Разпореждане по дело №36219/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 104787
Дата: 3 юли 2025 г. (в сила от 3 юли 2025 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20251110136219
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 104787
гр. София, 03.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Частно гражданско
дело № 20251110136219 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
депозирано от „А.Б.“ ЕАД срещу "Аутоклима САС" ЕООД. При проверка на редовността на
заявлението, съдът намира, че същото не отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 3 ГПК,
поради което са налице предпоставките на чл. 129, ал. 2 ГПК, вр.чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за
даване на указания на заявителя в писмена молба да отстрани констатираните нередовности
на заявлението в тридневен срок от уведомяването му. Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на заявителя „А.Б.“ ЕАД в тридневен срок от получаване на препис от
настоящото разпореждане с писмена молба до съда да индивидуализира претендираните със
заявлвението по чл. 410 ГПК вземания, а именно: вземането за обезщетение за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД в общ размер на 10,89 лв. и 1,39 лв., както и неустойка в размер на 100 лв. като:
1) посочи сумата, претендирана като неустойка в размер на 100 лв. за какъв конкретен
период от време се претендира - с начален и краен срок на претенцията;
- да уточни дали претендира едновременно неустойка и начислена мораторна лихва върху
главницата за месечни такси и потребление, ведно със законна лихва върху главницата за
неустойка с посочни екзактни периоди на мораторните претенции, като вземе предвид
следното:
Относно съотношението между неустойката за забава и обезщетението в размер на
законната лихва по чл.86 от ЗЗД е формирана практика на ВКС/ решения № 68 от 9.07.2012 г.
по т. д. № 450/2011 г. на II ТО, № 270 от 1.04.2005 г. по т. д. № 535/2004 г. на II ТО,
№230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на II ТО и др./, която се споделя от настоящия
състав. Практиката се основава на анализ на приложимите разпоредби-чл.92, чл.81, чл.86 от
ЗЗД. Нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД изрично предвижда възможността кредиторът да
1
иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Вредата на
кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя заради
естеството на паричното задължение - чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да
настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника.
Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи
законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума,
независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Следователно обезщетението по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало поголяма
вреда за кредитора по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Правото на обезщетение по чл.86, ал. 1 ЗЗД в
размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор
дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на
законната лихва. Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е
ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира
и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за
забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния
размер. Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се
подчинява на режима на чл. 92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за
ограничена до размера на неустойката. Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи и при
наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако претенция за неустойката
не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка (така възприето в решения
№ 157 от 02.11.2023 г. по т. д. № 4321/20122г. на 3-то г.о. на ВКС, чиито постановки
настоящия съдебен състав споделя).
УКАЗВА на заявителя, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок заявлението
ще бъде отхвърлено в посочената част.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2