Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шестнадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при секретаря Вяра Баева като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 14555 по описа за 2017 год., за
да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно
основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Г.Ц.С., ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адв. И.С. е предявил против З. „Л.И.“ АД, *** иск за
заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 12.10.2016 г. в размер на
сумата от 30 000 лв., ведно със законна лихва върху нея считано от
13.06.2017 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е пострадал
при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил марка „Опел", модел
„Корса", с per. №*******М.В.К.-Б., а самият автомобил е бил застрахован
при З. „Л.И.” АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Твърди,че в следствие на
непозволеното увреждане е получил изкълчване на лява раменна става и скъсване
на връзки, травми в гръдния кош, кръста, левия крак, седалището вляво,
рехабилитацията, съпроводена със силни болки, оток, натоварвания, ограничения и
неудобства в битов, емоционален, психически и социален план.
Ищецът поддържа чрез своя
пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД чрез
своя процесуален представител оспорва предявения иск по размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
не е спазил установените в чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП задължения
на пешеходеца преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение, да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, да не спира
без необходимост на платното за движение, както и за неспазване на установените
в чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП забрани да навлиза внезапно на платното за
движение и да пресича същото при ограничена видимост. Твърди също, че лечението
на ищеца Г.С. не е проведено съобразно утвърдените медицински стандарти и
правилата за добра медицинска практика, тъй като не е проведено задължително
апаратно изследване, необходимо за диагностициране на действителното състояние
на ищеца, непосредствено след ПТП Оспорва претенцията за законна лихва и началната
дата, от която се претендира. Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото № К-
906 от 12.10.2016 г. на СДВР, Отдел „Пътна
полиция" , Акт за установяване на административно нарушение № 538535/12.10.2016
г. и Наказателно Постановление № 16-4332-020166/ 10.11.2016 год. на СДВР се установява, че на 12.10.2016 г., около
16.00 ч., в гр. София в района на кръстовището между бул. „Арсеналски" и
ул. „Зорница" е настъпило ПТП,при което лек автомобил „Опел", модел
„Корса", с per. №*******управляван от М.В.К.-Б., при приближаване на пешеходна
пътека не пропуска преминаващия по пешеходната пътека от дясно наляво спрямо
автомобила пешеходец Г.Ц.С. и го блъска.
По делото не е спорно
обстоятелството и се установява от приложената справка от ГФ, че за лекия
автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност”, полица №
BG/22/116000197363, валидна от 11.01.2016 г. до 10.01.2017 г., сключена на
05.01.2016 г.
По делото е назначена и приета без възражения съдебно автотехническа
експертиза. Заключението съдът приема като обективно и професионално, като от
него се установява следният механизъм на ПТП – Лек автомобил „Опел Корса“ с
per.*******управляван от М.В.К.-Б. се е движел на 12.10.2016 г. около 16:00
часа по бул. ’’Арсеналски” с посока на движение от ул. ’’Богатица към бул.
„Черни връх” в лявата от две пътни ленти за посоката му със скорост от порядъка
на 30 км/ч. Пешеходецът Г.Ц.С. - 33 год. е предприел пресичане на сигнализирана
пешеходна пътека, в района след кръстовището с ул. „Зорница“ от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на автомобила. Тъй като няма данни за наличие на
други автомобили в пътната лента пред л.а. «Опел», пешеходецът е бил видим за
водачката още преди момента на навлизането си на платното за движение. Г.С. е
навлязъл на платното за движение , когато автомобилът отстои на разстояние
19-20 м от мястото на удара. Водачката не е възприела или ако е възприела не е
реагирала своевременно с аварийно спиране и последва удар с предната зона на
автомобила, отляво на тялото на пешеходеца. Тялото е отхвърлено напред спрямо
посоката на автомобила и пада на терена. Скоростта на автомобила преди и в
момента на удара е 30 км/ч.
От Заключението на СМЕ,което
съдът приема като обективно и професионално се установява,че в следствие на
претърпяното ПТП ищецът е получил Контузия, моментно изкълчване и нестабилност
на лявата раменна става. SLAP -лезия на горния ръб на ставната ямка на лявата
раменна става. Контузия на поясната област.“
Спешна медицинска помощ и
първоначално лечение пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където в
Спешния център на болницата са били извършени само клиничен преглед и
рентгенови изследвания на лявата раменна става, както и консултации от хирург,
неврохирург и ортопед-травматолог. При извършеното рентгенови изследване не са
били установени костни увреждания.
Едва на 10.04.2017г. (6м. след
злополуката) в МЦ „Софиямед“ е била извършено магнитно-ядрена резонансна
томография, която е дала категорични данни за получена вътреставна мекотъканна
увреда. изразяваща се в частично лонгитудинално (надлъжно) разкъсване на
предно-горния лабрум (ръб) на гленоидалната (ставната) ямка със засягане на
биципитолабралния комплекс (т.н. SLAP- лезия (разкъсване) на горния ръб на
ямката)“. На ищеца е било дадено направление за оперативно лечение до
ВМА-София, което е било проведено в периода от 23.10.2017г. до 26.10.2017г. във
ВМА-София ,когато са били проведени следните оперативни манипулации:
„артроскопия на лявата раменна става и фиксиране (стабилизиране) на разкъсания
предно-горен ръб на ставната ямка с 2 бр. анкера“.
Общо лечебният и
възстановителен ('оздравителен! период при ищеца е бил продължителен -1 голина.
През посоченият период пострадалият Г.С. е търпял- болки и страдания, като през
първите 2-3 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на
проведените рехабилитации - болките му са били с по- интензивен характер. През
останалите периоди ищецът е търпял периодично явяващи се болки при обща преумора
на левия горен крайник, както и при настъпването на рязка промяна на времето (
при студено и влажно време), което е налагало пострадалият да ползва седативни
и обезболяващи медикаменти. Хипотрофия на лявата мишница, която ще се
възстанови до 2-3 години след травмата.
От показанията на св. К.Г.се
установява,че след катастрофата пострадалия е бил в тежко състояние,не можел да
се движи и да се обслужва сам. Това състояние продължило около 3-4 месеца,но
тъй като болките в рамото продължавали след около година било открито,че се
налага операция,която била направена.Поне два месеца след нея ищецът изпитвал
болки и неудобства и отново не можел да се грижи сам за себе си.Изпитвал и
болки в кръста.Станал нервен и раздразнителен,тъй като не можел да работи и
поради дългия период на възстановяване.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД а,съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В настоящия случай се установи,
че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо
е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно
деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
По въпроса дали е налице
виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил съдът
приема,то това е установено тъй като е категоричен факт, че водача на лекия автомобил М.В.К.-Б. е нарушила разпоредбата на чл.119,ал.1 ЗДвП и не е пропуснала пресичащия
на пешеходна пътека ищец, имала е възможност въпреки това да предотврати
произшествието чрез аварийно спиране,но въпреки това по непредпазливост е
допуснала процесното ПТП, в резултат на което е причинила травматични
увреждания на ищеца по делото Г.Ц.С..
Доказан е фактът, че
причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Установено е и няма спор за
това, че за лекия автомобил е имало
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество З. „Л.И.” АД,
валидна към датата на процесното ПТП.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди е
основателен.
По неговия размер:
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на
основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл
с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено.
Ответникът е противопоставил
възражения за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат с
твърдения,че не е спазил установените в чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП задължения на пешеходеца преди да навлезе на платното за движение да се
съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение, да не удължава ненужно пътя и времето за
пресичане, да не спира без необходимост на платното за движение, както и за
неспазване на установените в чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП забрани да навлиза
внезапно на платното за движение и да пресича същото при ограничена видимост,които
са частично основателни. Това възражение
на ответника не се приема от съда,тъй като на първо място не е доказано и на
второ пешеходецът е започнал пресичането
на място обозначено като пешеходна пътека на поне 20 м. от приближаващия се
автомобил,а е бил видим от доста по-голямо разстояние.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид
характера , степента и броя на уврежданията, търпените болки и страдания
особено в първия месец след злополуката, както и фактът, че лечебният и възстановителен период е
приключил за срок около 6 месеца. Съдът взема пред вид и факта, че през първите
2-3 месеца след инцидента и около месец след операцията ищецът е имал силни
затруднения при обслужването си,а около половин година не е могъл пълноценно да
извършва трудовите си задължения,като последното е довело и до негативни
психически изживявания.
Като взе всички тези факти пред
вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е изцяло основателен за
сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 13.06.2017 год. при
условията на чл.497,ал.1,т.2 КЗ до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 2890
лв.,като възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение не се възприема от съда.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.Ц.С., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител адв. И.С., със съдебен адрес:*** на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 30 000 лв. обезщетение за търпени неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на
12.10.2016 г. ведно със законна лихва върху нея считано от 13.06.2017 г. до
окончателното й изплащане и разноските по делото в размер на 2890 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: