2021г. на PC Панагюрище, с която бил признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.286, ал.1 от НК.
Ищецът сочи, че от депозирането на жалбата в РП Панагюрище на 19.11.2018г.,
по която било образувана преписка на РП Панагюрище №1066/2018г., съответно
привлечен като обвиняем на 20.05.2019г., до потвърждаване на оправдателната
присъда на 27.06.2022г., били изминали 3 години и 1 месец. Това е времето, през което
не знаел за проявената гражданска позиция от негова страна да възроптае срещу
лъжесвидетелстване от служител на полицията. Тогава разбрал израза, употребяван от
хората „Не съм нито на небето, нито на земята.“ Сочи, че в пубертета и неразумната си
2
младост допуснал грешки, за които получил осъдителна ефективна присъда и най-
радостния ден в живота му бил денят, в който бил пуснат на свобода. Твъди се, че
целият преживян ужас в затвора го връхлетял отново с пълна сила, осъзнавайки, че
съдът би могъл да постанови осъдителна присъда. Противно на убежденията на
адвоката му, че няма доказателства на базата на които да бъде осъден, съмнението в
непрекъснато зреело. Когато чул осъдителната присъда по НОХД №205/2019г. на РС
Павагюрище, сякаш целият му свят се срутил, а разумът му отказвал да приеме
реалността.
Твърди, че до съдебното заседание в Окръжен съд Пазарджик нямал спомен как
е минало времето. Имал чувството, че съдебния състав в гр.Пазарджик недоумява за
какво е толкова притеснен, при наличието на множество процесуални грешки,
допуснати от съдебния състав. Сочи, че след множество извършени спрямо него
съдопроизводствени действия - ново привличане като обвиняем, проведени съдебни
заседания и повторни разпити на свидетели преживял стрес и множество безсънни
нощи.
Твърди ,че претърпял имуществени и неимуществени вреди, които били в
причинно-следствена връзка с реализираното спрямо него наказателно преследване.
Имуществените вреди, се изразявали в следното: заплатения адвокатски хонорар
по в.н.о.х.д. №561/2020г. по договор за правна помощ №3182/01.02.2021г. в размер на
1860лв.; по договор за правна помощ №4568/17.06.2021г. по следствено дело
№40/2021г. сумата от 700лв.; по н.о.х.д. №160/2021г. по договор за правна помощ
№7823/28.09.2021г. сумата от 200лв.
Ищецът е изложил съображения, че неимуществените вреди се изразявали в
причинения му стрес от привличането му като обвиняем за първи път на 20.05.2019г.,
последвалия внесен обвинителен акт в ПРС на 10.09.2019г., четирите на брой съдебни
заседания, проведени по НОХД №205/2019г.и последвалата осъдителна присъда, така
също целия процес по обжалването на присъдата, отмяната й от ОС Пазарджик,
прекратяване на две съдебни производства по НОХД №62/2021г. и НОХД
№135/2021г., новото привличане като обвиняем на 17.06.2021г. и последвалия след
това пореден обвинителен акт, произнесената оправдателна присъда по НОХД
№160/2022г. и потвърждаването от въззивната инстанция. Всяко едно от тези
процесуални действия, бил преживял и изстрадал тежко.
Сочи, че освен преживения стрес, постоянно изпитвал притеснения и безпокойство,
вероятно присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Това
безпокойство и притеснение се отразявало и на работата му. Работодателите му
изпитвали недоверие към него, породено от постоянно получаващите се призовки по
различни досъдебни и наказателни производства и явяването по тях. Недоверието
нараствало и след определено време, когато имало възможност, го освобождавали от
работа.Сочи, че продължаващата неяснота в живота му за утрешния ден го
депресирала и пречела да се установи трайно на постоянно работно място, респ. и да
реализира желанието си да създаде семейство като нормалните хора.
