№ 694
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100604625 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по
реда на тази глава.
С Присъда от 27.06.2018 г. по НОХД № 15695/17 г. по описа на СРС, НО, 14 с-в, СРС
е признал А. И. Д. за невиновен, като, на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест от
страна на прокурор при СРП.
В протеста и в допълнението към него се твърди за неправилност на присъдата, като
се развиват доводи за доказаност на деянието от обективна и субективна страна, както и на
неговото авторство. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна
такава, от въззивния съд.
С протеста не се правят доказателствени искания.
Срещу протеста не е постъпило възражение от подсъдимия или от неговия защитник.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на
делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът от СГП счита, че
присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна. Поддържат се аргументите в протеста. Моли се за нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
1
Подсъдимият Д. и неговият защитник адв. И., редовно призовани с лично връчени
призовки, не се явяват и не изтъкват уважителни причини за това. В тази връзка въззивният
състав счете, че не са налице процесуални пречки за даване ход на въззивното производство,
доколкото, от една страна, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НК, се касае за
обвинение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 5 /пет/ години,
поради което участието на подсъдимия не е задължително и, от друга страна, налице е
редовна процедура по призоваване на подсъдимия и неговия защитник и нито един от
двамата не е изтъкнал уважителни причини за неявяването си. Следва да се има също
предвид, че се протестира съдебен акт, постановен в интерес на подсъдимия.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният протест е процесуално-допустим, доколкото е депозиран в срок и то от
активно легитимирана страна – прокурор от СРП.
Разгледан по същество, съдът намира протестът за неоснователен. Съображенията на
състава са следните:
За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Подс. А. И. Д., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с адрес в гр. София, ж.к.
„Банишора“, ул. ****.
Срещу подс. Д. СРП е внесла в СРС обвинителен акт, с който го обвинява в това, че
на 14.09.2016 г., около 11:00 часа, в гр. София, ул. „Кресна“ пред № 5, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост –
на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените
от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
човешко достойнство: хванал за лявата ръка представителя на Столична община район
„Сердика“ – Д.С.Н., блъснал я и крещял, че ще я убие; наплюл в лицето полицейски
служител при 02 РУ-СДВР – полицейски инспектор П.В.П., крещял към нея: „****, ще те
очистя, ще те убия“, ударил я с юмрук в областта на стомаха, хванал с двете си ръце лявата
ръка на П., одрал я, като с действията си й причинил кръвонА.дане в областта на лявата
мишница и охлузване в областта на лявата предмишница; крещял към присъстващите: „Ще
ви избия всичките, ****, ще ви съдя“; буйствал при опит да бъде качен в служебен лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ****, собственост на СДВР; след качването
му в служебния автомобил започнал да рита с крака от вътре задната лява врата на
автомобила, в резултат на което изкривил в посока навън металната рамка в областта над
стъклото, при което се образувал луфт с ширина около 15 мм – престъпление по чл. 325, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
На 14.09.2016 г., около 09:50 часа, св. Д.Н., главен експерт в Столична община, район
„Сердика“, и колегата й, в лицето на св. Д.С., същия старши експерт в отдел „Устройство на
територията и строителен контрол“, отишли на адрес в гр. София, ж.к. „Банишора“, ул. ****,
във връзка с премахване на двуетажна къща, която била преминала административна
процедура, в резултат на която била обявена за опасна сграда.
На горепосочения адрес присъствали служители на Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението /РСПБЗН/, на фирмата, наета от общината да премахне
сградата, както и представители на служба „Охранителна полиция“.
На горепосочения адрес живеели св. П. Д.а, на 66 г., нейния съпруг св. И. Д. (същият
с психично заболяване), както и техния син, в лицето на подс. А. Д..
2
Пред пристигналите на горепосочения адрес на 14.09.2016 г. сутринта лица св. Д.а
заявила, че не била уведомена за протеклата процедура за дома, в който живеела, и отказала
да напусне къщата, за да се пристъпи към процедурата по събарянето й.
