№ 7296
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100514006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. Ц. С. срещу решение №
17756/03.10.2024г., постановено по гр. д. № 16625/2024г. на СРС, 156 с-в.
С решението СРС е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ от Р. Ц. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** срещу ОП
„СТОЛИЧНО ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ“. БУЛСТАТ:
0006963272342, със седалище и адрес на управление: гр. София, село Яна, местност
„Садина“ ПК 1805, за признаване за незаконно уволнението извършено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата, извършено със Заповед № ПТО 24-
РД15-60/31.01.2024 г., както и неговата ОТМЯНА, както и иска за
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на работа на длъжността „инженер-механик“, която е заемал
преди уволнението. С обжалваното решение е отхвърлен и предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от Р. Ц. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. **** срещу ОП „СТОЛИЧНО ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА
ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ“. БУЛСТАТ: 0006963272342, със седалище и адрес на
управление: гр. София, село Яна, местност „Садина“ ПК 1805, за заплащане на сумата
от 26600,88 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното уволнение за периода от 30.01.2024 г. до 31.07.2024 г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при
1
постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че не е изследван въпросът дали е налице реално
съкращаване в щата. Излага доводи, че не е отчетена структурата на общинското
предприятие, като извън компетенцията на директора е да взима решение за
съкращаване на бройките. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат
изцяло уважени като основателни и доказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил правилна фактическа обстановка, която не
е необходимо да се преповтаря. От правна страна и във връзка с наведените във
възззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав намира следното.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в
тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е било
прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да докаже предпоставките,
обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него основание и
надлежното му упражняване.
СРС е отделил за безспорно, че страните са се намирали в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 785/15.10.2021 г. за длъжността
„инженер механик“, който договор бил изменян със сключени допълнителни
споразумения към него; че на 31.01.2024 г. на ищеца му била връчена Заповед № ПТО
24-РД15-60/31.01.2024 г., с която трудовото правоотношение било прекратено на
2
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата; че последният пълен
отработен месец, който предхождащ месеца на уволнението на ищеца бил месец
12.2023 г., като БТВ било в размер на 4433,48 лева.
Основният спорен въпрос е налице ли е реално съкращаване на щата.
Жалбоподателят твърди, че съкращаването на щатната бройка в предприятието е
фиктивно и трудовите функции на съкратената длъжност продължават да съществуват
и в момента.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е императивна (в този смисъл решение №
127/10.05.2010 г. по гр. д. № 213/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 449/17.06.2010 г.
по гр. д. № 113/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Същата урежда случаите за прекратяване на
трудовото правоотношение в две хипотези – при закриване на част от предприятието и
съкращаване на щата.
Уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ изисква няколко предпоставки, които
следва да са налице кумулативно: решение на компетентния орган, взето по надлежния
ред, за намаляване, премахване на отделни щатни бройки по новия щат на
предприятието и действително премахване, намаляване на същите, считано от влизане
в сила на новото щатно разписание. Съгласно ТР № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС,
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е налице винаги, когато е
извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини, и в този
случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание,
предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата.
Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни
бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите. При т. нар.
фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но
се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като
съдържание на новооткрита длъжност, уволнението на посоченото основание е
незаконно. Когато трудовата функция е запазена в основното си съдържание, но с
променено наименование, съкращаването на част от щатните бройки за длъжността
задължава работодателя да извърши подбор съгласно императивната разпоредба на чл.
329, ал. 1 КТ, по критериите по-висока квалификация и по-добра работа с лицата,
заемащи новооткритата длъжност.
Видно от представените по делото щатни разписания и приетото заключението
по ССЕ, което и въззивният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че съгласно поименното щатно разписание, в сила от 19.01.2024 г. при
ответника са налице 37 щатни бройки, в сектор „Поддръжка и обслужване на машини
и съоръжения“: инженер, механик – 1 бр.; техник, механик – 3 бр., механошлосер – 25
бр., механошлосер (старши екип) – 7 бр., машинен оператор (пневматично почистване)
– 1 бр. Видно е от събраните доказателства, че трима служители са съкратени от
3
посочения сектор в т. ч. инженер, механик (ръководител сектор); техник, механик – 1
бр., механошлосер – 1 бр. Вещото лице е посочило, че съгласно поименното щатно
разписание, което е в сила от 01.02.2024 г. в сектор „Поддръжка и обслужване на
машини и съоръжения“ има 37 щатни бройки, в т. ч.: инженер, механик (ръководител
сектор) – 0 бр.; техник, механик – 2 бр., механошслосер – 26 бр., механошлосер
(старши екип) – 8 бр., машинен оператор (пневматично почистване) – 1 бр. Посочено
е, че в процесния сектор са открити 3 бр. щатни места – 2 бр. за длъжността
„механошлосер“ и 1 бр. „механошлосер (старши екип)“, като на новооткритите щатни
бройки няма назначени служители към 01.02.2024 г.
Така нареченото фиктивно съкращаване на щата, твърдяно от жалбоподателя, е
налице в случаите, в които се премахва длъжността като наименование, но се запазва
трудовата й функция в съществените и права и задължения като съдържание на
новооткрита длъжност. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има
тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност.
Няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други
/назначени отпреди това/ служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на
работодателя - съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи
тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата. Не е такова положението,
когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят наема друго лице на
мястото на уволнения работник. В този смисъл са решение № 179/20.10.2015 г. по гр.
д. № 5408/2014 г. на III ГО на ВКС и решение № 17/31.01.2013 г. по гр. д. № 1168/2012
г. на IV ГО на ВКС. Твърденията, поддържани във въззивната жалба са, че трудовите
функции на заеманата от жалбоподателя длъжност са възложени на служителите,
заемащи длъжността "машиношлосер" /старши/ и „машиношлосер“, която длъжност е
съществувала и по старото щатно разписание, т. е. изпълнението на трудовата функция
е възложено на други служители, назначени отпреди това.
Видно от представените по делото доказателства в сектор „поддръжка и
обслужване на машини“, където е престирал труд жалбоподателят, освен неговата
длъжност е имало длъжност механошлосер, а не машиношлосер, както се посочва във
въззивната жалба. Районният съд е обсъдил подробно какви са били функциите,
съгласно длъжностите характеристики на заеманата от ищеца ръководна длъжност и
длъжността „механошлосер“, поради което не е необходимо да се преповтарят. При
съпоставянето на длъжностните характеристики на ищеца и длъжността
„механошлосер“ е видно, че се касае за различни функции, които изпълняват
служителите, назначени на тези длъжности. Правилни са изводите на СРС, че
заеманата от ищеца длъжност е била ръководна и организационна, а тази на
„механошлосер“ е имала ролята на изпълнител. Действително, може да има
припокриване на функциите, но поради ръководния характер на заеманата от ищеца
преди уволнението, няма как тази длъжност да се сравнява с останалите. Пред
4
въззивния съд са приети и длъжностните характеристики на началник отдел „ремонт и
поддържка; инженер, енергетик /ръководител на сектор „Енергетика“/; инженер
механик - сектор „подвижна механизация“, техник механик. По отношение на тези
длъжностни характеристики, общото с длъжността на ищеца е, че функциите са били
ръководни, но те се отнасят до други отдели – сектор „подвижна механизация“ и
направление „Производство“, поради което и при съпоставка е видно, че тези отдели
касаят различни процеси, респективно работещите в тях изпълняват различни
функции и единственото общо са ръководните функции в тези различни процеси. Ето
защо, съдът намира, че е налице реално съкращаване ва щата.
Съкратена е единствената щатна бройка, предвидена за длъжността „инженер
механик“ – ръководител на сектор „Поддръжка и обслужване на машини и
съоръжения“, която е заемал ищецът, т. е. налице е реално и действително
съкращаване в щата, засегнало заеманата от ищеца щатна бройка за посочената
длъжност. По делото не се установява след уволнението на ищеца да е назначено
друго лице на същата длъжност, а от представените длъжностна характеристика за
длъжност „инженер механик“ – ръководител сектор и длъжностна характеристика за
длъжност „механошлосер“ се установява, че съкратената длъжност е различна по
трудови функции. Следва да се има предвид, че длъжността „Механошолсер“ е
съществувала и преди това, открита е още една бройка за същата, но в новото щатно
разписание не е предвидено съществуването на заеманата от ищеца длъжност преди
уволнението или такава със сходни функции, макар и наименована по различен начин.
Горните изводи не се променят от представената пред СГС справка от НАП, от
която е видно, че на същата дата, на която е бил прекратен трудовият договор на
ищеца са били прекратени и договорите на други служители на дружеството. В
писмените бележки жалбоподателят счита, че от представените пред СРС щатни
разписания е видно, че е съкратена единствено неговата длъжност, поради което
съпоставени със справката от НАП, намира, че представените щатни разписания са
изготвени единствено за целите на процеса. Тези изводи на въззивника са
неоснователни. Така например, видно от щатното разписание от 15.01.2024г. е
посочено, че числеността на персонала в направление „Административна дейност и
ПНО“ е 22 бр., звено „НПО и обществени поръчки“ – 5, а в щатното разписание от
01.2.2024г. съответно бройките са: „Административна дейност и ПНО“ - 19 бр., звено
„НПО и обществени поръчки“ – 2.
За пълнота следва да се посочи, че право на субекта на работодателската власт е
да промени щатното разписание в предприятието, като макар и запазвайки общия
числен състав като бройка, премахне определени длъжности за сметка на увеличаване
на други, които по негова преценка са по- необходими на даден етап от развитието на
дейността му. Това решение е въпрос на целесъобразност и не подлежи на
правораздавателен контрол /в този смисъл решение № 179/2003 г., постановено по гр.
5
д. № 2834/2011 г. на III г.о. на ВКС/. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая
не се касае за промяна в структурата на предприятието, включително за закриване на
отдел „Поддръжка и обслужване на машини и съоръжения“. Напротив, по делото се
установява, че посоченият отдел е запазен.
С решение № 625/01.10.2010 г. по гр. дело № 1773/2009 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 255/11.02.2015г., постановено по гр. д. № 194/2014г., ВКС, IV ГО и др., е
изразено становището, че когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и
съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност, каквато хипотеза в
случая се установи да е налице, работодателят по своя преценка може да уволни
съответният работник или служител, който заема тази единствена длъжност или да
направи подбор по критериите и целите, посочени в чл.329, ал.1 КТ, но ако той реши
да не упражнява правото си на подбор уволненият работник или служител не може да
оспорва уволнението като незаконно, поради това, че работодателят е уволнил него, а
не е използвал правото си на подбор в резултат на което би уволнил някой друг
работник или служител, чиято длъжност не се съкращава.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба относно компетентността
на органа, издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и по -
конкретно дали директорът на ОП СПТО е компетентен да извършва структурни
промени и да съкращава щата. Въззивният споделя изложените от СРС аргументи в
тази връзка. В допълнение на оплакванията във въззивната жалба, следва да се
отбележи и следното.
Според разпоредбата на чл. 13, т. 5 от приетия с решение № 123 на СОС
правилник за организацията и дейността на ОП СПТО директорът на ОП СПТО
утвърждава длъжностното и поименното щатно разписание на предприятието, а
според разпоредбите на чл. 19, т. 4 и 5 Столичният общински съвет приема решения,
свързани с одобрение и промяна в структурата на предприятието и одобрение и
промяна на щатната численост на предприятието.
Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че в правомощията на
Столичния общински съвет е да приема решения, с които да определя структурата на
предприятието, както и да определя общата численост на служителите в същото, но не
и разпределянето им по конкретни длъжности, звена и позиции в структурата.