Сочи се, че независимо от ниската фактическа и правна сложност на
повдигнатото обвинение, незаконното наказателно производство продължило 3 години
и 1 месец, в който срок бил с наложена мярка за неотклонение „подписка“, а до
привличането му като обвиняем, в определени сезони от годината работел във Ф.,
3
което му позволявало да получава възнаграждение за положения от труд,
съответстващо на трудовото възнаграждение, получавано в страна с два пъти по-висок
стандарт и заплащане, спрямо заплащането в Б.
Твърди се, че през 3 години и 1 месец, в резултат на наложената мярка за
неотклонение, преустановил контактите, които имал и които му давали възможност от
една страна да се обогатява чисто емоционално, а от друга страна да се установи
трайно на работа във Ф. в хотелиерския бизнес.Този период от 3 години и 1 месец
излизал извън рамките на разумния срок за такъв вид производство.
В резултат на произнесената присъда по НОХД №205/2019г. на 02.09.2020г. до
решението на Окръжен съд Пазарджик от 08.06.2022г. около година и половина бил с
ефективна осъдителна присъда, която мащар и да не била влязла в сила му носела
безпокойство, че може да попадне в затвора.
Във връзка с изложеното се моли съда да постанови решение , с което да осъди
ответника да му заплати обезщетения за
1.Имуществени вреди в размер на 2760лв., представляващи заплатен
адвокатски хонорар по договори за правна помощ:
-по ВНОХД №561/2020г. с договор за правна помощ №3182 от 01.02.2021г. в
размер на 1860лв.;
-по следствено дело №40/2021г с договор за правна помощ №4568 от
17.06.2021г. в размер на 700лв.;
-по НОХД №160/2021г. с договор за правна помощ №7823 от 28.09. 2021г. в
размер на 200лв.
2.Неимуществени вреди в размер на 26 000лв., изразяващи се в: -преживян
стрес от няколкократното привличане като обвиняем, двукратните разпити в,
участието в 9 съдебни заседания;
-Изпитването на постоянно безпокойство и притеснение от наложената ми
мярка за неотклонение и чисто емоционалното усещане, че правото на придвижване е
ограничено, промяна на обичайния начин на живот, преустановяване на работата във
Ф. и контактите с приятелите му там.
-Невъзможността да се установи на постоянна работа поради недоверието, което
се внушавало на работодателите му от честото призоваване и явяване в полиция,
следствие и съд;
-Невъзможността да установи трайна връзка за реализирането на желанието да
имам нормално семейство поради обстоятелството, че е бил следствен, а в последствие
и човек, осъден на ефективно лишаване от свобода за срок от 12 месеца;
- изпитването на депресивно състояние за около година и половина в резултат
на произнесената ефективна присъда по НОХД №205/2019г. на 02.09.2020г. до
решението на Окръжен съд Пазарджик от 08.06.2022г.;
Претендира се и за законната лихва върху обезщетениято, считано от датата на
влизането в сила на оправдателната присъда- 08.07.2022г., до окончателното
изплащане.
Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
4
Към исковата молба са приложени писмени доказателства описани в раздел
„Доказателства” на същата.
Моли се да бъде изискано и приложено за послужване по настоящото дело
н.о.х.д.№205/2019г., ведно със свързаните с него дела №62/2021г., №135/2021г. и
№160/2021г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на
РБългария чрез представител от страна на ОП-Пазарджик, прокурор С. П.
Становището е, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен.
Възразява се, че не са налице твърдените неимуществени вреди настъпили за
ищеца от действия на Прокуратурата на РБългария, които се сочат в исковата молба.
Вредите били недоказани по основание, по размер и като пряка последица от
действията на Прокуратурата на РБългария. Оспорват се всички твърдения за
причинени вреди, които били в тежест на ищеца да ги докаже.
Сочат, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 26 000 лева
било изключително завишено, не съответствало на принципа на справедливост
описанието на вредите, които сочел ищеца, нито на съдебната практика в подобни
случаи, нито на икономическия стандарт на живот в страната. Не съответствали и на
обстоятелствата, свързани с развитието и движението на наказателното производство.
