№ 171
гр. К., 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20205510102025
по описа за 2020 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. Б.,
заявява, че на 27.05.2017 г., в 2,01 ч. ИВ. М. ИВ. постъпил по спешност в
УМБАЛ „С." ЕАД, гр. П., Спешно отделение с кървяща рана в дясната лицева
половина на носа, получена вследствие нанесен удар с коса при сбиване. Тъй
като спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет,
пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в Клиниката по
лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „С." ЕАД, база II. И.И. бил
хоспитализиран в клиниката на 27.05.2017 г. в 3.20 ч. часа, с приемна
диагноза „Открита рана на други области на главата". Към момента на
хоспитализацията ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права,
които не е възстановил през времето на болничния си престой, продължил до
деня на дехоспитализацията му - 02.06.2017 г.
Твърди, че на ответника била оказана болнична помощ с изпълнение на
алгоритъм по клинична пътека /КП/ № 225 „Хирургично лечение в лицево-
челюстната област с много голям обем и сложност", чиито изисквания били
посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за
медицинските дейности от 2017 г. /НРД за МД 2017 г./. При постъпване на
пациента била съставена История на заболяването /ИЗ/ № 32587/2017 г.
Лечението приключило, издадена била епикриза, в която били описани
извършените медицински дейности - процедури и изследвания, включени в
диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 225. Пациентът бил
дехоспитализиран на 02.06.2017 г. с окончателна диагноза „***".
Към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на
болничното му лечение И.И. бил неосигурен по смисъла на Закона за
здравното осигуряване /ЗЗО/, видно от електронна справка от масивите на
1
НАП за здравноосигурителен статус. Той не е възстановил правата си на
здравноосигурено лице до изписването си от болницата и на основание чл.
109, ал. 1 от 330 следвало да заплати сам стойността на оказаната му
медицинска помощ, която била в размер на 1 250 лв. и определена, съгласно
действащия към момента на хоспитализацията Ценоразпис на медицинската
помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от
УМБАЛ „С." ЕАД, гр. П.. Всички медицински услуги били изчерпателно
изброени в приложената към исковата молба „сметка на пациент".
Сочи, че разпоредбата на чл. 52 от 330 предвижда, че стойността на
предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени
от лечебното заведение. Цените на предоставяната от лечебното заведение
медицинска помощ и услуги подробно били посочени в Ценоразписа на
лечебното заведение, който бил общодостъпен, разлепен на видни места в
отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното
заведение.
Заявява, че И.И. не е възстановил здравноосигурителните си права до
изписването, както и не е заплатил сумата от 1 250 лв. Затова на 01.11.2019 г.
и на 30.05.2019 г. лечебното заведение изпратило покани за доброволно
плащане до пациента, върнати в цялост.
За събиране на горепосочената сума депозирали заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д.№ 943/20 г. по описа на Районен съд гр. К., 2 гр. с-в, като претендирали
И.И. да им заплати освен посочената по-горе сума, така и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на
задължението, както и сумата от 25 лв., представляваща платена държавна
такса за образуване на делото.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признаете за установено, че ИВ. М. ИВ., ЕГН ********** от село Т., общ. П.,
обл. С., *** дължи на УМБАЛ „С." ЕАД сумата от 1 250 лв., представляваща
стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги, по
време на болничния му престой, продължил от 27.05.2017 г. – 02.06.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК до
пълното изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски
в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор адв. К. Г., в
качеството на особен представител на ответника, с който излага следното
становище:
1. По отношение подсъдността на съдебния спор:
От приложените писмени доказателства към исковата молба
установила, че е допуснато смесване на данните за адресна регистрация: в
и.м. е посочен адрес с. Т. ***, а в история на заболяването № 32587 на
УМБАЛ "С." ЕАД е записан адрес с. И. ул. ***. Този адрес за с. И. е записан
от ищеца в поканата за доброволно плащане до ответника, с изх. № 2027-46,
2
както и в известието към поканата. В другата покана, отправена до ответника
с изх. № 3921-2/01.11.2019 г. е записана пак същата улица ***, но в с. Т. общ.
