№ 8593
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110110776 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от К. Ф., гражданин на Руска федерация,
родена на ********** г., искове за признаване на установено, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД /с
предишно наименование „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД/, ЕИК *********, дължи на ищеца следните
суми: сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на пътник за отмяна на полет FB687
от 08.09.2018 г. по направление летище Бургас-летище Санкт-Петербург, Пулково, ведно със
законната лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на
236.89 лв. за периода от 13.09.2018 г. до 06.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
52531/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 88 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет FB687 от летище Бургас до летище Санкт-Петербург, Пулково, на
дата 08.09.2018 г. Ищецът твърди, че полетът бил отменен. Ищецът бил уведомен за
отмяната при пристигането в гр. Бургас, но не било предложено премаршрутиране. Твърди,
че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в
размер на 400 евро, тъй като полетът е бил с разстояние от 1926 км. Поддържа, че е
изпратила покана до ответника за изплащане на обезщетението, липсвало изпълнение,
поради което го претендира в пълен размер, както и претендира обезщетение за забава от
датата на поканата. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се наличието на
сключен договор. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за
отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация - чл. 422 ГПК във вр. с чл. 7, параграф 1,
б. „б“ вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД;
Вземането по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба
съответства на заповедта за изпълнение. Указанията за предявяване на исковата претенция
са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради постъпило в срок възражение по чл.
414 ГПК. Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявения иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С определение от 19.06.2022 г. е отделено като безспорно и признато по
производството, че разстоянието между летище Пулково, Санкт Петербург и летище Бургас
е над 1500 км.
Съдът приема за установено, че между ищеца и ответника е възникнало валидно
договорно правоотношение с предмет въздушен превоз по полет FB687 с дестинация
Бургас-летище Санкт-Петербург, Пулково на 08.09.2018 г. Представен е по делото копие от
електронен билет с превод на български език. Представеният билет съдържа информация за
полета, за времето на излитане и кацане, както и информация за плащането, същият е
заверен вярно с оригинала. Оттук и съдът намира, че e доказано сключеното договорно
правоотношение между страните.
Съгласно чл. 2, б. „л“ от Регламент 261/2004 г. „отмяна“ на полета означава
неексплоатация на полет, който е предварително планиран и за който има поне едно
резервирано място. Следователно за разлика от закъснелия полет отмяната на полета е
последица от неексплоатацията на предварително планиран полет.
В тежест на ответника е указано да докаже, че полетът е бил изпълнен съобразно
предвиденото разписание, респ. наличието на освобождаващи отговорността предпоставки
по смисъла на чл. 5, параграф 1, б. „в“, i-iii или чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004
г. В доказателствена тежест на ответника е установяване на точното във времето
изпълнение на полета – виж решение № 579 от 22.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
13347/2018 г., решение № 1707 от 4.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6959/2019 г., решение №
264711 от 13.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5399/2020 г., решение № 263190 от 18.05.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 5427/2020 г. Въпреки разпределената доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал доказателства, че планираният полет FB687 от 08.09.2018 г. е
осъществен, нито се позовава на освобождаващи отговорността предпоставки по смисъла на
чл. 5, параграф 1, б. „в“, i-iii или чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета относно създаване
2
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на
пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на превозвача да осъществи въздушния превоз при предварително определени
в договора параметри. Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламента пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на разстояние над 1 500 км (какъвто е
и настоящият случай). За да се освободи от задължението си да плати обезщетение на
пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може
да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната
на следващия полет - решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС. Съгласно
съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, може да възникнат в случаи
на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач . За да
бъде определено едно събитие като извънредно, то следва да „не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач” и да „се намира извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход“ - в този смисъл и Решенията
по дела C-12/11 и C-257/14 на СЕС.
С отговора на исковата молба ответникът не се позовава на наличието на извънредни
обстоятелства, а и за целите на изясняване на понятието „извънредни обстоятелства” по
смисъла на съображения 14 и 15 от Регламента, следва да се има предвид, че Съдът на
Европейския съюз счита, че e необходимо е превозвачът да установи, че дори като използва
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не
би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието
му към дадения момент, да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до закъснение на полета /Решение по дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia – Linee Aeree Italian/. С Решение на СЕС от 11.06.2020 г. по дело C‑74/19 LE
срещу Transportes Aéreos Portugueses SA се приема и следното, че „Член 5, параграф 3 във
връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да
се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение
или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно
обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство полет, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което
запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на
използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен
превозвач“.
3
В случая по делото не се твърди и не се доказва наличие на извънредно
обстоятелство.
