Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 / 16.1.2020г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав
На шестнадесети декември, две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гр.дело № 564 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството по делото е образувано по постъпилата искова молба от К.Ж.Г., ЕГН- **********, адрес: ***, действащ чрез пълномощника
си адв. П.В.,***, против ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 7000
лева, предявена частично от пълния размер на претенцията в размер на 12000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания),
последица от непозволено увреждане – ПТП от 27.05.2018 год., настъпило в
гр.Айтос, ул.Славянска, срещу пожарната, причинено от В.т.с. ЕГН **********, водач
на лек автомобил **** и сумата от 17.40 лева за причинени имуществени вреди – платена
потребителска такса в УМБАЛ –Бургас във връзка с лечението на ищеца, ведно с
лихва за забава върху частично предявената главница в размер на 7000 лева,
начиная от датата на деликта -27.05.2018г. до окончателното плащане, както и
лихва за забава върху сумата от 17,40 лева считано от датата на предявяване на
исковата молба – 10.05.2019г. до окончателното плащане.
Ответникът ЗД "БУЛ
ИНС" АД оспорва исковете, ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
В съдебно
заседание исковете се поддържат от пълномощника на ищеца, който ангажира
доказателства и моли за уважаването им. Процесуалният представител на ЗД "БУЛ
ИНС" АД оспорва така предявените искове по основание и размер.
Релевира възражение за съпричиняване.
Предявените искове са с правно основание по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.
498, ал. 3 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
На 27.05.2018
г., около 14,40 часа в гр.Айтос, на ул. Славянска (в непосредствена близост до РСПБЗП гр.Айтос) пред пешеходна пътека, управляваният от ищеца К.Ж.
лек автомобил с рег.№ А 2000 КС бил блъснат от движещия се в същата пътна лента и в същата посока лек автомобил марка
****,
управляван от В.т.с., ЕГН **********. Съставен е
констативния протокол с бл. №
1651782 от Ж.ж. - младши автоконтрольор при РУ на МВР –Айтос. Като причина за ПТП-то е посочено
неспазването на необходимата дистанция от водача на в.т.с.с движещия се пред
него лек автомобил управляван от постадалия Г..
По направеното оспорване истинността на протокола за ПТП, относно механизма на
ПТП-то, съдът съобрази, че протоколът
е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща доказателствена
сила относно удостоверените в него факти, непосредствено възприети от
длъжностното лице – мл.автоконтрольор. В частта за механизма на ПТП-то,
протоколът няма характер на официален документ, но в тази връзка следва да се
отбележи, че протоколът за ПТП е подписан от двамата водачи, като водачът на
л.а. ****-
В.т.с., не е възразила срещу констатациите в протокола за причините довели до ПТП-то.
Съгласно заключението на
вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза, произшествието е в причинна връзка с действията на водача на л.а. ****, който не се е
движил на достатъчна дистанция, позволяваща му да реагира при промяна на
ситуацията в пътната обстановка, като в конкретния случай, водачът не е
забелязал, че движещият се пред него автомобил е предприел намаляване на
скоростта, не е реагирал своевременно и не е спрял. От протокола за ПТП, неоспорен от водачите –участници в ПТП-то и
приетата САТЕ се установява по
категоричен и убедителен начин, че
виновен за ПТП, станало на 27.05.2018г. е , е водачът на лек автомобил **** - В.т.с.. На мястото на ПТП е пристигал екип на СМП. Пострадалият Г.
посетил ЦМП. Измереното
и отчетено кръвно налягане било 200/120. На 28.05.2018 г. ищецът посетил личния
си лекар д-р Г.к., който след преглед констатирал: кръвонасядане в областта на
кръста и опашната кост, болки и зачервяване във врата и гърба, по силно
изразени в дясната става, болки в горната част на гръдния кош, затруднено
дишане. Кръвно налягане: 180/100. В амбулаторния лист е назначено лечение с Doreta tabl.; Xanah tabl.
На 29.05.2018г. ищецът е постъпил
в неврохирургично отделение при УМБАЛ
гр.Бургас и е изписан на 01.06.2018г. с окончателна диагноза: травма на нервните коренчета
на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. На пострадалия Г. е назначена медикаментозна
терапия: Ringer 500 ml; Dexketoprofen 50 mg./2 ml. amp., Pucset 20 mg.: без физическо и
психическо напрежение, да се избягват възбуждащи и стимулиращи храни и напитки.
