Р Е Ш
Е Н И
Е № ….
Гр. София, 10.03.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV- „Д”
състав, в публично съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1637 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 522227/31.10.2018
г. на СРС, 143 с - в, по гр. д. № 68319/2016 г. С.Е.Р., ЕГН *********** е осъден да заплати
на ищеца „ЗД Е." АД, ЕИК********, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.)
сумата от 648 лв. – платено застрахователно обезщетение по щета № ********** по
застраховка „Каско на МПС“ в „ЗД Е.“ АД във връзка с пътно-транспортно
произшествие по вина на ответника от 05.07.2013 г., ведно със законната лихва
от деня на завеждане на исковата молба - 29.11.2016 г. до окончателното плащане
на сумата и разноски по делото.
Решението се
оспорва изцяло от ответника С.Е.Р., чрез особения му представител по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК, с доводи, че е
незаконосъобразно и необосновано. Неправилно съдът е приел, че е налице вина на
ответника за причиняване на ПТП, което е настъпило поради пресичането му по
продължение на тротоара, поради което ответникът е ударен от движещия се в
платното автобус. Според САТЕ, автобусът е преминал през кръстовище, като
ищецът е навлязъл върху платното за движение от лявата му страна и се е блъснал
в лявото странично стъкло. Поддържа, че съдът не е взел предвид, че според
документите по преписката автобусът се е движел с 20 км. ч. и е имал възможност
да забележи пресичащия платното пешеходец преди настъпване на инцидента.
Излагат се доводи, че ответникът не е причинил настъпилите последици от ПТП
умишлено или по непредпазливост. Твърди
още, че ответникът не е могъл да предвиди възможността от настъпване на
произшествието. Освен това инцидентът е настъпил при неблагоприятни пътни условия
- силен дъжд и ответникът не е бил в състояние да ръководи постъпките си.
Неоснователно СРС не е изложил мотиви относно възражението за съпричиняване на
резултата от водача на автобуса, който е могъл да предвиди внезапното
„изскачане“ на ответника на пътното платно пред автобуса или временно да спре
МПС предвид пътните условия. Съдът не е отчел обстоятелството, че инцидента е
станал на пешеходна пътека, като водача на превозно средство е следвало да
намали, да пропусне стъпилите на пътеката или преминаващи пешеходци и да намали
скоростта на движение. Моли да се отмени решението и иска да се отхвърли изцяло.
Претендира разноски за особен представител.
Въззиваемата
страна - ищецът „ЗД Е.“ АД, чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК е
подал писмен отговор, в който оспорва жалбата. Поддържа, че решението е
съобразено със събраните пред СРС доказателства и е обосновано. Съдът е взел
предвид виновното и противоправно поведение на ответника, което се установява
от доказателствата в процеса, както от неоспорения протокол за ПТП и приложената
административно наказателна преписка, така и от свидетелските показания.
Психическото състояние на ответника не може да се установява със свидетелски
показания. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
Районният съд
е сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (понастоящем
отменен, но действащ към момента на застрахователното събитие) срещу
причинителя на вредата (делинквента), за възстановяване на изплатеното на
увреденото лице застрахователно обезщетение в резултат от ПТП.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
доводите във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо и следва
да се обсъдят доводите срещу неговата законосъобразност.
Съгласно
нормата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), с плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение.
Както приема и СРС в оспореното решение, за да се
ангажира отговорността на прекия причинител на вредата - деликвента, по чл.
213, ал. 1, изр. 3 - то от КЗ (отм.) е необходимо да се установи, пълно и
главно, валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и
застрахователното дружество - ищец по застраховка „автокаско”, заплащане на
застрахователното обезщетение от застрахователя на увредения автомобил, както и
реализиране на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
делинктвента - противоправно деяние, настъпили от него вреди и причинно -
следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди. По смисъла на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
По общите правила на разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва
да установи посочените предпоставки за уважаване на претенцията. В тежест на
ответника е да докаже защитните си възражения, както и да обори презумцията за
виновно причиняване на вредата.
В случая от събраните пред СРС
доказателства в съвкупност е установено наличието на валиден договор с ищеца по
застраховка „каско” на автобус „Тедом Л 12“, с рег. № ********настъпил в
рамките на срока по застраховката покрит риск – ПТП на 05.07.2013 г., съгласно протокол
за ПТП от същата дата, изготвен след посещение на място от органите на РУ – МВР
– гр. Айтос. От протокола се установява, че причината за ПТП е навлизане на ответника – пешеходец С.Е.Р. в пътното платно на движение
на автобуса, който се е движил правилно в своята пътна лента, при което пешеходецът
се е блъснал в предното ляво странично стъкло и е причинил щети на автобуса.
