Решение по дело №3593/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 18.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов  в.гр.дело № 3593 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение от 08.08.2017 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в и след като установил, че е допусната очевидна фактическа грешка в решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, а именно ответникът е осъден да заплати 65,56 лева повече, тъй като вместо правилната сума, отразена в мотивите на решението е записана сумата от 290 лева, първоинстанционният съд е допуснал поправка на явна фактическа грешка в решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.д. № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, като записаната с цифри и думи в диспозитива сума „290 лева /двеста и деветдесет лева/“, следва да се чете „224,44 /двеста двадесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/“.

Срещу решение от 08.08.2017 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, с което по реда на чл. 247 от ГПК СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 18.09.2014 г. решение е постъпила въззивна жалба от Агенция „М.“. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Посочва се, че на основание чл. 247, ал. 1 ГПК и съобразно мотивите изложени в определение от 14.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 7530/2017 г. по описа на СГС, ГО, II-Е въззивен състав, първоинстанционният съд е следвало да поправи допуснатата в решението очевидна фактическа грешка относно извършените  от бюджета на съда разноски по делото за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на уважената част от исковете, като се произнесе с отделен диспозитив по отношение на тях, както и да поправи допусната в диспозитива на решението от 18.09.2014 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в очевидна фактическа грешка в правното основание за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, като постанови, че същите се присъждат на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Моли се за отмяна на обжалваното решение от 08.08.2017 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, с което по реда на чл. 247 от ГПК СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 18.09.2014 г. решение, с произтичащите от това последици.

Насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор на същата в законоустановения срок за това.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба срещу решение № 465867 от 07.08.2018 г., постановено по гр.дело № 89182/2017 г. по описа на СРС, ГО, 145 с-в е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в са отхвърлени предявените от Д.Х.Д. срещу Агенция „М.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

С решението и на основание чл. 262 КТ, Агенция „М.“ е осъдена да заплати в полза на Д.Х.Д. сумата от 1453,64 лева, представляваща възнаграждение за положен труд в периода 28.09.2009 г. – 04.08.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над уважената част от 1453,64 лева до пълния предявен размер от 1750 лева.

С решението от 18.09.2014 г. постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Агенция „М.“ да заплати на Д.Х.Д. сумата от 124,60 лева, представляваща разноски в производството.

С решението от 18.09.2014 г. постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът е осъдил Д.Х.Д. да заплати на Агенция „М.“ сумата от 290,00 лева, представляваща разноски в производството.

В мотивите към решението от 18.09.2014 г. СРС е формирал воля относно разпределението на отговорността за разноските между страните, съобразно изхода на спора, като е посочил, че съобразно изхода на спора на ищцата се дължи сумата от 124,60 лева, представляваща разноски в производството, че на ответника се дължи сумата от 290 лева, представляваща разноски в производството, както и че ответникът дължи в полза на съда разноски по уважения иск по чл. 262 КТ – 58,14 лева за държавна такса и 166,30 лева за съдебно-счетоводна експертиза.

С определение от 22.11.2016 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в и след като установил, че в мотивите на решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в правилно е определил дължимите в полза на съда от страна на ответника разноски, но е пропуснал да се произнесе с нарочен диспозитив в този смисъл, първоинстанционният съд е допълнил решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, като е осъдил Агенция „М.“ да заплати по сметка на СРС сумата от 224,27 лева, представляваща разноски по уважения иск по чл. 262 КТ за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза.

Срещу определение от 22.11.2016 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в е подадена частна жалба от Агенция „М.“, въз основа на която е образувано ч.гр.д. № 7530/2017 г. по описа на СГС, ГО, II-Е въззивен състав. С определение от 14.07.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 7530/2017 г. по описа на СГС, ГО, II-Е въззивен състав, въззивният съд е обезсилил определение от 22.11.2016 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в и е върнал делото на СРС, 59 състав, за провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК.

С решение от 08.08.2017 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в и след като установил, че е допусната очевидна фактическа грешка в решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, а именно ответникът е осъден да заплати 65,56 лева повече, тъй като вместо правилната сума, отразена в мотивите на решението е записана сумата от 290 лева, първоинстанционният съд е допуснал поправка на явна фактическа грешка в решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.д. № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, като записаната с цифри и думи в диспозитива сума „290 лева /двеста и деветдесет лева/“, следва да се чете „224,44 /двеста двадесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/“.

Видно от материалите по делото, в мотивите на решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, районният съд е формирал воля относно дължимите от ответника в полза на СРС разноски, съразмерно на уважената част от исковете, но е пропуснал да обективира тази своя воля в диспозитива на решението. Ето защо е било налице основание за отстраняване на горното несъответствие по реда на производството за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, постановено по делото, като първоинстанционният съд е следвало да осъди ответника Агенция „М.“ да заплати по сметка на СРС сумата от 224,44 лева, представляващ разноски за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на уважената част от предявените искове. Вместо това обаче, първоинстанционният съд е постановил решение, с което е допуснал поправка на явна фактическа грешка в решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, като е постановил присъдената в полза на Агенция „М.“ сума за разноски в производството в размер на 290 лева /двеста и деветдесет лева/ да се чете 224,44 лева /двеста двадесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/. Не е било налице основание за поправка на решението в посочения от първоинстанционният съд смисъл, доколкото в мотивите към решение от 18.09.2014 г. е формирана воля относно разпределението на отговорността за разноски между страните, съобразно изхода на спора, определено е че в полза на ответника се дължи сума в размер на 290 лева за разноски в производството и с диспозитива на решението ищецът е осъден да заплати в полза на ответника същата сума. Видно от разпоредбата на чл. 248 ГПК искане за изменение или допълване на решението в частта за разноските може да бъде направено само от някоя от страните в производството и само в определените в чл. 248, ал. 1 ГПК срокове. Извършената с обжалваното решение от 08.08.2017 г. поправка на явна фактическа грешка в решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в има характер именно на изменение на решението в частта за разноските, доколкото първоинстанционният съд е изменил размера на сумата за разноски, дължима от ищеца в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Такова служебно произнасяне от страна на съда е недопустимо, доколкото не е бил сезиран с подобно искане от нито една от страните, а същевременно са били изтекли и законоустановените срокове, в който подобно изменение е могло да бъде извършено.

Ето защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, а делото следва да бъде върнато на СРС, 59 състав за провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК, като следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в  решение от 18.09.2014 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, като ответникът Агенция „М.“ следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 224,44 лева, представляваща разноски за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на уважената част от предявените искове.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 08.08.2017 г., постановено по гр.дело № 46431/2012 г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в.

ВРЪЩА делото на СРС, 59 състав, за провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

                       

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                                                                                                            2.