№ 529
гр. Шумен, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500452 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. С..,
ЕИК ...., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И. срещу
разпореждане № 1251/30.09.2021г. по ч.гр.д. № 20213620101333 на РС – Нови
Пазар, в частта, с която частично е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника ИВ. Д. Г. с ЕГН ********** за сумите: 1634.51лева - непогасено
договорно възнаграждение за периода 25.08.2019 г. – 02.10.2020 г., 394.57
лева – лихви за забава дължими за периода 26.08.2019г. до 02.10.2020г. и за
948.67 лева - законна лихва за периода 02.10.2020 г. – 29.09.2021 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Излага, че договорът
за потребителски кредит отговаря на всички законови императивни
изисквания, съдържа всички параметри като основание и размер и е на
разбираем и достъпен език. Изготвен е погасителен план. Клаузата за лихва
не е нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което не може
да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва
да представлява неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 от ЗЗП/.
Уговореното договорно възнаграждение не противоречи и на добрите нрави,
уговорено е в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност
между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със
1
законовите ограничения и изисквания. По отношение на законната лихва,
твърди, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на
кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на
законната лихва върху просрочено плащане. Предвид изложеното моли
въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и постанови
издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените суми.
Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, но е процесуално недопустима, в частта й
съдържаща искане за отмяна на разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
присъждане на сумата в размер на 394.57лева – лихва за забава за периода
26.08.2019г. до 02.10.2020г. За процесната сума претенцията е уважена изцяло
и на заявителя е издадена заповед № 523/30.09.2021г. за изпълнение на
парично задължение, поради което в тази й част, жалбата е лишена от правен
интерес и същата следва да се остави без разглеждане. В останалата й част,
жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество, съдът я намира за частично основателна поради следните
съображения:
Ч.гр.д. № 1333/2021 г. на РС – Нови Пазар е образувано по депозирано
от „Профи Кредит България” ЕООД гр. С.., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. С.., бул. .........., вх. В, представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч., с
пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И., заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
срещу длъжника ИВ. Д. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес: с. Н.К..., за
заплащане на следните суми: 4000.00лв. - главница; 1634.51лв. - непогасено
договорно възнаграждение за периода 25.08.2019 г. – 02.10.2020 г.; 1000лв. -
непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 2800.00
лева - непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси,
30 лева – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 394.57 лева
– лихва за забава от 26.08.2019г. – 02.10.2020г. /без периода от 13.03.2020 г. -
13.07.2020 г. на осн. чл.6 от ЗМДВИППП/, 948.67 лева - законна лихва за
периода 02.10.2020г. - 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.09.2021 г. до окончателното плащане, както и
2
направените по заповедното производство разноски в размер на 216.16лв. -
държавна такса и 180лв. - юрисконсулско възнаграждение. Посочено е, че
вземането произтича от договор за потребителски кредит № 30038579811 от
05.08.2019 г.
С разпореждане № 1251/30.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 20213620101333
първоинстанционния съд е отхвърлил частично заявлението за сумите:
1634.51 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 25.08.2019г.
до 02.10.2020г., 1000.00 лева – неплатено задължение за закупена и
използвана услуга Фаст, 2800.00 лева – неплатено задължение за закупена и
използвана услуга Флекси, 30.00лева - неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.09.2019г. и за
законната лихва от 02.10.2020г. до 29.09.2021г. за разликата над 403.34 лева,
както и в частта за разноските за държавна такса за разликата над 95.96 лева
до 216.16 лева и за юрисконсултското възнаграждение за разликата над 50 до
претендираните 180.00лева.
В останалата част заявлението е уважено, като в полза на заявителя е
издадена заповед № 523 от 30.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за сумите: 4000,00лв. – главница, ведно със
законната лихва върху нея от 29.09.2021г. до окончателното й изплащане;
394.57лева - лихва за периода от 26.08.2019г. до 02.10.2020г., 403.34 лева –
мораторна лихва от 02.10.2020г. до 29.09.2021г., 95.96 лева – държавна такса
и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От изложеното в жалбата, се установява, че жалбоподателят обжалва
разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, само в частта за сумите:
1634.51лева - непогасено договорно възнаграждение за периода 25.08.2019 г.
