ОПРЕДЕЛЕНИЕ
11.07.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в закрито
съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВA
2.ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА ч.к.а.д. №405 по
описа на съда за 2023г.
Производството
е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е частна жалба на И.П.,*** против Определение
без номер от закрито с.з. от 07.04.2023г., постановено по а.д. № 174/2023г. по
описа на този съд, с което е отказано предоставяне на правна помощ по реда на
Закона за правната помощ и отказ за освобождаване на жалбоподателя П. от
задължението да заплати ДТ в размер на 10 лева за образуване на съдебното
производство.
Частният касатор
напълно оспорвал мотивацията на съда, с която аргументирал своя отказ да го
освободи от задължението да заплати ДТ. Същият сочи, че нямал доходи, предвид
факта, че бил лишен от свобода и без право на труд, обстоятелства, които той
декларирал, вкл. и декларирал, че нямал други недвижима и движима собственост.
Досежно обжалвания отказ на съда да му предостави правна помощ, П. твърди, че
това било в грубо нарушение на правото му на достъп до съд, правосъдие и
справедлив процес.
Прилага доказателство
за внесена ДТ в размер на 30 лева за образуване на касационното производство.
В представен писмен
отговор от пълномощника на ответника по касационната жалба мотивира правни
доводи, чрез които обосновава извод за правилността на постановения отказ на
първоинстанционния съд да освободи И.П. от задължението да заплати ДТ в размер
на 10 лева. Мотивират се и доводи и относно правилността на извода за съда, че
не са налице предпоставките за предоставяне и на правна помощ по реда на ЗПП в
конкретния случай.
Жалените определения,
постановени в закрито с.з. на 07.04.2023г. са съобщение на И.П. на 12.04.2023г.
/л. 30 от дело № 174/2023/, а жалбата против тях е подадена по пощата на
19.04.2023г., съгласно представено копие от пощенския плик на л. 16 от
настоящото дело.
При това положение
частната жалба е процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирано
лице, против годни за съдебен контрол актове и в установените преклузивния
срокове.
За да постанови отказ
от освобождаване на И.П. от задължението да заплати ДТ в размер на 10 лева за
образуване на съдебно административното производство по а.д. № 174/2023г.,
първоинстанционният съд приел, че за жалбоподателя, понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в затвора в град Стара Загора, било
удостоверено че за периода 01.01-28.03.2023г. същият бил получил парични суми в
размер на 400 лева и поради това се следвало, че същият разполагал с достатъчни
средства да заплати минималната сума от 10 лева.
По отношение на
второто искане, за предоставяне на поисканата правна помощ съдебният
състав приел, че в конкретният случай не били налице кумулативните предпоставки
на чл.23, ал.2 от ЗПП
Жалените определения
на съда са правилни и се споделят от касационната инстанция, а жалбата против
тях е изцяло неоснователна.
Правилно
първоинстанционният съд въз основа на представени данни от Затвора в град Стара
Загора приема, че жалбоподателят П. е разполагал с достатъчни лични средства да
заплати минималната ДТ от 10 лева и не е било налице необходимост у него да
иска да бъде освободен от задължението от заплащането й. Безспорен факт е, че
г-н П. е заплати за касационна инстанция ДТ в троен размер от 30 лева, което е
достатъчна индиция, че същия е бил във възможност да заплати и таксата от 10
лева за образуване на първоинстанционното производство.
Правилността на
втория извод за отказ от предоставяне на правна помощ в конкретния случа на
обжалване на акт на началника на затвора, се следва от факта, че в
административно-съдебният процес съдът е длъжен да провери законосъобразността
на акта на всички основания по чл.146 от АПК и то служебно, поради което не е
обвързан от процесуалната активност на страната или нейн защитник, поради което
и правилно съдът е приел извода, че не са налице кумулативно изискуемите се
препоставки, установени в закона, при които Съдът може /но не е длъжен/ да
допусне тази особена защита. Следва да се посочи също, че характерът
на производството пред административния съд е такова, че по закон не предвижда
задължителна адвокатска защита.
Водим
от горното и на основание чл.235
от АПК, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определения, постановени в закрито с.з. от 07.04.2023г.,
по а.д. № 174/2023г. по описа на този съд, с които е отказано освобождаване на
жалбоподателя И.Г.П. от заплащане на държавна такса в размер на 10 лева и
предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално
представителство.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.