Решение по дело №11789/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1861
Дата: 8 юни 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20195330111789
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

РЕШЕНИЕ№ 1861

гр. Пловдив, 08.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 11789 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е образувано по предявени от “Авангард недвижими имоти” ООД против Я.Ж.И. по обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 286 ЗЗД и чл. 288, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3615/30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 6700/2019 г. по описа на Райoнен съд – Пловдив, V граждански състав, както следва: сумата от 3 367, 56 лв., представляваща уговореното възнаграждение за извършените действия по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.12.2018 г. и сумата от 76, 71 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.02.2019 г. до 24.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 25.04.2019 г., до окончателното й изплащане.

              Ищецът твърди, че е сключил с ответната страна договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.12.2018 г., по силата на който ответната страна е възложила на дружеството да окаже посредническо съдействие за избор на недвижим имот и сключване на предварителен договор или договор за покупко-продажба по нотариален ред при следните зададени условия – тристаен апартамент с гараж, ново строителство, до 100 000 евро. В изпълнение на договора, ищецът проучил пазара, като избрал два недвижими имота, отговарящи на установените от ответната страна критерии, като при получаване на офертите от ответника, последният се задължил по силата на договора да подпише Приложение № 1 – Протокол за оглед на недвижими имоти, като по този начин удостоверявал, че посочените имоти са предложени за закупуване именно от ищеца. В изпълнение на задълженията си ищецът организирал и провел оглед на имотите, посочени в Приложение № 1, както следва: апартамент, находящ се в гр. П., ****, който поглед бил проведен на 05.12.2018 г. и апартамент, находящ се в гр. П, ****и гараж, като огледът бил проведен на 14.12.2018 г. За осъществените огледи бил подписан протокол за оглед. В чл. 6 от договора било установено, че възложителя по договора няма право да води преговори с продавача на недвижимия имот, описан в протокола за оглед без знанието и присъствието на възложителя. Ответната страна уведомила изпълнителя по договора, че предложените оферти не я удовлетворяват, като изпълнителят – ищец от своя страна уведомил последната, че преустановява търсенето на жилище и гараж по сключения договор. При направена справка в Агенция по вписванията, ищецът установил, че ответната страна, закупила втория предложен й недвижим имот и гараж, по силата на два договора за покупко-продажба, изповядани по нотариален ред на 01.02.2019 г. Имотите са закупени от ответната страна Я.И. и П. Г., като по отношение на тези имоти била учредена договорна ипотека в полза на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД. Сочи, че в чл. 15 от договора страните уговорили, че закупуването на осигурен от изпълнителя недвижим имот, се извършва със знанието и в присъствието на възложителя, като със закупуване на имота без знанието на изпълнителя по договора, ответната страна нарушила чл. 6 от договора. Твърди, че в случая било осъществено основното задължение на изпълнителя по договора, а именно – след осъществяването на контакт между страните процесните имоти са придобити по нотариален ред, поради което счита, че в качеството си на търговски посредник има право на възнаграждение. Сочи, че с  договора било установено възнаграждение в размер от 2 % от продажната цена, дължимо към датата на изповядване на сделката по нотариален ред – в случая на 01.02.2019 г. Размерът на общата продажна цена за двата имота била от 168 378 лв. и дължимото възнаграждение, определено като процентно съотношение към тази стойност възлизало на сумата от 3 367, 56 лв. Поради липсата на точно изпълнение в срок, ответната страна дължала и обезщетение за забава. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