П.. Към тази покана липсва известие за връчване /обратната разписка/.
Намира, че има неправилно изписване на адресите по постоянно
местоживеене на ответника, поради което същия не е получил поканите за
доброволно плащане на паричното задължение. Няма приложена справка от
системата на ЕСГРАОН направена в Национална база данни „Население", за
да се установи адреса по постоянно местоживеене на ответника, а от там чия е
подсъдността на повдигнатия съдебен спор, дали е РС-К. или пък е РС-К..
Във връзка с това прави искане съдът да извърши служебно справка в
Национална база данни „Население", по лични данни на ответника, за да се
установи адреса му по постоянно местоживеене и оттам да се определи
подсъдността на спора.
2. Относно допустимостта на исковата претенция
Предявен е иск за плащане на направени разходи за лечение на
ответника като здравно-неосигурено лице, получило медицински услуги,
които да плати в полза на лечебното заведение. Предявеният иск е допустим,
но е неоснователен и недоказан.
З.Относно основателността на исковата претенция:
Намира, че исковата претенция е неоснователна и моли да се остави без
уважение.
Исковата претенция е за сумата 1 250 лв. за медицински услуги и
допълнително поискани услуги от здравното заведение, дължима със
законовата лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв.представляваща държавна
такса за образуване на настоящото дело. Претендират се и разноските
направени в заповедното производство и в настоящото производство.
Заявява, че така формирана исковата претенция е неправилна, защото:
не е посочена цената на основната медицинска дейност и клиничната пътека,
по която е предоставена; не е посочена каква е допълнителната услуга,
предоставена на пациента и каква е цената й съгласно клиничната пътека; не е
посочена цената на престой-нощувка и храна за времето на престоя.
Счита, че всяка услуга има стойност, определена по клиничната пътека,
и трябва да бъде посочена поотделно, за да може ответникът да осигури
правилно и обосновано своята защита. В тази връзка намира, че исковата
молба не отговаря на изискванията на закона и следва да се остави без
уважение, а на ищеца да се дадат указания да посочи поотделно размера на
вземанията си за медицинска помощ, за допълнителни услуги и /или за други
вземания.
Сочи, че от доказателствата, приложени към и.м. се установява, че
ответникът е приет по спешност в Центъра за спешна медицинска помощ,
където му е оказана първична такава. Спешната помощ е безплатна, съгласно
3
действащото законодателство. Направлението, издадено от спешна помощ е с
диагноза МКБ105018-открита рана на други области на главата. Когато
ЦСМП насочва ответника към лечебно заведение за болнична помощ, каквото
е ищцовото дружество, е посочена диагноза МКБ5014-за клиника по лицево-
челюстна хирургия. Прави следните два извода: че ответникът е приет по
спешност от ЦСМП с една диагноза, а по-късно е насочен за лечебно
заведение с друга диагноза. Следва това лечебно заведение да посочи
диагнозата, за която е приет и лекуван и коя е клиничната пътека и нейната
цена.
Съгласно чл. 50 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/при ползване
на медицинска помощ осигурените лица представят документ за
самоличност, а изпълнителите на медицинска помощ извършват проверка на
здравноосигурителния статус на лицата съгласно данните на НАП.
Съгласно чл. 52, ал. 2 от 330 неосигурените лица заплащат сами оказаната
им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, а в ал. З
на същия член е посочено, че в Наредбата по чл. 4, ал. З се определят
условията и реда за предоставяне на допълнителни услуги извън указаната
медицинска помощ. От тази разпоредба се установява, че допълнителните
услуги са изключение и те се предоставят по друг ред, а не по Закона за
здравето.