Не е спорно, че по уведомление на
застрахованото лице при ищеца е образувана щета № ********** и за отстраняване
на вредите по автобуса на сервиза е заплатена сума в размер на 648 лв.,
съгласно фактура от 11.07.2013 г.
Механизма на произшествието, описан
в протокола за ПТП, се установява изцяло от материалите
по административно - наказателната преписка, заключението на съдебно - автотехническата
експертиза и показанията на свидетелите Д.Д.и Ж.Ж.– съставители на протокола за
ПТП, служителя на РУ - гр. Айтос.
Според протокола за ПТП и
показанията на свидетелите, които са посетили мястото след инцидента, ПТП е причинено от ответника, който е навлязъл върху платното за движение от
лявата страна на автобуса и се е блъснал в лявото му странично стъкло (шофьорското). Въпреки, че свидетелите
не са преки очевидци на произшествието, те са посетили мястото непосредствено
след настъпването му, разговаряли са с участниците и пред тях ответникът е
описал начина, по който е настъпило произшествието, а именно - че внезапно е
навлязъл в пътното платно (изскочил е) без да се огледа, като е криел лицето си
от дъжда и е тичал, при което се е ударил в автобуса. Ответникът не е възразил
срещу описанието на фактите нито в акта, нито в констативния протокол за ПТП.
Предвид изложеното основателно СРС е
приел за установени предпоставките за
ангажиране отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД -
деяние, вреда и причинната връзка между тях.
Във връзка с възраженията срещу
противоправността в поведението на ответника следва да се посочи, че съгласно
презумцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД противоправното поведение на делинквента се
предполага до доказване на противното, като пред СРС ответникът не е оборил
тази презумция. Той не е ангажирал доказателства за
твърденията, че е пресичал на указано за това място (пешеходна пътека) и че е
положил дължимата грижа и въпреки това не е могъл да предвиди възможността от
настъпване на произшествие както поддържа в жалбата. Обстоятелството, че по
време на произшествието е валял дъжд не оневинява ответника, нито сочи, че той
не е бил в състояние да ръководи постъпките си, както се твърди в жалбата.
По изложените съображения, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм), застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител
на вредата и има право на регресен иск за връщане на изплатеното на пострадалия
обезщетение.
Размерът на сумата, заплатена за
ремонта на причинените вреди, е установен от заключението на САТЕ. Според нея средната
пазарна стойност на ремонта на причинените вреди на автобуса към датата на ПТП
е в размер на 648 лв. Това е размера, до който ищецът е встъпил в правата на
застрахованото при него лице срещу причинителя на вредата, по смисъла на чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.).
Въззивният съд
споделя изводите на СРС за неоснователност на възражението за съпричиняване на
резултата от водача на увредения автобус.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали само ако той сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдебната практика е обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 г.,
което не е загубило сила. Съобразно практиката, съпричиняването има обективен характер и е налице само в случаите, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
ЗДвП и виновно. (Решение № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013
г., т. к., І ТО на ВКС).
В случая се
установява, че водачът на автобуса, в който се е блъснал пешеходеца - ответник,
се е движел с изцяло съобразена с пътните условия скорост в платното си за
движение. Според САТЕ навлизането на пешеходеца от ляво на дясно в платното на
движение с ширина до 6 метра, дава поне три метра странично разстояние между
него и автобуса. От техническа гледна точка най – вероятно пешеходецът, който е
изскочил на пътното платно, не е попаднал в зрителното поле на водача на
автобуса, който не е имал никаква възможност водача да спре. Освен това, ако
беше спрял внезапно на пътното платно, автобусът от една страна щеше да създаде
опасност за останалите участници в движението, а от друга - той пак би
представлявал препятствие, в което пешеходецът може да се блъсне. Според
експертизата, при описаната в протокола за ПТП обстановка, водачът на автобуса
не е имал възможност да предотврати ПТП. Възражението на ответника за
съпричиняване на резултата е изцяло недоказано и неоснователно.
Понеже
мотивите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението е постановено в съответствие с материалния
закон и събраните доказателства и следва да се потвърди изцяло, включително в
частта по разноските.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода
от спора, право на разноски по делото има ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и ЗПП. Предвид извършените от представителя на ищеца
действия, в тежест на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв. СГС.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 522227/31.10.2018 г. на
СРС, 143 с - в, по гр. д. № 68319/2016 г.
ОСЪЖДА С.Е.Р., ЕГН ***********, с адрес: ***, с адрес на особения си представител
: гр. София, ул. „********, адв. Д., да
заплати на ищеца „ЗД Е.“ АД, ЕИК********, адрес : гр. София, ул. „*******,
разноските в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за СГС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и ЗПП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване пред ВКС, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.