Решение по дело №8387/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 25.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на  осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

  Мл.съдия:  Велизар Костадинов

 

при секретаря Капка Лозева………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 8 387.... по описа

за 2016 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

           Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Т.Т.С., С.С.М. и Г.Г.Б. срещу решение № 5 726 от 03.05.2016 г., постановено по гр.д. № 42 124/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 68 състав.  В жалбата се твърди от въззивника, че постановеното решение е неправилно. Инвокирани са доводи за неправилност на изводите на съда по отношение на индивидуализацията на имота, както и погрешно възприемане на изготвената техническа експертиза. Твърдят, че от представените писмени доказателства, както и от назначената експертиза се установяват предпоставките за допускане делбата. Ето защо молят да се отмени атакуваното решение и вместо него се постанови ново, с което се допусне делбата, като претендират и разноски.

           Ответникът Е.Т.С. не оспорва подадената въззивна жалба, в частта, в която се иска отмяна на решението и допускане на делбата. Твърди, че съдът следва да се произнесе по направеното искане по чл.30 от ЗН. Твърди, че съдът следва да се произнесе и по направеното искане по реда на чл.344, ал.2 от ГПК по отношение на ползването на имотите. По отношение на делбените квоти, моли съда да се съобрази с направеното възражение за намаляване на завещателното разпореждане и допусне делбата при квоти, посочени в отговора на исковата молба.

           Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           От фактическа страна:

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 5 726 от 03.05.2016 г., постановено по гр.д. № 42 124/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 68 състав, че съдът е отхвърлил изцяло, като неоснователен предявеният от Т.Т.С., С.С.М. и Г.Г.Б. против Е.Т.С. конститутивен иск по чл.34,ал.1 ЗС за съдебна делба на недвижим имот, представляващ УПИ II-9 от квартал 288а по плана на гр. София, местността „Еврейски гробища” , находящ се в гр.София, ул. „*********, целият с площ от 200 кв.м., при съседи: от запад - улица , от изток - имот на ул. „*********, от юг - улица, заедно с двуетажна жилищна сграда от 68, 30 кв.м., състояща се всеки етаж от две стаи , хол , кухня, антре и сервизни помещения, с мазе под цялата сграда и три броя гаражи на 50 кв.м.; отхвърлил е като неоснователно искането по чл.344,ал.2 ГПК на ответника Е.Т.С. за разпределяне на ползването на имота, описан в исковата молба, респективно за присъждане на обезщетение за ползването на имота от ищците Т.Т.С., С.С.М. и Г.Г.Б. и е осъдил Т.Т.С., С.С.М. и Г.Г.Б. да заплатят на основание чл.9 ТДТКССГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса за отхвърления иск за делба в размер на 30 лв.

           Не се спори между страните, а се установява и от представеният по делото нотариален акт № 106 /27.11.1985г. , том XXXI, дело № 5448/1985г. на нотариус при СРС,  че наследодателят на страните Т.П.С. е придобил чрез замяна следния недвижим имот: дворно място находящо се в гр. София на ул. „*************, съставляващо имот пл.номер 9,в кв. 288с урегулирано пространство от 215 кв.м. по регулационния план на гр.София, местност „9-ти септември – І част“, при съседи: улица и имоти 10, 7 и 8, заедно с построената в него едноетажна жилищна сгтрада, застроена на 68.30 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, хол и входно антре, с избени помещения под цялата сграда.

           Не се спори между страните, а се установява и от представеното Разрешение за строеж № 039/10.05.1988г. на ОНС „Красно село” в гр. София, че на Т.П.С. е позволено „преустройство на тавански полуетаж в жилище с промяна на покривната конструкция” и увеличаване на надзида на 1,50 м.” в имот 9 от кв.288, местност „9 септември - I част”.

           Не се спори между страните, а се установява и от представеното Разрешение за строеж № 34/04.07.1994г. на ТОА „Красно село” в гр. София, че на Т.П.С. е позволено „изграждането на работилница в имот 9 , кв.288, м. „Еврейски гробища”.  

           Не се спори между страните, а се установява и от представеното удостоверение за наследници на Т.П.С., че същият е починал на 21.01.2013 г. и е оставил за законни наследници Е.Т.С., син и Т.Т. Стайковq син.

           От представеното саморъчно завещание от 09.10.2012 г., открито на 06.02.2013 г. и вписано в СВ по н.д. № 6704 под № 293, том II от 2013г. е видно, че наследодателят на страните е завещал на същите, притежавания от него недвижим имот.

           От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че В УПИ II-9 от кв.288а м.”Еврейски гробища” е изградена само една жилищна сграда, двуетажна (1 ½ етажа). Като пристройка от северната част на сградата е изпълнен гараж,  като  сградата външно е в завършен вид, частично измазана, частично с изолация (изпълнението на последната е започнало, но не е довършена). Първият етаж е в завършен, но в изключително занемарен и неподдържан вид, нуждае се от основен ремонт и е с нефункционално разпределение. Вторият етаж е в незавършен вид, може да се счита, че е изпълнен в груб строеж, а гаражът (работилница) е завършен. Вещото лице твърди, че  няма как да се установи идентичност със строителни книжа, тъй като по делото е приложен само конструктивен проект, касаещ преустройство на подпокривно пространство, а по отношение на гаража, твърди, че одобреният проект е за работилница, състояща се от едно помещение, като настоящето предназначение на обекта е гараж, състоящ се от две помещения, т.е. не е налице съответствие с проекта. Вещото лице твърди, че от процесния имот могат да се образуват три дяла, както следва:  Дял I: Първи етаж от сградата, състоящ се от стълбищна клетка, санитарен възел, входно антре, стая и вестибюл (преходни), втора самостоятелна стая,кухня и тераса към улицата, над гаража и  Дял II: Втори етаж- коридор, хол, стая, санитарен възел, килер, тераса към улицата и балкон над северния вход за първия етаж и дял III: Гараж на ниво терен със спомагателно помещение към него, долепени до жилищната сграда от север.

           Вещото лице е определило и размера на дължимото обезщетение за ползване на делбените имоти, съгласно правата на съделителите, считано от датата на връчване на нотариална покана. като размера на обезщетението се определи на база средна месечна наемна цена за такъв тип ;имоти и с подобно местонахождение в общ размер на наема за периода от 5 540 лв. Така изготвеното заключение не е оспорено от страните, поради което съдът в настоящия си състав намира, че следва да се кредитира.

           От представеното пред настоящата инстанция удостоверение от 14.05.2016 г. на СО-Район „Красно село“ се установява, че с решение на СОС ул. „**********“ е преименувана на „Добружански край“. В представеното удостоверение от Агенция по геодезия, картография и кадастър се установява, че към 2016 г. за територията на Район „Красно село“ няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, както и че скици се издават от общината по досегашния ред.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

           С  атакуваното решение № 5 726 от 03.05.2016 г., постановено по гр.д. № 42 124/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 68 състав, че съдът е отхвърлил изцяло, като неоснователен предявеният от Т.Т.С., С.С.М. и Г.Г.Б. против Е.Т.С. конститутивен иск по чл.34,ал.1 ЗС за съдебна делба на недвижим имот, представляващ УПИ II-9 от квартал 288а по плана на гр. София, местността „Еврейски гробища” , находящ се в гр.София, ул. „*********, целият с площ от 200 кв.м., при съседи: от запад - улица , от изток - имот на ул. „*********, от юг - улица, заедно с двуетажна жилищна сграда от 68, 30 кв.м., състояща се всеки етаж от две стаи , хол , кухня, антре и сервизни помещения, с мазе под цялата сграда и три броя гаражи на 50 кв.м.; отхвърлил е като неоснователно искането по чл.344,ал.2 ГПК на ответника Е.Т.С. за разпределяне на ползването на имота, описан в исковата молба, респективно за присъждане на обезщетение за ползването на имота от ищците Т.Т.С., С.С.М. и Г.Г.Б. и е осъдил Т.Т.С., С.С.М. и Г.Г.Б. да заплатят на основание чл.9 ТДТКССГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса за отхвърления иск за делба в размер на 30 лв.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Подадена е от оправомощени лица, в установените срокове, поради което съдът намира, че същата е допустима. Атакуваното решение е валидно.

           В подадената въззивна жалба са релевирани твърдения за  незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с изводите по отношение на липсата на идентичност на описания в исковата молба имот и представеният нотариален акт. От друга страна спорно пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция е размера на делбените квоти, с оглед направеното под формата на възражение оспорване на саморъчното завещание.

    По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск за делба съдът в настоящият си състав намира, че същите са основателни. За да се уважи, така предявеният иск за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобст веност, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: ищецът/ите да е/са носител/и на съответна идеална част от правото на собственост върху имота, предмет на делбата; предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като до пускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС. С оглед изложеното и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът в настоящия си състав намира, че изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на идентитет на описания в нотариалния акт и исковата молба недвижим имот не следва да бъдат споделяни.

Видно от представеният по делото н.а. № 106/27.11.21985 г., наследодателят на страните е придобил чрез замяна недвижим имот – дворно място, находящо се в гр.София, ул. „*************, съставляващо имот, пл.№ 9, от кв. 288, с уруегулирано пространство от 215 кв.м., по регулационния план на гр.София, м. „Бул. *** ****“ – І-ва част, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда, застроена на 68.30 кв.м., състояща се от две стай, хол, кухня и входно антре, с избена част под цялата сграда и таван. Не се спори, а се установява и от представените по делото разрешение за строеж № 39 от 10.05.1988 г. на Гл.архитект на РНС „Красно село“, че на наследодателя на страните е разрешено преустройство на тавански полуетаж в жилище,с промяна на конструкцията, а с разрешение за строеж № 34 от 04.07.1994 г. на Гл.архитект на ТОА „Красно село“ на наследодателя е разрешено изграждането на работилница на ВиК услуги. Видно от заключението на назначената СТЕ имота описан в исковата молба съществува реално и представява УПИ-ІІ-9 от кв.288а, м. „Еврейски гробища“, по регулационен план на гр. София, одобрен със заповед № РД-09-50-572 от 27.10.1997 г., като към настоящия момент жилищната сграда е на два етажа, с три входа, като първия етаж се състои от стълбищна клетка, в част от която е разположен санитарен възел, входно антре, вестибюл, преходен, втора самостоятелна стая, кухня и тераса към улицата над гаража и втори етаж, състоящ се от коридор, хол стоя, санитарен възел, килер, тераса и балкон. Вещото лице е отразило, че пристроената сграда е изработена по одобрения проект, но към настоящия момент се ползва като два гаража.  С оглед на така събраните по делото доказателства, съдът в настоящия си състав намира, че предметът на делба е годен обект на правото.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение следва да се отмени и имота да се допусне до делба.

По отношение на навадените доводи свързани с направеното възражение по реда на чл.30 от ЗН съдът намира, че същите са основателни. Не се спори, а се установява и от представеното удостоверение за наследници, че Т.П.С. е починал на 21.01.2013 г. и е оставил за законни наследници двама сина – Е.Т.С. и Т.Т.С.. Със завещателното разпореждане наследодателят се е разпоредил с собствения си недвижим имот, в полза на Е.Т.С. – 1/ ид.ч., в полза на Т.Т.С. – ½ ид.ч. и в полза на С.С.М. и Г.Г.Б. – ¼ ид.ч.

За да бъде уважено тка направеното възражение, като се намали завещателното разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки: наследодателят да е починал; ответникът да е наследник по закон на починалия наследодател и предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с завещателното разпореждане от техния общ наследодател. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че запазената част от наследството (делбения имот) за наследниците по закон, низходящи на наследодателя Т. С. е 2/3 от същият имот, като наследодателя е могъл да се разпореди с 1/3 от имотите, в полза на заветниците.

Наследници, които имат право да искат намаляване и възстановяване на запазена част са: низходящи, възходящи, съпруг, които са призовани към наследяване и са приели наследството. Когато правото се упражнява спрямо лица, които не се наследници по закон, какъвто е разглеждания случай, наследникът следва да е приел наследството по опис - чл. 30, ал. 2 от ЗН.

Наследници по закон по смисъла на тази разпоредба са само призованите към наследяване. С Тълкувателно решение № 1/2005 г. е обявена за загубила сила т. 15 от ППВС № 4/1964 г., с което се разширяваше кръга от лица, спрямо които приемането на наследството по опис не е необходима предпоставка за упражняване на това право до всички, посочени в чл. 5 - чл. 10 от ЗН, независимо дали са призовани към наследяване. Само ако заветникът или надареният едновременно са и наследници по закон на същия наследодател, които са призовани към наследяване, при оспорване на завещанието като накърняващо запазената част на другите наследници по закон не е необходимо приемане на наследството по опис. Когато заветникът или надареният не е наследник по закон, какъвто е и разглеждания случай, възстановяване на запазена част на наследник се допуска, ако той е заявил изрично, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен от районния съдия. При направено искане за намаляване на завещателно разпореждане или дарение се прави наследствена маса, в която следва да се включи цялото имущество, което е принадлежало на наследодателя към момента на смъртта му. Близките роднини на наследодателя, които са и от кръга, визиран в чл. 5 - чл. 10 от ЗН, обикновено за запознати с имущественото състояние на наследодателя, докато лица, които нямат качество на наследници по закон рядко имат информация за притежаваните от наследодателя имущества. Противопоставяйки на такова лице възражение за накърнена запазена част наследниците по закон могат да то поставят пред невъзможност да установи, че наследодателят е притежавал достатъчно имущество, за да получат наследниците с право на запазена част това, което им отрежда разпоредбата на чл. 29 от ЗН без да се налага намаляване на завещателното разпореждане или дарението. Именно за да бъдат защитени правата на заветника и надарения е предвидено в този случай наследството да е прието по опис. За да се ползва от изгодите на приемането по опис, наследникът трябва да заяви преди всичко, че приема наследството, и от по опис. Според чл. 61, ал. 1 от ЗН заявлението се прави писмено пред районния съд и се вписва в особената книга по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН. Приемането по опис е винаги изрично. То не може да се презюмира от други действия на наследника. В конкретния случай, с оглед изложеното по-горе, съдът в настоящия си състав намира, че направеното възражение е допустимо и основателно по отношение на извършеното завещателно разпореждане по отношение на наследника по закон и съделител в настоящето производство Т.Т.С.. Същият получава при спазване волята на н аследодателя ½ ид.ч. от имота (12/24), а при спазване правилата на чл.29 от ЗН същият би получил 1/3 ид.ч (8/24). Запазената част на съделителя, направил възражението Е.Т.С. е следвало да получи по правилата на чл.29 от ЗН 1/3 ид.ч.(8/24). Тази определена от закона част настоящият съдебен състав намира, че е накърнена 2/24 ид.ч. в полза на другия наследник по закон – Т.Т.С., тъй като същият, видно от завещанието е получил вместо 8/24 ид.ч. 6/24 ид.ч. от имота. С оглед на изложеното съдът в настоящия си състав намира, че направеното възражение за намаляване на завещателното разпореждане е допустимо и основателно по отношение на съделителя Т.Т.С. с 2/24 ид.ч. от имота.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се постанови решение, с което да се допусне делбата на процесния недвижим имот между следните съделители и при следните квоти: Т.Т.С. – 10/24 ид.ч.; Е.Т.С. – 8/24 ид.ч.; Г.Г.Б. – 3/24 ид.ч. и С.С.М. – 3/24 ид.ч.

По отношение на направеното искане по реда на чл.344, ал.2 от ГПК:

По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т.е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т.е. - претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на решението по допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС. За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни процесуални норми - по искането за привременни мерки - най-рано с решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с решението си по чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението).

С оглед на изложеното, както и предвид самостоятелния характер определението в тази част настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е следвало да бъде атакувано от съделителя с отделна частна жалба. Липсата на такава предпоставя влизане на решението в тази част в сила.

    По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски за настоящата инстанция от въззивниците страна съдът намира, че същото е основателно. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивниците сумата от 800 лв., представляваща разноски за адвокатска защита, пред настоящата инстанция.

                        Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ решение № 5 726 от 03.05.2016 г., постановено по гр.д. № 42 124/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 68 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил изцяло, като неоснователен предявеният от Т.Т.С., С.С.М. и Г.Г.Б. против Е.Т.С. конститутивен иск по чл.34,ал.1 ЗС за съдебна делба на недвижим имот, представляващ УПИ II-9 от квартал 288а по плана на гр. София, местността „Еврейски гробища” , находящ се в гр.София, ул. „*********, целият с площ от 200 кв.м., при съседи: от запад - улица , от изток - имот на ул. „*********, от юг - улица, заедно с двуетажна жилищна сграда от 68, 30 кв.м., състояща се всеки етаж от две стаи , хол , кухня, антре и сервизни помещения, с мазе под цялата сграда и три броя гаражи на 50 кв.м., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        Намалява завещателно разпореждане извършено със саморъчно завещание от 09.10.2012 г., открито на 06.02.2013 г. и вписано в СВ по н.д. № 6704 под № 293, том II от 2013 г., с което наследодателят Т.П.С. се е разпоредил в полза на Т.Т.С. с 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: представляващ УПИ II-9 от квартал 288а по плана на гр. София, местността „Еврейски гробища” , находящ се в гр.София, ул. „*********, целият с площ от 200 кв.м., при съседи: от запад - улица , от изток - имот на ул. „*********, от юг - улица, заедно с двуетажна жилищна сграда от 68, 30 кв.м., състояща се всеки етаж от две стаи , хол , кухня, антре и сервизни помещения, с мазе под цялата сграда и три броя гаражи на 50 кв.м. по предявеното от Е. Тодров С. чрез възражение искане по чл. 30, ал. 1 ЗН, като възстановява запазената част на Е.Т.С. от наследството, останало след смъртта на Т.П.С., починал на 21.01.2013 год., в 2/24 ид.части от описания недвижим имот.

    ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ УПИ II-9 от квартал 288а по плана на гр. София, местността „Еврейски гробища” , находящ се в гр.София, ул. „*********, целият с площ от 200 кв.м., при съседи: от запад - улица , от изток - имот на ул. „*********, от юг - улица, заедно с двуетажна жилищна сграда от 68, 30 кв.м., състояща се всеки етаж от две стаи , хол , кухня, антре и сервизни помещения, с мазе под цялата сграда и три броя гаражи на 50 кв.м. между Т.Т.С., ЕГН: **********, С.С.М., ЕГН: **********, Г.Г.Б., ЕГН: ********** и Е.Т.С., ЕГН: **********, при следните квоти: Т.Т.С. – 10/24 ид.ч.; Е.Т.С. – 8/24 ид.ч.; Г.Г.Б. – 3/24 ид.ч. и С.С.М. – 3/24 ид.ч.

           ОСЪЖДА Т.Т.С., ЕГН: **********, С.С.М., ЕГН: **********, Г.Г.Б., ЕГН: ********** да заплатят на Е.Т.С., ЕГН: ********** сумата от 800 (осемстотин) лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.