Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Русе, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд VI-ти гр.с-в, в публично заседание
на 6-ти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и в присъствието на прокурора..............като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6804 по описа за 2018г., за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК.
Ищецът Б.П.Б. твърди, че притежава вземане
от ответника Г.Я.Е., за което последният е издал Запис на заповед с дата на издаване
07.10.2016г. и дата на падеж 10.02.2017г. за сумата 24 250 лева. Част от дължимата
по записа на заповед сума била върната от ответника Г.Я.Е. на отделни вноски и към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист дължима била сумата 16 500 лева. Въз основа на цитираната запис на заповед
депозирал в Районен съд Русе заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.417, ал.1, т.9, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№4319/18г. по описа
на съда. По това частно гражданско дело съдът разпоредил и била издадена Заповед
за изпълнение №2403/22.06.18г. и Изпълнителен лист от 25.06.18г. за сумата 16
500 лева и за разноските. Образувал изпълнително производство въз основа на издадените
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за събиране на сумите при частен съдебен
изпълнител Васил Николов, рег.№914, където било образувано изпълнително дело №20189140400532.
По същото дело била изпратена покана за доброволно изпълнение от длъжника на
03.07.2018г., връчена му на 04.07.2018г., като бил даден двуседмичен срок за доброволно
изпълнение. Заедно с поканата на длъжника била връчена и Заповед за изпълнение №5871,
както и бланка за подаване на възражение. В рамките на двуседмичния срок за доброволно
изпълнение или възражение, на 09.07.18г. длъжника депозирал възражение, към което
посочил доказателства за погасяване на задължението си в пълен размер - разходен
касов ордер №1 от 11.04.17г. Б. депозирал съответното становище както до ЧСИ Николов,
така и до РС Русе с което посочил, че задължението не е платено, а и приложения
документ не сочил направено плащане от страна на ответника. С Определение №4501
от 03.08.18г., постановено по ч.гр.д.№4319/18г. РС Русе съдът спрял изпълнително
дело №20189140400532 и му указал на възможността за предявяване на иск за съществуване
на вземането, както и последиците от непредявяване на такъв иск. Наличието на възражение
от страна на ответника и дадения едномесечен срок от съда, както и разпоредбата
на чл.422 ГПК обуславял правния му интерес
от завеждане на настоящият установителен иск, тъй като към датата на подаване на
възражението, задължението на ответника Г.Я.Е. е неизпълнено до размера на
16500 лв., за която сума съответно са били издадени заповедта за изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.№4319/18г. на РС Русе.
Моли съда да признае по отношение на ответника Г.Я.Е.,
съществуването на вземането на Б.П.Б. на сумата 16500.00 лева, произтичаща от
запис на заповед с дата на издаване 07.10.2016г. и падеж на 10.02.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 25.06.2018г., както и направените разноски в
заповедното производство. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът Г.Я.Е. оспорва
основателността на иска. Твърди, че с РКО от 11.04.2017г. е погасил
задължението си към ищеца по процесния запис на заповед. На основание чл.219 ГПК е направил искане за привличане в качеството на трето лице-помагач – П.Т.Й.,
ЕГН **********,***, като правния интерес извежда от обстоятелството, че като
съпруга на ищеца би могла да е положила подписа си върху РКО от 11.04.2017г. Моли искът да се отхвърли. Претендира
разноски.
Третото лице - помагач П.Т.Й.,
конституирано по искане на ответника, не депозира писмен отговор в
предоставения му едномесечен срок.
Съдът, като съобрази представените по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
По приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№4319/18г.
по описа на РРС е представен запис на
заповед от 07.10.2016г., с която ответникът се задължава безусловно да заплати
на ищеца на 10.02.2017г. сумата от 24250.00 лева- изписана с цифри и с думи. Процесният
запис на заповед е с уговорен падеж на паричното задължение на 10.02.2017г.
Към отговора си ответника е приложил следното писмено
доказателство: РКО от 11.04.2017г. . По повод на оспорването на автентичността
на записа на заповед съдът, на основание чл.193 ГПК е
открил производството по оспорване
автентичността на процесният
запис на заповед в смисъл, че същия не е
оригинален документ. Има поставен въпрос
и относно представения РКО – ордерът
носи ли подписа на ищеца или на съпругата му, както и дали представения „скъсан
запис на заповед“ е оригинален документ.
С оглед на това оспорване е назначена еднолична
експертиза , изготвена от вещото лице Цв.П..
Заключението е, че процесния запис на заповед, съдържащ се в
ч.гр.д.№4319/2017г., приложен на лист 7 представлява документ в оригинал. Подписът в реквизит „Получих сумата“ в РКО
№1/11.04.2017г. за сумата от 25 000 лв.
се различава от подписите на
лицата Б.П.Б. и П.Т.Й.,
и предвид писмено-двигателните им навици , отразени в почерка им, не
може да се установи дали е изпълнен от някой от тях. Установил е, че представеният
накъсан на парчета Запис на заповед , издадена на 07.10.2016г. с падеж
10.02.2017г. , представлява копие на оригинала на Запис на заповед , издаден на
07.10.2017г.
