№ 19
гр. Крумовград, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно
наказателно дело № 20215130200071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09 - *** от 05.08.2021г., издадено от
Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена глоба в размер на
1500 лева на А.Ф.И.. ЕГН **********, с адрес: с.С., общ. Крумовград, за нарушение на чл.
62, ал.1, във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ.
Недоволен от така наложената имуществена санкция е останал А.Ф.И.. ЕГН
**********, с адрес: с.С., общ. Крумовград. Счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно. Твърди, че като физическо лице в качеството на
работодател не бил извършил констатираното от контролните органи административно
нарушение. Също така твърди, че към 13.04.2021г. не бил собственик на процесния
строителен обект.
Моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление № 09 - *** от
05.08.2021г., издадено от Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”.
Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от адв. М.. Поддържа
предявената жалба. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган - Изпълнителен Директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, редовно призован, не се представлява. Постъпила е
писмена защита от Николай Карагеоргиев – старши юрисконсулт при Дирекция „Инспекция
по труда“- Кърджали, в която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
счита за установено следното от фактическа страна:
На 13.04.2021г. при проверка извършена от Дирекция „ Инспекция по труда”
Кърджали около 10:00 часа актосъставителят Х.Ч. извършил проверка по работни места в
обект на контрол: строително монтажни работи /СМР/ на сграда /склад „Д.“ /бивша сграда
1
на Областен кооперативен съюз /ОКС/, находящ се в гр.К.ул.С., изпълняван чрез наети лица
от А.Ф.И.., с ЕГН:**********, като актосъставителят е счел за установено, че на посочената
дата , по време на проверката в контролирания обект, М. М. Х. с ЕГН:**********
осъществява трудова дейност, характерна за длъжността работник в строителството за
сметка и в полза на А.Ф.И.., като в момента на проверката работникът извършвал саниране.
От проведения разговор на контролния орган с М. М. Х. и от писмено декларираните от
него обстоятелства проверяващите са счели, че на 13.04.2021г. М. М. Х. е нает на работа от
А.Ф.И.. и работи като строителен работник на обект: СМР на сграда/склад „Д.“ /бивша
сграда на Областен кооперативен съюз /ОКС/ находящ се в гр.К.ул.С., в условията на
трудово правоотношение, с определено работно време дневно от 09:00ч. до 17:00ч., с
почивка 1 час в работно време, седмична почивка в неделя и срещу договорено месечно
трудово възнаграждение в размер на 650лв, без сключен договор с работодателя А.Ф.И.. по
повод предоставянето на работната му сила.
Пред контролния орган А.Ф.И.. на 26.04.2021г. в офиса на ДИТ със седалище
Кърджали, ул.“Деспот Слав“ №1, ет.4 представил сключен с М. М. Х. граждански договор за
изработка от 07.04.2021г. /включително и с лицата Ф.И. Х. и Ю.М. Х./, в който е договорено
М. М. Х. да извърши безвъзмездно, без възнаграждение, в полза на А.Ф.И.., с материали на
работодателя строителни дейности: саниране с изолационни материали, шпакловка и
боядисване на външни стени на сградата „Д.“ в гр.гр.К, ул.С. /собственост на А.Ф.И../ с
определен срок на изпълнение до 07.05.2021г.
Проверяващите са счели, че лицето М. М. Х. е в трудово правоотношение с
работодателя А.Ф.И... На 14.05.2021г. Ч. съставил акт за установяване на административно
нарушение № 09-***. На 05.08.2021г. било издадено Наказателно постановление № 09 - ***
от Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена глоба в размер
на 1500 лева на А.Ф.И.. ЕГН **********, с адрес: с.С., общ. Крумовград, за нарушение на
чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ.
Приети като доказателства по делото са приложените към преписката: заверено
копие от известие за доставяне на НП 09-***, с дата на връчване 13.08.2021 г.; заверено
копие на писмо изх.№ 21060962/10.08.2021г.;Акт за установяване на административно
нарушение № 09 - *** от 14.05.2020г. и разписка за връчване с дата 14.05.2021г.; заверено
копие от протокол за извършена проверка изх. № ПР 2112641/ 12.05.2021г.; заверено копие
от призовка на осн. чл. 45, ал.1 от АПК и разписка за връчване на призовка с дата на
получаване 13.04.2021г.; заверено копие от декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение от М. М. Х.; заверено копие от обяснение от А.Ф.И..;
заверено копие от граждански договор за изработка от 07.04.2021г. Прието като
доказателство по делото е и представеното в съдебно заседание заверено копие на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, акт №162,том 1,рег.№ 2202,дело №
160 /2021г.,вписан в СВ-Крумовград на 10.08.2021г.
Актосъставителят Ч. и свидетелите С. и Н. – редовно призовани се явяват и
поддържат изцяло констатациите в акта за административно нарушение.
Свидетелят Х., редовно призован, се явява и твърди, че няма уговорени елементи на
трудово правоотношение с А.Ф.И.. и на приятелски начала е помагал на обекта . Твърди
също, че контролния орган му указал да напише декларацията. Сочи, че не е изпълнявал
трудови задължения.
За нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, който бил връчен и подписан от А.Ф.И... На
тази база на 05.08.2021г. било издадено атакуваното Наказателно постановление № 09 - ***
от Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена глоба в размер
2
на 1500 лева на А.Ф.И.. ЕГН **********, с адрес: с.С., общ. Крумовград, за нарушение на
чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ.
От правна страна съдът установи следното: постъпилата жалба е процесуално
допустима и съдът следва да я разгледа по същество, тъй като жалбата е подадена на
17.08.2021г. в Районен съд – Крумовград и изпратена в Дирекция „ Инспекция по труда”
гр. Кърджали за окомплектоване на преписката, а Наказателното постановление е връчено
на 13.08.2021г.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо
основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното
постановление правна норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според акта и
наказателното постановление жалбоподателят, в качеството му на възложител и
работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ е извършил нарушение на 13.04.2021 г. като
не е уредил съществуващото правоотношение с М.Х. като трудово, чрез сключване на
трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа. Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение не е
доказано по несъмнен начин. Установи се, че М.Х. действително е бил на гореописания
обект на 13.04.2021г., където е извършвал дейността саниране. Не се доказа обаче, че е
изпълнявал трудови функции там за жалбоподателя А.Ф.И.., в качеството му на работодател
, собственик на обекта и възложител на СМР, както се твърди от страна на наказващия
орган. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване
на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател. Същевременно § 1, т.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи предвижда, че „възложител“ е всяко физическо или юридическо лице, за
което се изготвя и изпълнява инвестиционният проект и има качеството на възложител по
смисъла на ЗУТ, а според § 1, т.2 от Наредбата, „строител“ е лицето, определено в ЗУТ,
което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Специалната разпоредба
на чл. 161, ал.1 от ЗУТ гласи, че възложител е собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на закон. Чл. 163, ал.1 от ЗУТ определя като строител физическото или юридическо
лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа
правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие
с издадените строителни книжа. Настоящата съдебна инстанция счита, че физическото
лице А.Ф.И.., към посочената в атакувания акт дата 13.04.2021 г. , не е имал качеството на
работодател, възложител и строител, съответно неправилно е ангажирана отговорността му
като такъв за извършено нарушение по чл .62, ал.1 вр.с чл.61, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице -
с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Настоящата съдебна
инстанция счита, че в производството не се доказа, че А.Ф.И.. , като физическо лице в
качеството си на работодател, не е сключил трудов договор с М. М. Х., преди постъпването
му на работа, като работник. Съдът счита, че не е доказано по делото възникнало трудово
правоотношение между Х. и А.Ф.И...
3
Трудовото правоотношение установява юридическата връзка между работодателя и
работника или служителя, по която работника или служителя се задължава да предостави
работната си сила на работодателя за изпълнение на уговорените между тях трудова
функция, а работодателя се задължава да му осигури безопасни и здравословни условия на
труд и трудово възнаграждение. Работника/Служителя има две основни групи задължения –
да предоставят работната си сила на работодателя за изпълнение на определена работа и да
спазват установената трудова дисциплина. Според принципа, уреден в Кодекса на труда
(КТ) при предоставянето на работна сила, отношенията се оформят само като трудови
правоотношения - чл. 1, ал.2 от КТ, а съобразно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ,
трудовият договор се сключва в писмена форма.
Изключение от този принцип са случаите, при които страните са се договорили за
извършване на определена работа и постигането на определен трудов резултат, при които
изпълнителят да получи определено и предварително договорено възнаграждение / ако има
договорено такова/ за същия този резултат. В тези случаи се касае за граждански
правоотношения, а не за трудови такива, оформяни и като граждански договори за
изработка, за поръчка, за услуга и пр.
В конкретния случай изложените фактически констатации, видно от данните по
делото, са направени въз основа на резултат от проверка, извършена на 13.04.2021г., а и въз
основа на представената от А.Ф.И.. писмена документация в Д "ИТ" гр. Кърджали. За да
издаде обжалваното НП, наказващият орган е приел, че лицето М.Х. е осъществявало
дейност във връзка с полагането на труд, която е имала характер на трудово
правоотношение. Този извод обаче не се подкрепя по безспорен начин от приложените по
делото както писмени, така и гласни доказателствени средства. Действително не е имало
сключен писмен трудов договор, но фактът, че Х. е изпълнявал някаква конкретна дейност,
не е достатъчен да обоснове извода, че същият се явява работник на А.Ф.И.. и е извършвал
фактически трудова дейност, характеризираща се с определени работно място, работно
време, получавано трудово възнаграждение и спазване на определена трудова дисциплина.
Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва
конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните.
Трудовият договор е регламентиран в КТ с неговите отличителни белези със създадената ал.
2 на чл. 1 от КТ, в която разпоредба се посочва, че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само и единствено като трудови правоотношения. Съгласно
легалното определение трудовият договор е определен като двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си
сила, като се задължава да извършва възложените и трудови функции, а другата страна се
задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни
условия на труд. По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в Кодекса на
труда, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа
при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, а предмет на
граждански договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на
труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този
облигационен договор. От значение за изхода на спора е, какъв е видът на извършваната от
Х. работа, като при извършването създадени ли са трудови правоотношения по смисъла на
Кодекса на труда между изпълнителя Х. и възложителя А.Ф.И... Докато трудовият договор,
както бе посочено има за предмет престиране на работна сила, то договорът за изработка,
услуга /поръчка/ и пр. има за предмет насрещното задължение да се извърши определена
работа и се постигне определен трудов резултат, за което да бъде заплатено определено и
предварително договорено възнаграждение, тоест договорът за изработка е договор, по
силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна-възложител, а последната се задължава да заплати на
първата определено възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД. Поради неговия двустранен, възмезден
4
характер и вида на дължимата престация, договорът за изработка е твърде близък по своите
характеристики с трудовия договор, а също и с договора за услуга /поръчка/. Основната
разлика между тези договори и трудовия такъв, се състои в елементите работно време,
работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в
йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за
изработка, услуги и пр. изпълнителят е независим от насрещната страна при
осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме
този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова, че
последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв
йерархичен контрол. Х. е осъществявал дейност без да е имал конкретно работно време,
работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и е
нямало йерархичната зависимост работодател - работник.
За яснота следва да бъде посочено, че разликата между трудов и граждански договор
е анализирана в Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд, в
което е посочено, че разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор.
Ако между гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен трудов
резултат (овеществен труд), сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна
регламентация е в ЗЗД. Когато предметът на сключения договор е престиране на работна
сила (жив труд) и работникът или служителят е длъжен да спазва установена от
работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, налице са най-
съществените белези, които характеризират трудовия договор, който се сключва при
условията и по реда на КТ.
От казаното по-горе, може да се направи обоснован извод, че съществуването на
трудово правоотношение в конкретния случай не е налице. Наличието на трудов договор не
може да се докаже само с Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение. Свидетелят Х. в с.з. сочи, че му е било указвано от проверяващите какво да
попълни в декларацията. Няма как да бъде споделено задължението определено от
административнонаказващия орган по отношение на физическото лице И. да сключи трудов
договор с работника преди постъпването му на работа, задължение произтичащо от
разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. Не е възможно и е неприемливо Д "ИТ" да прави
обосновани изводи, че става въпрос за престиране на работна сила, при определени условия
- определено работно място и длъжност, спазване на трудова дисциплина, правата и
задълженията на работодателя и работника, определена продължителност на работното
време, договорено трудово възнаграждение и пр., характеризиращи правоотношението като
трудово, още повече като се имат предвид установените по делото обстоятелства. В
конкретния случай се касае именно за облигационни отношения, по силата на които е
договорен определен трудов резултат.
Ето защо се налага извода, че няма извършено административно нарушение в
твърдените параметри от страна на наказващия орган по чл.414 ал.III от КТ. Поради това не
следва да се носи и административнонаказателна отговорност от жалбоподателя. При този
анализ на фактите и приложимите норми, съдът счита, че наказващият орган
незаконосъобразно и необосновано е ангажирал административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя А.Ф.И.. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61,
ал. 1 от КТ.
С оглед на описаното по - горе Наказателно постановление № 09 - *** от
05.08.2021г., издадено от Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от
КТ е наложена глоба в размер на 1500 лева на А.Ф.И.., с ЕГН **********, с адрес - с.С.,
общ. Крумовград, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
5
Разноски в настоящото производство не са доказани, поради което настоящата
съдебна инстанция не ги присъжда.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09 - *** от 05.08.2021г., издадено от
Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена глоба в размер на
1500 лева на А.Ф.И.., с ЕГН **********, с адрес - с.С., общ. Крумовград, за нарушение на
чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
6