Видът
на телесните увреждания на К.Г. се установят както от писмените доказателства
по делото, така и от изготвеното в настоящото производство медицинско експертно
заключение, неоспорено от страните. Вещото лице сочи, че контузията на врата,
гръдния кош и лумбалния отдел на гръбначния стълб с травма на нервните
коренчета в тази област са в причинна връзка с настъпилото ПТП, като най-често
тази травма е при поставен колан и удар на автомобила отзад или при челен удар.
В съдебно заседание вещото лице д-р П. посочва, че продължаващите оплаквания на
пострадалия Г. за болка
в плешката, вероятно се дължат на спондилоза - ошипяване на гръбначния стълб,
представляващо дегенеративно изменение и независимо, че пострадалият няма
травма в областта на плешката е вероятно болките да се дължат на разместване на
„шипче“, в резултат на удара от ПТП-то.
За
установяване състоянието на пострадалия след ПТП-то, съдът допусна гласни
доказателствени средства. Според свид. Г., съпруга на пострадалия, чийто
показания съдът преценя съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК и свид. Мушиев-
приятел на семейството, се установява, че К.Г. след ПТП е търпял болки, не е бил
в състояние да се обслужва, докато бил в болницата и след това докато бил в
болнични. Свидетелите посочват, че ПТП-то е довело до промяна на емоционалното състояние
на пострадалия Г..
Представени
са епикризи от Специализирана болница за рехабилитация „Орфей“ ЕООД гр.Девин, видно
от които Г. е бил приет за Физикална терапия и рехабилитация в периода от 16.05.2019г.
до 23.05.2019г. и в периода от
05.12.2019г. до 12.12.2019г., откъдето е изписан с подобрение.
Не се спори от страните, че към датата на процесното
ПТП отговорността на водача на л. а. БМВ Х6 с рег. № СА 5963 НС е
била застрахована в ЗД "БУЛ ИНС" АД, със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност - застрахователна полица № BG/02/118001157297, с начална дата: 17.04.2018 г. и с крайна дата на покритие
16.04.2019 г.
На
16.07.2018 г. ищецът е сезирал застрахователя ЗД "БУЛ ИНС" АД с искане да
му бъде определено обезщетение, репариращо претърпените душевни болки и
физически страдания, но застрахователят
не е уважил искането.
Въз
основа на така установените факти, съдът намира исковете за частично
основателни по следните съображения:
Застрахователят
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" отговаря за неимуществените вреди, вследствие на телесни
увреждания, причинени на трети лица от застрахования водач, при управление на
автомобил - чл.
429, ал. 1 вр. с чл.
477, ал. 1 и чл.
493, ал. 1, т. 1 от КЗ. За целта, при настъпило застрахователно събитие,
съгл. чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият може да
предяви претенцията си за обезщетяване пред застрахователя и при отказ на
последния - да я предяви пред съда. Безспорно е, че управлявайки лекия си
автомобил, застрахованата В.с. е предизвикала настъпване на ПТП между управлявания
от нея автомобил и движещият се пред нея
лек автомобил, управляван от К.Г., с което виновно е нарушила чл.23, ал.1 от ЗДвП и като водач на лек автомобил **** не се е движила на такова
разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство, че да може да
избегне удар в него, когато то намали скростта или спре рязко.
В
резултат на ПТП-то на К.Г. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни физически и психически преживявания (болки и страдания) от телесните
му увреждания. Доколкото се касае за деликт, вината на застрахования деликвент
се предполага - чл.
45, ал. 2 от ЗЗД.
Размерът на обезщетението, дължимо за
репариране на вредите от конкретното телесно увреждане е обусловен от редица
обективни, установени по делото критерии – възрастта на пострадалия,
интензитета и оздравителния период до отшумяване на болките.
При
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид,
че в хода на делото не се представиха доказателства ищецът да е приемал
лекарства. Твърденията на св.Г., че пострадалият е приемал ксанакс, за
преодоляване на стреса, останаха недоказани, тъй като по делото не беше
представена рецепта и касов бон за закупени лекарства. На лист 13 от делото е
представено копие от рецепта за изписани лекарства от д-р Тодоров, но не се
удостовери с касов бон, че лекарствата са купени. Липсват доказателства, че
пострадалият е закупил и лекарствата, посочени в епикризата, при изписването му
от НХО при МБАЛ-Бургас на 01.06.2018г. Няма доказателства, че след изписването
от УМБАЛ-Бургас, пострадалият е посещавал лекуващият си лекар от НХО, за
контролен преглед, така както е посочено в епикризата/лист 94/. Липсват и
доказателства за извършени контролни прегледи в СБР „Орфей“ ЕООД гр.Девин,
съгласно експертизите при изписването на ищеца, както и извършването на контролни
прегледи от общо практикуващия лекар или от друг специалист, но е по безспорно,
че К.Г. е търпял болки и е страдал от травмите/включително и към месец декември
2019г./, причинени от ПТП-то и спазвайки правилото на чл. 52
от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите, съдът намира за
справедливо обезщетението в размер на 5800 лв., до който претенцията, като
основателна, следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от
7000 лева, предявен частично от пълната претенция в размер на 12000 лева - да
се отхвърли.
