№ 658
гр. Перник, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201503 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4530533 на ОД на МВР
Перник, с който на М. Р. Р., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на
21.02.2021г. в 15:09 часа, в гр. Перник, път І-6, км 81+400, бензиностанция
NPC с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи М. Р. Р., чрез пълномощника си адв. П.
К. от САК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на
материалния закон и при неспазване на процесуалните правила.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което се явява процесуалния му представител адв. П. К., който поддържа
изложените в жалбата съображения за отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
1
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна.
От фактическа страна:
На 21.02.2021г. в 15:09 часа на път І-6, км 81+400, бензиностанция
„NPC” в гр. Перник преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София лек
автомобил „Мерцедес ГЛЕ 450 4 Матик“ с рег. № ******** със скорост от 84
км/ч при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 13:15 часа до
15:15 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място бил изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на
22.02.2021г. с № 1158р-1758.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на М. Р. Р., ЕГН **********.
За констатираното нарушение против собственика е издаден от ОД на МВР
Перник ЕФ серия К, № 4530533, в който след приспадане на допустимата
грешка отчетената скорост била редуцирана на 81 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скоростта на движение било с 21 км/ч, като
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4
от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв. Р. не се
възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 от
ЗДвП, а обжалвал фиша пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че М. Р. Р. е легитимен собственик на лек
автомобил „Мерцедес ГЛЕ 450 4 Матик“ с рег. № ********, с който е
извършено вмененото му нарушение, поради което и той е субект на на
същото по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство с № 11743d0, което е вписано както в
обжалвания фиш, така и в съставения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. АТТС е одобрен на 07.09.2017 г. тип
средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство
Удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по
2
метрология, като същевременно в съответствие с писмо изх. № 20-00-38-2 от
19.06.2019г. на Българския институт по метрология и Протокол за проверка №
01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” към Българския институт по метрология, е отговаряло на
съответните технически изисквания за техническа годност съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията.
Предвид изложеното съдът приема, че използването на заснемащото
автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията
за техническата изправност на измервателния уред.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. В случая се касае за автоматизирано
техническо средство, което е мобилно по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като е временно разположено на
участък от пътя, като установява нарушението в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес.
Не е спорно, че в административнонаказателната преписка е
приложено статично изображение № 11743D0/0333789 от 21.02.2021г., което
удостоверява, че заснетият лек автомобил е с ясно видим рег. № ********,
като същото съдържа съответната локация, дата и час на заснемане,
разстояние и заснета скорост. При това положение представеният снимков
материал следва да бъде ценен като годно веществено доказателство средство
по смисъла на чл. 189, ал.15 от ЗДвП.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., ведно с приобщения снимков материал от записа, съответстват
на посочена нарушена разпоредба, предвид констатацията за наличие на
пътен знак В26, установяващ съответното ограничение на скоростта от 60
км/ч в контролирания с АТСС участък, което обстоятелство е относимо
именно към състава на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която променя общовалидната
скорост за населено място, визирана в чл. 21, ал.1 от същия закон.
За пълнота на решението съдът отбелязва, че при квалифициране на
деянието не е следвало да бъде направена привръзка на нарушената
разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП с тази на чл.21, ал.1 от същия закон, но
това не е довело до нарушение от категорията на съществените, тъй като не е
3
поставило жалбоподателят в невъзможност да разбере какво нарушение е
извършил и ефективно да организира защитата си, предвид изложените в
обжалвания фиш достатъчно ясни и убедителни обстоятелства, че се касае за
нарушение на въведена забрана да се превиши стойността от 60 км/ч, с
изрично вписания пътен знак В26, променящ общото ограничение за дадения
участък, който попада в границите на гр. Перник, който безспорно е населено
място. За позиционирането на посочения пътен знак в района на нарушението
е кредитирано като писмено доказателство и писмо с изх. № 11-00-255 от
11.10.2022г. на Областно пътно управление-Перник, ведно с извадка от
схемата за организация на движението.
Въз основа на изложеното настоящия състав счита, че нарушението, за
което е издаден процесният ЕФ, е доказано по реда и със средствата на
специалния ЗДвП във вр. с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него ясно и
недвусмислено е индивидиуализиран пътния участък, който се намира в
населено място – гр. Перник, лекия автомобил, чиято скорост е засечена,
стойността на установената скорост, като е конкретизирана и стойността на
превишената такава, предвид направеното описание, че в контролирания
район обективно е въведено ограничение от 60 км/ч с пътен знак В26. Това е
напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира деянието, поради
което лансираната теза в жалбата, че фактическите обстоятелства свързани с
този реквизит са недостатъчни, е неоснователна.
Съдът не споделя възраженията в жалбата, че ЕФ е незаконосъобразен,
предвид липсата на означена дата на издаването му, тъй като чл. 189, ал.4 от
ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган, поради което и в
случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на
наказателното постановление, не е приложима. За ЕФ, макар и съобразно
нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог
на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел
пълно приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по
отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189,
ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. В тази
насока и спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, касаещи
съставянето на акт за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателно постановление, са неприложими при
санкционирането на нарушения по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
Възможността за упражняване на съдебен контрол за спазване на
преклузивните срокове по чл. 11 от ЗАНН, препращащ към уредбата относно
погасяването на наказателното производство по давност в НК, не е
4
преклудирана от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй като меродавна за
тях е датата на извършване на деянието съобразно изготвения снимков
материал, респ. предприемането на съответните действия по неговото
издаване и връчване. Ето защо и не е основателно възражението, че
неозначена дата на издаване на ЕФ засяга възможността за изчисляване на
съответните давностни срокове. Преценката относно последвал по-
благоприятен закон също не е възпрепятствана, тъй като прилагането на
принципа в чл. 3, ал.2 от ЗАНН не е ограничено до датата на издаване на ЕФ,
а до неговото влизане в сила.