Неоснователно е евентуалното възражение на ответника за погасяване на вземането
по давност:
В решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне
сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се
прилагат правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск. В мотиви
на това решение Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в
членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 г., не попада в приложното поле на Варшавската
конвенция и на Конвенцията от Монреал /в този смисъл решение от 23 октомври 2012 г. по
дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10, точка 55/. Становището, че правата, които се
основават съответно на посочените разпоредби на Регламент № 261/2004 и на Конвенцията
от Монреал, спадат към различни правни уредби, е последователно възприето в практиката
на СЕС /решение от 9 юли 2009 г. по дело C-204/08 Rehder, решение от 13 октомври 2011 г.,
Sousa Rodríguez и други, C-83/10, решение от 10 март 2016 г. по дело C-94/14, решение от
09 юли 2020 г. Vueling Airlines по дело С-86/19/.
Според практиката на СГС – решение № 266070/11.10.2021г. по в. гр. д.№ 7764/2020 г.
по описа на СГС, решение № 263463/28.05.2021 г. по в. гр. д. №10832/2019 г. по описа на
СГС, решение № 262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020г. по описа на СГС новите ал. 2
и ал. 3 на чл. 135 ЗГВ /измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр.
16/23.02.2021 г./ нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона
отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
ЗГВ е приет в съответствие с разпоредбите на Варшавската конвенция /по-късно
заменена с Конвенцията от Монреал/, а Съдът на ЕС приема, че двегодишната давност,
установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не
може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на
основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004. В случая не може да се приеме, че
специалната разпоредба на чл. 135 ЗГВ има предвид погасителната давност и при искове за
вреди от отмяна/закъснение на полет, още повече и при действието и до измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. При невъзможността за приложение,
както на чл. 135 ЗГВ, така и на чл. 378 ТЗ, приложение следва да намерят общите
разпоредби на ЗЗД.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат приложението на
чл. 111, б. „б“ ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в
рамките на три години, считано от 08.09.2018 г. – датата, на която полетът е следвало да
бъде изпълнен. Искът е предявен преди изтичането на този срок – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по електронната поща – виж л. 3 от
заповедното производство, предвид което възражението на ответника за изтекла
4
погасителна давност е неоснователно. Още повече, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г.
Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен за сумата 400 евро. Като законна
последица следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 09.09.2021 г. до
окончателното изплащане.
Относно акцесорния иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, по
делото е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
следващото се на ищеца обезщетение за отмяна на процесния полет, като същевременно се
установи и отправянето на покана за заплащане на дължимото обезщетение. Моментът на
поставяне в забава не е и спорен между страните, доколкото не е оспорен с отговора на
исковата молба. В настоящия случай ищецът е отправил искане за изплащане на
обезщетението от 400 евро с имейл от 13.09.2018 г., като от датата на получаване на
поканата ответникът е изпаднал в забава. Като предвид чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение /в редакцията, действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. Определено по реда на чл. 162 ГПК чрез електронен
размерът на законната лихва за периода от 13.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и периода от
09.04.2020 г. до 06.09.2021 г. е в размер на 231.01 лева. Следователно, акцесорният иск е
основателен за сумата от 231.01 лева, а за разликата до пълния размер от 236.89 лв. и за
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. искът ще се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Разноски се претендират единствено на ищеца.
Ищецът доказва направата на разноски по исковото и заповедното производство в
общ размер на 400 лв., вкл. и заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. в размер на
300 лв. От общата сума за двете производства по съразмерност на ищеца следва да се
присъди сумата от 397.69 лв. – за разноски по настоящото производство и по заповедното
производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.
5
422 ГПК във вр. с чл. 7, параграф 1, б. „б“ вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД /с предишно
наименование „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД/, ЕИК *********, с адрес – гр. София, р-н Слатина,
Аерогара София, бул.”Брюксел” № 1, ДЪЛЖИ на К. Ф., дата на раждане: ********** г.,
гражданин на Руската федерация, с адрес на призоваване гр. София, УЛ. ПОЗИТАНО 9, бл.
1, вх. Б, ет. 2, ап. 4, следните суми: сумата в размер на 400,00 евро - представляваща
обезщетение за отмяна на полет FB687 от 08.09.2018 г. по направление Бургас - Санкт-
Петербург, Пулково, ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 231.01 лева - мораторна лихва за периода от 13.09.2018 г. до 12.03.2020 г.
и периода от 09.04.2020 г. до 06.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 52531/2021 г. по
описа на СРС, III ГО, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над
присъдения размер до пълния предявен размер от 236.89 лв. и за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД /с предишно наименование „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД/,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1, да заплати на К.
Ф., дата на раждане: ********** г., гражданин на Руската федерация, с адрес на призоваване
гр. София, УЛ. ПОЗИТАНО 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от общо 397.69 лв. - разноски по съразмерност за заповедното и за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6