Около 11:00 часа на горепосочения адрес пристигнал подс. А. Д. – същият бил на
работа до този момент, но бил уведомен от близките си за случващото се. Силно афектиран,
директно и без да опита да проведе разговор с когото и да е било, подс. Д. се насочил към св.
Н., хванал я за лявата ръка, блъснал я назад и я ударил в тухлената ограда на съседния имот.
След това подс. Д. наплюл св. П.В.П. - полицейски инспектор в сектор „Охранителна
полиция“, група „Териториална полиция Сердика“ при 02 РУ - СДВР, ударил я с дясната си
ръка, свита в юмрук, в областта на стомаха, след което започнал да крещи към нея „****, ще
те очистя, ще те убия“, а после я хванал за лявата ръка и я одрал.
Присъстващият полицай от „Охранителна полиция“, в лицето на свидетеля Д.А.,
заедно с експерта св. С. и св. И.Д., служител на РСПБЗН, използвали сила срещу
подсъдимия, в резултат на което и след известна борба успели да му сложат белезници.
Междувременно бил извикан патрул на полицията и след като на ръцете на подс. Д.
вече били поставени белезници, на място се отзовали полицейските служители в лицето на
свидетелите Р. С. и М. Д., които следвало да транспортират задържаното лице със служебен
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ****.
Подс. Д. продължил да се държи агресивно, с трудности бил качен в патрулния
автомобил и там започнал да рита с крака по задната лява врата, като успял да изкриви
рамката на вратата над прозореца. Подсъдимият бил транспортиран във 02 РУ-СДВР, където
бил задържан за 24 часа.
В хода на ДП на подс. Д. била изготвена съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ),
съгласно чието заключение по време на инкриминираното деяние същият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и
можел да участва във всички фази на наказателното производство. Вещите лица заключили
също по отношение на подс. Д., че „поради ниския фрустрационен праг е възможно,
поставен в ситуации, възприети от него като застрашаващи, да реагира остро, което да
наложи кризисна интервенция“.
Съгласно заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена по
отношение на св. П. П., с действията си подс. Д. й причинил болка и страдание.
Нанесени били щети по служебен лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК
№ ****, които били отстранени от служители на 02 РУ-СДВР – същите поправили
нанесените щети като изпънали изкривената рамка, без да търсят щети от застрахователно
дружество.
За да възприеме гореизложената фактическа обстановка (макар и пестеливо, същата
вярно и по достатъчен начин отразява действително случилите се събития),
първоинстанционният съд се е ползвал от следните гласни и писмени доказателствени
средства: показанията на свидетелите Д.Н., П. П., Д.С., П.М., Д.А., И.Д., Р. С., М. Д., Р.Т.,
П.Л., К.К., П. Д.а, Л.Т., В.Н., П. Д.а и И. Д. (включително показанията от ДП, приобщени по
реда на чл. 281 от НПК); заключенията на СПЕ и СМЕ; протоколи за оглед на
местопроизшествие и на лек автомобил; справка за съдимост и криминалистически
регистрации на подсъдимия; справка от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ – също по
отношение на подсъдимия.
Доколкото обвинението визира квалифициран състав на „хулиганство“, което
обективно предполага събирането на данни от преки очевидци на твърдените като такива
действия, първоинстанционният съд правилно е отдал приоритет и е отчел първостепенната
важност на гласните доказателствени средства, като е предложил в достатъчна степен
3
подробен и аргументиран анализ на показанията на разпитаните свидетели, който
въззивната инстанция напълно споделя.
Основателно са изключени от доказателствената маса определено заинтересованите
показания на св. П. Д.а – майка на подсъдимия, като изолирани от останалия доказателствен
материал, както е правилно частичното изключване на част от показанията на св. И. Д., баща
на подсъдимия, отчитайки и влошеното му психично здраве. Закономерно са кредитирани и
заключенията на вещите лица, както и останалите цитирани по-горе писмени
доказателствени средства.
Всъщност не е и необходим самостоятелен анализ на доказателствата от страна и на
въззивния състав, не само поради вярната интерпретация на фактите и подкрепящите ги
доказателства, но и предвид обстоятелството, че между съда и прокуратурата принципно
няма спор относно установените факти. Спорът е единствено по отношение правната
преценка на тези факти и в частност субективната страна на деянието.
При така установената фактическа обстановка и на база правилния, подкрепящ я
анализ на доказателствата, първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна са
налице всички съставомерни признаци на изпълнителното деяние на посочения престъпен
състав, както и доказателства за неговото авторство, доколкото първият съд намира за
доказани всички вменени с обвинителния акт действия, като осъществени от подс. Д.: както
спрямо свидетелите Н. и П. и спрямо останалите присъстващи, така и по отношение щетите,
нанесени на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ****.
Действително, както е приел и първият съд, разгледани самостоятелно, всички тези
действия, осъществени от подс. Д., не могат да бъдат характеризирани по друг начин, освен
като израз на неприличие, невъздържаност и неуважение, грубо нарушаващи обществения
ред, изразяващи явно неуважение към обществото и осъществени на публично място,
поради което реално са станали достояние на множество хора.
Съвсем основателно обаче първоинстанционният съд е отбелязал, че тези действия не
могат да бъдат разглеждани самостоятелно и изолирано от обективната реалност, че същите
са били определено провокирани от действията на представители на общинските власти и
други правоохранителни институции, ангажирани със събарянето (след проведена
административна процедура) на къщата, в която е живеел самият подсъдим, заедно с
възрастната му майка и психично обременения му баща.
Точно това последно обстоятелство е залегнало при обсъждането на субективната
страна на деянието, предложено от първия съд, който е приел, че не са налице основания за
ангажиране на наказателната отговорност на подс. Д., поради липсата на елемент от
субективната страна на деянието – хулиганските подбуди. Отделно първият съд е
декларирал, че „личният мотив винаги изключва хулиганството“.
Въззивният състав не може да се съгласи с горната декларация на първия съд,
доколкото личният мотив не изключва безусловно хулиганските действия и за това е налице
практика на ВС. Преценката за това доколко хулиганските подбуди се явяват доказани,
независимо от съществуващия личен мотив (обикновено изразяващ се в предхождащ
конфликт между деец и лицето, обект на хулиганските действия) се прави на база на
конкретните факти и обстоятелства - не само инкриминираните, но и тези, които са свързани
със зараждането на личния мотив, фактите около предхождащия конфликт и ескалацията на
същия.
Независимо от това, първоинстанционният съд е имал необходимите аргументи, за да
обобщи, че макар по отношение на конкретно вменените му действия подсъдимият да е
действал с пряк умисъл, не е доказана изискуемата съставомерна за чл. 325 от НК специална
цел – действията му съзнателно да са целели (както твърди държавното обвинение)
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила,
4
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и човешко
достойнство.
Фактите около самия инцидент и тези, които го предхождат, безспорно сочат, че
присъствието на толкова много представители на общината и правоохранителните органи на
инкриминираното място се дължи на предстоящото събаряне на дома, в който подсъдимият
е живеел със своите родители и това обстоятелство стои в основата на правилния анализ на
субективната страна на вмененото деяние.
Въззивната инстанция, подобно на първата, няма да се впуска в изследване на
административното производство, довело до решението на общинските власти да съборят
жилището, обитавано от подсъдимия и неговите близки. Приема, че цялата процедура е
протекла законосъобразно, но в случая това не е толкова важно. Същественото в случая е (и
това е неоспорен факт), че общината не е предложила алтернатива на подсъдимия и другите
близки във вид на друг, общински имот, в който те да бъдат настанени. Няма данни самите
те да притежават друг такъв собствен имот. Също така налице са данни, че, макар неприети
от компетентните институции, близките на подсъдимия дълго във времето са излагали
своите аргументи срещу обявяване на жилището им за „незаконна постройка“.
Към всичко това се наслагват други два обективни факта: подсъдимият очевидно не е
знаел за пристигането на 14.09.2016 г. на лицата, отговорни за събарянето на сградата, в
противен случай щеше да се намира там, а не на друго място и в работно облекло;
подсъдимият получава съобщение по телефона от своите близки, че започват да събарят
домът им, като независимо, че точният текст на съобщението е останал неизвестен по
делото, житейски предвидимо е какви емоции са се зародили в съзнанието на подсъдимия.
Още повече при констатирания по метода на експертизата у него нисък фрустрационен праг,
заради който е възможно, поставен в ситуации, възприети от него като застрашаващи,
подсъдимият да реагира остро, което да наложи кризисна интервенция – непосочен в
мотивите, но наличен по делото (от епикриза на л. 83 от ДП и от самата СПЕ) факт е, че след
първоначалното му задържане за 24 часа подсъдимият е предприел действия на автоагресия
и суисидни такива: удрял е главата в стената на арестното помещение на 02 РУ-СДВР, а на
другия ден се е качил на покрив, откъдето е заплашвал да се самоубие.
Всичко това са факти, водещи до изводи, противни на тези, прокарани от държавното
обвинение, а именно:
На първо място деянието не е извършено на публично място, а в рамките и
непосредствено до все още неразрушеното жилище, обитавано от подсъдимия Д. и неговите
родители.
На второ място налице е подчертано личен мотив, който в своята достатъчност
напълно изключва хулиганските подбуди. Действията на подсъдимия са израз на завладели
го негативни емоции, сред които може ясно да се разграничат гнева, разочарованието и
отчаянието, че държавните институции, образно казано, „оставят на улицата“ него и
родителите му, като разрушават жилището им, без да предложат алтернатива на това, както
и уплахата и смущението от това, че не се е намирал на място, когато са дошли
институциите. Не без значение за формирането на този фрустрационен „коктейл“ (съобразно
и заключението на СПЕ) е и по какъв начин е била предадена по телефона ситуацията от
близките, за да се появи самият той на инкриминираното място в състояние, в което нищо и
никой не могат да го обуздаят. Всички тези действия, хаотично насочени към непознати за
него представители на различни институции, намиращи се пред дома му, само свидетелстват
за своеобразния „бунт на отчаянието“, което огорченият от същите тези институции Д. е
предприел – в това има твърде много личен мотив, за да се обсъжда въобще „хулиганство“.
Липсата на хулигански подбуди по основния състав не е налагало обсъждането на
квалифициращото обстоятелство „с изключителна дързост“, но и в тази насока
5
първоинстанционният съд е изложил верни изводи, че поведението на подсъдимия при
задържането и обезвреждането му от присъстващите и дошлите по-късно полицейски
служители не бива да се изважда отделно от цялостната обстановка. Оказаната съпротива
срещу органите на реда и последвалото буйстване в автомобила не са отделна,
самостоятелна проява на подсъдимия, а част от цялостното му поведение, изразяващо
гневно несъгласие със случващото се с жилището му, поради което не може да бъде
разглеждано нито като квалифициращо обстоятелство, нито като отделна хулиганска проява.
Друг е въпросът доколко осъществената съпротива при поставяне на белезници и товарене в
полицейски автомобил носи характеристиките на хулиганство, а не е израз на естествена
защитна реакция.
Първоинстанционният съд, в заключение, е посочил напълно вярно, че в действията
на подсъдимия се съдържат данни за престъпление от частен характер по чл. 130, ал. 2 от
НК (или чл. 146, ал. 1 от НК), но преследването на това деяние е предоставено на
усмотрението на пострадалия, още повече, че прокурорът не е поискал по реда на чл. 287,
ал. 5 от НПК от съда да се произнесе с присъдата и по престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 27.06.2018 г. по НОХД № 15695/17 г. по описа
на СРС, НО, 14 с-в, СРС, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6