Експертизата е оспорена в
съд.заседание, на което е приета, като от пълномощника на ответника
адв.Г.Недков е изказано съмнение по отношение правилността на заключението и на
основание чл.201, пр.2 ГПК е поискал назначаване на повторна
съдебно-почеркова експертиза. Съдът е
допуснал такава и експерта М.Маринов е дал аналогично на
предходното заключение, а именно: - подписът в графа „подпис“ в каре „Получих
сумата“ на РКО №1/11.04.2017г. не е положен от Б.П.Б. или П.Т.Й.;
- представения Запис на заповед с издател Г.Я.Е. – разкъсан на парчета
(л.40 от гр.д.№6804/2018г. на РРС) не е оригинален документ, същия се явява
цветно ксерокопие на оригинал. От
ответника е поискана и назначена от съда
нова повторна експертиза, поради несъобразяване от вещите лица на представвения
по делото договор за покупко-продажба на МПС от 23.08.2016г. (л.25).
Заключението на в.л.Ив.И. е, че подписът, положен от П.Т.Й. в посочения договор
не съответства на подписът, положен в РКО №1/11.04..2017г. Същите се различават
по общ вид и съдържание на транскрипцията, което не позволява да бъдат сравнени
и да се определи изпълнени ли са от едно и също лице.
Въпреки допуснатите при разглеждането на делото гласни
доказателства, при разглеждането на спора по същество и при цялата условност на
допустимостта им, съдът намира, че показанията на допуснатите свидетели се
явяват недопустими и не следва да бъдат вземани предвид при постановяване на
настоящото решение , предвид забраната по чл. 164 ал. 1 т. 3, предл. второ ГПК/, и не следва да се обсъждат от съда. От друга страна дори е да се приеме
хипотетично ,че не е налице горепосочената забрана допуснатите свидетел по
никакъв начин не установиха нищо
съществено
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е установителен за вземането на Б.П.Б.
към ответникът Г.Я.Е. с правно основание чл.422 ГПК. По делото не е спорно, че
вземането на ищеца произтича от абстрактна сделка- запис на заповед от 07.10.2016г.,
която е годно доказателствено средство. За нейната действителност следва да са
налице изискваните от закона реквизити – чл.535 и 536 ТЗ. Съобразно приложената
в оригинал ценна книга по ч.гр.д.№4319/2018г. на РРС съдът приема, че същата е
редовна от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично
задължение. Посочени са дата и място на издаване, и място на плащане, личните
данни на издателя и на лицето, на което трябва да се плати и обещание на длъжника да плати определена сума
пари, като сумата написана с думи и цифри съвпада. Липсва поправка в посочената
на документа, дата на издаване, което по несъмнен начин установява кога е
издадена ценната книга, както и е посочен падежът на паричното задължение – 10.02.2017г.
Според задължителните указания в т.17 от
цитираното тълкувателно решение, предмет на делото в производството по чл.422,
ал.1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз
основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417,
т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът
на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при
която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в
съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството
по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за
изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу
иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения
срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на
поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и
съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или
във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално
правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само
в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на
записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи
релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на
заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото
правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването
или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично
вземане.
В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422,
ал.1 ГПК, ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично
вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. С отговора на исковата молба
ответникът е възразил, че не дължи сумата по записа на заповед, защото е
възстановил сумата по записа на заповед.
В качеството му на абстрактна правна сделка редовният
от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната
от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по
чл.422, ал.1 ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на заповед,
посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на
чл.422, ал.1 ГПК парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да
доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за
издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този
случай е в тежест на ответника - издател на записа на заповед, и то при
условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване
на вземането по записа на заповед, основани на каузално правоотношение с
издателя. В хода на процеса ответникът не е противопоставял възражения за
несъществуване на вземането по записа на заповед, изведени от конкретно
каузално правоотношение, а е твърдял, че между него и ищеца няма други
отношения извън записа на заповед и че не дължи сумата по записа на заповед,
тъй като е възстановил сумата на ищеца. Процесуалната позиция на ответника
следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед
и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално
правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е
доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед.
Ответникът не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден
в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид
настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на
изпълнение. С оглед изложеното съдът намира предявения установителен иск за
съществуване на вземането на ищеца към ответника за основателен за
претендирания от ищеца размер за сумата от 16500.00 лева, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до изплащане на сумата.
При този изход на делото,
съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно
дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /330.00 лв./ и
за адвокатско възнаграждение в исковото производство /800 лв./, общо в размер
на 129.64 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса /330.00 лв./ и за адвокатско възнаграждение в заповедното производство /100
лв./, общо в размер на 430.00 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. Не
следва да бъдат присъждани претендираните суми за пътни разходи на пълномощника
на страната в размер общо на 104,24 лева, които не се включват в съдебните
разноски по чл. 78, ал.1 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че в полза Б.П.Б., с ЕГН **********
***, съществува парично вземане към Г.Я.Е. с ЕГН **********,***, за сумата 16500.00
лв. , произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 07.10.2016 г. и падеж 10.02.2017
г., ведно със законната лихва от 25.06.2018 г. до окончателното плащане, за
което е издадена заповед за изпълнение № 2403/22.06.2018 г. в производството по
ч. гр. д. № 4319/2018 г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Г.Я.Е. с ЕГН **********,***, да заплати на Б.П.Б., с
ЕГН ********** ***, СУМА в размер на 1130.00 лв., представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски, както и СУМА в размер на 430.00 лв. ,
представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 4319/2018г.
по описа на РРС съдебни разноски.
Решението
е постановено при участието на третото лице - помагач П.Т.Й., ЕГН **********,***,
привлечено на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: