Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Милена Стоянова

при секретаря О.П. като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 1110 по описа за 2016год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД гр. София, чрез юрисконсулт Мирела Недялкова против М.Г.Д. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен договор за издаване и ползване на международна кредитна карта между страните М.Г.Д. и „Райфайзенбанк /България/”ЕАД, е възникнала облигационна връзка, регулирана от Общите условия на договора. Съгласно същия, картоиздателят е издал кредитна карта с кредитен лимит в размер на 930.00 лева в полза на картодържателя, който може да използва суми до определения лимит, като върху използваната част се дължи договора лихва. Посочва се също, че картоиздателят ежемесечно изпраща до длъжника извлечение за извършените транзакции с картата през предходния месец, което съдържа информация за начислените лихви и такси, както и за размера на дължимата минимална погасителна вноска и срока за нейното погасяване. Поддържа се, че ответникът не е обслужвал редовно задълженията си по договора, поради което усвоения и непогасен лимит е станал предсрочно изискуем. Посочва се също, че на 26.01.2015г. кредиторът е прехвърлил вземанията си на ищцовото дружество с договор за цесия. На 03.10.2015г. ищцовото дружество е изпратило до ответника писмено обявление за предсрочна изискуемост на вземанията по договора, както и е изпратено уведомление за извършената цесия.

Въпреки отправените до ответника покани, последният не е погасил задълженията и поради това ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В законовия срок от страна на ответника е постъпило възражение против заповедта за изпълнение, поради което за ищеца възниква правен интерес от образуване на настоящото дело.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 930.00 лева – главница, сумата от 424.39 лева – договорна лихва, дължима за периода от 03.11.2012г. до 03.10.2015г. и сумата от 98.54 лева – лихва за забава за периода от 27.01.2015г. до 11.02.2016г.

Ответникът извън възражението в заповедното произовдство, че не дължи изпълнение на вземането, не е подал отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за събиране на такива, редовно призован не се е явил в с.з.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 399/2016г. по описа на ВРС.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представеното заверено от ищеца копие на Рамков договор № 1204210378916855 от 11.05.2012г. за издаване и ползване на международна кредитна карта, е видно, че между „Райфайзенбанк /България/ „ЕАД и ответника, е сключен договор за издаване на международна кредитна карта с чип. Договорен е първоначален кредитен лимит в размер на 930.00 лева, както и лихва, която се дължи върху ползвания кредитен лимит или част от него.

Не е спорно и сключването на представения конкретен договор за цесия от 26.01.2015г. между „Райфайзенбанк /България/”ЕАД като продавач и „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД като купувач. Вземанията са индивидуализирани в приложение № 1А, което е част от договора за цесия. Налице е потвърждение на договора за прехвърляне на вземания от страна на цедента.

Цедентът „Райфайзенбанк /България/”ЕАД е упълномощил ищцовото дружество / цесионер/ да уведоми от името на банката всички длъжници по цедираните с договора за цесия от 26.01.2015г. вземания.

От представените по делото два броя известие за доставяне, които не са оспорени от ответника, се установява, че ищцовото дружество е уведомило длъжника М.Г.Д. за извършената цесия на 06.03.2015г., както и го е уведомил за предсрочна изискуемост на вземането на 07.10.2015г. От направеното отбелязване, е видно, че и двете уведомления са получени от Л. И. – майка на ответника.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза след преглед на материалите по делото и след снабдяване с информация от „Райфайзенбанк /България/”ЕАД е посочило, че на ответника е предоставена кредитна карта с лимит в размер на 930.00 лева, като последния е усвоил на части за периода от 11.05.2012г. до 26.09.2012г. общо 1030.00 лева. Направените от ответника погасителни вноски за времето от 29.05.2012г. до 12.11.2012г. са в размер на 265.00 лева или непогасения размер по кредитната карта е 765.00 лева.

Според проверените от вещото лице документи, задължението на ответника е, както следва:

- главница – 765.00 лева

- стандартна лихва – 434.86 лева

- наказателна лихва – 98.53 лева

По делото не се представиха доказателства ответникът да е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора и да е извършила погасяване на дължимите суми.

При това положение, претенцията на ищеца за неплатена главница ще следва да бъде уважена до посочения в заключението на вещото лице размер, а именно сумата от 765.00 лева, като до пълния претендиран такъв до сумата от 930.00 лева – ще следва да се отхвърли като неоснователен.

Претенцията за дължима договорна лихва в размер на 424.39 лева за периода от 03.11.2012г. до 03.10.2015г. също се явява основателна и доказана. В чл. 32 от договора, страните са уговорили, че за ползване на кредитния лимит или част от него, картодържателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 17.8%. От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период ответникът е ползвал кредитния лимит, а размерът на договорната лихва е посочения в исковата молба.

Основателна се явява и претенцията за лихва за забава в размер на 98.53 лева за периода от 27.01.2015г. до 11.02.2016г. така, както е посочено в заключението на вещото лице, тъй като се установи, че ответникът не е погасявал дължимите вноски така, както е уговорено.

По разноските.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. Представил е списък на разноските в исковото производство, както следва: внесена държавна такса в общ размер от 125.00 лева, 100.00 лева - депозит за вещо лице, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева или общо разноски - 575.38 лева.

От представения по делото документ на л. 5 се установява, че платената държавна такса не както е посочено в списъка на разноските, а е в размер на 120.94 лева. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца ще следва да се присъдят разноски за платена държавна такса в размер на 107.21 лева, за вещо лице в размер на 88.64 лева, а за юрисконсултско възнаграждение ще следва да се присъдят разноски, изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата от 320.16 лева.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 29.06 лева за платена държавна такса, както и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, от които с оглед изхода на спора по исковото производство по съразмерност следва да му се присъдят 25.76 лева за платена държавна такса и 265.93 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.Г.Д. с ЕГН ********** ***, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор А. В. Г. сумата от 765.00 лева – неплатена главница, представляваща отпуснат и невъзстановен кредитен лимит по Рамков договор № 1204210378916855 от 11.05.2012г. за издаване и ползване на международна кредитна карта с чип, сключен между „Райфайзенбанк /България/ „ЕАД и ответника, което вземане е прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия от 26.01.2015г., като искът над присъдената сума до претендираната такава от 930.00 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор А. В. Г. сумата от 291.69 лева – разноски по заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 399/2016г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА М.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор А. В. Г. разноски по настоящото производство в общ размер от 516.01 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	3 октомври 2016 г.
Съдия:	Милена Стоянова Стоянова

Дело:	20161320101110
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	20 май 2016 г.

Решение по дело №1110/2016 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Милена Стоянова

Р Е Ш И :