              Ответната страна Я.Ж.И., е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е сключен договор за посредничество от 05.12.2018 г., като не оспорва обстоятелството, че в изпълнение на договора ищецът предложил, като е осъществен оглед на обект, находящ се на **** При огледа не били удовлетворени от услугите на брокера С.И.. Въпреки това се съгласили да осъществят втори оглед – на процесния обект. За последният брокерът нямал ключ, достъпът бил осигурен от съседи. Срещата продължила кратко време, като брокерът нямал отговор на поставените от страна на възложителя въпроси и я уведомил, че цената на имота не е ясна. След срещата ответната страна заявила, че не е доволна от предоставената услуга и прекратила договора, като сочи, че не е подписвала протокол за оглед на този обект и оспорва автентичността на положения подпис. Счита, че предоставената от брокера текуща информация за обекта не представлява оферта, доколкото липсват основни параметри, включително досежно цената. Брокерът или друг представител на ищеца не предоставил информация за продавача на обекта. Сочи, че попаднала случайно на офертата за процесния апартамент, който бил обявен за продажба в интернет пространството. Поддържа, че не е закупила гараж, а паркомясто, като й е прехвърлено право на реално ползване от строителя на сградата. Твърди, че при срещата с брокера не е осъществила оглед на гараж. Твърди, че за дължимостта на възнаграждението ищецът следва да е изпълнил всички задължения по договора, като в случая били изпълнени само част от поетите задължения, като единственото извършено фактическо действие от страна на ищеца било – организирането на посещение до имота. Тези действия не давали основание да се приеме, че е осъществено посредничество от страна на агенцията при сключването на договора за покупко-продажба от страна на ответника и собствениците. Посочва, че посредничеството е дейност по свързване на две лица с цел сключване на сделка, като счита, че дължимото възнаграждение не се дължи, ако сделка се сключи без съдействието на брокера и без изпълнение на основното му задължение да свърже двете страни. Оспорва размера на претендираното възнаграждение. Твърди, че клаузата на чл. 18 от Договора е неравноправна. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 286 ЗЗД и чл. 288, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 3615/30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 6700/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав, както следва: сумата от 3 367, 56 лв., представляваща уговореното възнаграждение за извършените действия по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.12.2018 г. и сумата от 76, 71 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.02.2019 г. до 24.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 25.04.2019 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От Договор за посредничество, сключен между страните в настоящото съдебно производство на 05.12.2018 г., се установява, че ищецът се е задължил да посредничи на ответника при закупуване на недвижим имот, който да отговаря на следните характеристики: тристаен апартамент с гараж, ново строителство – до 100 000 евро. Посредникът е поел задължение да организира, уговоря и извършва съвместно с възложителя огледи на недвижими имоти, отговарящи на зададените параметри – чл. 8 от Договора; да посредничи при водене на преговори между възложителя и потенциални продавачи, като консултира възложителя при избор на недвижим имот, да посредничи за сключване на предварителен договор или договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален ред – чл. 9 от Договора.

В чл. 10 от договора е установено, че за оказаното посредническо съдействие при сключване на предварителния договор или договор за покупко-продажба на недвижим имот, изпълнителят получава посредническо възнаграждение. Следователно срещу това посредничество възложителят Я.И. се е задължила да заплати възнаграждение в размер на 2 % от покупната цена на имота, посочена в предварителния договор или нотариалния акт, но не по-малко от 500 евро, като страните са уговорили и момента на настъпване на изискуемостта на това парично задължение: при подписване на предварителния договор за покупко-продажба, а в случай че такъв не бъде сключен – при съставяне на нотариалния акт, удостоверяващ сключване на договор за покупко-продажба – чл. 11 от Договора.

С клаузата на чл. 6 от договора възложителят е поел задължение да не води преговори с продавача на недвижимия имот без знанието и присъствието на изпълнителя, за имоти които са осигурени от изпълнителя и са описани в съставения и подписан от възложителя протокол за оглед. Страните са уговорили в клаузата на чл. 15 от Договора акцесорно задължение за възложителя, чрез установяване на неустойка, която обезпечава изпълнението на задължението на ответника да придобие правото на собственост върху определен жилищен имот от лице, което е било посочено от ищеца, в случай че ищецът не е участвал при сключване на транслативната сделка.

Към исковата молба е представено Приложение № 1, в което е обективиран протокол за оглед на недвижим имот, чиято автентичност, досежно подписите, положени от възложителя срещу вписаните недвижими имоти в т. 2, е оспорена в преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 ГПК. В протокола за оглед са вписани два недвижими имота, а именно: 1. в гр. П, **** и . гр. П, ****и гараж гр. П, ****.

От изслушаните по делото съдебно-графологична и допълнителна съдебно-графологична експертиза, се установява, че подписите, положени след текста по т. 2, посочен като подпис на Я.Ж.И., съвпада с подписа, с който се подписва Я.Ж.И.. В този смисъл е еднопосочното заключение на двете вещи лица по допуснатите съдебно-графологични експертизи, като в производството по делото допълнителната експертиза е допусната, поради оспорване на извода на вещото лице досежно този въпрос по първоначалната съдебно-графологична експертиза. Заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-графологична експертиза е посочило, че почеркът, с който е изписан текста до т. 2 от протокола, не съвпада с почерка на ответната страна. Експертизата е посочила, че не може да се установи дали текстовете в т. 2 “гр. П, ****” и “гараж” са положени по едно и също време и място.

В производството по делото са снети показанията на свидетеля П. Д. Г. , който живее на фактически съпружески начала с ответната страна. Свидетелят посочва, че тъй като ответната страна имала желание да закупи апартамент, правили множество огледи на недвижими имоти. През декември месец ответната страна направила оглед с брокер от Агенция “Авангард” на име С.,***, като споделила на свидетеля, че не е останала доволна от предоставените услуги. Въпреки това, в средата на месец декември 2018 г., след множество изпратени от брокера оферти по интернет, бил уговорен още един оглед на апартамент, като се установила среща пред ресторант “Ш”. Свидетелства, че стигнали до кооперация, където жена, на която брокерът се обадил, отворила апартамента. На по-късен етап установили, че това е съседка. Брокерът им обяснил, че всичко, което е налично в апартамента, ще остане при продажбата, а след това казал, че част от нещата ще се вземат от собственика, без да конкретизира точно кои вещи. Посочил какъв е размерът на стаите, но за свидетеля и ответникът станало ясно, че обявената площ не съответства на реалната, което обстоятелство последните установили при сравнение между апартамента, в който към момента на огледа, живеели. Свидетелства, че ответната страна останала разочарована от предоставената услуга, като при зададен въпрос на брокера относно цената на апартамента, последният посочил, че не знае каква е цената, тъй като други потенциални купувачи предоставили капаро и можело цената да бъде променена от продавача. Сочи, че огледът продължил около 5-10 минути. Свидетелства, че през цялото време на огледа е бил с ответната страна и в нито един момент не я е видял да подписва протокол. След като огледът приключил, не осъществявали повече комуникация с брокера или агенцията. Свидетелства, че ответната страна проверила улицата на кооперацията на Google maps street view. Там кооперацията бил заснета все още на строеж, като била налична информационна табела с имената на възложителя и товарен камион с фирмата на строителя. След проверка в Търговския регистър, ответната страна установила имената на собствениците, като се свързала с тях чрез „фейсбук“. Собственичката на апартамента живеела в САЩ и започнали преговори, като след около месец и половина – два се стигнало до сделката. Свидетелят сочи, че брокерът или агенцията не са им дали имена или контакти на продавачите. Твърди, че оглед на паркомясто или гараж не е осъществяван с агенцията или брокера. Собственикът на паркомястото бил различен от този на апартамента, като паркомястото било закупено от строителя.

В производството по делото са изслушани и показанията на С.К.И., полагал труд на длъжност “брокер” при ищцовото дружество, която трудова дейност била преустановена към момента на снемане на показанията му. Свидетелства, че по време на своята работа осъществявал много огледи и се срещал с множество клиенти, поради което не си спомня за клиент Я.И.,*** или за работа с Ж.Д.А., “Хиа Строй” ЕООД и “Аврамов 1” ЕООД. Свидетелства, че по време на работата му в агенцията обичайната практика била брокерът да попълва протокола. При предявяване на протокола на свидетеля, последният разпознава почерка си на местата в пункт 1 и пункт 2, където са изписани обектите, като посочва, че подписът не е негов. Обичайната практика била клиента да се подписва. В така представения протокол не разпознавал почерка, с който са изписани имената Я.Ж.И.. Свидетелства, че практиката била такава, че няма как да осъществяват огледи на вече продаден апартамент, ако се знаело, че за имот има потенциален купувач, огледите се преустановявали. Потенциален купувач било лице, заплатило стоп капаро или сключило предварителен договор. Сочи, че принципно, щом има конкретен човек, продавачът вече не допуска други огледи. Ако преговорите са само устни, имотът спира да се предлага при уведомяване от продавача, но обичайната практика била при сериозни преговори. Свидетелства, че няма стандарт при воденето на преговори и всяка връзка между продавач и купувач е различна.

От ****от ****, се установява, че между ответницата и П.Д.Г.– в качеството им на купувачи и продавачите А. Д. Б. и М. Н. Б., е сключен договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище, апартамент с площ от 79, 95 кв.м., в сграда с идентификатор № ****., с адрес гр. П, ****, при уговорена продажна цена в размер на 159 378 лв.