Изтъква се, че спрямо Л. е била прилагана най-леката мярка за неотклонение -
„подписка“. По време на досъдебното производство, както и в хода на съдебното
такова, нито веднъж ищецът не бил поискал разрешение да напусне местоживеенето
си, респ. да пътува в чужбина, където да полага труд.
Твърди сеу, че срокът за провеждане на наказателното производство в рамките
на 2 години и 7 месеца, от повдигане на обвинението до окончателното приключване
на делото с Решение № 84/08.07.2022г. по ВНОХД № 241/2022г. на ОС гр. Пазарджик,
бил напълно разумен и съответен на обвинението за тежко умишлено престъпление,
фактическата и правна сложност на делото, противоречията в показанията на
свидетелите, издирването на лица и доказателства.
Следвало да бъде взето предвид, че ищецът е многократно осъждан с влезли в
сила ефективни присъди за извършвани престъпления на територията на цялата страна,
т.е. воденето на наказателно дело срещу него съвсем не е било нещо, с което се
сблъсква за първи път в битието си, а ищецът вече е имал подобни преживявания и
това дело не би следвало да му действа с по-голямо натоварване. Изтъква се фактът, че
едната от осъдителните присъди е за извършена от ищеца кражба от Рилската света
обител.
В отговора се акцентира на това, че ищецът не сочи никакви свидетели на
претендираните неприятни преживявания породени от воденото наказателно
производство и повдигнато му обвинение.Не ангажирал и доказателства за влошено
психическо състояние и предприемана в тази връзка терапия.
Нереалистично било вмененото му обвинение да е довело до невъзможност да
си намери работа, доколкото този факт няма как да стане достояние на потенциалните
5
работодатели - ноторно е, че това обстоятелство /привличането в качество на
обвиняем/ не намира отражение в официално достъпни регистри. В справка за
съдимост пък, изискуема при кандидатстване за работа, невлезли в сила присъди не се
отразяват.
Изтъква се ,че според възприетото в т.II на Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС, въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и
обстоятелства, както и с личността на увредения е определянето на конкретния
паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната
съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Следва да
се има предвид, че паричното обезщетение за морални вреди трябва да съответства на
необходимото за преодоляването им и, че не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от
нужното за обезщетяване на претърпените вреди, както е упоменато в Решение №
832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ВКС, IV г.о.
Според законовия критерий, обезщетението следвало да е съобразено с вида и
характера на упражнената процесуална принуда, с интензитета на претърпените
негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило
такова. В Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.,ВКС, IV г.о. е прието, че
като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да
служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект
на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване
на пострадалия, като от значение е и създадения от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности
равенството в обществото намира най- чист израз, а „справедливостта“ до голяма
степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на
засегнатите материални блага.
Ответникът оспорва, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди
не е съобразено с икономическия стандарт в страната и размерът му е в разрез с
принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
Отделно от това, независимо от обективния характер на отговорността по
ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им
с незаконното обвинение. В точка 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на
ВСК по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК приема, че обезщетението се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място
следват противоправния резултат, а преките обосновават причинната връзка между
противоправността на поведението на деликвента и вредите.
Твърди се, че незаконното обвинение, предмет на иска не е единствен увреждащ
фактор в процесния период. Видно било от приложената от справка,че през 2021г.
6
срещу ищеца е водено и друго наказателно производство - отново за тежко умишлено
престъпление, такова по чл.216, ал.1 от НК. На 16.10.2021г. срещу Л. е бил внесен и
обвинителен акт по това производство. Делото било все още е в съдебна фаза на първа
инстанция.
Негативните емоционални състояния, за които твърди да е изпитвал ищеца не се
характеризирали с никакви болки и страдания. Те могат да са проява на агресия,
неудовлетворени желания, а в неговия случай и неприязнени отношения спрямо
правоприлагащите органи в Република Б.
