Р Е Ш Е Н И Е
№ 918/10.5.2019г. 2019 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №98 по описа на ВРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на М.Л.Г.-ЕГН ********** ***, против НП № РД-И-114/ 04.09.2018г. на
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на въз.Г.,
на основание чл.294 от ЗЛПХМ е наложена глоба в размер на 1000/ хиляда/лева, за нарушение на
чл.23 ал.1 и ал.3 във връзка с чл.25 ал.2 от Наредба №28 от 09.12.2008г. за
устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти издадена от МЗ във вр. с чл. 2
от Наредба №4/20.03.2009г. на МЗ за условията и реда за предписване и отпускане
на лекарствени продукти.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се
изразява становище, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на установената форма,
при съществено нарушение на административно-производствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби.Твърди
се, че в хода на АНП са нарушени нормите
на чл.57 ал.1т.5 и чл.42 т.4 от ЗАНН, като се приема, че неточното и непълно
описание на нарушението съставлява съществено процесуално нарушение, като се
акцентира върху задължението на АНО да докаже наличие на виновно
поведение.Приема се, че в АУАН и НП не са посочени пълно, точно и ясно
обстоятелствата, при които е било извършено приетото за установено нарушение,
че не е било безспорно доказано извършването на същото, твърди се, че АНО не е
изпълнил задълженията си по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН да провери АУАН с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост и не е преценил възраженията на
фона на събраните доказателства, твърди се, че нарушение в процесния случай не
е извършено, но не са били разследвани спорните обстоятелства, оспорват се
фактическите констатации, като се твърди, че нарушението не е доказано от АНО,
който е бил задължен да стори същото и се иска отмяна на НП, а в условията на
евентуалност се моли за приложение на нормата на чл.28 б.”а” от ЗАНН и
присъждане на направените по делото разноски.Съгласно депозирано допълнително
писмено становище към жалбата, отново се
твърди, че са нарушени нормите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, гарантиращи
правото на защита на нарушителя, приема се, че са нарушени нормите на чл.42 т.5
и чл.57 ал.1т.5 и т.6 от ЗАНН, визира се наличието на различни норми, посочени
като нарушени в мотивната и диспозитивната
част, визира се и посочването на множество правни норми, като нарушени и грешно
посочване на датата на издаване на една от наредбите, приема се, че нормите,
визирани като нарушени в диспозитивната част не
визират конкретно правило за поведение, приема се, че за конкретния субект на
нарушението не е квалифицирано в диспозитива конкретно правило за поведение, което
съчетано с посочените като нарушени множество правни норми е ограничило правото
на защита на нарушителя, отново се приема, че липсва точно описание на
конкретното извършено нарушение, като не става ясно дали конкретният лекарствен
продукт е бил отпуснат без представяне на рецепта или от лице, не притежаващо
необходимата квалификация , които действия осъществяват състав на различни
нарушения и се приема, че след като е наложено едно административно наказание
не е ясно точно за кое нарушение е наложено.Освен горното се сочи, че две от
правните норми в диспозитивната и обстоятелствената
част на НП – чл.23 ал.1 и чл.25 ал.2 от посочената в НП Наредба са несъвместими
към описанието на нарушението, за което е наложено административно
наказание, като по отношение на чл.23
ал.3 от посочената Наредба се твърди, че същата е обща и не визира конкретен
състав на нарушение, а определя само субект при евентуално извършено
нарушение.В този смисъл се приема, че не е посочена конкретно нарушената правна
норма, за която е прието, че следва да бъде наложено административно наказание,
твърди се, че по преписката липсва приложено разрешение за употреба на
процесния лекарствен продукт и в този смисъл нарушението е недоказано и отново
се излагат аргументи, че е било нарушено правото на защита на нарушителя с
цитиране на съдебна практика.Освен горното се оспорва доказаността
на приетото за установено нарушение, като се приема, че липсват безспорни
доказателства, които да подкрепят констатациите в АУАН, твърди се, че липсва
разрешение за употреба на процесния лекарствен продукт и че същият не е
приложен като доказателство по делото, визира се като нарушена нормата на чл.52
ал.4 от ЗАНН, като отново се твърди, че НП е било издадено, без нарушението да
е било безспорно доказано, визира се като нарушена и нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, тъй като свидетелите, в чието присъствие е съставен АУАН, не са присъствали
при установяването на нарушението, респективно не са били очевидци и се приема,
че след като АУАН не е бил съставен в присъствието на свидетели- очевидци и
горното съставлява съществено процесуално нарушение.Оспорват се фактическите
констатации на актосъставителя и АНО, оспорва се КП, приема се, че нарушението не е доказано и в
заключение се иска отмяна на НП, като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, а в условията на евентуалност се иска приложение на нормата
на чл.28 б.”а” от ЗАНН и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, се представлява от адв.П., надлежно упълномощена и приета от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира доказателства в
подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като
се приема, че същото е издадено при неспазване на установената форма и при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон.Поддържат се аргументите изложени
в жалбата и в допълнителното становище към нея, визира се наличие на
несъответствие между посочените като нарушени норми, твърди се, че са посочени
като нарушени норми, които не визират състав на нарушение, с което е било
ограничено правото на защита на нарушителя и освен горното се твърди, че са
описани от фактическа страна две нарушения- отпускането на лекарствен продукт
без рецепта и и извършването на продажба от лице, което не притежава
необходимата професионална квалификация, приема се, че нарушението не е
безспорно доказано, тъй като има данни към момента на проверката в аптеката да
е присъствал и магистър фармацевт, приема се, че не е ясно как е установена
самоличността на жалбоподателката и се иска произнасяне в горния смисъл.