– 02.10.2020 г. и за 948.67 лева - законна лихва за периода 02.10.2020 г. –
29.09.2021 г.. За да отхвърли заявлението относно претенцията за договорна
лихва съдът е приел, че клаузата е неравноправна съгласно чл.143, ал.2 от
ЗЗП, освен това според съда такава уговорка липсва в договора. Досежно
законната лихва съдът е приел по-нисък размер, въз основа на изчисление
чрез електронен калкулатор на НАП върху посочената главница.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на
чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато
3
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на
чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и
за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя
произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед
качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13
от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно
разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието
на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.
Заявителят претендира заплащане на сумата от 1634.51лева -
непогасено договорно възнаграждение за периода 25.08.2019 г. – 02.10.2020 г.
Настоящата инстанция счита, че заявлението в тази част е основателно и
следва да бъде уважено. Видно от представения договор за потребителски
кредит е уговорен годишен лихвен процент 41.00 % и ГПР 49.04 %. В
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /нова – ДВ бр.35/2014 г., в сила от
23.07.2014 г./ е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България".
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно
потребителят, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва
от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме
като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на
практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за
да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като
критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.
4
Законната лихва по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД се определя по следния начин:
основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният
лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0, 01%,
след което и понастоящем е -0,00%. С оглед нормата на чл.19, ал.4 ЗПК,
съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че
договореният ГПР /49.04%/ не надвишава 50%, ето защо е в рамките на
допустимата граница. Затова уговорената клауза за възнаградителна лихва не
е нищожна, предвидена е в договора и искането за издаване за заповед за
същата следва да бъде уважено.
Предвид изложеното жалбата в тази й част се явява основателна.
Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за заплащане на сумата от
1634.51лв. - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
25.08.2019 г. – 02.10.2020 г. следва да бъде отменено, като бъде издадена
заповед за посочената сума.
Що се отнася до жалбата против разпореждането в частта, с която е
отхвърлено заявлението за законна лихва над сумата от 403.34 лв. до
претендираните 948.67 лв. /или за сумата от 545.67лв./ за периода
02.10.2020г. - 29.09.2021 г. то същата се явява неоснователна в тази й част.
Правилно заповедния съд е определил размера на законната лихва върху
главницата от 4000.00лв., поради което в тази част разпореждането е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед уважаване на заявлението допълнително за сумата от 1634.51
лева, разпореждането следва да бъде коригирано и в частта за разноските,
като на заявителя се присъдят допълнително разноски за заповедното
производство в размер на 32.69 лева
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят и
деловодни разноски за настоящата въззивна инстанция, съразмерно с
уважената част от жалбата, а именно за сумата от 82.54 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Профи Кредит България”
ЕООД гр. С.., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С.., бул. ..........,
вх. В, в частта й, съдържаща искане за отмяна на разпореждане №
1251/30.09.2021г. на РС – Нови пазар, по ч.гр.д. № 20213620101333 за
присъждане на сумата в размер на 394.57лева – лихва за периода от
26.08.2019г. до 02.10.2020г., като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1251/30.09.2021г. по ч.гр.д. №
20213620101333 на РС – Нови Пазар, в частта, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК на „Профи кредит България” ЕООД гр. С.. срещу длъжника
ИВ. Д. Г. с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1634.51лева -
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.08.2019 г. –
02.10.2020 г., както и за разноските за държавна такса в заповедното
производство за сумата от 32.69 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С..,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С.., бул. .........., вх. В, заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника ИВ.
Д. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес: с. Н.К... за заплащане на сумата от
1634.51лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
25.08.2019 г. – 02.10.2020 г., както и допълнително за сумата от 32.69 лева –
деловодни разноски за заповедното производство, представляващи държавна
такса.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на РС – Нови пазар за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съобразно настоящото определение.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес: с. Н.К... да
заплати на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С.., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр. С.., бул. .........., вх. В, сумата от 82.54 лева (осемдесет
и два лева и петдесет и четири стотинки) представляваща деловодни разноски
за въззивното производство, съразмерно с уважената част на жалбата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7