Заявява, че в случаите, когато болничното заведение установи, че
лицето е с прекъснати здравноосигурителни вноски, т.е. че не е здравно
осигурено, му се предоставя заявление-декларация по образец, която да
попълни като неосигурен и социално слаб, за да може плащането на
медицинската услуга да се извърши от Агенцията за социално подпомагане
по настоящото му местоживеене. Това е задължителна дейност на лечебното
заведение и е в негов интерес да получи направените разходи за лечение на
здравно неосигурено лице. Директорът на лечебното заведение предава
попълненото и подписано от лицето заявление-декларация на службите по
социално подпомагане за извършване на анкета и на трансфер на паричните
средства по сметка на НЗОК-основанието е в ПМС №17/31.01.2007 г.за
определяне условията и реда за разходване на целевите средства за
диагностика и лечение в лечебните заведения за болнична помощ на лица,
които нямат доходи и/или лично имущество, което да им осигурява лично
участие в здравно-осигурителния процес, както и в чл. 6, ал. 1, т. 16 от Закона
за социалното подпомагане. Счита, че очевидно това не е сторено от
лечебното заведение, макар да е установило, че ответникът не е здравно
осигурено лице, не работи и няма доходи. Лечебното заведение е имало
интерес да получи средствата, вложени за лечението на ответника, но е
проявило небрежност и само се е поставило в ситуация да търпи отрицателни
финансови резултати. По делото липсват доказателства директорът на
лечебното заведение да е извършил посочените действия, за да получи сумата
по медицинската услуга като средства от държавния бюджет чрез агенцията
за социално подпомагане по настоящия адрес на лицето, което е получило
медицинската услуга. Намира, че неспазването и неприлагането на тази
процедура от страна на директора на лечебното заведение прави настоящия
иск неоснователен, за което същия следва да се остави без уважение. Друг би
бил въпроса и проблема, ако лечебното заведение е провело тази процедура,
но службата по социално подпомагане да е установила, че лицето, получило
медицинската услуга, не отговаря на изискванията на закона. В тази ситуация
4
на общо основание има право да търси паричната равностойност на
предоставената услуга лично от лицето, като здравно неосигурено.
С оглед на изложеното моли съда да приеме, че ищецът следва да
уточни размера на основната медицинска услуга, клиничната пътека и
стойността й в левове; да уточни каква допълнителна медицинска услуга е
предоставена на ответника, по коя клинична пътека и каква е паричната й
левова равностойност; каква е сумата за престой в лечебното заведение
дължима от пациента и какво включва-нощувка, храна или и друго.
За изясняване на спора от фактическа страна моли на основание чл. 190
ГПК, да задължи ищеца да представи писмени доказателства, свързани с
изпълнение на процедурата определена в ПМС № 17/31.01.2007 г. за
определяне условията и реда за разходване на целевите средства за
диагностика и лечение в лечебните заведения за болнична помощ на лица,
които нямат доходи и/или лично имущество, което да им осигурява лично
участие в здравно-осигурителния процес по отношение на ответника, като
техен пациент и лице, на което са предоставили медицинска услуга, но
службата по социално подпомагане е отказала да уважи заявлението му и не е
извършила плащането.
Освен всичко счита, че не става ясно какъв е разделителния критерий
между „медицинска помощ", „медицински услуги" и „допълнителни услуги",
защото закона и подзаконовия нормативен акт ползват тези три различни
израза, които имат своето правно значение.Така напр. в чл. 52, ал. 2 от 330 е
посочено, че здравно неосигурените лица сами заплащат оказаната им
„медицинска помощ", а в наредбата към чл. 4, ал. З от същия закон се говори
за „предоставяне на допълнителни услуги" извън указаната медицинска
помощ. По тази причина в исковата молба следва да се посочат услуги какъв
характер и вид имат. Следва и извода, че тези лица плащат само и единствено
оказаната им медицинска помощ.
По изложените по-горе причини и възражения моли съда да постанови
решение, с което да остави без уважение предявения иск като недоказан и
предявен неоснователно срещу ответника. Претендира за разноски при
отхвърляне на исковата претенция. Заявява, че ще се ползва от
доказателствата, представени от ищеца. В съдебно заседание адвокат К. Г.
моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело №943/2020г.по описа на
Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №507/01.06.2020г. за изпълнение на парично задължение, в полза
на УМБАЛ „С.“ ЕАД – П. срещу ИВ. М. ИВ. за сумата 1 250 лева главница,
представляваща цената на предоставена на пациента медицинска помощ за
периода 27.05.2017г. до 02.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2020г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 25 лева разноски по делото.
5
Страните по делото не спорят, а това се установява и от представените
по делото писмени доказателства, че на 27.05.2017г ответникът ИВ. М. ИВ.
постъпва в Спешно отделение на УМБАЛ „С.“ ЕАД – П. с кървяща рана в
дясната лицева половина и носа получена вследствие нанесен удар с коса при
сбиване. Не е спорно, че пациентът е насочен и след преглед от лекар в
Спешно отделение към стационарно болнично лечение в Клиниката по
лицево – челюстна хирургия на УМБАЛ „С.“ ЕАД – П., където е
хоспитализиран на 27.05.2017 г., с приемна диагноза „Открита рана на други
области на главата“.
Представена е декларация от 27.05.2017г. за информирано съгласие за
оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни
процедури подписана от ИВ. М. ИВ.. От същата се установява, че пациента е
информиран за диагнозата и характера на заболяването „рана на лице“,
съгласен е с предложените му медицински грижи и диагностични лечебни
процедури „изследвания“, както и че е запознат с рисковете които
съществуват във връзка с определеното му конкретно състояние. В
декларацията изрично е посочено, че пациентът е запознат с ценоразписа на
медицинската помощ и услуги, предоставяни от УМБАЛ "С.", като приема да
заплаща същите в случай, че лечението му не се заплаща от Републиканския
бюджет, от бюджета на НЗОК или друг източник на финансиране на
диагностиката и лечението му. Декларирал е, че е запознат с цената на ден
престой (леглоден) в клиниките и отделенията на лечебното заведение,
определена в Ценоразписа на УМБАЛ "С." и че в цената за леглоден не се
включва цената на консултативните прегледи, манипулации, изследвания и на
използваните лекарствени продукти и медицински изделия.
Представена е и декларация за информирано съгласие за извършвана на
хирургични интервенции, прилагане на обща анестезия, инвазивни и други
диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота
и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието, подписана от
ответника по делото.
Във връзка с проведените изследвания на ИВ. М. ИВ. са приети като
доказателства : резултат от образно – диагностично изследване от Отделение
по образна диагностика, резултати от клинична лаборатория /пълна кръвна
картина и изследване на урина/ от 27.05.2017г.
Приета е като писмено доказателство история на заболяването, в която е
отразено, че ответникът е постъпил на 27.05.2017г. и е изписан на 02.06.2017
г. Пациентът е приет за лечение. В графа операция е отразено упойка „обща“.
По делото е представен допълнителен лист за преглед на пациент в
спешно отделение, където е посочено, че ИВ. М. ИВ. е приет по КП 225.
Представени са още и предоперативна епикриза от 27.05.2017г. и оперативен
протокол №740/27.05.2017г.
Приета е като писмено доказателство Епикриза, подписана от лекуващ
лекар и от завеждащ клиниката, в която е отразено, че ИВ. М. ИВ. е приет на
27.05.2017 г. и е изписан на 02.06..2017 г. Окончателна диагноза : МКБ S01.8,
Общ статус :пациент на видима възраст отговаряща на действителната,
контактен, адекватен ориентиран за време и пространство. Локален статус :
6
посечна рана, която засяга дясната лицева половина и външен нос, с активно
кървене Минимални разкъсвания на горна устна. Оперативната интервенция
е извършена под обща анестезия. Оперативен протокол № ***г. Извадка от
оперативния протокол: ревизира се раната, последва щателна хемостаза,
послоен шев. Постоперативен статус и ход на операцията след заболяването:
спокойна оперативна рана. Самоволно напуснал клиниката, поради което се
изписва дисциплинарно.
Приет е като писмено доказателство ценоразпис на лечебното
заведение, в който е отразена стойността на специализирани и
високоспециализирани медицински дейности : Хирургично лечение в лицево
– челюстната област с много голям обем и стойност – 1250 лева.
