ПРОТОКОЛ
№ 4747
гр. София, 11.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. Ш.
при участието на секретаря Т. Ц.
Сложи за разглеждане докладваното от С. Ш. Гражданско дело №
20211110158128 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:30 часа се явиха:
ИЩЕЦ: ЛЮДМ. СТ. СТ., уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се
от адв. К., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИК: „.... уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адв.
Г., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: ИВ. ЛЮБ. Д., редовно призован, не се явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от ответника, с която моли да се приеме, че отговорът е
бил депозиран в срок.
АДВ. К.: Оставям на преценката на съда.
1
СЪДЪТ намира, че залепването на съобщение не е абсолютно задължително за вещото
лице по призоваване. В съдебната практика и по-специално определение № 141 от
02.02.2010г. по ч.търг.дело № 496/2009г., I Т.О. на ВКС приема, че се залепва съобщение и
въобще се осъществяват дейностите, посочени в молбата на ответника, само, ако
призовкарят констатира, че в сградата има административно помещение на съответното
юридическо лице, но не и ако събере сведения, че там няма такова. В конкретния случай
хипотезата е втората и по тази причина СЪДЪТ намира, че няма основание да приеме нещо
различно от това, което вече е констатирано в проектодоклада.
СЪДЪТ на основание чл. 146 ГПК докладва иска:
искове с пр. осн. чл. 128 и чл. 245, ал. 2, чл. 221 и чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ:
Ищецът – ЛЮДМ. СТ. СТ. , ЕГН **********, ..., ЕГН **********, твърди, че работил при
ответника - „НЕРО ТУР“ ЕООД. На работника не били изплатени трудови възнаграждения и
осигуровки, поради което прекратил правоотношението на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от
КТ. Работодателят обаче впоследствие оформил трудовата му книжка на основание чл. 326
от КТ.
В тази връзка ищецът претендира:
- сумата от 3308,58 лева, представляваща стойността на неизплатено брутно трудово
възнаграждение по трудовия договор на ищеца за периода от 25.07.2020г. до 15.08.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021г. до окончателното ù изплащане;
- сумата от 241,48 лева, лихва за забава за периода от 27.07.2020г. до 07.10.2021г.
- сумата от 650 лева - дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда за
срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021г. до
окончателното ù изплащане.
- моли, също тока да се коригира основанието за прекратяване на правоотношението -
чл. 327, ал. 1, т. 2 (или при условията на алтернативност т. 11) от Кодекса на труда.
Претендира разноски и такива в полза на процесуалния представител по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ответникът - ..., представлявано от управителите ..., съд.адр.: Еднолично адвокатско
дружество „Хр. Г.“, учредено съгласно законодателството на Република България, вписано в
Регистър БУЛСТАТ към Агенция по Вписванията при Министерство на Правосъдието, с
БУЛСТАТ № ..., със седалище и адрес на управление: ....6, представлявано от адв. д-р Хр. Г.,
член на САК, личен № ...., не се ангажира с отговор в едномесечния срок за това.
от фактическа страна:
Седалището и адресът на ответника са на следния адрес: .... (а той е посочен и в
становището на дружеството). На същия адрес е залепено съобщение по реда на чл. 50, ал. 4
от ГПК (входната врата на апартамента) на 26.10.2021г. Срокът за реакция е един месец + 2
2
седмици. Отговор е депозиран едва на 23.12.2021г.
От отговора могат да се ползват само фактите, представляващи признание за
неизгони такива.
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение (ТД от 03.12.2018г.).
Ищецът е изпрати волеизявлението по реда на чл. 327 от КТ на 11.08.2021г. по...
Към исковата молба е приложена е ел. кореспонденция относно ползването и
заплащането на платения годишен отпуск на ищеца. Там не е приложено волеизявление по
чл. 327 от КТ.
На 11.08.2021г. ответникът е изпратил заповед, която е получена от ищеца. Ел.
съобщение на ищеца е от 26.08.2021г. Ответникът обаче признава, че такова предходно има
и то получено на 10.08.2021г.
Ищецът е съдружник в .....
1. по иска с пр. осн. чл. 128, т. 2 от КТ:
Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него
работна сила е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение. В настоящия случай между страните в
производството е съществувало трудово правоотношение за исковия период, като ищецът е
престирал работната си сила (презумпция на чл. 8, ал. 2 от КТ).
По принцип работодателят следва да установи заплащане на възнаграждението. За
яснота ще бъде допусната ССчЕ.
2. по иска с пр. осн. чл. 245, ал. 2 от КТ:
Задължението на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение е срочно.
Съгласно обикновената практика плащането се извършва на първо число на месеца, следващ
този, през който е полаган труд. Това е срок и той кани (чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД).
Следователно лихва се дължи за всяко възнаграждение, считано от следващия месец.
Тази претенция зависи от предходната.
3. по иска с пр. осн. чл. 221, ал. 1 от КТ:
Съгласно цитираната норма, при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
3
Тази претенция е зависима от предходните две.
4. по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ:
Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред
работодателя или пред съда и да иска: 4. поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка или в други документи.
Ако е налице недоплащане от страна на работодателя и волеизявлението на
работника предхожда това на дружеството, то правното основание обвърза ответника.
АДВ. К.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада на делото. Моля
да се коригира периодът, за който се претендира възнаграждението, като в доклада са
посочени началната и крайна дата като падежи, а не като период и моля същият да се чете от
01.04.2020 г. до 10.08.2021 г.
СЪДЪТ намира, че вероятно е налице техническа грешка и същата ще бъде
коригирана.
АДВ. К.: Заявявам, че ищецът ми е приятел и дори да не ми се присъди
възнаграждение аз съм готов да го представлявам пробоно.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада на делото. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА всички представени до момента писмени доказателства.
В залата се явява вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението по съдебно - счетоводна
експертиза,.
СНЕМА самоличността на вещото лице, ИВ. ЛЮБ. Д., 51 г., без дела и отношения със
страните по делото.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, вещото
лице заяви, че е дал вярно заключение, което поддържа.
Вещото лице на въпроси на адв. К.: При добра счетоводна практика разходни касово
4
ордери се осчетоводяват е рамките на месеца и да се декларират, ако са обвързани с ДДС.
Съобразил съм и платежните документи, които са ми представени, т. е. това, което е
представено по делото.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси, да се приеме заключението. Да ми се даде
възможност за допълнителна задача.
Вещото лице на въпроси на адв. Г.: Основният проблем е, че в плащанията, които са
през „Изипей“ в голямата си част съществува основание за превод „служебни разходи“. Аз
разбирам длъжността и трудовата характеристика на лицето, което е работило като шофьор,
т.е. служебни разходи тук са необходими със сигурност и то не малко – паркинг, бензин и т.
н. за обичайната му дейност. Проблемът е, че тези служебни разходи в отговора на исковата
молба са обвързани с плащане и на възнаграждение – голяма част от тях. В момент, в който
задавам въпрос тези служебни разходи на какви други първични счетоводни документи се
базират, за да определя коя евентуално е частта, която би следвало да се използва, за да се
изчисли възнаграждението, реално не са ми представени документи. Това от една страна. От
друга страна, за срока, в който ищецът е декларирал, това нещо е отчетено експертизата, но
не са отчетени точно този тип плащания през „Изипей“, в които основанието е „служебни
разходи“. Няма как да бъдат обвързани от икономист- счетоводител с основание „служебни
разходи“ като доказателство за плащане на работна заплата. Доколкото виждам паричните
преводи, които са представени, със съответните данни и приемам, че те са извършени, но
това няма отношение към отразяването им към възнаграждението, защото аз няма как да
кажа, че нещо, което е с название за служебни разходи е реално възнаграждение.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси, да се приеме заключението. Правя само тази
забележка, че разсъжденията и тълкуването на основанията ако може да ги направи съда с
оглед признанията в исковата молба за плащания.
Съдът намира заключението за обективно и компетентно изготвено и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението по съдебно-счетоводна експертиза.
На вещото лице се издаде РКО от внесения депозит в размер на 300 лева.
АДВ. К.: По отношение на приетото заключение, моля вещото лице да отговори на два
допълнителни въпроса, а именно да отговори на поставения от съда въпрос отново, като в
изчисленията изключи 4-те фиша, за които се твърди, че са подписани от ищеца и 4-те РКО.
Ние ще направим оспорване на тяхната автентичност. Вторият въпрос е вещото лице да
извърши проверка и да отговори на въпроса кога ответното дружество е осчетоводило
5
разходните касови ордери и с какво, доколкото ние твърдим, че са създадени като
доказателство за плащане на заплата за целите на процеса и най-вероятно те няма да са
осчетоводени с такова основание.
АДВ. Г.: Предоставям на съда. Вещото лице е разговаряло със счетоводителката. Аз
също съм говорила с нея. Ние нямаме притеснения.
АДВ. К.: Отказвам се от допълнителната задача към съдебно –счетоводната
експертиза. Във връзка с оспорването, за удобство на съда съм подготвил молба-становище
във връзка с отговора на исковата молба, съдържаща писмени доказателства, които молим да
бъдат приети. В становището съм изложил фактите и няколко на брой доказателствени
искания, включително и оспорванията по реда на чл. 193 ГПК.
АДВ. Г.: Моля за срок да се запозная.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА 7-дневен срок от днес на ответника с писмена молба с копие за ищеца да вземе
становище по днес представената молба и доказателствата към нея.
ПРИЕМА същите.
ОТКРИВА производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК
АДВ. Г.: Ще се ползваме от оспорените документи.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА съдебно-графологична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице С.Е. Цветанова при възнаграждение от 400 лв. от бюджета на
съда.
Вещото лице да съобрази и двете задачи, посочени в молбата.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 26.05.2022 г. от 13:30 часа, за която дата страните
уведомени.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице.
6
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:52 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7