Представителят на органа издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество излага
аргументи в подкрепа на становището си за доказаност и съставомерност
на приетото за установено нарушение и моли за потвърждаване на НП, визира се,
че е нарушена нормата на чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ, излагат се аргументи за
неприложимост на нормата на чл.28 б.”А” от ЗАНН, мотивира се и справедливост на
наложеното административно наказание и в заключение отново се иска
потвърждаване на НП.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка :
На 25.04.2018г. била извършена
съвместна проверка в аптека, находяща се на адрес гр.Варна, жк”Чайка”ул.”Търговска”
№5, стопанисвана от „Максифарм”
ООД-гр.Варна, от служители на ОД на МВР-Варна, сред които св.К.,***, сред които
св.Н. и експерт от ИАЛ-св.Л..
Първа в аптеката влязла св.Л., а
останалите проверяващи били извън проверявания обект.В обекта се намирала въз.Г.-
помощник фармацевт Св. Л. закупила от въз.Г. лекарствен продукт с режим на
отпускане по лекарско предписание „Concor film –coatedt tabl.5mg х 28 с партиден № 20412, годен до
04.2022г.- една опаковка, без да представи рецепта от лекар.За продажбата бил
издаден и касов бон №0017638/25.04.2018г.
След като извършила покупката на
лекарствения продукт, св.Л. напуснала аптеката, показала на останалите
проверяващи закупеният лекарствен продукт и издаденият касов бон, след което
всички проверяващи влезли в аптеката за извършване на същинската проверката,
като в аптеката се намирала единствено жалбоподателката.Всеки от проверяващите
извършил проверка на обекта в областта си на компетентност, като след проверка
на документите св.Л. установила, че въз.Г. притежава квалификация
„помощник-фармацевт” и респективно по смисъла на чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ не е имал
право да продаде горепосоченият лекарствен продукт, който се отпуска единствено
по лекарско предписание, дори и под контрола на магистър-фармацевт.
Предвид горното, на
04.07.2018г. св.Л. съставила АУАН срещу въз.Г., в който описала приетото за
установено нарушение, квалифицирано като такова по чл.220 ал.3 вр. чл.219 ал.1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната
медицина/ЗЛПХМ/във връзка с чл.22 ал.4 вр. чл.23 ал.1
от Наредба №28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работа
на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти издадена във вр. 294 от ЗЛПХМ.АУАН бил съставен в отсъствието на
нарушителя, но бил надлежно връчен на жалбоподателката на 13.07.2018г., като
същата го подписала и в съответната графа вписала, че няма възражения.
Срещу съставения АУАН не
постъпили писмени възражения в законноустановения
срок, поради което, приемайки липса на спорни обстоятелства, на 04.09.2018г.,
въз основа на материалите по преписката
АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Съдът напълно кредитира показанията
на св. Л., тъй като същите са последователни, искрени, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът напълно кредитира и показанията
на св.К.,***, тъй като същите са искрени, последователни, конкретни и
непротиворечиви и кореспондиращи напълно с кредитираните от съда писмени
доказателства и с показанията на свидетелите Л. и св. Н. в кредитираните от
съда части.
Съдът не кредитира показанията на св.Н.
*** единствено в частта, в която същата посочва колко лица са били в обекта при
тяхното влизане, тъй като в тази им част показанията на свидетелката са
колебливи, некатегорични и не кореспондират с показанията на св.К., съгласно
които при влизането на проверяващите в обекта там е била единствено
жалбоподателката.В останалата им част съдът кредитира показанията на
свидетелката, тъй като са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с
приетата за установена фактическа обстановка.
Съдът няма основание да не кредитира
показанията на св.М., но следва да се отбележи, че той е пристигнал в обекта
много след началото на проверката и няма как да свидетелства за фактите,
касаещи момента на проверката и неговите показания по никакъв начин не
опровергават показанията на горепосочените трима свидетели.В този смисъл е ирелевантен въпросът кои лица е следвало да са на работа на
датата на проверката, тъй като безспорно дори и да е имало магистър-фармацевт,
то въз.Г. не е имала право да отпусне, респективно да продаде процесното
лекарство на св.Л., независимо дали срещу представена рецепта или не.
Писмените доказателства по делото се кредитират от съда изцяло, тъй като
са непротиворечиви по между си, взаимно се допълват и не противоречат на
приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно
се установи от показанията на свидетелите Л., К., Н. и М., дадени в с.з. в
кредитираните от съда части , както и от
писмените материали по преписката-, АУАН, КП, заповед и от останалите приети по
делото писмени доказателства.
След преценка на доказателствата по делото и
след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :
Издалото НП лице е компетентно предвид
разпоредбата на чл.295 ал.3 от ЗЛПХМ, като АУАН също е съставен от компетентен
служител, съгласно приложената по делото заповед..
АУАН и НП са съставени в
срок.
Неоснователни са
възраженията, че при съставянето на АУАН в присъствието на свидетели, които не
са очевидци е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като ЗАНН дава възможност за
издаване на НП и при нередовност в АУАН, ако нарушението е установено по
безспорен и несъмнен начин.
АУАН е съставен в
отсъствието на нарушителя, но и този факт не е самостоятелно основание за
отмяна на НП, доколкото е бил надлежно връчен и в тази връзка не е било
ограничено правото на защита на жалбоподателката.
От фактическа страна
нарушението е описано, посочени са дата и място на извършване, обстоятелства,
при които е извършено доказателства, които го потвърждават, поради което и
предвид изричното визиране в обстоятелствената част на НП на нормата на чл.220
ал.3 от ЗЛПХМ, не се споделя възражението за съществено процесуално нарушение, касаещо обстоятелствената част на НП.
Срещу АУАН не са били
депозирани възражения, не са били налице спорни обстоятелства, които да налагат
извършване на разследване, а що се касае за наличие на виновно поведение, то факти
са посочени в НП, поради което и в тази насока възраженията не се
споделят.Категорични са показанията на св.К. по отношение механизма на
установяване самоличността на жалбоподателката чрез проверка на данните в ОД на
МВР-Варна, поради което и тези възражения не се споделят.
По отношение на правната
квалификация на нарушението в диспозитива и посочването цифром на нарушените
правни норми в диспозитива на НП съдът споделя становището, че е било
ограничено правото на защита на нарушителя.
Видно от диспозитива на НП, АНО е наложил
санкция на жалбоподателката основание чл.294 от ЗЛПХМ - глоба в размер на 1000/ хиляда/лева, за нарушение на
чл.23 ал.1 и ал.3 във връзка с чл.25 ал.2 от Наредба №28 от 09.12.2008г. за
устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти издадена във вр. с чл. 2 от
Наредба №4/20.03.2009г. на МЗ за условията и реда за предписване и отпускане на
лекарствени продукти.
В АУАН са визирани като
нарушени нормите на чл.220 ал.3 вр. чл.219 ал.1 от Закон
за лекарствените продукти в хуманната медицина/ЗЛПХМ/ във връзка с чл.22 ал.4 вр. чл.23 ал.1 от Наредба №28 от 09.12.2008г. за
устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти издадена във вр. 294 от ЗЛПХМ,
като чл.23 ал.3 от Наредба №28 от
09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти и
чл. 2 от Наредба №4/20.03.2009г. на МЗ за условията и реда за
предписване и отпускане на лекарствени продукти изобщо не фигурират.
Съгласно чл.23 ал.1 от Наредба
№28 от 09.12.2008г. за устройството,
реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, всеки фармацевт е независим при вземане на решение , свързано с
осъществяване на професионалните му задължения, за което носи отговорност-
правило за конкретно поведение не се регламентира.Съгласно ал.3 на същата
правна норма, за неправилно приготвен и/или отпуснат лекарствен продукт и за
настъпилите последици носи отговорност фармацевтът, който го е приготвил и /
или отпуснал- отново конкретни права, правомощия и задължения не се
регламентират.
Съгласно чл.25 ал.2 от Наредба
№28 от 09.12.2008г. за устройството,
реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, изпълнението на рецептите в аптеката се извършва по реда на наредбата
по чл.221 от ЗЛПХМ- без отново да се регламентират конкретни права и
задължения.
Съгласно чл.2 от Наредба №4
на МЗ за реда и условията за предписване и отпускане на лекарствени продукти/
която в действителност не е издадена на датата, посочена в НП, а на
04.03.2009г./ режимът на предписване на лекарствените продукти е определен в
разрешението за употреба на лекарствения продукт и също не визира конкретно
правило за поведение.
Съгласно разпоредбата на
чл.294 от ЗЛПХМ, който наруши разпоредбите на закона или наредбите по
прилагането му, извън случаите по чл.281-293, се наказва с определена глоба- няма
конкретен състав на административно нарушение, а се касае за обща санкционна
норма, касаеща други конкретни норми.
Предвид гореизложеното съдът
споделя възражението, че относно правната квалификация и визираните като
нарушени норми в обстоятелствената част на НП
и диспозитива на обвинението е налице несъответствие и неяснота точно коя
норма се приема, че е нарушила жалбоподателката.Нито една от посочените в
диспозитива като нарушени норми не касае конкретно правило за поведение, което
въз.Г. да е нарушила, като общата норма, визираща субект на някакво нарушение –
чл.23 ал.3 от Наредба №28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията
на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти първо не
регламентира права и задължения и на второ място изобщо не е посочена в АУАН
като нарушена норма и не фигурира и в обстоятелствената част на НП като
нарушена.Единствената норма, която би могла да се приеме за нарушена и която
кореспондира с фактите, посочени в НП е
тази на чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ, но
видно от диспозитива на НП, същата изобщо не фигурира и за нарушение на тази
норма АНО не е преценил, че следва да се наложи административно наказание.
Административните обвинения
следва да бъдат формулирани пълно, точно и ясно от фактическа страна, като
следва посочените като нарушени норми напълно да кореспондират с приетото за
установено от фактическа страна нарушение и всяка неяснота, както и неточното
посочване на нарушените норми или нарушената норма винаги съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като лишават нарушителя от възможността да разбере в
какво е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си..В тежест
на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е
извършил, като е недопустимо както нарушителят, така и съда да презюмират каква е била действителната воля на АНО, тъй
като същата следва да бъде ясна и категорична, като е недопустимо и волята на
АНО да се подменя.
Санкционната норма също е обща, не визира
конкретен състав на административно нарушение, поради което същата не може да
компенсира несъответствието между факти и посочени в обстоятелствената част на
НП и в диспозитива като нарушени норми и неяснотата точно коя норма АНО приема,
че е нарушена, като кореспондираща с посочените факти.
За пълнота следва да се
отбележи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че лекарственият
продукт е бил отпуснат от въз.Г. без да притежава нужната квалификация, поради
което възраженията в тази насока са неоснователни.
Разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към НПК единствено при липса на особени правила за определяне на
разноски на свидетелите и възнаграждения на вещите лица, като жалбоподателят не
притежава качеството на свидетел или вещо лице и в този смисъл ЗАНН не е
предвидил възможност за възлагане на направените от жалбоподателя разноски.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС счита, че проверяваното НП следва да
бъде отменено, като постановено при нарушение на процесуалните правила, поради
което
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП
№ РД-И-114/ 04.09.2018г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
по лекарствата, с което на М.Л.Г.-ЕГН ********** ***,, на основание чл.294 от
ЗЛПХМ е наложена глоба в размер на 1000/
хиляда/лева, за нарушение на чл.23 ал.1 и ал.3 във връзка с чл.25 ал.2 от
Наредба №28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работа на
аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти издадена от МЗ във вр. с чл. 2 от Наредба №4/20.03.2009г. на МЗ за условията и
реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти.
ОТКАЗВА да възложи
направените по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ при ВРС: