Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1327
гр.Бургас, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 3495 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Л.Ж.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № */14.06.2019г., издадено от Началник на
група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 44,
ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че липсва виновно поведение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея доводи и
пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката (л.9)
НП е връчено на жалбоподателят на 30.07.2019г., а жалбата е депозирана на 01.08.2019г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 04.05.2019 г., около 11.57
часа, в гр. Бургас, кв. „Ветрен“, жалбоподателят Л.Б. управлявал собствения си
л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № * по ул. „*“. Стигнал до участък, където
имало паркирани автомобили от дясната страна на улицата в пътната лента, в
която се движил. Жалбоподателят продължил да се движи по улицата покрай
паркираните автомобили, като непосредствено след него се движил и св. Д.Б. със
своя автомобил. Когато Б. стигнал до втория паркиран автомобил, до дом № 23 на
улицата, насреща, на около 100 метра се появил товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № *, управляван от св. А.М., който се движил бързо. Б. спрял
близо до паркираните автомобили. Управляваният от св. М. автомобил минал покрай
автомобила на жалбоподателя, като между тях настъпило съприкосновение, при
което и на двата автомобила били нанесени щети в задната лява част. На място
бил изпратен екип на Сектор „Пътна полиция“, в който бил и св. Р.Д.- командир
на отделение.
За констатираното на място св. Р.Д.
съставил АУАН № */04.05.2019г. за нарушение по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил
предявен на водачът, която го подписал без възражения и получил препис от него.
На 07.05.2019 г. били депозирани писмени възражения, в които се излагат доводи
за липса на виновно поведение.
Въз основа на АУАН, на 14.06.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган решил, че с поведението си Б. е осъществил състава на нарушението по чл. 44,
ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. Съдът
кредитира показанията на актосъставителя, макар
същият да не е бил очевидец. Съдът кредитира и показанията на св. Б., тъй като
същите са последователни и логични. Същият е пътувал непосредствено след
автомобила на жалбоподателя и е имал възможност да възприема случващото се
напред, тъй като пътят е бил под наклон (актосъставителят
посочва, че товарният автомобил се „спуска надолу“, което потвърждава и
изложеното в жалбата). Тези показания се подкрепят и от протокола за ПТП, за
който ще бъдат изложени мотиви по-надолу. Именно изложеното в този протокол,
както и показанията на св. Б. оборват изложеното от св. М..
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник на група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, който към дата 14.06.2019г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед рег.
№ 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. НП е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. В този смисъл липсват формални основания за отмяна на
обжалваното НП.
Независимо от горното, съдът намира, че обжалваното НП е материално
незаконосъобразно по следните съображения:
Съгласно нормата на чл.44, ал.1 от ЗДвП, при разминаване водачите на
насрещно движещи се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства, а алинея 2 на чл.44 от ЗДвП предвижда, че ако разминаването не може да се извърши безопасно поради
наличието на препятствие /каквото в настоящия казус се установи, че е имало/
или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е
длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства. За да е съставомерно от
поведението на жалбоподателя, е необходимо действително да е имало насрещно
движещ се автомобил и същият да е могъл да го възприеме. От показанията на свидетеля Б. става ясно, че преди
той и жалбоподателят да започнат да преминават покрай паркираните от дясната им
страна автомобили, автомобилът на св. М. все още не се е виждал насреща, т.е.
по времето когато жалбоподателят вече е управлявал автомобила покрай своеобразното
препятствие, не е имало насрещно движещо се пътно превозно средство. Автомобилът
на жалбоподателят е бил между втория и третия паркирани автомобили, когато микробусът,
управляван от св. М. се е появил насреща. Св. М. е възприел управлявания от
жалбоподателя лек автомобил и тъй като същият е представлявал препятствие за
движението му е следвало да изчака преминаването му преди да продължи надолу по
улицата. Като не е сторил това, св. М. е отнел възможността на жалбоподателя да
реагира своевременно с цел осигуряване на достатъчно странично разстояние,
включително като спре управлявания от него автомобил плътно до паркиралите
автомобили. Именно поради това съдът намира, че поведението не Б. не е съставомерно от обективна страна.
Освен това е налице и още един аргумент за несъставомерност
на поведението на Б.. Както бе посочено, чл. 44, ал. 2 от ЗДвП предписва действия
с оглед пропускане на насрещно движещите се МПС. Видно от протокола за ПТП на
л. 15, щетите и по двата автомобила за отзад в ляво. Това означава, че преди
съприкосновението управляваният от св. М. товарен автомобил е преминал почти с
цялата си дължина покрай автомобила на жалбоподателя. На първо място, това
оборва показанията на св. М., че нямало как да минат два автомобила при
конкретната ситуация, тъй като ако беше така, щетите щяха да са още в предните
части на автомобилите. На второ място, това означава, че всъщност
жалбоподателят е спрял така, че да остави достатъчно място за преминаване на
идващия насреща микробус
(т.е. изпълнил е задължението
си по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП), като изглежда много по-вероятно съприкосновението
да се дължи на неспазване на правилото на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП от страна на
св. М..
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
*/14.06.2019г., издадено от Началник на група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, с което за нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179,
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.
5 от ЗДвП на Л.Ж.Б. с ЕГН: **********, с адрес: *** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.