№ 151
гр. Силистра, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20223400500276 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от К. Г. Ж., против Решение № 390
от 01.07.2022г. постановено по гр. дело № 159/2022г. на СРС, с което първоинстанционния
съд е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от К. Г. Ж. с ЕГН ********** от с.
Смилец, общ. Силистра, ул. „Трета“ № 74, против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК
********* и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6,
представлявано от Лилия Димитрова, чрез който ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение в качеството му на
цесионер по договор за цесия от 06.11.2015 г. за остатъка от вземанията по заповед за
незабавно изпълнение № 2709 от 31.07.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 1383 по описа на СРС
за 2013 г., а именно главница в размер на 12483,74 лв. и законна лихва в размер на 8454,50
лв., за чието събиране е образувано изп.д. № 1178 по описа на ЧСИ Г. Георгиев за 2013 г.,
както и иска, чрез който ищецът моли съда да признае за установено, че не дължи горните
суми на ответника, тъй като не е надлежно уведомен за договора за цесия. Със същото
решение съдът осъдил К. Г. Ж. с ЕГН ********** от с. Смилец, общ. Силистра, ул. „Трета“
№ 74 да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от Лилия
Димитрова, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
250 лв. (двеста и петдесет лв.) и отхвърлил искането на К. Г. Ж. с ЕГН ********** от с.
Смилец, общ. Силистра, ул. „Трета“ № 74 за присъждане на направените по делото разноски.
Въззивникът – К. Г. Ж., не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че
същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон,
като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо него въззивния съд да
постанови друго, с което да уважи изцяло исковите претенции на ищеца.
Въззиваемият – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК *********, и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди
атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.
1
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
Първоинстанционният съдебен състав приел, че правното основание на исковите
претенции е чл. 439 ГПК и чл. 124 ГПК.
Съобразявайки събраните по делото доказателства съдът приел за установено, че
срещу ищеца и Пейчо Димитров Пейчев е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
2709 от 31.07.2013г., по ч.гр.д. № 1383 по описа на СРС за 2013г. за задължение по договор
за банков кредит. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника - ищец по делото, на
09.10.2013 г., като той не я оспорил и тя влязла в сила на 24.10.2013г. Първостепенният съд
установил още, че срещу ищеца били предприети множество изпълнителни действия,
първите от които датират от 28.08.2013г., които с временни прекъсвания продължили до
месец декември 2021г.
С постановление на ЧСИ от 05.12.2016г. като нов взискател по изп. делото било
конституирано ответното дружество в качеството му на цесионер по договор за цесия
21.05.2021г., чийто предмет включвал и вземането спрямо ищеца.
За да постанови решението си първостепенния съдебен състав освен хипотезите на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съобразил и разрешението дадено с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, според
което - когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.) нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Съдът е съобразил още, че към момента на образуване на изп.д. № 1178 по описа
на ЧСИ Г. Георгиев за 2013 г. е намирало приложение ППВС № 3/1980г., според чието
тълкуване давността по време на изпълнителното производство се спира; това
постановление е обявено за загубило силата си чрез последващ тълкувателен акт ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК - т. 10 от същия, поради което съдът
районният съд приел, че до датата на неговото обявяване -26.06.2015г., давността е била
спряна съобразно действащото до този момент тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.
Въз основа на това разрешение първоинстанционния съд приел, че след образуването
на изпълнителното производство петгодишна погасителна давност за задълженията на
ищеца е започнала да тече от отмяната на ППВС № 3/1980г. - 26.06.2015 г., и би следвало да
приключи на 26.06.2020г. в случай че до този момент кредиторът не предприеме
изпълнителни действия срещу длъжника си и не са възникнали други обстоятелства,
обосноваващи спирането и прекъсването на давността. На отделно основание е
коментирано, че тъй като на 17.02.2015г. по изпълнителното дело е постъпила сума от
запорирана сметка на ищеца, е налице друго събитие, прекъсващо давността. Съдът
съобразил още, че след 26.06.2015г. погасителната давност е прекъсната чрез налагането на
запора от 08.03.2018 г. върху трудовото възнаграждение на ищеца, както и чрез регулярното
постъпване на суми по изпълнителното дело в периода от м. април 2018г. до м. декември
2021г.
Съдът е констатирал и коментирал в мотивите, към решението си обстоятелството, че
след 17.02.2015г. взискателят не е проявил инициатива за предприемане на нови
изпълнителни действия спрямо ищеца или спрямо другия длъжник по делото до налагането
на запора върху трудовото му възнаграждение от 08.03.2018 г., поради което
изпълнителното производство е било перемирано на посоченото правно основание - чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Всъщност това е и довода на ищеца, послужил, като фактическо основание
за исковите претенции, който приел, че последвалите изпълнителни действия - запор от
08.03.2018г. и следващите, не са валидно предприети в рамките на висящо изпълнително
производство, поради което не са годни да прекъснат погасителната давност, която следва да
2
се приеме за изтекла към момента на предявяване на иска, ако ефектът на тези изпълнителни
действия бъде игнориран.
Първостепенният съд споделил становището на ответника по този въпрос, но
съобразил и съдебната практика и по - конкретно решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., според която когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ и следва да образува новото искане в ново - отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Правилно първостепенния съд
отчел, че новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не, погасителната давност за задълженията на
длъжника е прекъсната на 08.03.2018г., от която дата е започнала да тече нова давност;
която била прекъсвана и през следващите месеци при постъпването на суми по
изпълнителното дело чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца.
Първостепенния съдебен състав отхвърлил и другото ищцово основание за
установяване недължимост на сумите, предмет на делото, а именно – твърдяното
неуведомяването на ищеца за извършената цесия. До този извод първостепенният съд
стигнал след преценка на представеното с писмения отговор на ответника уведомление до
длъжника - ищец по делото, за извършената цесия, изходящо от „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, действащо като пълномощник на първоначалния кредитор. Правилно съдът е приел,
че макар и връчено на ищца след подаване на исковата молба уведомлението е осъществило
своята функция и по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да се цени като годно писмено
доказателство при постановяване на крайния акт по делото.
По тези причини съставът на РС- Силистра приел предявеният иск за отричане
правото на принудително изпълнение на ответника за неоснователен и го отхвърлил.
За да мотивира жалбата си процесуалния представител на ищеца К. Г. Ж. отново
преповтаря аргументите изтъкнати пред първоинстанционния съд. Сочи, че всички
извършени след настъпилата перемция констатирана и от районния съдия изпълнителни
действия са без правно значение, което според жалбоподателя обуславя успешното изтичане
на погасителната давност преди предявяването на настоящата искова молба, а от там и
липсата за напред на правна възможност за кредитора да събира вземането си по пътя на
принудителното изпълнение. Като допълнителен аргумент ищеца сочи, че в качеството му
на длъжник не е редовно уведомен за извършеното между „Райфайзен банк България“ ЕАД,
и ответника прехвърляне на вземане имащо за предмет неговото задължение, към банката.
Въззивникът коментира още, че действието на тълкувателните норми включително и
коментираното от районния съдия тълкувателно решение е занапред, което според
препятства приложението му в настоящия случай.
Ответникът по жалбата „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, коментира всички въззивни
аргументи намирайки ги за неоснователни, като се солидаризира изцяло с мотивите на
обжалваното решение. В допълнение изразява становището, че тълкувателните решения
включително и ППВС имат обратно действие, доколкото даденото с тях разяснение важи от
момента, в който приложимата правна норма е влязла в сила, тъй като още от този момент
тълкуваната норма е имала съдържанието, разяснено в тълкувателните актове.
След като обсъди жалбата и становищата на страните ОС приема същата за
допустима но неоснователна по следните съображения:
Спор по фактологията по делото няма. Спорна е само интерпретацията на
установеното по делото обстоятелство, дали след прекратяване на първото изпълнително
производство образувано срещу ищеца поради перемпция правно валидно е било
образувано друго такова, което да прекъсне изтичането на срока на погасителната давност.
Тук ОС изцяло кредитира мотивите на първоинстанционния съд и препраща, към тях по
реда на чл. 272 от ГПК.
3
В допълнение настоящият въззивен, съдебен състав приема, че макар перемпцията по
изпълнителното дело образувано срещу ищеца да е настъпила по силата на закона то
последвалите изпълнителни действия извършени по искане на кредитора са прекъснали
теченето на пет годишния давностен срок обуславящ настъпване погасителна давност.
В ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, е посочено, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Пак в
коментираното решение на ВКС е посочено, че „Перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980
г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът
и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него“.
Ето защо и тъй като по делото безспорно е установено и не се спори, че след
перемпирането на образуваното срещу ищеца изпълнително производство са извършени
последващи изпълнителни действия, то следва да се приема, че между тях не е изтекъл срок
по – дълъг от този определен от законодателя в чл. 110 от ЗЗД. По тези съображения съдът
приема, че задълженията на ищеца възникнали по повод кредитните му правоотношения с
праводателя на ответника и представляващи предмет на предявените установителни искове
не са погасени по давност. Предвид приложеното към подадения от ответника отговор на
исковата молба Уведомление за извършена цесия /лист № 47 от първоинстанционното дело/
и хипотезата на чл. 235 от ГПК, ОС намира, че правилно първостепенния съд е отхвърлил и
втория ищцов аргумент основан на твърдяното обстоятелство за невръчено уведомление по
чл. 99, предл. 3 от ЗЗД.
По тези съображения въззивния съдебен състав намира атакуваното
първоинстанционно решение за правилно, а жалбата срещу него за неоснователна, което го
мотивира да я отхвърли, като такава.
Пред вид изхода на въззивното производство, направеното искане и разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че следва да осъди въззивника да заплати на въззиваемия
деловодни разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева съобразно представен в срок и
неоспорен за прекомерност списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 390 от 01.07.2022г. постановено по гр. дело №
159/2022г. на РС – Силистра.
ОСЪЖДА К. Г. Ж. с ЕГН ********** от с. Смилец, общ. Силистра, ул. „Трета“ № 74,
да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, 150 /сто и петдесет/ лева деловодни разноски за
въззивната съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5