Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 23.10.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На петнадесети октомври две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя
Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №846 по описа на съда за 2020г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.239 ГПК.
Подадена е искова молба от „ЮБЦ“ ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8 против С.Ж.Т., с ЕГН **********,
с адрес ***.Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване
вземане на ищеца в размер на 109.19 лв., дължима по договор за далекосъобщителна услуга в размер на 46.73
лв. и неустойка по този договор в размер на 62.46 лв..За това задължение, по
ч.гр.д.№2623/2019г. на КРС е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК, което
наложило предявяването на настоящия иск.Претендират се и направените по делото
разноски.
Към исковата
молба са приложени: копие от договори мобилни услуги, общи условия и фактури,
както и два броя договори за цесия.
Съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с
приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок не е подал писмен
отговор.В съдебно заседание, ответникът не се яви , без да посочи уважителна
причина за това си поведение.
Съдът обяви делото за решаване, като прие, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, след като: ответникът не е
депозирал отговор, не се яви в първото по делото съдебно заседание и е налице
искане от страна на ищеца по чл.238 ГПК.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, счита, че следва да се произнесе с
решение по чл.238, ал.1 ГПК.В този смисъл основателна е и претенцията за
присъждане на направените в хода на настоящето производство деловодни разноски.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото съдебни разноски в размер 820лв., представляващи заплатена от ищеца
държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които 385 лв. по
ч.гр.д.№2623/19г. на КРС и 435 лв. по гр.д.№846/20г.. на КРС.
Водим от гореизложеното, съдът.
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на С.Ж.Т., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането по заповед от 17.12.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№2623/2019г. на КРС в полза на
„ЮБЦ“ ООД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8
съществува в размер на 109.19 лв., дължима по договор за далекосъобщителна услуга в размер на 46.73
лв. и неустойка по този договор в размер на 62.46 лв.
Осъжда С.Ж.Т. да заплати на „ЮБЦ“ ООД деловодни
разноски в размер на 820лв., представляващи заплатена от ищеца държавна такса и
адвокатско възнаграждение, от които 385 лв. по ч.гр.д.№2623/19г. на КРС и 435
лв. по гр.д.№846/20г.. на КРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Райнен
съдия: