РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Силистра, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243400500515 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 8299/24.09.2024г. и вх. №
8338/25.09.2024г. на М. Г. К., ЕГН **********, с адрес с. Добротица срещу
Решение №564/05.09.2024г., допълнено с Решение №566/05.09.2024г., двете
постановени по гр.д.№130/2023г. по описа на РС – Силистра.
В жалбата се излага, че решението на РС- Силистра е неправилно,
постановено в нарушение на процесуални и материалноправни норми,
необосновано и при непълнота на доказателствата. Навежда, че за прецизност
следва да се обсъди въпросът правилно ли първоинстанционният съд е
разгледал претенциите на въззивника в едно и също производство с
първоначалната претенция на ищеца. Релевира оплакване, че съдът е
кредитирал напълно едно спрямо други всички, събрани по делото
доказателства, като съдът е следвало да укаже на страната, носеща
доказателствена тежест за доказване на факти и обстоятелства, кои от тях се
нуждаят от доказване. Моли за отмяна на решението.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна не е депозирала писмен
отговор.
В о.с.з. въззивникът, редовно призован, не се представлява.
В о.с.з. въззиваемия, чрез процесуален представител – адв. Бобчева
поддържа позицията по спора.
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
1
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред РС – Силистра е образувано по предявен от ЕТ
„ТОДОР ОПРЕВ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Силистра, ул. „Плевен” №24 срещу ЗП М. Г. К., ЕГН **********, с адрес
с.Добротица, общ. Ситово, обл. Силистра, ул. „Шипка” обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1
вр. чл.327 ТЗ и чл.266 ЗЗД, за приемане за установено, че ответника ЗП М. К.
дължи на ищеца ЕТ „Тодор Опрев” сумата от 12 575.67лв. /дванадесет
хиляди петстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и седем ст/,
представляваща цена по договори за селскостопански услуги и покупко-
продажба на препарати, от които:
1/сума в размер на 7271.84лв. с ДДС, представляваща незаплатена част
за извършени земеделски обработки в размер на 6758.40лв. и доставка на
препарати в размер на 4513.44лв., във връзка с което е издадена фактура №
4265/30.04.2018г.,
2/ сума в размер на 296.83лв. с ДДС, представляваща незаплатена част
за извършена жътва на царевица и слънчоглед, във връзка с което е издадена
фактура №4387/30.09.2018г.,
3/ сума в размер на 3663лв. с ДДС за извършени земеделски обработки в
размер на 2664лв. и доставка на тор в размер на 999лв., във връзка с което е
издадена фактура №4401/30.10.2018г. и
4/ сума в размер на 1344лв. с ДДС за извършена оран, във връзка с което
е издадена фактура №4452/31.01.2019г., за които суми е издадена Заповед за
ипълнение по ч.гр.д. №1719/2022г. по описа на РС – Силистра.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е земеделски производител и
във връзка с това по негови заявки периодично извършвал селскостопански
услуги и доставки на препарати, за които са издадени фактура
№4265/30.04.2028г., фактура № 4387/30.09.2018г., фактура №4401/30.10.2018г.
и фактура №4452/31.01.2019г., във връзка с които са останали незаплатени
общо 12 576.67лв. с ДДС.
Обосновава правният си интерес от завеждане на производството с това,
че по ч.гр.д. №1719/2022г. по описа на РС – Силистра е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу която е подадено възражение по чл.414
ГПК. Моли за уважаване на исковата претенция.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на исковата
претенция. Сочи, че е налице дописване по фактурите и реално не са
престирани стоки и услуги. По представените доказателства твърди, че липсва
негов подпис.
В срока за отговор ответникът е подал насрещни обективно кумулативно
съединени искове /уточнени с молба вх. №545/05.02.2025г. пред въззивна
инстанция/, както следва:
1/ иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ за осъждане на ЕТ
„Тодор Опрев” да заплати на ищеца ЗП М. К. сумата 20 000лв. /двадесет
2
хиляди лева/, представляваща продажна цена на тороразпръскващо ремарке
„РЕМБИ BV 50”, рег. № СС08663, сериен № XB9BV105915141038.
2/ иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за осъждане на ЕТ „Тодор
Опрев” да заплати на ищеца ЗП М. К. сумата от 4272лв. /четири хиляди
двеста седемдесет и два лева/, представляваща наемна цена за ползване на
колесен трактор „VАLTRA А93Н” с челен товарач, фаб. №
YK5A93HOOES176023, рег. №СС 05838 за 71.2 моточаса по 60лв./ч. през
2019г. и
3/ иск с правно основание чл.233 ЗЗД за осъждане на ЕТ „Тодор
Опрев” да заплати на ищеца ЗП М. К. сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за 1/ повреден скоростен лост за бързи и
бавни обороти в размер на 370лв.; 2/ пукнати странични огледала за задно
виждане в размер на 180лв.; 3/счупено задно ляво осветително тяло за нощно
виждане 150лв. и 4/монтаж и демонтаж на частите 800лв. на колесен трактор
„VАLTRA А93Н” с челен товарач, фаб. № YK5A93HOOES176023, рег. №СС
05838.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение от 04.03.2025г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по
същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове, като е
уважил първоначално заведените от ЕТ „Тодор Опрев” и е отхвърлил
насрещните искове на ЗП М. К..
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което
се явява валидно. Произнасянето на РС обаче не съответства в пълнота на
заявената за разглеждане осъдителна претенция по насрещните искове и е
налице нередовност на исковата молба.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
I. По въззивната жалба срещу решението, в осъдителната част и по
наведените оплаквания в жалбата.
Оплакванията, инвокирани във въззивната жалба дават основание за
квалифициране на жалбата като бланкетна. Същата е без посочване на
конкретни пороци. Не е налице и доказателствено искане във връзка
твърдението за непълнота на доказателствата и неразкриване на обективната
истина.
За проверка на правилността на съдебното решение не е достатъчна
само квалификация на порока на съдебното решение като неправилно,
постановено в нарушение на материалния и/или процесуалния закон,
3
необосновано или при непълнота на доказателствата, а е необходима
обосновка или конкретно оплакване, водещо според въззивника до посочения
порок.
Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на
решението поради неправилно приложение на императивни
материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на
решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба
конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях
твърдения и искания на жалбоподателя. Тези пороци се извеждат от
съдържанието на обжалваното решение, с което страната е запозната още с
връчването на препис от това решение и е имала гарантирана от закона
възможност в срока за въззивно обжалване да организира защитната си теза в
пълнота и конкретика.
С оглед горното, проверката, която се дължи от въззивния съд досежно
правилността на решението засяга единствено съобразяването му с
императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно,
защото прилагането на тези норми е в обществен, а не в личен интерес и
поради това не може да зависи от волята на страните. Само в този случай
диспозитивното начало и състезателността като доминиращи принципи на
гражданско-процесуалното право следва да отстъпят пред принципа на
служебното начало /ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на
ВКС, ОСГТК/.
И като не установи нарушение на императивни материалноправни
норми, се налага извод за правилност на първоинстанционното решение в тази
част.
Единствено за пълнота следва да се посочи и това, че дължимостта на
сумите основно се установява от писмо за потвърждение изх.
№530/27.01.2022г., подписано от ЗП М. К., чието първоначално оспорване на
автентичността е оттеглено в с.з. от 20.02.2024г. Наведеното за първи път
възражение в същото с.з. за дописване на текст в документа на първо място е
било преклудирано, а на второ място и се опровергава от изложените
твърдения в писмения отговор и представяне на оригинал на документа.
Частичните плащания не представляват признание на дълга спрямо
непогасената му част /Решение № 87/27.07.2015г. по т.д.№ 1171/2014г. на Іт.о.
на ВКС/.
Следва да бъде посочено още, че на основание т.11б от ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК в производството по иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приеме
за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск
– чл.211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл.212 ГПК, ако са налице
условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението следва да
бъде потвърдено в тази част.
4
II. Въззивната жалба, в частта срещу отхвърлителната част на
първоинстанционното решение и конкретно по първоначално
предявения насрещен иск.
Когато въззивният съд констатира, че исковата молба е неясна, в нея се
излагат противоречиви твърдения за обстоятелства, за които ищецът дава
невярна правна квалификация, че искането за защита не съответства и не
следва от тези обстоятелства, въззивният съд процедира според дадените с т.4
от ТР №1 от 17.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ОСГК указания, което с оглед на
т.5 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК запазва действието
си.
Ако исковата молба бъде поправена, въззивният съд само определя
правната квалификация, преценява съответствието на първоинстанционното
произнасяне и се произнася по заявения спор, съобразявайки извършената
пред него поправка, тъй като поправената искова молба се смята за редовна с
обратна сила. Ако не я поправи обаче, при наличие на постановено въз основа
на нередовна искова молба първоинстанционно решение въззивният съд не
може да върне исковата молба, а следва да насрочи делото в открито съдебно
заседание с призоваване на страните и да се произнесе с решение по чл.270,
ал.3 ГПК съобразно констатирания и неотстранен порок на исковата молба.
Изложените фактически твърдения във връзка с първия предявен от
ответника насрещен иск са за наличие на уговорка между страните за бъдеща
продажба на тороразпръскващо ремарке „РЕМБИ BV 50”, рег. № СС08663,
сериен № XB9BV105915141038 за сумата от 20 000лв. или равностойността й
в доставка на тор и препарати.
С определение №765/10.12.2024г. въззивният съд е оставил без
движение исковата молба с указания да изложи твърдения дали е налице
покупко-продажба и че в случая следва да се има предвид, че единствено при
такива твърдения заявеният петитум би бил допустим и че в противен случай
е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум.
В уточнителна молба вх. № 545/05.02.2025г. ищецът излага, че е предал
владението въз основа на обещание за сключване на писмен предварителен
договор /в съответствие на чл.19, ал.1 от ЗЗД/ и впоследствие след пет години,
след отпадане пречките за продажбата на вещта и обещание за продажбата му.
Твърди неизпълнение на обещанието за сключване на формален договор
поради постоянните отлагания на ЕТ. Поддържа претенцията си за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 20 000лв., представляваща продажна
цена по договор за продажба, въз основа на който е предадено владението на
ремаркето през 2016г.
Исковата молба е останала нередовна по отношение на предявения иск
по чл.79 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ, доколкото липсват твърдения за покупко-продажба,
поради което и искането за присъждане на цената по такава сделка не
кореспондира със заявените обстоятелства. Ето защо решението в тази част
подлежи на обезсилване, а производството по делото на прекратяване, поради
недопустимост /Определение №606/18.12.2017г. по ч.гр.д. № 3674/2017г./.
5
III. По въззивната жалба, в частта срещу първоинстанционното
решение по втория и третия насрещен иск.
Изложените твърдения от ищеца са в насока, че след закупуване на
трактор „VALTRA“ с челен товарач ЗП М. К. е ползвал същия до края на
2016г., след което е преустановил ползването поради влошено здравословно
състояние. Така, на 14.05.2017г. предал трактора с целия му инвентар на
ответника ЕТ „Тодор Опрев“, за да го ползва за свои нужди. Уговорили са се,
че когато се възстанови ще му го върне, като му заплати всеки един ползван
от него моточас. Тези уговорки не са в писмена форма предвид това, че
ответника не пожелал да подпише, но предаването и връщането на трактора на
27.07.2019г. обективирал в приемо-предавателен протокол, в който подписи
положили свидетели. Водил си бележки за 2019г. колко моточаса е изминал
трактора за нуждите на ответника. Претендира 4272лв., представляващи
71.2моточаса по 60лв./час за 2019г.
Във връзка с дадени указания от първоинстанционния съд, обаче ищецът
е формулирал нов перититум с молба вх. № 2141/07.03.2024г., като е
претендирал заплащане на сума от 1500 лв., представляваща амортизация на
вещта, вследствие ползваните от ЕТ изминати моточасове, за 2019г.
От така заявената претенция не става ясно как е формирана сумата от
1500лв. и какъв смисъл се влага в така посочената амортизация, предвид, че
няма изложени каквито и да е фактически твърдения, а първоначално
наведените такива за облигационна връзка не са оттеглени.
След връщането на трактора констатирал щети, а именно 1.Повреден
скоростен лост за бързи и бавни скорости, 2. Пукнати странични огледала, за
задно виждане, 3. Счупено задно ляво осветително тяло за нощно виждане, 4.
Повреден челен товарач /скъсана кофа/. Претендира сумата от 1500лв. за
имуществените вреди.
РС - Силистра, с протоколно определение от 19.03.2024г. е приел за
съвместно разглеждане насрещни искови претенции с правно основание чл.45
ЗЗД, за заплащане на сумата от 1500лв., представляваща причинени
имуществени вреди, вследствие на осъществени 71.2 изминати моточасове
по 60лв. за всеки за 2019г., както и насрещна претенция с правно основание
чл.45 ЗЗД за сумата от 1500лв., представляваща причинени имуществени
вреди на трактор „ВАЛТРА“.
Указано е на ищеца по насрещните искови претенции, че следва да
докаже размера и вида на причинените му вреди, при това виновно от страна
на ответника по насрещния иск и наличието на причинно-следствена връзка
между двете.
С определение №765/10.12.2024г. въззивният съд е оставил без
движение исковата молба с указания до ищеца по насрещните искове.
Нередовностите не са изправени изцяло. Въвежда се и нов предмет, а именно
претендирана сума от 800лв. за монтаж и демонтаж на частите, което не
кореспондира с първоначално заявеното за повреден челен товарач.
С молба вх. № 545/05.02.2025г. въззивникът поддържа изложените от
6
него твърдения в насрещната искова молба за предаване на трактора с
уговорка след връщане и констатиране на изразходените моточасове
ответникът да му заплати сума, според обичайното възнаграждение за
периода, през който го е ползвал. Такава е именно претендираната от него
60лв. по 71.2часа за 2019г., или общо 4272лв.
При посочване формиране цената на третия иск от 1500лв. вместо
претенцията за повреден челен товарач е посочена нова - за монтаж и
демонтаж на частите.
Въззивният съд е в правомощията си да даде указания както за
отстраняване нередовностите на исковата молба /по свой почин/, така и за
правнорелевантните факти, на които страните основават своите субективни
материални права и възражения, и за разпределение на доказателствената
тежест за тяхното установяване – арг. от чл.146, ал.1, т.1 и т.5 ГПК и чл.146,
ал.2 от ГПК във вр. чл.273 ГПК, без да изготвя доклад по делото по смисъла
на чл.146, ал.1 от ГПК. Принципно тези правомощия съдът дължи само при
оплакване във въззивната жалба, респ. отговора или служебно само когато
следи за интереса на уязвими страни, когато трябва да се приложи
императивна материалноправна норма и когато първоинстанционния съд е дал
неправилна правна квалификация на спорното материално право, вследствие
на което се е достигнало до неправилни указания относно
правнорелевантните факти по делото и обстоятелството кому принадлежи
процесуалното задължение за тяхното установяване, но само ако този порок
не е довел до недопустимост на обжалваното решение, а именно да е
разгледан непредявен иск – съдът да се е произнесъл по спорните материални
права на незаявени от страните правопораждащи юридически факти,
респективно извън обема и вида на търсената съдебна защита.
Видно от дадените от РС – Силистра правни квалификации са по чл.45
ЗЗД, във връзка с които е разпределена и доказателствена тежест, отговаряща
за претенция, основана на деликт.
Липсва яснота и по каква искова претенция се е произнесъл всъщност
съда, предвид, че е приел за разглеждане иск за сума от 1500лв.,
представляваща намалена стойност на трактора, като е включил при
формирането й параметри, които са заявени с насрещната искова молба
/71.2моточаса по 60лв., което е 4272лв./, но не и в уточнителната такава,
където не става ясно всъщност как се формира.
Предвид ясно изложените фактически твърдения, на които се основава
исковата претенция, не следва да има съмнение, че се твърди наличие на
облигационна връзка по повод предоставяне ползване на вещ срещу
възнаграждение. Дори и в случая да не е уговорена конкретна цена, то
предвид търговския характер на сделката, по аналогия на закона по
отношение на нея следва да намерят приложение част от нормите, регулиращи
търговската продажба и в частност разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ. Ето защо
изложените твърдения се субсумират под разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД,
а претенцията за обезщетяване нанесени вреди по вещта под разпоредбата на
7
чл.233 ЗЗД, съгласно която наемателят дължи обезщетение за вредите,
причинени през време ползването на вещта.
Исковете по чл. 45 ЗЗД и чл.232, ал.2 и 233 ЗЗД са различни, третиращи
както различни основания, така и различни фактически състави обусловени от
правопроизводящи факти, които не са идентични. Съгласно чл. 270, ал. 3, изр.
второ от ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено като делото се
върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове по
чл.233 ЗЗД и чл.232, ал.2 от ЗЗД /Решение № 50019 от 20.03.2023 г. на ВКС по
т. д. № 66/2022 г., I т. о., ТК/.
За горния извод няма никакво значение какви точно мотиви са изложени
от първоинстанционния съд, като следва да се има предвид в случая, че
последният на първо място е разгледал искове на извъндоговорно основание, а
на второ при неясни и нередовни искови претенции.
Горното обосновава необходимост от връщане на делото за ново
разглеждане на тези два иска от друг състав.
От въззиваемата страна не е направено искане за разноски, поради което
такива не й се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №564/05.09.2024г., допълнено с Решение
№566/05.09.2024г., двете постановени по гр.д.№130/2023г. по описа на РС –
Силистра, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на ЗП М. Г. К., ЕГН
**********, с адрес с.Добротица, общ. Ситово, обл. Силистра, ул. „Шипка”
срещу ЕТ „ТОДОР ОПРЕВ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Силистра, ул. „Плевен” №24 за осъждане на ЕТ „Тодор Опрев”
да заплати на ищеца ЗП М. К. сумата от 20 000лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща продажна цена на тороразпръскващо ремарке „РЕМБИ BV
50”, рег. № СС08663, сериен № XB9BV105915141038, на основание чл.79
ЗЗД вр. чл.327 ТЗ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Решение №564/05.09.2024г., допълнено с Решение
№566/05.09.2024г., двете постановени по гр.д.№130/2023г. по описа на РС –
Силистра, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на ЗП М. Г. К., ЕГН
**********, с адрес с.Добротица, общ. Ситово, обл. Силистра, ул. „Шипка”
срещу ЕТ „ТОДОР ОПРЕВ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Силистра, ул. „Плевен” №24 за осъждане на ЕТ „Тодор Опрев”
да заплати на ищеца ЗП М. К. сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в намалена
стойност /обезценката/ за ползване на колесен трактор „Валтра А93Н” с челен
товарач, фаб. № YK5A93HOOES176023, рег. №СС 05838 за 71.2 моточаса по
60лв./ч. през 2019г. и предявения иск за осъждане на ЕТ „Тодор Опрев” да
заплати на ищеца ЗП М. К. сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на трактор
8
"Валтра", изразяващи се в 1/ повреден скоростен лост за бързи и бавни
обороти; 2/ пукнати странични огледала за задно виждане; 3/счупено задно
ляво осветително тяло за нощно виждане и 4/повреден челен товарач, с
правно основание чл.49 вр. 45 ЗЗД, като постановени по непредявени
искове.
ВРЪЩА делото на РС – Силистра за произнасяне по предявени искове
по чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 233 ЗЗД, от друг състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №564/05.09.2024г., допълнено с Решение
№566/05.09.2024г., двете постановени по гр.д.№130/2023г. по описа на РС –
Силистра, В ЧАСТТА, в която е прието за установено между страните, че
ответника ЗП М. К. дължи на ищеца ЕТ „Тодор Опрев” сумата от 12 575.67лв.
с ДДС /дванадесет хиляди петстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и
седем ст./, представляваща цена по договори за селскостопански услуги и
покупко-продажба на препарати, от които: 1/сума в размер на 7271.84лв. с
ДДС, представляваща незаплатена част за извършени земеделски обработки в
размер на 6758.40лв. и доставка на препарати в размер на 4513.44лв., във
връзка с което е издадена фактура № 4265/30.04.2018г., 2/ сума в размер на
296.83лв. с ДДС, представляваща незаплатена част за извършена жътва на
царевица и слънчоглед, във връзка с което е издадена фактура
№4387/30.09.2018г., 3/ сума в размер на 3663лв. с ДДС за извършени
земеделски обработки в размер на 2664лв. и доставка на тор в размер на
999лв., във връзка с което е издадена фактура №4401/30.10.2018г. и 4/ сума в
размер на 1344лв. с ДДС за извършена оран, във връзка с което е издадена
фактура №4452/31.01.2019г., за които суми е издадена Заповед за ипълнение
по ч.гр.д. №1719/2022г. по описа на РС – Силистра, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.327 ТЗ и чл.266 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл.274, ал.4 и
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9