Последното е в компетенциите единствено на директора на ОП СПТО чрез
правомощието му да утвърждава щатно разписание. Утвърждаването на щатно
разписание включва и възможност за промени в него в рамките на определената обща
численост, като тези промени може да се изразяват във всички форми на съкращаване
в щата – премахване на трудовите функции, включени в определена длъжност,
прехвърлянето им към друга длъжност или разпределянето им към други длъжности,
допълването им с други същество различни трудови функции. С оглед на това изразът
6
в разпоредбата на чл. 19, т. 5 от правилника, че СОС приема решения, с които
одобрява промяна на щатната численост на предприятието, изяснява, че определянето
на общия брой на служителите в процесното предприятие може да се изрази в
увеличаването или намаляването му, но не означава правомощие на СОС да взема
решение за съкращаване в щата, т. е. да изменя щатното разписание чрез съкращаване
на длъжности в него по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Ето защо, се налага изводът,
че в рамките на максималния брой на служителите в предприятието, определен от
СОС, директорът на същото е компетентен да определя броя и длъжностите в
конкретните звена, защото като упражняващ работодателската власт негова е
преценката за конкретните нужди от персонал за ефективно осъществяване на
дейността на ОП СПТО. Следователно директорът на ОП СПТО е компетентен да
утвърждава щатното разписание на персонала на предприятието, като назначава и
уволнява служителите в същото. В настоящия случай не се касае нито за промяна в
структурата на предприятието, нито за промяна в общия брой на служителите в
предприятието, а за съкращаване в щата, т. е. за изменение в щатното разписание,
което е от компетентността на директора на ОП СПТО. Трудовият договор е сключен с
ОП СПТО, представлявано от директора и именно директора на ОП СПТО е издал
заповедта за прекратяване.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че процесната заповед за уволнение
е издадена от компетентен орган, като неоснователни са изложените във въззивната
жалба оплаквания в тази връзка.
С въззивната жалба са въведени оплаквания за липса на яснота в коя от
хипотезите на чл. 328, ал. 1, т 2 КТ е извършено прекратяването на трудовия договор.
Такива основания в исковата молба не са наведени. Съгласно трайно установената
съдебна практика ищецът по иск за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344,
ал. 1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на
факти, които не са посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и
фактически основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба. С
предявяване на иска ищецът може да допълва исковата си молба с нови факти само,
ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право, но е
пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Щом в исковата молба
ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е наведен и съответно съдът не може да се произнася по него.
В този смисъл решение № 216 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 916/2015 г., III г. о.,
ГК.
Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ включва два самостоятелни фактически
състава: закриване на част от предприятието и съкращаване на щата. Действително в
7
заповедта, като основание е посочен чл. 328, ал. 1, т 2 КТ, а като причина за
прекратяване на трудовия договор - „съкращаване на щата“. Следователно, ясно и
непротиворечиво е посочено причината за прекратяването. При уволнения в
хипотезата на чл. 328 КТ работодателят няма задължение да излага мотивите, поради
които е взел решение да прекрати трудов договор поради съкращаване в щата, тъй като
изискване за мотивираност на уволнителна заповед има само за уволнения поради
налагане на дисциплинарни наказания. При така направеното посочване на правната
норма и законовия текст ясно е защо трудовият договор на ищеца е прекратен.
Поради изложеното, настоящият въззивен състав приема, че правилно СРС е
приел, че е налице реално съкращаване в щата, а уволнението е законно.
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаването на уволнението за незаконосъобразно е неоснователен, то и
обусловеният от него конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа е неоснователен и подлежи на
отхвърляне. По същите съображения, неоснователен е и искът за заплащане на
обезщетение.
С оглед изложеното по - горе, поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде
изцяло потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 500 лв., представляваща направените пред
СГС разноски за адвокатско възнаграждение, предвид направеното възражение за
прекомерност и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 17756/03.10.2024г., постановено по гр. д. №
16625/2024г. на СРС, 156 с-в.
ОСЪЖДА Р. Ц. С., ЕГН: ********** да заплати на ОП „СТОЛИЧНО
ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ“. БУЛСТАТ 0006963272342, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500 лв., представляваща
направените пред СГС разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9