Приета е като писмено доказателство и справка от ТД на НАП, от която
е видно, че по време на престоя ответникът не е бил здравноосигурен, като
това обстоятелство не се оспорва по делото.
При така установената фактическа обктановка се налагат следните
правни изводи :
За да се уважи предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че за периода 27.05.2017 г. – 02.06.2017 г.
ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ "С." ЕАД - П., че му е оказана
болнична помощ по клинична пътека № 255, съответно посочените в нея
дейности, че по време на болничния престой, както и към датата на
дехоспитализацията му той е бил с прекъснати здравноосигурителни права, че
стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на 1 250 лева,
че е извършил проверка на здравноосигурителния статус на ответника при
хоспитализирането му, че го е уведомил, че е с прекъснати
здравноосигурителни права и че следва да заплати лечението си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, в
т. ч. да докаже твърденията си, че същият не е бил задължен да заплаща
здравноосигурителни вноски, както и да докаже, че е платил изцяло
дължимата сума за предоставената му медицинска помощ в горния размер в
случай на установяване на релевантните по делото обстоятелства от ищеца.
По делото не е спорно, а това се установява от представените писмени
докозателства, че: ответникът е постъпил за лечение по спешност в
болничното заведение на 27.05.2017г и е изписан на 02.06.2017г. Тези факти
не се оспорват от страните.
От представената медицинска документация се установява по безспорен
начин, че ответникът е постъпил в Клиника по лицево-челюстна хирургия на
лечебно заведение УМБАЛ "С." ЕАД – П. на твърдяната дата, във връзка с
диагноза "Открита рана на други области на главата". Постъпва в спешното
отделение на болницата, с кървяща рана в дясната лицева половина и носа
като травмата е получена вследствие нанесен удар с коса при сбиване.
Безспорно е, че към момента на постъпването си в болничното
заведение и до края на исковия период, той е бил здравнонеосигурен, което се
установява и от приложената по делото справка от НАП, съгласно която
лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. Справката е направена и
7
служебно от лечебното заведение в момента на постъпване на ответника за
лечение от националната база данни на НАП за здравноосигурителен статус.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е
определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че
неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени,
определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните
медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли
повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца
до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ,
като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им
медицинска помощ.
По делото не е спорно и се установява, че за възстановяване здравето на
пациента са извършени множество медицински услуги и изследвания в
периода на престой, включени в твърдяната клинична пътека.
Действително се установява, че в медицинските документи са посочени
две диагнози МКБ S014 и МКБ S01.8. Следва да се отбележи, че първата
диагноза е посочена в листа за преглед на пациент в спешното отделение. В
останалата медицинска документация /направление за хоспитализация,
история на заболяването и епекриза е посочено, че пациентът е приет и
лекуван с диагноза по МКБ S01.8 „Открита рана на други области на
главата“, по клинична пътека №225 „Хирургично лечение в лицево-
челюстната област с много голям обем и сложност“.
В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че основанието на
претенцията е именно оказаната медицинска дейност, която следва да бъде
платена от неосигурения, след като се е възползвал от предоставените услуги,
без съответна престация по плащане на дължимите осигуровки. Предвид
изложеното, въпреки наличието на две диагнози в медицинската
документация, съдът намира, че ответникът следва да плати стойността на
медицинските дейности, които са били осъществени за лечението му в
исковия период.
Реално извършените такива – в т. ч. – изследвания, диагностика,
консултативни прегледи и пр., за които се търси плащане, се установяват от
представените по делото медицински документи и определените цени.
Епикризата, направлението за хоспитализация, протоколите за извършени
интервенции, фишовете за извършени изследвания, обр. диагностика и пр.,
представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни
лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална
доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. №
1504/2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС/. Материалната такава не е оспорена.
Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление
на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в
документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените е отразено, че на ответника са
извършени описаните медицински интервенции, изследвания и пр.