С ****г. от ****, се установява, че между ответницата и П.Д.Г.– в качеството им на купувачи и продавачът “Хиа Строй” ЕООД, е сключен договор за покупко-продажба на 13,75/335,30 % ид.ч. от самостоятелен обект, с предназначение гараж, в сграда с идентификатор № ****1, с адрес гр. П, ****, с право на реално ползване на паркомясто № 10, разположено на подземно ниво, кота -2, 80, с площ на паркомястото от 13, 75 кв.м., при уговорена продажна цена в размер на 9 000 лв.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 286 ЗЗД и чл. 288, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на уговореното в Договора за посредничество от 27.12.2007 г. възнаграждение, ведно с обезщетение за забава.

От сключения между страните в настоящото съдебно производство Договор за посредничество се установява, че ищецът се е задължил да съдейства на ответната страна за закупуване на недвижим имот, който да отговаря на предварително установени параметри – тристаен апартамент с гараж, ново строителство, чрез предлагане на конкретни имоти, осъществяване на огледи на имотите и посредничество за сключване на договор за покупко-продажба между ответника и продавача, като осигури сключване на предварителен договор или нотариално оформяне на сделката. 

Така установените правнорелевантни факти следва да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 280, ал. 1 ЗЗД, уреждащ правното действие на договора за поръчка. Сключеният между страните договор не е породил комисионно правоотношение, тъй като ищецът не се е задължил да сключва от свое име и за сметка на ответника правни сделки, а извършване на други правни действия – свързване на страните по продажбеното правоотношение, както и да подготви сключването на предварителен договор или на самата транслативна сделка.

Тъй като „Авангард недвижими имоти” ООД осъществява посредническа дейност по занятие, тази двустранна сделка представлява по своето правно естество субективен (относителен) едностранен търговски договор – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ, за който се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ.

По силата на така възникналото между страните облигаторно правоотношение ищецът се е задължил да съдейства на ответника при избор на недвижим имот, който да отговаря на зададени от възложителя критерии, като осигурява огледи на различни имоти, като посредничи при водене на преговори и сключване на предварителен договор или оформяне на сделката в нотариална форма, като за изпълнение на тези правни действия ответникът се е задължил да заплати на търговеца-посредник парично възнаграждение в размер на 2 % от продажната цена – арг. чл. 286 ЗЗД и чл. 3 от договора.

От клаузата, уговорена в чл. 10 от договора, се изяснява, че страните са установили, че задължението за заплащане на цената възниква при сключване на предварителен договор за имота, предложен от ищеца, респ. оформяне на транслативната сделка в нотариална форма. Тъй като процесният договор е двустранен, т. е. възмезден, за да получи изпълнение на насрещната парична престация, ищецът е следвало точно да изпълни своите договорни задължения, изразяващи се в осигуряване на недвижими имоти съгласно критериите зададени от купувача, осъществяване на огледи и посредничество, вкл. и консултиране на купувача, за закупуване на недвижимия имот, избран от възложителя и съдействие при сключване на предварителен договор или договор в нотариална форма.

От показанията на свидетеля **** се установява, че брокер при ищцовото дружество е осигурил оглед на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. П., ул. ****, по време на който ответната страна и свидетелят получили информация за площта на помещенията, която оценили като погрешна, както и противоречиви данни за състоянието, в което ще се продава имотът – с обзавеждането, с което последният е бил в деня на огледа, или без него. Установява се, че по време на огледа на възложителя не била предоставена конкретна информация за цената на имота. Свидетелят свидетелства, че след приключване на огледа, ответната страна сама е открила продавачите на апартамента и паркомястото, като се свързала с тях и започнала преговори, без участието на посредника, от който не получила данни за самоличността на продавачите. Свидетелят посочва, че е осигурен оглед единствено на апартамента, но не и на паркомясто или гараж в кооперацията.

Съдът цени показанията на този свидетел в посочената им част на основание чл. 172, ал. 1 ГПК, като безпротиворечиви и житейски логични, като изложените от свидетеля фактически данни се подкрепят от останалите представени по делото доказателства, в точност приложените към исковата молба заверени от страната извлечения от електронни документи.

Съдът не цени показанията на посочения свидетел, единствено в частта им досежно изложеното от последния, че по време на огледа не е видял ответната страна да подписва протокол за оглед, доколкото в тази им част последните се опровергаха от установеното от вещите лица по съдебно-графологичните експертизи.

Установи се автентичността на представения по делото протокол за оглед на недвижим имот, доколкото в производството по чл. 193 ГПК и чрез специалните знания на вещите лица по съдебно-графологичните експертизи, се установи, че подписът срещу текста на т. 2 от протокола е положен от ответната страна Я.И., т.е. чрез полагането на подпис последната е удостоверила, че по нейно възложение ищцовото дружество е осигурило огледи на посочените в протокола обекти – апартамент в гр. П., ул. ****, ет. 2. Чрез показанията на свидетеля **** се опроверга удостоверителното изявление в посочения частен документ, че е осъществен оглед и на гараж в гр. П, на ****.

Следователно в производството по делото по безспорен начин се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави за оглед недвижими имоти по установени от възложителя критерии, като е осъществен оглед единствено на апартамент в гр. П, ул. ****, ет. 2.

От представените по делото договори за покупко-продажба, изповядани в нотариална форма, се установява, че ответната страна, заедно с нейния фактически съжител, е закупила апартамента, чиито оглед е осигурен от ищцовото дружество. Не се установява обаче, че закупеното от ответната страна право на ползване по отношение на паркомястото, е идентично с вписания в протокола за оглед обект “гараж на ****, за което както се посочи, не се установи по безспорен и категоричен начин, че е осъществяван оглед.

Между страните в производството е безспорно, че с договора за покупко-продажба, е прехвърлен в полза на ответната страна недвижимия имот, представляващ апартамент, предложен от ищцовото дружество, чрез изповядване на транслативна сделка в нотариална форма, без съдействието на ищцовото дружество, тъй като ответната страна – възложител не е потърсила съдействието на ищеца за осъществяване на сделката. По този начин, ответната страна е допуснала нарушение на разпоредбата на чл. 6 от Договора, в която е установено, задължение за възложителя да не води преговори с продавача на недвижимия имот без знанието и присъствието на изпълнителя, за имоти които са осигурени от изпълнителя и са описани в съставения и подписан от възложителя протокол за оглед.

В случая обаче заплащането на уговореното възнаграждение е предпоставено не само от извършването на определени правни действия, а от сключването на договор за покупко-продажба на конкретен обект, за което мандаторът е съдействал чрез намиране на имот, по критериите на възложителя и осъществяване на оглед на посочения апартамент. Т.е. изискуемостта на задължението за заплащане на едва след сключване на предварителен договор за покупко-продажба, респ. договор за продажба, обективиран в нотариален акт, чрез съдействието на дружеството - възложител. До този извод съдът достига при систематичното тълкуване на договорните клаузи, както предписва правната норма на чл. 20 ЗЗД.

Дори в случая чрез действията си ответната страна да е нарушила клаузите на договора, а именно – разпоредбата на чл. 6, не са се осъществили предпоставките за възникване на задължението на манданта за заплащане на възнаграждение. Посоченото нарушение, е основание за реализиране на отговорността на манданта за вреди, с какъвто иск, в случая, съдът не е сезиран, макар и в договора да е установена неустоечна клауза. Макар и обективно, поради недобросъвестното поведение на ответника, ищецът да не е могъл да извърши уговорените правни действия по сключването на транслативната сделка, той би имал право единствено на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорното задължение, а именно договорът за покупко-продажба да бъде сключен със знанието и посредничеството на мандатора, т. е. на неустойката, уговорена в клаузата на чл. 15 от Договора, при установяване на предпоставките за това.

Следователно и доколкото не са се осъществили предпоставките за възникване на правото на мандатора за получаване на възнаграждение, обусловено от осъществено посредничество при сключване на предварителен договор или изповядване на транслативната сделка в нотариална форма, искът за реално изпълнение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на правния спор в полза на ответника следва да се присъдят сторените от последния разноски в размер на сумата от общо 700 лв., от които 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв. – депозит за изслушване на съдебно-графологична и допълнителна съдебно-графологична експертиза.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

              ОТХВЪРЛЯ  предявените от “Авангард недвижими имоти” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Тракия, ж.к. Тракия, ул. “Съединение” № 41, вх. В, ет. 5, ап. 30, против Я.Ж.И., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 286 ЗЗД и чл. 288, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3615/30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 6700/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав, както следва: сумата от 3 367, 56 лв., представляваща уговореното възнаграждение за извършените действия по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 05.12.2018 г. и сумата от 76, 71 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.02.2019 г. до 24.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 25.04.2019 г., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА “Авангард недвижими имоти” ООД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Я.Ж.И., сумата от 700 лв. – разноски в производството по гр.д. № 11789/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала! ПК