№ 153
гр. Бургас, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Б.а
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20242000500261 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 241 от 06.03.2024 г. по гр.д. № 752/2023 г. на Окръжен съд
– Бургас е осъдено “ЗК Л. И” АД да заплати на Р. Г. Р.: (1) сумата 300 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, вследствие на ПТП от 22.07.2022 г., причинено от А.
С. Т.; (2) сумата 7366,04 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от същото произшествие и (3) законната лихва върху двете обезщетения
от 23.09.2022 г. до пълното изплащане на сумите. Отхвърлен е искът за
обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 300 000 лв.
до претендирания размер от 320 000 лв., като част от общо дължимото
обезщетение от 400 000 лв, както и за законна лихва върху двете обезщетения
за времето от 29.07.2022 г. до 22.09.2022 г.
Ответникът “ЗК Л. И” АД е останал недоволен и обжалва решението в
осъдителната част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
над размера от 110 000 лв. до присъденото обезщетение от 300 000 лв. заедно
със законната лихва. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
Окръжният съд приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
определил обезщетение за неимуществени вреди, което се явява завишено с
оглед принципа за справедливост и съдебната практика. Размерът бил
неоснователно висок с оглед установените увреждания. Обезщетението
следвало да бъде намалено, като съдът определи разумно и реално
1
обезщетение, което да е достатъчно за репариране на реално претърпените от
ищеца болки и страдания и да отчита обществено-икономическите отношения
в страната при спазване на принципа за забрана за обогатяване на
пострадалото лице. Обезщетение в размер на 110 000 лв. според въззивиника
би съответствало на обществения критерий за справедливост.
Отправено е искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска в
обжалваната част – за обезщетение за неимуществени вреди над размера от
110 000 лв. до 300 000 лв. заедно със законната лихва. Претендират се
разноски съобразно с крайния резултат.
Въззиваемият ищец Р. Г. Р. е представил чрез пълномощника си адв. П.
К. отговор на жалбата.
Изложени са аргументи за неоснователност на жалбата. Подробно са
изложени за пореден път фактите за нанесените на ищеца телесни
увреждания, проведеното лечение и последиците за здравето му. Обосновава
се, че определеното обезщетение е справедливо. Поискано е потвърждаване
на решението в обжалваната част и присъждане на адвокатско възнаграждение
на осн. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП,
настъпило на 22.07.2022 г., предизвикано от водача А. С. Т., който управлявал
лек автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ответника-застраховател, ищецът, който управлявал
мотоциклет, и е бил блъснат от автомобила, получил физически увреждания, а
в резултат на тях претърпял неимуществени и имуществени вреди. Ищецът
поискал извънсъдебно от застрахователя обезщетение за тези вреди и след
като застрахователят отказал да плати обезщетение, отправил искане до съда,
увеличено в хода на производството на осн. чл. 214 ГПК, да бъде осъден
ответникът-застраховател да му заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 320 000 лв., предявен като част от общо обезщетение в размер на
400 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 7366,04
лв., заедно със законната лихва върху двете обезщетения от 29.07.2022 г. до
пълното изплащане.
Ответникът-застраховател оспорил твърденията на ищеца за механизма
на произшествието и за вина на водача на автомобила. Възразил, че
2
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като управлявал
мотоциклета под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества, не контролирал непрекъснато превозното средство, превишил
установената за пътния участък максимална скорост, не избрал подходяща
скорост за движение, съобразена с пътните условия, не поставил на главата си
защитна каска и управлявал технически неизправно превозно средство.
Оспорил като завишен претендираните размери на обезщетение. Оспорил
началния момент на търсената законна лихва върху обезщетенията.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил в
полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв.
и обезщетение за имуществени вреди в размер на 7366,04 лв. заедно със
законната лихва върху обезщетенията за времето от 23.09.2022 г. до пълното
изплащане, като отхвърлил претенциите за обезщетение за неимуществени
вреди до заявения частичен размер от 320 000 лв. и за законна лихва от по-
ранна дата.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен
състав препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните
оплаквания на въззивника:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
застрахователния договор между ответника и деликвента А. Т., относно
извършването на деликт от страна на водача на лекия автомобил А. Т., относно
настъпването на ПТП, механизма му и нанесените вследствие на това на
ищеца конкретни телесни увреждания, както и относно липсата на
съпричиняването на уврежданията от пострадалия. До размер от 110 000 лв. на
обезщетението за неимуществени вреди, както и за обезщетението за
имуществени вреди, поради липса на обжалване решението е влязло в сила,
поради което приетото от първоинстанционния съд относно наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя не може да
бъде пререшавано във въззивното производство. Развитата едва в пледоарията
на процесуалния представител на въззивника теза за настъпване на
произшествието единствено по вина на мотоциклетиста, ще се остави без
обсъждане, тъй като не е заявена своевременно във въззивната жалба и е в
противоречие с позицията на страната, че до размер от 110 000 лв. решението
е правилно.
С оглед конкретните оплаквания на въззивника във въззивната жалба
спорен по делото пред настоящата инстанция остава единствено въпросът за
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Неоснователно е оплакването на ответника относно размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди. То съгласно чл. 52 ЗЗД
3
трябва да се определи от съда по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития.
За да определи паричния еквивалент на понесените от пострадалия Р.
неимуществени вреди от получените физически увреждания, съдът съобрази
техния брой, вид, характер, проведеното лечение, настъпилите усложнения и
степента на възстановяване на ищеца. Ищецът е получил множество и тежки
травми, установени с основно и допълнително заключение от в.л. д-р Б.:
счупване на таз (травматично разкъсване на лонното съчленяване,
разкъсване на лявата кръсцо-хълбучна става, счупване на кръстеца);
счупване на напречния израстък на пети поясен прешлен;
счупване на първата дланова кост на дясната ръка;
счупване на четвъртата дланова кост на лявата ръка с разкъсване на
влагалищата на разгъващите мускули на 4-и и 5-и пръсти;
пареза на левия мишничен нервен сноп;
пареза на левия бедрен нерв;
пареза на левия дълбок перинеален нерв;
субсегментна белодробна тромбоемболия;
двустранен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с мозъчен оток;
инфаркт на десен бъбрек;
увреждане на половите органи;
разкъсно-контузни рани по двете длани.
На 01.08.2022 г. е претърпял три операции в УМБАЛ Бургас АД – на
симфизата и на длановите кости на двете ръце. През м. април 2023 г. в УМБАЛ
Софиямед е извършена невропластика в областта на лявата мишница в
средната и долна трета към лакътната става. През м. юни 2023 г. при нова
операция в УМБАЛ Софиямед е извършена невропластика на нерви в
областта на левия пагон.
Фрактурите са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата
и горните крайници. Възстановяването от фрактурите на таза и на пети поясен
прешлен е протекло продължително, било е съпроводено с болки и
неудобства.
Парезата на левия мишничен нервен сноп е довела до осакатяване на
лявата ръка. Повече от година след увреждането липсват активни движения в
раменната и лакътната стави на лявата ръка. Запазена е известна
чувствителност на пръстите на ръката, но основната двигателна функция не е
възстановена и прогнозата е крайно неблагоприятна.
Парезата на левия дебрен нерв и на левия дълбок перинеален нерв са
довели до редукция на мускулна маса в лявото бедро и лявата подбедрица,
слабост и трайно затруднение на десния долен крайник. Движението на крака
4
е възстановено, но лявото стъпало стъпва леко отворено, налице е леко
накуцване и настъпва бърза умора при ходене. Има голяма разлика в обема на
бедрата на двата крака. Пълно възстановяване не се очаква.
Белодробната тромбоемболия и кръвоизливът с мозъчен оток са довели
до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Десният бъбрек на ищеца временно е спрял да функционира, но
функцията му е била възстановена без трайни последици за здравето му.
От силния удар при катастрофата левият тестис е напуснал скорталната
торбичка и се намира на изхода на ингвиналния канал. За възстановяването на
нормалното положение е необходима урологична операция, която няма данни
да е извършена.
От показанията на разпитаните свидетели и представеното становище от
ЦПЗ “Проф. д-р И. т. – Бургас” ЕООД се установява, че травматичните
увреждания са дали негативно отражение върху психо-емоционалното
състояние на ищеца. Още в първите дни и седмици той развил симптоми на
ПТСР, а в последствие имал депресивни изживявания, съпроводени с
отчаяние, страх и тревога.
Съобразявайки тези многобройни, тежки, психически и емоционално
травмиращи и трайни физически увреждания; осакатяването на лявата ръка,
безвъзвратното увреждане на десния крак, претърпените до момента и
очакваните в бъдеще оперативни интервенции, преживените физически болки
и страдания, наранената психика на този млад човек, както и лимита на
застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2022 г.,
съдът намира, че обезщетение в размер на 300 000 лв. е справедливо.
Поради съвпадане на изводите на инстанциите решението ще се
потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото въззиваемият ищец има право на разноски, но
не е сторил такива. На адв. П. К., която го е представлявала при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, ще се определи възнаграждение на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 6000 лв. с вкл. ДДС. Този размер е съобразен с
ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, на
обстоятелството, че защитата и представителството, осъществени от адв. К.,
се свеждат до изготвяне на отговор на въззивната жалба и едно явяване в с.з.,
със защитавания интерес и актуалната съдебна практика (решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС; определение № 50015 от 16.02.2024 по
т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, Първо ТО, определение № 343 от 15.02.2024
г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, ТК, Второ ТО и определение № 2995 от
13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС, Четвърто ГО).
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 241 от 06.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 752/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА “ЗК Л. И” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. С. ш. № 67А, да заплати на адвокат П. Д. К. от
САК, Булстат *********, със съдебен адрес: гр. К., ул. С. № 6, офис 10, сумата
6000 лв. с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за оказаната на ищеца Р.
Г. Р. безплатна правна помощ и съдействие във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6