8
Установява се, че пациентът е получил медицинска помощ в твърдения обем,
като са спазени изискванията на добрата медицинска практика. Не се твърди,
нито се установява състоянието на пациента да е могло да бъде преодоляно в
спешно отделение и да не е била необходима хоспитализация, като пациентът
се е съгласил да бъде приет в Клиникаво-челюстна хирургия хирургия и е
подписал направлението за хоспитализация и всички документи, касаещи
информираното му съгласие.
Размерът на дължимата сума се установява от анализа и съпоставката на
извършените медицински дейности, диагностика, лечение и изследвания, част
от алгоритъма на клинична пътека №225 и представения ценоразпис на
лечебното заведение.
Следва да се отбележи, че ищцовото дружество претендира единствено
стойността на клинична пътека №225 в размер на 1 250 лева, съгласно
представения ценоразпис като ответника не е ползвал допълнителни услуги.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че иска е доказан по
основание и размер. Последният се установява по категоричен начин от
действащия към момента на хоспитализацията "Ценоразпис за платените
услуги, предоставяни от УМБАЛ "С." ЕАД – П.“, в който е отразена
стойността на Клинична пътека №225 „хирургично лечение в лицево-
челюстната област с много голям обем и сложност“, която според
документацията е извършена.
Възраженията на особения представител, макар принципно резонни,
обосновани и отразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят –
медицинските дейности по клинична пътека №225 до посочената стойност са
извършени, като преодоляване на състоянието и лечение на пациента само в
спешно отделение не е било възможно - хоспитализация е била необходима.
Извършени са множество изследвания, диагностика, медицински услуги, с
цел възстановяване здравето му, като същият е пролежал в клиниката, но е
напуснал самоволно.
В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че не може от
собственото си недобросъвестно поведение ответника да черпи благоприятни
за себе си последици. Той е бил уведомен за цената на услугите, които следва
да заплати, т. к. видно от съдържанието на собственоръчно подписаната
декларация за информирано съгласие, е удостоверил, че е запознат с
ценоразписа на лечебното заведение /т. V/. вследствие на оказаната му
медицинска помощ, в крайна сметка се е стигнало до възстановяване на
здравословното му състояние. Фактът, че е бил с прекъснати
здравноосигурителни права се дължи на собственото му неизпълнение да
плати вноските си, за което носи отговорност като гражданин, желаещ да
ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК, но при определени
правила. Тъй като е бил здравнонеосигурен, дължи плащане на оказаната му
медицинска помощ до доказания размер на дейностите.
Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува
парично вземане от 1 250 лева, ведно със законната лихва считано от
29.05.2020г. /датата на подаване на заявлението по реда на чл.410/, като
последица от уважаването на иска.
9
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното :
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер
на 25 лева, представляващи държавна такса, както и в настоящото
производство - в размер на 492.50 лева, представляващи държавна такса,
възнаграждение за особен представител и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ИВ. М. ИВ., ЕГН
**********, с адрес село Т., община П., улица *** съществуването на
вземането на УМБАЛ „С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град П., булевард „*** представлявано от изпълнителния
директор проф. д-р К.Д., съдебен адрес град П., улица ***, чрез адвокат В.Б.
за сумата 1 250 лева главница, представляваща стойността на предоставената
на ответника медицинска помощ и услуги по КП №225 "Хирургично лечение
в лицево-челюстната област с много голям обем и сложност" по време на
болничния му престой, продължил от 27.05.2017 г. до 02.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2020г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 507/01.06.2020г. по частно гражданско дело
№ 943/2020 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА ИВ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес село Т., община П.,
улица ***да заплати на УМБАЛ „С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
10
управление град П., булевард „*** представлявано от изпълнителния
директор проф. д-р К.Д., съдебен адрес град П., улица ***, чрез адвокат В.Б.
сумата от 25 лева, представляваща разноски по частно гражданско дело №
943/2020 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА ИВ. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес село Т., община П.,
улица ***да заплати на УМБАЛ „С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град П., булевард „*** представлявано от изпълнителния
директор проф. д-р К.Д., съдебен адрес град П., улица ***, чрез адвокат В.Б.
сумата от 492.50 лева, представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11