Възражението на ответната страна - за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г. съдът преценя за
неоснователно, тъй като пострадалият е ползвал предпазен колан, което се
установи от свидетелските показания и СМЕ.
Основателността
на главната претенция има за закономерна последица уважаването на претенцията с
правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД - за лихва за забава върху дължимото обезщетение, за
периода от предявяване на искането пред застрахователя (арг. чл.
429, ал. 2, т. 2 вр. с ал.
3 и чл.
493, ал. 1, т. 5 от КЗ) – от 16.07.2018 г., до окончателното плащане, като
за периода от 27.05.2018 г. до 15.07.2018 г. тази претенция следва да се
отхвърли.
Съдът намира за основателен и иска
за обезщетение за имуществени вреди. Разходът от 17,40 лева е за потребителска
такса за престоя на пострадалия в НХО при УМБАЛ –Бургас за лечението на ищеца и
то е във връзка с установяване и лечение последиците от травмата на ищеца от
процесното ПТП. Видно от представеното
направление за заплащане на потребителска такса съгласно чл.37, ал.2 от Закона
за здравното осигуряване и касов бон от 01.06.2018г. Кънчев е платил 17,40 лева
потребителска такса. Налице е причинно-следствена връзка между увреждането при
пътния инцидент и извършения паричен разход, който следва да бъде възстановен
от ответника-застраховател, ведно с обезщетение по чл. 86, ЗЗД, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
В хода на производството ищецът е направил съдебно
деловодни разноски в размер на 330 лева –държавна такса и 550 лева – депозит за
САТЕ и СМЕ. Ищецът не е заплатил възнаграждение на адвоката си, което се установява
от приложения договор за правна защита и съдействия, поради което на основание
чл.38, ал.1 т.2 във вр. ал.2 във вр. чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, се претендира
възнаграждение за упълномощения му адвокат, в размер на 980 лева /680 лева за
претенцията от 7000 лева и 300 лева за претенцията от 17,40лева/. Поради липса
на възражение от ответника за прекомерност на възнаграждението за претенцията
от 17,40 лева, явяваща се имуществени вреди, съдът следва да уважи претенциите
на ищеца за разноски в размер на 1537 лева, съобразно уважената част от иска. Предвид отхвърлянето на част от исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 185,90 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., на основание чл. 432, ал. 1 вр. с чл.
493, ал. 1, т. вр. с чл.
493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на К.Ж.Г., ЕГН- **********, адрес: *** сумата от 5800
лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди (болки и страдания), последица от непозволено увреждане – ПТП от
27.05.2018 год., настъпило в гр.Айтос, ул.Славянска, срещу пожарната, причинено
от В.т.с., водач на лек автомобил марка ****, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 16.07.2018г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска
за главница за горницата над уважения до предявения размер от 7000 лева,
предявен като частичен иск от пълния размер на претенцията за неимуществени
вреди от 12000 лева, както и претенцията за законна лихва върху присъдената главница
за периода от 27.05.2018г. до 15.07.2018г. и претенцията за законна лихва върху
неуважената част от главницата.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., на основание
чл.
432, ал. 1 вр. с чл.
493, ал. 1, т. вр. с чл.
493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на К.Ж.Г.,
ЕГН- **********, адрес: *** сумата от 17,40 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – заплатена потребителска такса в НХО при МБАЛ-Бургас, във връзка лечението, причинено от ПТП, настъпило на 27.05.2018 год., в гр.Айтос, ул.Славянска, срещу
РСБЗН –гр.Айтос, причинено от В.т.с., водач на лек автомобил марка ****, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 10.05.2019г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на К.Ж.Г., ЕГН- **********, адрес: *** сумата от 1537 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Ж.Г., ЕГН- **********, адрес: *** да плати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К. сумата от 185,39
лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от уведомяването пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: