№ 3168
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100507314 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5379/05.04.2023 г., постановено по гр.д. № 10734/2022 г. на
Софийски районен съд, 66 състав, съдът е признал за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Н. Г. П. искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Г. П. дължи
на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от 1492,80 лева,
представляващи главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
08.10.2018 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес в гр. София, ул. ****,
ателие, аб. № 332814, ИД номер 166306, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда (08.10.2021 г.) до
окончателното погасяване, сумата от 224,71 лева, представляващи лихви за забава
върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., както и сумата от 32,50 лева,
представляващи главница за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда (08.10.2021 г.) до окончателното погасяване.
Със същото решение съдът е отхвърлил претенциите с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена
топлинна енергия за горницата над сумата от 1492,80 лева до пълния предявен размер
от 2551,52 лева и за периода 01.05.2018 г. – 07.10.2018 г., както и за главница за дялово
разпределение за горницата над 32,50 лева до пълния предявен размер от 34,17 лева и
за периода 01.09.2018 г. – 30.09.2020 г. Със същото решение съдът е отхвърлил
претенциите с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата
над 224,71 лева до пълния предявен размер от 384,79 лева, както и е отхвърлил изцяло
1
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за
периода 31.10.2018 г. – 29.09.2021 г. в размер на 6,80 лева.
С горепосоченото решение СРС е осъдил Н. Г. П. да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 64,39 лева, представляващи
разноски по гр.д. № 58073/2021 г. на СРС, 66 състав, както и сумата от 349,06 лева,
представляващи разноски в първоинстанционното производство. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД да заплати на Н. Г. П. сумата от
226,71 лева, представляващи разноски в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис” ЕООД.
Срещу частта от решението, с която са уважени претенциите на „Топлофикация
София” ЕАД, е постъпила въззивна жалба от ответника Н. Г. П.. Релевирани са
оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като не е
постановено в съответствие с доказателствата по делото. Поддържа се, че СРС не е
обсъдил събраните доказателства в съвкупност и не е достигнал до правилни
фактически изводи. Поддържа се, че ищецът не е уточнил в исковата молба на какво
основание търси претендираните суми. Твърди се, че по делото не са представени
фактури, а съобщения към такива или извлечения. Твърди се, че СРС не се е
произнесъл по всички възражения от отговора на исковата молба. Поддържа се, че
според общите условия от 2016 г. плащането на всяка сума трябва да се извърши в
срок от 45 дена от месеца на доставка след издадена данъчна фактура и едва след това
длъжникът изпада в забава. Във връзка с това се поддържа, че в тежест на ищеца е да
докаже, че са изготвени и връчени фактури и изравнителни сметки. Поддържа се, че
представените извлечения не установяват количеството доставена топлоенергия през
процесния период, нито установяват стойността й. Твърди се, че от ответника се
претендират неоснователно големи суми, въпреки че е установено, че той не ползва
топлинна енергия за отопление на имота. Поддържа се, че не може чрез приетата по
делото експертиза да се установяват факти, за които трябва да се представят
документи. Поддържа се, че с отговора на исковата молба са оспорени представените
съобщения към фактури. Поддържа се, че фактури и извлечения от сметки не са
връчвани на ответника и не носят негов подпис. Твърди се, че от тези оспорени
документи не може да се установи дали правилно са отчислени технологичните
разходи от „Топлофикация София” ЕАД. Сочи се, че лихвите не са реално изчислени,
тъй като са изчислени върху прогнозни сметки. Поддържа се, че по делото липсват
документи, удостоверяващи достоверна дата на връчване на покана от ищеца за
плащане по всяка от процесните фактури. Твърди се, че неправилно е прието, че е
представен валиден договор, сключен между ответника и ищеца, за доставка на
топлинна енергия. Поддържа се и че не е представен договор с „Техем Сървисис”
ЕООД. Сочи се, че не са представени писмени доказателства за топлинна енергия,
която да е точно определена по количество и качество, поради което ответникът няма
задължение да заплаща. Твърди се, че представените общи условия не въвеждат
ответника в договорни отношения, тъй като не съдържат параметри за качество на
доставяната услуга. Твърди се, че при липса на определени параметри на качеството и
количеството договорът е нищожен. Поддържа се, че няма доказателства ответникът
да има качеството на битов клиент. Излагат се съображения, че общите условия
съдържат неравноправни клаузи. Твърди се, че неправилно е прието, че дяловото
разпределение е извършено според законовите изисквания. Твърди се, че не са
представени всички приложения към договора с фирмата за дялово разпределение и
затова този договор не може да служи като доказателство по делото. Сочи се, че през
2010 г. са демонтирани всички радиатори в процесния имот, което е установено и от
техническата експертиза по делото. Твърди се, че към имота няма изградени
2
разпределителни линии. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната уважителна част. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД, с
който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно
и постановено в съответствие със събраните доказателства, поради което същото
следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка е необходимо да се посочи, че е
неоснователно оплакването на Н. Г. П., че ищецът не е уточнил на какво основание
претендира процесните суми. Видно от исковата молба „Топлофикация София” ЕАД
твърди, че Н. Г. П. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като
процесните суми се търсят във връзка със сключен договор за покупко-продажба на
топлинна енергия.
С оглед горното настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По исковете по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на
което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия
през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати
уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.
С оглед претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва
да докаже, че през исковия период е извършвана услугата „дялово разпределение”,
както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в
претендирания по делото размер.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация
София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими
разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.
Установява се от приетата без възражения на страните съдебнотехническа
експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа. Видно от експертното заключение в
3
абонатната станция за процесната сграда е налице общ топломер, който се отчита по
електронен път в 0 часа на първо число на месеца.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. А по арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия.
По делото не е оспорвано от страна на ответника, че е титуляр на правото на
собственост върху процесния недвижим имот, представляващ ателие в гр. София, ул.
****. Правото на собственост на ответника се установява и от представения по делото
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1997 г. Подписът за купувача по
нотариалния акт – Н. Г. П., не е оспорен в срока за отговор на исковата молба, респ. не
е откривано производство по реда на чл. 193 ГПК пред първоинстанционния съд,
поради което съдът е длъжен да приеме, че подписът е положен именно от посоченото
физическо лице – Н. Г. П..
По делото нито се твърди, нито се доказва от Н. Г. П., че същият се е
разпоредил с правото на собственост върху процесното ателие преди исковия период.
Предвид горното въззивният съд приема, че е доказано пълно и главно по
делото, че в исковия период ответникът Н. Г. П. е имал качеството на битов клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Тоест
установено е съществуването на облигационно отношение между „Топлофикация
София” ЕАД и Н. Г. П., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който договор „Топлофикация София“ ЕАД е доставяло в собствения имот на Н. Г. П.
топлинна енергия. Поради това за Н. Г. П. е възникнало насрещно задължение да
заплати доставената топлинна енергия. Тоест насочените срещу Н. Г. П. искове са
доказани по основание. В подкрепа на този извод са и разясненията, дадени с Решение
№ 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС, според които по силата на
чл. 150 ЗЕ „между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на
подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират
от закона”.
По изложените съображения неоснователни са възраженията на въззивника Н.
Г. П. за липса на валидно възникнало договорно правоотношение между страните по
делото.
От представените от Н. Г. П. протоколи, изготвени с участие на представители
на „Техем Сървисис” ЕООД, и писма на „Топлофикация София” ЕАД безспорно се
установява, че в процесния имот всички отоплителни тела са били затапени.
В имота на Н. Г. П. обаче съгласно представените към отговора на исковата
молба протоколи има два узаконени водомера за топла вода – в кухнята и в банята. От
представения от третото лице помагач отчет за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
също е видно, че са налице два водомера. Посоченият отчет е подписан от собственика
на имота, като в хода на производството пред СРС подписът върху отчета не е
оспорван по реда на чл. 193 ГПК и не е откривано производство за проверка на
автентичността му.
Изрично следва да се посочи, че макар да има представени писмени
доказателства за прекъсване на подаването на топлата вода до процесния имот през
4
различни периоди, то не са представени доказателства за такова прекъсване към
процесния изследван период 08.10.2018 г. – 30.04.2020 г. В този смисъл доводите на
въззивника не могат да бъдат споделени.
Съгласно чл. 140а ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. А
по арг. от чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – етажна
собственост се разделя на: 1/ топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация; 2/
топлинна енергия за отопление на общите части; 3/ топлинна енергия за отопление на
имотите. Следователно дори и да липсват уреди за отопление в самостоятелния обект
в топлоснабдената сграда в режим на етажна собственост, етажният собственик дължи
да заплати припадащата се част от топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части, както и топлинната
енергия за горещо водоснабдяване. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 153, ал. 6
ЗЕ.
От техническата експертиза, приета по делото без възражения на страните, се
установява, че за процесния имот не се начислява топлинна енергия за отопление.
Посочено е, че е начислявана топлинна енергия за общите части (стълбище) в
съответствие с притежаваните от абоната ид.ч. от общите части в сградата.
Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, според пълния
отопляем обем на имота. Според вещото лице за процесния имот е изчислявана и
топлинна енергия за 2 бр. водомери за топла вода.
Според експертизата топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е
изчислена на пълен отопляем обем от 265 куб.м. Необходимо е да се отбележи, че този
отопляем обем съответства на посочения отопляем обем за процесния имот в списък
на живущите по апартаменти в сграда на адрес на ул. ****, находящ се на л. 26 от
делото на СРС. Този списък е подписан от Н. Г. П., като подписът върху списъка не е
оспорван по реда на чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба. Тоест
неоснователни са възраженията на въззивника Н. Г. П., че не се установява
отопляемият обем, въз основа на който е извършено изчислението.
Във връзка с начислената топлинна енергия за отопление на общите части е
необходимо да се посочи, че от представените от Н. Г. П. към отговора на исковата
молба писмо от „Топлофикация София” ЕАД с изх. № 3463/19.06.2012 г. и писмо от
„Топлофикация София” ЕАД с изх. № 772/13.03.2014 г. се установява, че в стълбището
на процесната сграда в режим на етажна собственост, находяща се на ул. ****, има
работещи отоплителни тела. Няма наведени твърдения, респ. няма представени
доказателства тези отоплителни тела да са били демонтирани преди исковия период.
В представения от Н. Г. П. протокол от 15.05.2012 г. /л. 56 от делото на СРС/ е
видно, че в процесната сграда има два вертикални щранга, като единият от тях е за
баните и кухните на първите три етажа и кухнята на четвъртия етаж. Според
протокола вторият вертикален щранг е за банята на четвъртия етаж. Тоест
неоснователни са твърденията на Н. Г. П., че липсват вертикални щрангове към
процесния имот, представляващ ателие.
По-нататък трябва да се посочи, че от техническата експертиза по делото е
видно, че сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба. Експертът изрично е посочил, че технологичните разходи са
извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция.
Експертът е посочил също така, че само за периода 23.08.2019 г. – 30.04.2020 г. не
може да се потвърди годността на общия топломер, като това обстоятелство е било
съобразено от СРС, видно от мотивите към обжалваното решение.
5
Според вещото лице дяловото разпределение също е извършено от третото лице
помагач „Техем Сървисис” ЕООД в съответствие с нормативната уредба.
За изготвяне на експертизата на вещото лице са предоставени и справки от
показанията на общия топломер в абонатната станция, захранваща процесния имот.
Вещото лице е изчислило, че за периода 08.10.2018 г. – м. 04.2020 г. стойността на
дължимата топлинна енергия е 1492,80 лева. Тази сума вещото лице е изчислило, без
да взима предвид периода, за който не се установява наличие на годно средство за
търговско измерване.
Неоснователни са възраженията на въззивника Н. Г. П., че за установяване на
действителното количество потребена топлинна енергия е необходимо да се извърши
проверка на задълженията на абсолютно всички абонати, ползващи топлинна енергия
от общата абонатна станция, и то за целия процесен период. Количеството на
потребената от останалите абонати топлинна енергия е ирелевантно за настоящето
производство и няма отношение към предмета на доказване по разглеждания спор.
Доводите на въззивника, че за вземанията не са били издадени от ищеца
надлежни счетоводни документи, въззивният съд намира за неоснователни. Пред
първата инстанция са били представени и приети като доказателства подробно
съобщение към обща фактура № **********/31.07.2019 г. за отчетен период
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и обща фактура № **********/31.07.2020 г. за отчетен
период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. В същите са отразени количествата потребена
топлинна енергия и дължимата цена за съответния отчетен период.
Тоест от приетата без възражения от страните техническа експертиза, от
представените от ищеца счетоводни документи, както и от представените от третото
лице помагач на ищеца годишни отчети и изравнителни сметки, се установява
потребената топлинна енергия.
Предвид изложеното по-горе се налага изводът, че СРС правилно и в
съответствие с доказателствата е приел, че Н. Г. П. дължи на „Топлофикация София”
ЕАД 1492,80 лева за периода 08.10.2018 г. – м. 04.2020 г. за доставена топлинна
енергия до процесния имот.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда –
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Към исковата молба са приложени общи условия, които са публикувани във в.
„Монитор”, брой от 11.07.2016 г., понеделник. Общоизвестно е освен това, че общите
условия са публикувани и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г.,
достъпен на електронната страница на вестника. Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г.
по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС „Не съществува пречка, ако на съда е известно в
кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното
решение”. В същия смисъл е и Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г.
на III Г.О. на ВКС, в което е посочено, че „при липса на твърдения и представени
доказателства за наличие на други публикувани Общи условия с различно съдържание
от представените, не е необходимо да се дават указания за установяване на факта
на влизането им в сила, тъй като се касае за публично известни общи условия”.
С оглед на горепосоченото и в съответствие с чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите
условия на „Топлофикация София” ЕАД са влезли в сила 30 дена след публикуването
им, а именно – на 11.08.2016 г. Точно тези общи условия са приложими и към
процесните вземания, претендирани за периода 2018 г. – 2020 г.
По силата на чл. 22, ал. 1 от общите условия от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача „Топлофикация София” ЕАД
по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
6
търговец, избран от клиентите в сградата в режим на етажна собственост, като
съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2016 г. клиентите заплащат на продавача
„Топлофикация София” ЕАД стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от общите условия от 2016 г. клиентите заплащат цената на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение.
Установява се от доказателствата по делото, че между „Техем Сървисис” ЕООД
и етажна собственост с адрес в гр. София, ул. **** е сключен договор за дялово
разпределение на топлинна енергия. Договорът е сключен въз основа на взето решение
от етажните собственици. Следва изрично да се подчертае, че доказателствената сила
на договора не отпада поради това, че не е представено приложение към
съглашението, както неправилно се поддържа от страна на въззивника Н. Г. П..
В хода на производството не се установява договорът за услуга „дялово
разпределение” с „Техем Сървисис” ЕООД да е прекратен. От изготвената по делото
техническа експертиза, както и от представените от „Техем Сървисис” ЕООД отчети и
изравнителни сметки е видно, че именно „Техем Сървисис” ЕООД е осъществявало
дялово разпределение в процесната топлоснабдена сграда през исковия период.
Същото се установява и от представените от ответника с отговора на исковата молба
протоколи. Вещото лице освен това е посочило в приетата без възражения от страните
експертиза, че дяловото разпределение през исковия период е осъществено в
съответствие с нормативната уредба.
По повод оплакванията във въззивната жалба следва да се отбележи също така,
че в тежест на ищеца „Топлофикация София” ЕАД е да докаже само наличието на
правоотношение във връзка с извършваното дялово разпределение. Доказателства за
това са представени. Не е в тежест на „Топлофикация София” ЕАД да установява, че
договорът, по силата на който е възложено извършването на дяловото разпределение,
продължава да действа. Прекратяването на договора е положителен факт, който
подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, а в случая това е
ответникът. Същият обаче нито твърди, нито доказва договорните отношения с „Техем
Сървисис” ЕООД да са преустановени, респ. не доказва дяловото разпределение в
процесната сграда да се осъществява от друго лице.
