Р Е Ш
Е Н И Е
№ 86/08.04. 2019г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на дванадесети март Година 2019
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 68 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол, представлявана от ю.к. Д.Г. – Х. против решение № 82/23.11.2018г. на
Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 84/18г., с което е признато за
установено на осн.чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 149 и чл. 151 от ЗЗД във вр чл. 439 от ГПК в отношенията
между Б.Н.А., ЕГН **********,***,
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол гр. София, ул.
„Врабча“ № 23, и „Булгарреклама-Инвест“ ООД, ЕИК
**********, гр. Варна, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Приморски, ул. „Княз Н. Николаевич“ № 8, представлявано от управителя С.А.Т.,
че „Булгарреклама- Инвест" ООД, ЕИК ********** не дължи на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол
гр. София сумата от 100 000.00 лв.,
представляваща част от вземане по изп.лист от 21.07.2011г., издаден въз основа
на влязлото в сила решение № 40/11.01.2011г. по т.д. № 704/2007г. по описа на
ОС-Варна и предмет на образуваното изп.дело № 913/2017г. на ЧСИ рег. № 769, с
район на действие ОС-Търговище, обезпечено чрез учредена договорна ипотека
върху недвижим имот, собственост на ищцата- административна сграда, в гр.
Търговище, ул. „Еп.Софроний“ 11, с идентификатор 73626.507.131.2 по КК на
града, разположена в ПИ с идентификатор 73626.507.131, със застроена площ от
100.05 кв.м, поради погасено по давност право на принудително изпълнение и Агенцията е
осъдена да заплати на Б.А. сумата от 5 200лв. - разноски по делото (д.такса и
адв. възнаграждение)- на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК. По съображения за недопустимост
на обжалваното решение, а в условията на евентуалност – за неоснователност,
моли съда да обезсили атакувания съдебен акт, евентуално – да го отмени и
вместо него постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли
предявения иск.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и
моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.124 ГПК
вр.чл.439 ГПК вр.чл.149 и чл.151 ЗЗД.
Ищцата Б.Н.А. претендира за
установяване по отношение на ответниците - Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол гр. София и „Булгарреклама – Инвест“ ООД, гр.Варна, че вторият
ответник – „Булгарреклама-Инвест“ ООД не дължи на кредитора/взискател Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол сумата
от 100 000 лв., представляваща част от вземане по изп.лист издаден въз основа
на решение по т.д. № 704/2007г. по описа на ОС-Варна и предмет на образуваното
изп.дело № 913/2017г. на
ЧСИ рег. № 769 с район на действие ОС-Търговище, обезпечено чрез учредена ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.
Търговище, собственост на ищцата, поради погасяване на правото на принудително изпълнение.
От
събраните по делото доказателства се установява, че за обезпечаване вземанията
на продавача по сключения между Министъра на търговията и туризма и
„Булгарреклама-Инвест“ ООД на 31.03.1999г.
Договор за приватизационна
продажба е вписана законна ипотека върху имот,
собственост на „Булгарреклама-инвест“ ООД. Същият имот през 2002г. е закупен от ищцата чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 79/05.09.2002г., т. ІІІ,
рег. № 4140,д. 309/2002г. на нотариус рег. № 317. С влязло в сила решение по т.
д. № 704/2007 г. на ВОС вторият ответник е осъден да заплати на АПСК 25 852,22 щатски долара, представляваща вноска
от цената по договора; неустойка за забава в размер на 132 625,47 щатски долара
и 5 085,07 лв. разноски. Въз основа на
издаденият по делото изп.лист от 21.07.2011г. е образувано изп.дело № 132/2011 г. по описа на ДСИ при Търговищкия районен съд.
С молба от 19.01.2012г. Агенцията е поискала продължаване на принудителното
изпълнение, чрез насрочване на опис и оценка на недвижимия имот, собственост на
ищцата, в качеството й на ипотекарен кредитор. Последното извършено по това
дело действие е съобщение по чл.47, ал.6
от ГПК от ДСИ, получено от Агенцията на 05.03.2012г., с което взискателят е
уведомен за разпореждането на ДСИ за възможността
да поиска назначаването на особен представител на длъжника по делото.
По молба на
взискателя от 10.07.2014 г. делото е изпратено по реда на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ на
ЧСИ с per. № 769, с РД ОС-Търговище, по описа на който на 24.07.2014г. е
образувано изп.д. № 432/2014 год., прекратено
с постановление на ЧСИ от 03.12.2014г.
на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, потвърдено с решение № 39/30.03.2015г. по
гр.д.№ 81/2015г. на ТОС.
Въз основа на
същия изп.лист от 21.07.2011г., по молба на Агенцията ЧСИ А.Загорова на 02.10.2017г. е образувала изп.дело № 20177690400913 с взискател АПСК и длъжник
„Булгарреклама-Инвест“ ООД. Взискателят изрично е посочил като способ на принудителното
изпълнение продажбата на ипотекирания в негова полза недвижим имот. Върху
последния е вписана възбрана, а на 18.06.2018г. ЧСИ е насрочен и опис на имота.
При така
установената фактическа обстановка, ищцата, в качеството й на собственик на
имота, предмет на принудителното
изпълнение и ипотекарен длъжник, се е възползвала от предвидената в чл.439 ГПК
искова защита в изпълнителното производство, позовавайки се на настъпила в
полза на длъжника погасителна давност за вземането, предявявайки настоящия
отрицателен установителен иск.
Първият
спорен между страните въпрос е относно активната процесуална легитимация на
ищцата за предявяването на иска. Въззивникът поддържа и пред настоящата
инстанция възражението си за липсата на такава, като твърди, че Б.А. не е
надлежна страна в правния спор, не е страна нито по материалното
правоотношение, нито по изпълнителния лист, респ. – по образуваното въз основа
на него изпълнително дело.
Възражението
е неоснователно.
Ищцата е
ипотекарен длъжник, обезпечила със свой собствен имот изпълнението на чуждо
задължение. Съгласно изричния императив на чл.429 ал.3 ГПК субективните предели
на изпълнителния лист в този случай се разпростират и срещу нея, доколкото
взискателят е насочил изпълнението срещу имота, предмет на обезпечението.
Като ипотекарен
длъжник ищцата няма самостоятелно задължение към взискателя. Нейната
отговорност съществува доколкото съществува и отговорността на длъжника. Чл.151 ЗЗД й дава възможност да противопостави на кредитора всички възражения, с които
разполага самият длъжник. Правният й интерес от провеждане на отрицателния
установителен иск за недължимост на основното вземане поради погасяването му по
давност произтича от това, че при
евентуалното му уважаване съдебният изпълнител следва да зачете силата на
пресъдено нещо и да прекрати изпълнителното
производство. В този случай тя ще запази имота в своя патримониум.
Следва да бъдат
споделени изводите на първоинстанционния съд, че макар процесната ипотека да е
учредена по силата на специален закон и за обезпечаване задълженията по
приватизационна сделка, доколкото в този специален закон не са предвидени
изрични правила нито за действителността, нито за вписването и заличаването на
тази ипотека, приложение намират общите
разпоредби на чл.149 и 151 ЗЗД.
Допустимостта на
исковата защита в подобна хипотеза е споделена и от касационната инстанция в
цитираните нейни актове – решение 153/29.12.16г. по т.д. № 896/15г., ІІ г.о и
определение 457/27.09.17г. по ч.т.д. № 2021/17г. на І т.о. на ВКС.
За пълнота на
изложението следва да бъде казано и следното : Една от основните характеристики
на ипотеката е нейната неделимост. Това означава, че учредената ипотека
обезпечава цялото вземане, независимо от разликата в стойността на обезпеченото
вземане и стойността на ипотекирания имот. Ако ищецът има правен интерес да
претендира установяване недължимост на цялото вземане, следва да му бъде
признат такъв и по отношение на част от обезпеченото вземане.
Ето защо
предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Второто основно
възражение на въззивника, поддържано и пред настоящата инстанция, се свежда до
оспорване основателността на иска, респ. - погасяване на задължението по
давност, водещо до погасяване на правото на принудителното му изпълнение.
Според Агенцията неоснователен е изводът на първата инстанция, че последното
изпълнително действие по изп.дело № 132/11г. е от 19.01.12г., евентуално – от
05.03.12г., тъй като с молби от 08.07.14г. Агенцията е поискала изп.дело № 132/11г. да бъде изпратено на ЧСИ Загорова, а с молба
от същата дата е поискала възбрана, опис и оценка на недвижимия имот. Въз
основа на така подадените молби е образувано изп.дело № 432/14г. на ЧСИ
Загорова, в производството по което съгласно протокол за опис на недвижимо
имущество съдебният изпълнител е извършил опис на имота на 25.11.2014г. Счита,
че изп. дело 432/14г. е новообразувано дело и извършените по него действия
прекъсват давността.
Възражението е
неоснователно. Съгласно константната и безпротиворечива съдебна практика когато
взискателят в продължение на две години
не е поискал извършването на действие по принудително изпълнение, образуваното
изпълнително производство се прекратява по силата на закона, без да е необходим
нарочен акт за това на съдебния изпълнител. В случая последното изпълнително
действие по изп.дело № 132/11г. е извършено на 19.01.12г. След 19.01.2014г.
всички действия по принудително изпълнение, предприети от взискателя, се явяват
невалидни и не могат да породят желаните от тях правни последици. Дори и да се
приеме, че последното изпълнително действие по изп.дело № 132/11г. е от
05.03.12г., това не променя валидността на горния правен извод.
Не се споделя
твърдението на въззивника, че изп.дело № 432/14г. е новообразувано, поради
което извършените по него действия прекъсват давността. Видно от молбата на
Агенцията от 08.07.14г. – л.119, делото е изпратено на ЧСИ Загорова за
продължаване на изпълнителните действия. Със съобщение от 11.07.14г. – л.120,
ДСИ е изпратил делото, като изрично е посочил приложимият за това ред – пар.3
от ПЗР на ЗЧСИ, предвиждащ ПРОДЪЛЖАВАНЕ на изпълнителното производство от ЧСИ.
Освен това съгласно
т.10 от ТР 2/2013г. „когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години
и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
нова погасителна давност за вземането почва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В тази
връзка молбата на Агенцията от 28.09.2017г. е подадена и новото изп.д. № 913/2017г. е образувано / на 02.10.2017г./
СЛЕД изтичане на общата 5 годишната погасителна давност / 05.03.12г. –
05.03.17г./
По изложените
съображения исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
Като е достигнал
до идентични фактически констатации и правни изводи първоинстанционният съд
е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
Въззиваемата
страна не е направила искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция,
поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 82/23.11.2018г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 84/18г.
Разноски не се
присъждат.
Решението може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията
на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :