Р
Е Ш Е Н И Е
№
174
гр. Разград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 224 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал.
2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Постъпила е жалба от В. Н. Н. от гр. Р.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2612
от 30.08.2021 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Разград, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и
ал. 2, т. 6 ЗАвтП е приложена ПАМ временно отнемане за срок от една година на
издаденото на жалбоподателя удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“
№ 037947 от 21.05.2018 г. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна
като издадена от некомпетентен орган и незаконосъобразна като постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Иска се заповедта да бъде обявена за нищожна, алтернативно
да бъде отменена като незаконосъобразна, с присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Разград оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 30.08.2021 г. около 09:25
часа в гр. Разград, на ул. „Ангел Кънчев“, пред входа на МБАЛ „Св. Иван
Рилски“, служители на РД "Автомобилна администрация" – Русе спрели за
проверка жалбоподателя, който управлявал лек автомобил "Шевролет Авео"
с рег. № ******** от категория М1.
Автомобилът бил обозначен като таксиметров, с включена зелена светлина на
индикатора на електронния таксиметров апарат с фискална памет ЕС007437,
фискална памет № 46092845, с Разрешение за таксиметров превоз на пътници №
21192/ 22.07.2021 г. за Община - Разград и включен към Удостоверение за
извършване на таксиметров превоз № 06055/28.01.2005 г. Контролните органи констатирали,
че водачът извършвал таксиметров превоз на един пътник /Г. Х. Д. – С./ без да е включил в режим на
регистриране на превоза монтирания в таксиметровия автомобил електронен
таксиметров апарат с фискална памет. На жалбоподателя е съставен Акт сер.
А-2020, бл. № 293560 за установяване на административно нарушение по чл. 38 от
Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Актът бил подписан от
нарушителя с възражението, че е карал пътника, за да прегледа майка му.
Въз основа на описаните в
АУАН факти е издадена оспорената заповед, с която спрямо жалбоподателя е
приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ ЗАвтП - временно отнемане за
срок от една година на издаденото
му удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“.
По делото е разпитана свидетелката д-р Г. Д.,
която дава показания, че са приятели със семейството на жалбоподателя и взаимно
си помагат. Имали уговорка от вечерта, че на другия ден трябва да прегледа
майка му. Сутринта с таксиметровата кола тръгнали от жилището на свидетелката и
по нейна молба се отбили до болницата, за да си вземе едни документи. Когато ги
спрели за проверка, тя обяснила повода за пътуването, но й отговорили, че това
няма никакво значение. Св. Д. заявява, че не
е плащала пари за превоза. И друг път се е возила с В.
и не е плащала.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. С приложената
по делото Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. изпълнителният директор на ИА
„Автомобилна администрация“ е упълномощил определени длъжностни лица, в това
число началниците на областен отдел „Автомобилна администрация“ в регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а
ЗАвтП. От съдържанието на посочената заповед се установява, че волята на изпълнителния
директор на ИААА е да делегира правата си по прилагане на всички видове ПАМ по
чл. 106 и чл. 106а ЗАвтП, включително при законови промени на отделните
разпоредби. В този смисъл съдът не споделя довода на жалбоподателя, че
приемането на т. 7 на чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП със ЗИДЗАвтП, обн. ДВ, бр. 60 от
2020 г., в сила от 7.07.2020 г, предполага ново изрично оправомощаване.
Оспореният административен
акт е в установената форма и има съдържанието, изискуемо от чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването му не са били нарушени
административнопроизводствените правила.
Но оспорената заповед е материално
незаконосъобразна. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.
„а“ ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка временно отнемане за срок една година на
удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва
таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на
регистриране на превоза. За прилагане на този вид ПАМ е необходимо да се докаже,
че водачът е извършвал таксиметров превоз на пътници. Понятието „таксиметрови
превози“ е дефинирано в т. 26 от ДР на ЗАвтП като превози на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат
в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. По делото е
установено, че жалбподателят е извършвал превоз на св. Г. Д., но без заплащане. С оглед личните
отношения между тях и целта на превоза – медицински преглед на майката на
водача, услугата е била безвъзмездна. При липсата на уговорено заплащане
превозът не е таксиметров, съответно няма основание за прилагане на ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ ЗАвтП.
С оглед изхода на делото
и
в съответствие с чл. 143, ал. 1 АПК
жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно предявени и
доказани в размера на 310 лв. - 10 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение. Последното е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението на ответника за прекомерност е
неоснователно.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № РД-14-2612 от 30.08.2021 г., издадена
от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград, с която
на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 ЗАвтП спрямо В. Н. Н. от гр. Р. е
приложена ПАМ временно отнемане за срок от една година на издаденото
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № 037947 от 21.05.2018 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на В. Н. Н. за разноски по делото сумата 310 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/