Предвид горното СРС правилно е уважил и претенциите на „Топлофикация
София” ЕАД за цена на предоставената услуга „дялово разпределение” за исковия
период. Във въззивната жалба няма конкретни оплаквания за размера, до който е
уважен искът за цена на услугата „дялово разпределение”, поради което ограниченият
въззивен съд не следва да извършва съгласно чл. 269 ГПК проверка на
първоинстанционното решение в тази част.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на акцесорната претенция следва да бъдат установени пълно и
главно от страна на ищеца следните обстоятелства: 1/ съществуване на главно
задължение; 2/ изпадане на ответната страна в забава поради изтичане на срока за
изпълнение на главното задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/
размера на дължимото се обезщетение за забава.
Според чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки се издават кредитни
известия за реално потребената топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 4 от общите
условия от 2016 г. се начислява законна лихва за забава само за задълженията по чл.
7
32, ал. 2 и ал. 3, ако същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2. Според чл. 33, ал.
2 от общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При систематичното тълкуване на чл. 33, ал. 3 и ал. 1 от общите условия
се налага изводът, че не се дължи лихва за забава върху дължимите суми по месечните
прогнози фактури.
От анализа на горепосочените разпоредби на общите условия следва, че
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане на
цената на топлинната енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за
целия отчетен период.
Съгласно общите условия от 2016 г. за вземанията за топлинна енергия, за които
е издадена изравнителна сметка в обща фактура, не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на топлопреносното
дружество, за да се постави клиентът в забава. Тоест изцяло неоснователни и
несподеляеми са оплакванията във въззивната жалба срещу уважените искове за лихва
за забава, начислена върху стойността на доставената топлинна енергия.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че се касае за срочни задължения, които
не са били изпълнени своевременно, поради което ответникът (настоящ въззивник) е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за тази своя забава.
Следва изрично да се посочи, че лихвата за забава не е начислена върху
прогнозните месечни фактури, както погрешно се поддържа във въззивната жалба.
Лихвата за забава е присъдена от СРС само върху размера на установената по делото
реално дължима цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия. Никаква част от
тази цена не е била заплатена от страна Н. Г. П. през отоплителния сезон – същият
нито е твърдял, нито е представял доказателства за извършени плащания към
„Топлофикация София“ ЕАД.
С оглед оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи освен това, че
не се констатират неравноправни клаузи в приложимите към договора за продажба на
топлинна енергия общи условия, одобрени с решение на КЕВР.
Въззивният съд изрично посочва, че намира за неоснователни оплакванията на
Н. Г. П., че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му и всички
представени по делото доказателства.
Други оплаквания, които да се разгледат от въззивния съд, не са наведени във
въззивната жалба на Н. Г. П.. Следователно първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната уважителна част, тъй като е налице съвпадение в
крайните изводи на първата и въззивната инстанция.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият „Топлофикация
София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда.
С оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия юрисконсултското
възнаграждение, дължимо на „Топлофикация София“ ЕАД за настоящото
производство, следва да се определи на 50,00 лева.
С оглед цената на всеки от обективно съединените искове решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5379/05.04.2023 г., постановено по гр.д. №
10734/2022 г. на Софийски районен съд, 66 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Н. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. ****, ателие, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Г.
П. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от 1492,80 лева,
представляващи главница за доставена топлинна енергия през периода 08.10.2018 г. –
30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес в гр. София, ул. ****, ателие, аб. № 332814,
ИД номер 166306, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда (08.10.2021 г.) до окончателното погасяване, сумата
от 224,71 лева, представляващи лихви за забава върху главницата за периода
15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., както и сумата от 32,50 лева, представляващи главница за
дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
(08.10.2021 г.) до окончателното погасяване, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 58073/2021 г. на СРС, 66 състав.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. ****, ателие, да
заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, сумата от 50,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис” ЕООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9