Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 127
гр. Враца, 04.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 12.01.2022
г. /дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 667 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по жалба на
ЕТ „П. ЗД – А.Ч.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.Ч.С., чрез пълномощника * Ц.Б.Д. ***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 12/311/00642/3/01/04/01, издаден от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че
оспореният административен акт е нищожен и недопустим, а също така и постановен
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до
противоречие с материалния закон. Иска се от съда да отмени оспорения Акт за
установяване на публично държавно вземане.
От служебно изготвена от съда справка в Търговския регистър е установено, че търговецът ЕТ
„П. ЗД – А.Ч.“ е заличен на 21.10.2020 г., т.е. след датата на подаване на
жалбата – 23.09.2020 г. Правоприемник е „П. ЗД“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Л.К.С..
След
заличаване на едноличния търговец от Търговския регистър физическото лице
остава страна по всички правоотношения, възникнали за него в качеството му на
едноличен търговец. В подкрепа на това становище са няколко основни положения,
залегнали в практиката на ВАС, а именно: ЕТ не е нов правен субект, различен от
физическото лице, регистрирано като такъв. Обстоятелството, че признатото право
на ЕТ да бъде страна по търговски правоотношения е в рамките на собствения на
физическото лице персоналитет, означава, че качеството му на едноличен търговец
само разширява неговата правоспособност, но не води до промяна на неговата
правосубектност. Ето защо заличаването на жалбоподателя като ЕТ прекратява само
търговското качество на физическото лице, което продължава да е субект по
съществуващите правоотношения.
По
изложените съображения с определение от 20.05.2021 г. А.Ч.С. е конституирана
като оспорващ по производството.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния
представител * Ц.Д., поддържа депозираната жалба. Претендира разноски съобразно
представен списък. Представя писмена защита.
Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния
представител * М.А., в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна. Излага становище за законосъобразност на оспорения
акт. Претендира присъждане на направените по производството разноски съобразно
представен списък. Оспорва претендираните разноски от жалбоподателката и от
заинтересованата страна „П.3Д“ ЕООД гр. ***. Представя писмена защита.
Заинтересованата страна „П.3Д“ ЕООД гр. ***, чрез
пълномощника * Ц.Д., в представено писмено становище и в съдебно заседание поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя
писмена защита.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.10.2014г.
между ДФ "Земеделие", представляван от изпълнителния директор, и ЕТ „П. ЗД – А.Ч.“***, представляван от А.Ч.С., е сключен договор № 12/311/00645
за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към
неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. в размер на 391 160,00 лева,
представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проект № 12/311/00645 от 13.05.2013 г. Според
договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 15.09.2015 г.
В договора са разписани правата и задълженията на страните. В т. 8.1 от него е
уговорено в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни
и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от
договорената финансова помощ или е представил декларация и/или документ с
невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условия за
изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие
с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност,
Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на
помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 30/11.08.2008г.
Отпуснатата безвъзмездна
финансова помощ е за финансиране на проект по Бизнес план „Изграждане на къща
за гости „П.“ в гр. ***, общ. ***, обл. *** “. След завършване на инвестицията
е предвидено поддържане на две постоянни работни места и реализиране на приходи
от услуги за първата година в размер на 141 120,00 лв., за втората година –
150 528,00 лв. и за всяка следваща година до десетата година вкл. – в
размер на 156 800,00 лв.
При извършена
в периода 17.06.2019 г. – 30.06.2019 г. проверка на място след плащане и
допълнителна такава в периода 12.07.2019 г. – 05.08.2019 г. по проект № 12/311/00645
е установено, че изпълнението на бизнес плана за финансовата 2016 г. е в размер
на 8,59 % от заложените приходи, за 2017 г. – 9,39 % и за 2018 г. – 12,26 %.
Установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни
финансови години е в размер на 10,10 % от заложените приходи. При
административна проверка в регистъра на НАП е установено, че за 2016 г., 2017
г. и 2018 г. бенефициентът е извършвал здравно и социално осигуряване за едно
средно годишно заето лице.
Във връзка с констатациите от
проверката, с писмо изх. № 01-6500/8545 от 28.10.2019 г. жалбоподателят е
уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане.
От ЕТ „П.ЗД – А.Ч.“ е подадено възражение
вх. № 01-6500/8545 от 02.12.2019 г., в което е изразил несъгласие с
констатациите в писмото.
След разглеждане на възражението
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е приел същото за основателно,
като на 13.08.2020 г. е последвало издаването на оспорения АУПДВ № 12/311/00642/3/01/04/01,
с който на
жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 319 160,00 (триста и деветнадесет хиляди сто и шестдесет) лева. Актът е връчен на жалбоподателя на 05.09.2020
г.
С Решение за
поправяне на очевидна фактическа грешка № 12/311/00642/3/01/04/02
изх. № 01-6500/8545#3 от 21.08.2020 г. на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в АУПДВ № 12/311/00642/3/01/04/01, включително
относно размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане,
което вместо 319 160,00 (триста и деветнадесет хиляди сто и шестдесет)
лева следва да се чете 391 160,00 (триста деветдесет и една хиляди сто и
шестдесет) лева.
За
изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допусната и
приета съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема
като компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.
по данни на ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, няма регистрирани трудови договори
с работодател ЕТ „П.ЗД – А.Ч.“. Съгласно
представената справка от Община *** за месечните вноски по туристически данък с
декларатор ЕТ „П. ЗД – А.Ч.“, за 2016 г. отчетените нощувки са общо 165 бр., за
2017 г. – 155 бр. и за 2018 г. – 149 бр. Поради неоказано съдействие от
заинтересованата страна „П. 3Д“ ЕООД вещото лице не е проверило счетоводните документи на
ЕТ „П. ЗД – А.Ч.“ и съответно не е отговорило на въпросите относно
реализираните приходи от подпомаганата дейност за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и
процента на изпълнение на заложените приходи в бизнес плана по одобрения
проект.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. В чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон.
В нормата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Р. България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал.
3 и ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от ЗУСЕСИФ.
От така установената нормативна регламентация следва извода,
че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА е издаването
на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика,
включително Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 във
връзка с реализацията на проект по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“. Следователно оспореният Акт за установяване на публично държавно
вземане № 12/311/00642/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8545#2 от 13.08.2020г. е издаден от материално
компетентен административен орган – Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
при упражняване на законово регламентирани правомощия по чл. 27, ал. 7 във вр.
с чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП.
Оспореният АУПДВ
съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АП, но при издаването му са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Законът
за подпомагане на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила
от 28.06.2019 г.) в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 съдържа
уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на
оспорения акт на 13.08.2020 г.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. На
основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, който в чл. 166, ал.
2 ДОПК препраща към реда по АПК.
При
така установената правна уредба следва да се приеме, че след изменението на
ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., законът изрично разграничава
случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с
акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7
ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70,
ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.
В
случая, фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на
заложените в одобрения по проекта бизнес план финансови показатели /приходи/ за
финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Константно в съдебната практика на Върховния
административен съд по ЗПЗП се приема, че заложените в бизнес плана финансови
показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и
подмерките от ПРСР) и непостигането им представлява материалноправното
основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /неизпълнение на финансови
индикатори/ за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда
на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 16, ал. 1 и приложение № 3 към чл. 16, ал. 1
от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване на неземеделски
дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в
бизнес плана. Така изготвеният бизнес план и доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията съставлява основание за сключване на договора
за субсидиране, т.е. органът преценява всички елементи на плана, включително
размера на приходите от финансираната дейност при одобряването на проекта. При
проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ административният орган проверява същите тези
елементи. Така приходите се явяват индикатор за изпълнение на одобрения проект.
(В този смисъл решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
дело № 11174/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение,
по адм.дело № 9703/2018г.; решение № 3184/28.02.2020г. на ВАС, четвърто
отделение, по адм.дело № 7468/2018г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС,
четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на
ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019г.
на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 4912/2018г. и др.).
В
подкрепа на изложените съображения са и мотивите в решение № 13796/06.11.2020
г. по адм. д. № 12488/2019 г. на ВАС, Седмо отделение, според които:
"Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на
одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри –
инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на
финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на
приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два
компонента на инвестиционното намерение, които са същността на процесния
проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в
процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде
сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на
оперативната програма".
След
изменението на ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019г./ при наличие на
основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ
/както е в случая/, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова
помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по реда на ЗУСЕСИФ, а не с
АУПДВ /в този смисъл Решение № 6803 от 07.06.2021г. на ВАС по адм. дело №
1734/2021г./.
За
пълнота на изложеното следва да се посочи, че в случая е приложима именно
новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от
28.06.2019 г. /, тъй като това е действаща норма в специалния закон ЗПЗП,
включително по аргумент на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на чл. 75,
ал. 2 ЗУСЕСИФ /изм. ДВ, бр. 85/2017 г./, според която след окончателното
плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ,
бр. 51/2019 г. /. Тълкуването ѝ съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за
нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че
под "извършване" на финансова корекция се разбира
"изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от съответния
бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В
този смисъл Решение № 13088/21.12.2021 г. по адм. дело № 5182/2021 г. по описа
на ВАС, Първо отделение.
Като
е издал АУПДВ административният орган е допуснал нарушение на вида на акта и
процедурата по неговото издаване, което представлява съществено нарушение на
изискванията за форма на акта и административнопроизводствените правила, тъй
като засяга материалноправните основания за определяне дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението
им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Съгласно чл. 33, § 2 от
Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно
финансирането на Общата селскостопанска политика, приложим на основание чл. 72,
§ 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година за
подкрепа на развитието на селските райони чрез ЕСФРСР, в случаи като процесния,
когато средствата са вече изплатени на бенефициера, те се връщат от
акредитираната разплащателна агенция по реда на нейната собствена процедура за
връщане на средства. Поради това законосъобразното провеждане на предвидената
процедура по издаване на административните актове за установяване на задължения
за подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, е от съществено
значение за изпълнение на задължението на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането
на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
На следващо място, съдът намира, че е налице и неправилно
приложение на материалния закон.
Материалноправните основания, при наличието на които
Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва, са регламентирани в чл. 46, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008г, но оспореният
АУПДВ нито от фактическа, нито от правна страна е обоснован с наличието на
някоя от хипотезите, предвидени в тези норми, нито са изложени съображения за
съществуването на регламентирано в посочена разпоредба материалноправно
основание за възстановяване на получената финансова помощ. Упражнената
административна компетентност се основава единствено на хипотезата на чл. 46,
ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № 30 от 08.11.2008г., а именно получателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ.
Действително от доказателства по делото се установява неизпълнение на
заложените приходи за посочените финансови години. Но наличието на възприетото
от органа материалноправно основание за издаване на оспорения АУПДВ от
фактическа и правна страна е обосновано с допуснати договорни и нормативни
нарушения, квалифицирани като такива на т. 4.4, б.“б“ във връзка с т. 4.12 и т.
4.18 от Договор № 12/311/00645 от 27.10.2014г. за отпускане на финансова помощ.
Нито една от тези клаузи не вменява на получателя на помощта задължение да
изпълни финансовите показатели, посочени в представения на етап кандидатстване
бизнес план, като задължението за спазване на одобрения проект се отнася само
до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се
влияят от икономически фактори. В договора не е предвидено задължение за
достигане на определени нива на приходи през всяка една от финансовите години.
Макар бизнес планът да се включва в одобрения проект по силата на чл. 9.1, б.
„г“ от договора, съгласно чл. 9.5 проектът не е неразделна част от договора, а
само таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Отделно от това размерът на
очакваните приходи е финансово - икономически показател, отразяващ прогнозната
икономическа стойност от функционирането на подпомогнатата дейност, върху който
влияят и обективни социални, икономически и др. фактори, които не винаги са
предвидими, поради което изпълнението на договорните задължения за извършването
на инвестицията и спазването на одобрения проект не следва нито да се
отъждествява, нито да се преценява съобразно изпълнението на заложените в
бизнес плана прогнозни стойности на приходите, които ще се реализират от
одобрената инвестиция, чийто предмет е обект на финансиране.
По
изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че оспореният АУПДВ е
незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
С
оглед изхода на спора в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените по производството разноски в общ размер на 6850,00 (шест хиляди осемстотин
и петдесет) лева, от които 50,00 лв. за платена държавна такса и 6800,00 лв. възнаграждение
за един адвокат.
При този изход на спора и при своевременно
направено искане в полза на заинтересованата страна „П. 3Д“ ЕООД гр. *** следва
да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 6200,00 лева съобразно представен по делото Договор за правна защита,
консултации и съдействие от 07.06.2021 г. Възражението на ответника, че
заинтересованата страна няма право на разноски по делото, е неоснователно. Право
на разноски имат и заинтересованите страни, когато съдът отмени неблагоприятен
за тях административен акт.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/311/00642/3/01/04/01 от 13.08.2020г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на А.Ч.С. с ЕГН ********** сумата в размер на 6850,00 /шест хиляди осемстотин и петдесет/ лева - разноски по
делото.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „П. 3Д“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.К.С., сумата в
размер на 6200,00
/шест хиляди
и двеста/ лева - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
заинтересованата страна „П. 3Д“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.К.С..
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да
се изпрати препис от същото.
Административен съдия: