Р Е Ш Е Н И Е
№ 1528
гр. Пловдив, 8 август 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесети юли,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Дарена Йорданова и с участието на прокурора Костадин Паскалев, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1472 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.104, ал.1 от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО).
Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана
от юрисконсулт Д. П.- пълномощник, обжалва Решение №833 от 18.04.2022г. по
Н.А.Х. дело №20225330201840 (1840) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г.,
I-ви наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) №51049-S005739 от 08.07.2011г., издадено
от заместник териториален директор на ТД- Пловдив н НАП, с което на “ВИНАРСКА
ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Брезово,
ул. “Зелениковско шосе“ №1, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в
размер на 4 000,00 лева.
Претендира се обявяване
нищожността на решението, като постановено по недопустима жалба, предвид преклудиране
на възможността за обжалване на процесното НП пред районния съд. Претендира се
отмяна на решението поради неправилност, постановяване на решение по същество,
с което да бъде потвърдено изцяло процесното НП, както и присъждане на всички
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение от по 150,00 лв.
за всяка от двете съдебни инстанции, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за което е
представен списък на разноските. При евентуално отхвърляне на касационната
жалба, на ответника да се присъди адвокатско възнаграждение в установения от
закона минимален размер.
Ответникът по делото- “ВИНАРСКА
ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от С. П. А.- изпълнителен директор,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Освен това, на 18.07.2022г. по делото постъпва
писмено становище с Вх.№14016 от С. А., също за неоснователност на касационната
жалба.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Костадин Паскалев, изразява становище за основателност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 08.10.2010г., в периода 11:10ч. –
17:40ч. е извършена проверка от служители на ТД- Пловдив на НАП, на място на
обект “винарска изба“, находящ се в гр. Брезово, ул. “Зелениковско шосе“,
стопанисван от дружеството ответник, относно спазване на данъчното и осигурителното
законодателство. За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена
проверка (ПИП) №3151 /сер. АА №0061374 от 08.10.2010г., по чл.50 и чл.110, ал.4
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който, на основание чл.13
и чл.37, ал.3 от ДОПК, са дадени предписания на 12.10.2010г. в 10:30ч. в ТД-
Пловдив на НАП (гр. Пловдив, ул. “Чернишевски“ №3) да се яви И.С.Д. и представи
справки по образец /kd 127 и kd 128/, окончателна оборотна ведомост за 01.01. ÷
08.10.202г., както и протокол за определяне вместимостта на съдове 62 тона.
Проверката е извършена в присъствието на И.С.Д.- мениджър в дружеството
ответник, подписал посочения ПИП за “присъствал“. На 12.10.2020г. И.С.Д. се
явява в ТД- Пловдив на НАП и представя изисканите документи. За целта е
попълнено нарочно приложение от 12.10.2010г. към ПИП сер. АА №0061374 от
08.10.2010г. Въз основа на събраните в рамките на проверката доказателства е
прието за установено, че за месец 01.2010г. възнагражденията на всички работещи
по трудови правоотношения (общо 32 лица) в предприятието на ответника са начислени
на 23.02.2010г., но не са изплатени. Прието е за установено, че от страна на
ответното дружество, в качеството му на осигурител, не са внесени дължимите
здравноосигурителни вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, до
края на месеца, следващ месеца през който е положен трудът (01.2010г.), т.е. до
28.02.2010г. А съгласно чл.40, ал.1, т.1, б.“в“ от ЗЗО (приложима редакция към
12.10.2010г.), осигурителните вноски за здравно осигуряване (ЗО) се внасят едновременно
с вноските за държавното обществено осигуряване (ДОО). Прието е за установено,
че размерът на дължимите вноски за ЗО за месец 01.2010г. е сумата от общо
1 133,61 лв.
Въз основа на приетото
за установено в рамките на извършената проверка на място на 08.10.2010г. и по
документи на 12.10.2010г., се съставя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с №S005739 от 11.01.2011г., с който деянието на ответника, в
качеството му на осигурител, изразяващо се в невнасяне на дължимите вноски за
ЗО за месец 01.2010г. в законоустановения срок до 28.02.2010г., се квалифицира
като административно нарушение по смисъла на чл.40, ал.1, т.1, б.“в“, във
връзка с чл.104, ал.1 от ЗЗО. Според посочения АУАН, дължимите вноски за ЗО за
месец 01.2010г. не са внесени дори и до 11.01.2011г. Според нарочна разписка,
обективирана в АУАН, М.Е.И., ЕГН **********, представляващ акционерното дружество,
отказва да получи екземпляр от акта на 11.01.2011г., което обстоятелство е удостоверено
с подписите на двама свидетели.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като отменя процесното НП, предвид изтеклата
абсолютна преследвателна давност за вмененото на ответника административно
нарушение, съгласно чл.81, ал.3 от Наказателния кодекс НК), субсидиарно
приложим по правилото на чл.11 от ЗАНН, в какъвто смисъл е ѝ цитираното
от районния съд Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на
ВКС по тълк. д. №1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, докладвано от съдията Съдиите Лозан Панов и Румен Петров.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се
посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно посоченото
по-горе Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г., 1) Сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни; 2) Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс (НК).
Според чл.80, ал.1, т.5
от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено
в продължение на три години за всички останали случаи (за деяния, наказуеми с
глоба (имуществена санкция)).
Според чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършването на престъплението, при
опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за
престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните
престъпления - от прекратяването им.
Според разпоредбите на
чл.81, ал.ал.1 – 3 от НК, 1) Давността спира, когато започването или продължаването
на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен
въпрос с влязъл в сила съдебен акт; 2) Давността се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност; 3) Независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (4 години
и 6 месеца за деяния, наказуеми с глоба (имуществена санкция)).
Процесното нарушение е
инкриминирано на 01.03.2010г. или след изтичане на законоустановения срок
(28.02.2010г.) за внасяне на дължимите осигуровки за месец 01.2010г., поради
което и съгласно чл.80, ал.3 от НК, считано от 01.03.2010г. започва да тече
3-годишният давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК. С издаването на
процесното НП на 08.07.2011г. давността е прекъсната и от 09.07.2011г. започва
да тече нова 3-годишна давност, съгласно чл.81, ал.2 от НК.
Наред
с това, считано от 01.03.2010г. започва да изтича и абсолютната давност по
чл.81, ал.3 от НК, която е изтекла на 31.08.2014г.
Що
се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни
Според практиката на
съдилищата в Република България, предвид липсата на легално определение за
целта, нищожно е съдебно решение, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната
власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е
неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна
неразбираемост.
В случая, оспореното по
делото решение на районния съд е постановено от законен състав, в рамките на
правомощията на съда. Решението на районния съд е изготвено (постановено) в
единната информационна система на съдилищата и е подписано с квалифициран
електронен подпис от районния съдия, съгласно изискването на чл.310, ал.1 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, като за нуждите на настоящето производство е
представена заверена за вярност разпечатка на първоинстанционното решение. Оспореното
решение разкрива по несъмнен начин изразената от съда воля, обективирана в
същото.
Следователно, оспореното
по делото решение не е нищожно, а валидно.
Също така, решението на
районния съд е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена в
законоустановения срок и при наличието на правен интерес по отношение на
заявеното оспорване от страна на акционерното дружество ответник.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради
което не следва да бъде уважена, а решението на районния съд, като валидно, допустимо
и правилно, следва да се остави в сила.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено. От страна на
ответника не са ангажирани доказателства за направени по делото разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №833
от 18.04.2022г. по Н.А.Х. дело №20225330201840 (1840) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2022г., I-ви наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление №51049-S005739 от 08.07.2011г., издадено от заместник
териториален директор на ТД- Пловдив н НАП, с което на “ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО –
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 4
000,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………