От заявеното в исковата молба не могли да се извлекат никакви трайни
конкретни увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на Прокуратурата
на РБългария, нито може да се прави безспорен извод, че е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между действията на Прокуратурата на РБългария и
твърдените от Л. вреди.
Сочи се, че не били доказани твърденията на ищеца за преживян стрес и
здравословни проблеми от повдигнато обвинение. Не били доказани създадени
неудобства в работата на ищеца и компрометиране на личността му. Липсват сведения
и за разгласяване на производството от длъжностни лица на Прокуратурата.
По отношение на претенциите за имуществени вреди, които са конкретизирани,
също считат за неоснователни, недоказани и като такива, които не следва да се дължат.
Липсвали доказателства за направени разноски от ищеца по настоящето дело,
освен за платен адвокатски хонорар по пълномощно от 17.06.2021г., чийто уговорен
документално размер възлиза на 700 лева. В другите случаи ищецът е ползвал услугите
на служебен защитник. Липсвали други доказателства за реално направени разноски.
Поради недоказаността и неоснователността на иска претендираните разноски в
размера от 2760 лева не следвало да се дължат.
В случай, че по делото се представи доказателства за адвокатско възнаграждение
и ако същото надвишава предвиденото минимално възнаграждение по Наредба №
1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, се прави предварително възражение, за неговата
прекомерност, тъй като делото не се очертава да е с някаква фактическа или правна
сложност.
Заявяват, че на основание чл. 143, ал. 2, чл. 144, ал. 1 и ал. 2 и чл. 147 от ГПК,
както и след запознаване с материалите от наказателното производство, ще се
възползват от правото да сочат и други доказателства, или да твърдят нови или
нововъзникнали обстоятелства от значение за делото.
Съобразно така изложеното, съдът намира, че следва при условията на чл.140
от ГПК, да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по
допускане на доказателствата, като настоящето определение представлява и проект за
доклад по делото при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с
чл.146 от ГПК :
Правното основание на предявените главни искове е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
по чл. 86 от ЗЗД на акцесорния. Същите са процесуално допустими като предявени от
надлежна страна, при наличие на правен интерес за същата.
Така предявените искове са родово и местно подсъдни на Окръжен съд -
7
Пазарджик.
На основание чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
Що се отнася до направените от страните доказателствени искания, съдът намира
следното:
Ще следва да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства,
както и да бъде изискано и приложено цялото наказателно производство.
Следва да бъдат приети и представените от ответника писмени доказателства.
Анализът на изложените от страните доводи сочи, че между страните са спорни
основанието и размера на вредите, както и дали същите са пряка последица от
действията на Прокуратурата на РБ.
Ето защо, тези обстоятелства се нуждаят от доказване от страна на ищеца.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, съдът дава възможност на страните да
упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия за
установяване на техните твърдения и възражения при условията на чл.154 от ГПК.
В този смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за него факти и
обстоятелства - причиняването, вида и интензитета на твърдените от него за изживени
неимуществени вреди.
Ответната прокуратура ще следва да установи правопогасяващите факти, сочени
от неяи всички възражения, които е направила.
Наред с горното и при спазване изискванията на чл.146, ал. 2 от ГПК, съдът ще
следва да укаже на ищеца, че е в негова тежест да установи и размера на претърпените
от него неимуществени и имуществени вреди.
На основание чл.140, ал.3, изр.2-ро от ГПК във вр. с чл.146 от ГПК, с настоящето
определение, съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото.
Делото следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ към настоящето дело н.о.х.д.
№205/2019г., по описа на Окръжен съд Пазарджик, ведно със свързаните с
него дела №62/2021г., №135/2021г. и №160/2021г.
На основание чл.140 ал.3, изр.2-ро от ГПК, с настоящето определение
8
съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото.
Внася делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните и го НАСРОЧВА за 14.02.2023 година от 10.зо ч.,
за която дата да се призоват страните.
Преписи от постъпилият писмен отговор на ответника да се изпрати на
ищецът.
Определението е окончателно, препис да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9