Не съставлява отменително основание лансираната теза в жалбата, че в
ЕФ е следвало да се посочи конкретен персонифициран издател на фиша, тъй
като такова изискване не е предвидено в чл. 189, ал.4, която разпоредба се
явява специална по отношение на чл. 57 от ЗАНН. По отношение на ЕФ не
съществува и изискване да бъде подписан от съответно длъжностно лице. И
това е напълно логично, тъй като изявлението, обективирано върху ЕФ,
съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически
носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от
самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави
посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. При
наличието на изрична правна уредба в чл. 189, ал.4 от ЗДвП за реквизитите на
съдържанието на ЕФ, е недопустимо по тълкувателен път да се извеждат
други реквизити, които не са предвидени от законодателя.
Възраженията изложени в жалбата , че в процесния ЕФ не е посочено в
какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, не сочи на нарушение на
процесуални правила, тъй като макар и да е била ограничена възможността на
наказания субект да упражни правото си на жалба, то в конкретния случай
това не е довело до нарушаване правото на защита на Р.. Дори и при
евентуално пропускане на срока, следствие на пропуска на издателя на
оспорения административен акт да означи начина на обжалването му,
жалбата би се явила процесуално допустима дори подадена след
законоустановения срок.
В настоящия казус не е спорно, че административонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана и той е санкциониран за
нарушение, извършено при условията на повторност – факт, който е елемент
от състава на административното нарушение. При това положение при
фактическото описание на деянието наказващият орган е бил длъжен да
посочи, че нарушението е извършено при условията на повторност и да
впише предхождащия санкционен акт, който обуславя наказването на
жалбоподателя в хипотезата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП. Вярно
е, че по административнонаказателната преписка е приложена справка за
извършени предходни нарушения на правилата за движение от страна на
жалбоподателя като водач на моторно превозно средство, но това не може да
санира липсата на описание кои от тези актове обуславят повторността на
нарушението, още повече, че и в самата справка не е отбелязана датата на
5
влизането им в сила. Непосочването при описание на нарушението на акта,
който обуславя санкционирането на нарушителя по квалифицирания състав
на чл. 182, ал.4 от ЗДвП е съществен процесуален порок, защото води до
невъзможност както за съда да провери този факт, така и за жалбоподателя да
го обори, тъй като, с оглед съдържанието на т.33 от § 5 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП повторно е нарушението, което е извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок, от
влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
Изложеното налага извода, че наказващият орган не е доказал, с оглед
разпределението на доказателствената тежест, че жалбоподателя е извършил
процесното деяние по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП при условията на
„повторност” по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП.
Следва да се отбележи, обаче, че само по себе си посоченото
нарушение на материалния закон не мотивира безусловна отмяна на
издадения ЕФ като незаконосъобразен, тъй като е налице законосъобразно
протекла процедура по установяване на нарушението по чл. 21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП. Настоящият съдебен състав, като първа инстанция, разполага с
правомощие по арг. от т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на
ВАС по т.д. № 1/2020г. ОСС, І и ІІ колегия, а и според действащата към
настоящия момент уредба в ЗАНН – чл. 63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН
(изм., ДВ. бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) при еднородност на
фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова
нарушение да измени ЕФ, като преквалифицира нарушението без
квалифициращия признак „повторно” и в съответствие с това да приложи
закон за по-леко наказуемо административно нарушение в сравнение със
санкционната норма на чл. 182, ал.4, а именно тази по чл. 182, ал.1, т.3 от
ЗДвП, в която хипотеза попада деянието на жалбоподателя, който е
управлявал моторно превозно средство в населено място при превишение на
въведена с пътен знак разрешената скорост от 60 км/ч с 21 км/ч. Разпоредбата
на чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда глоба във фиксиран от законодателя
размер от 100 лв, поради което и в този размер следва да бъде намалена
наложената глоба на М. Р..
Предвид тези съображения обжалвания ЕФ следва да се измени, като
се преквалифицира основанието, на което е наложено административното
наказание от чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП и наложената глоба бъде намалена от 200 лв на 100 лв.
За пълнота на изложеното следва да бъде отчетено, че недоказаността
на квалифициращия признак по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДвП не касае
обвинението за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
предполагащо наказване именно по основния санкционен състав на чл. 182,
ал.1 от ЗДвП, което е още един довод, че преквалифицирането на основанието
6
за налагане на административното наказание по никакъв начин не води до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като той се е
защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение за скорост,
превишаваща с 21 км/ч максимално разрешената в съответния пътен участък.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К, № 4530533 на ОД на МВР Перник,
с който на М. Р. Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00 лв (двеста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21,
ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 21.02.2021г. в
15:09 часа, в гр. Перник, път І-6, км 81+400, бензиностанция NPC с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като за същото нарушение
ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на административното
наказание на чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП и НАМАЛЯВА
размера на глобата на 100.00 лв (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7